Евгени Иванов: Държавата не може да си позволи такова девалвиране на институциите
Висшият правосъден съвет /ВСС/ като цяло и в частност аз, мога да приказвам от свое име, положихме старания да се откри фактическата конюнктура или това, което действително се е случило. Не би трябвало да се отсъжда с „ лека ръка “ и единствено на едни „ голи “ изказвания, непотвърдени с никакви доказателства да се вземат такива съществени решения. Към това беше ориентирана цялата активност на Висш съдебен съвет – да се откри какво тъкмо е станало. Министърът беше питан няколко пъти какви доказателства ще уточни и по какъв начин се потвърждават изказванията, които са разказани в двете оферти. Отговорът беше, че доказателства няма, а и аз такива доказателства и обстоятелства не видях.
Ясно, липсват?!
За да се приключи предварително мандата, на който и да е от тримата членове по право на Висш съдебен съвет би трябвало да има съществени доказателства, защото това е доста съществено решение. Аз по тази причина по време на разискването си разреших да кажа една римска поговорка – " Дай ми обстоятелствата и ще ти дам правото ", единствено че обстоятелства не бяха посочени и тяхната липса съпътстваше цялата процедура.
Г-н Иван Гешев повтори на съвещанието, че политиците, както и министрите, внесли предложенията във Висш съдебен съвет, смесват функционалностите и пълномощията на основния прокурор с тези на прокуратурата и на обособените прокурори. Вашите усещания какви са – знае ли се с какво се занимава основният прокурор?
Моите усещания са, че политиците като цяло не знаят освен какви са отговорностите и пълномощията на основния прокурор, само че не са наясно и какви са функционалностите на Прокуратурата, а съгласно мен и на правосъдната система като цяло. Проблемът идва оттова, че хора, които не са в материята, което ние работим, няма по какъв начин да ни схванат. Просто приказваме на разнообразни езици. Ние, като хора адвокати и магистрати, работим с обстоятелства и с отговорността, че това са действителни човешки ориси. Всеки случай е значим, а от римско време е максимата - „ по-добре 100 отговорни на независимост, в сравнение с един почтен в пандиза “. За да бъде посочен за отговорен един човек, би трябвало неговото действие да бъде потвърдено по безспорен метод, а всяко подозрение се пояснява в интерес на този, против който се води процеса. Това е принцип, залегнал в Конституцията ни и в законите, по които се води наказателния процеса, и точно тази хипотеза за невиновност, следвах в процедура, която се разви в пленума на Висш съдебен съвет. Не може на подозрения и на непотвърдени с доказателства изказвания да се приложи най-тежката глоба по отношение на един човек, пък бил той и основен прокурор. Утре, не дай Боже, всеки един магистрат може да бъде подложен в една такава обстановка – и ръководителите на Върховните съдилища, и всеки един административен началник в правосъдната система. Това е извънредно рисков казус и би било пагубно за стабилността в системата, в случай че ние се „ люшнем “ по тази наклонена повърхност на страсти или на голословни изказвания и по този метод решаваме ориста на сътрудниците. Всеки един, когато изпадне в такава обстановка, стартира да гледа по различен метод на нещата. Сещам се за един някогашен министър на вътрешните работи, който раздаваше присъди от телевизионния екран, от конференции и от трибуната на Народното събрание, а когато самия той отиде на подсъдимата пейка, по какъв друг метод стартира да разсъждава. Не е редно, когато си на гребена на „ политическата вълна “, с „ лека ръка “ да раздаваш квалификации и присъди, и да си мислиш, че разбираш от всичко и постоянно си прав. Подобна илюзия не е потребна за никого. Напротив, тези процедури са основани тъкмо по тази причина, да подсигуряват обективността и правото да бъде въздадено съгласно обстоятелствата. Поне аз по този начин го разбирам.
Това ме кара да Ви попитам Вие по какъв начин се чувствахте след изказванията на политиците по адрес на Висш съдебен съвет? Знаете ли да е имало напън върху членове Висш съдебен съвет?
Подобни изказвания не ме карат да се усещам благополучен, тъй като са обидни, манипулативни, необективни и несправедливи. Най-лесно е да обикаляш телевизионните студия и да „ хвърляш “ обвинявания. За мен най-нормалното е, след като се твърди за такива зависимости, да се каже какви са, да се покаже какви са и естествено да се посочат и някакви доказателства за тези изказвания. Прекалено опростено и даже властническо е когато „ някой “ авансово задава метода на размишление и показва вярното решение, съгласно него и по този метод изземва пълномощията на органите, които по право и по конституционния ред в нашата страна са призвани да вземат решение тези въпроси. И когато решението е друго от авансово посоченото за вярно, стартира да се приказва за зависимости и статукво. Защо авансово някой различен взема решение какво да е решението на Висш съдебен съвет! В последна сметка ние не сме политици, а сме адвокати. Това ни е част от работата – да търсим истината и да потвърждаваме това, което приемем за истина.
Г-н Иванов, съгласно Вас има ли опция решението на Висш съдебен съвет във връзка предварителното освобождение на основния прокурор да се апелира?
Моето мнение е, че то не предстои на обжалване. Това е по този начин, тъй като тази процедура е доста особена. Това е един комплициран в действителност състав, който касае решението на Висш съдебен съвет, а в след това и глобата на президента. Не е общоприетоо решение и по тази причина се изненадах, когато се даваха поръчки в посока на бъдещо обжалване още преди ние да се произнесем, а и след нашето изговаряне се появиха сходни индикации. За мен няма никакво подозрение, че тъкмо това решение на Висш съдебен съвет не предстои на правосъден надзор, само че в нашата правова страна има кой да реши на чия страна е правото. В случая, в случай че бъде сезиран, това ще е съдът, а след неговото решение най-малко към този момент ще има безапелационна ясното по този въпрос.
Министерството на правораздаването даде поръчка, че на 30 юни ще е готово с оферти за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които да разрешат углавен арбитър да проверява основния прокурор, да се вкара фигурата на ad hoc прокурор сходно на Испания и Португалия. Има ли потребност от такива промени?
Всичките хрумвания за този тип надзор върху основния прокурор ми се костват не доста съществени и недобре замислени. Видяхме какво се случи с предлагането и на предходното ръководство, по което се произнесе и Конституционният съд/ КС/. За мен водещо е решението на Конституционен съд по отношение на това, кой би могъл да проверява основния прокурор, което и в този момент е допустимо и използвано. Представете си, че основният прокурор извърши тежко закононарушение и естествено би трябвало да му се потърси отговорност за това. Кой е този, който макар обстоятелствата ще тръгне да пази един подобен основен прокурор? Това просто няма по какъв начин да стане. Категорично може и ще бъде разследван. В нашата страна такива безусловно предпазени хора няма. Магистратите не се употребяват с такава отбрана, за разлика от някои политици.
С любознание проследявам медийното пространство и се информирам за сходни екзотични хрумвания, каквото в тази ситуация е предлагането за избор на арбитър от Върховния касационен съд/ВКС/, който да проверява основния прокурор. Интересно е, дали когато са въображаеми тези бъдещи законови текстове е потърсено мнението на висшите съдии? Това са висши съдии! Те не са пионки, с цел да ги местиш по шахматната дъска. Това са хора с достолепие, на които целия професионален живот е минал в правосъдната подчиненост, с цел да стигнат до най-високото равнище и сходни хрумвания ми звучат неуместно. В последна сметка политиците могат да си одобряват това, което решат. Въпросът е какво ще стане по-късно. Това вторачване в основния прокурор към този момент е извънредно притеснително. И да Ви кажа, аз и до момента не мога да си отговоря на въпроса за какво в Плана за възобновяване и резистентност се включи отчетността или по тъкмо контрола върху основния прокурор?! И знаете ли кое е най-абсурдното – къде в този проект са закърпени тези текстове? В раздел „ Бизнес среда”!. Какво значи това, че контролът върху основния прокурор е бизнес за някои хора?
Да не забравяме, че и Народното събрание не попълни квотата си във Висш съдебен съвет?!
Аз съм мощно обезпокоен от това, което се случва и най-актуалният образец е Инспекторатът към Висш съдебен съвет. Тези сътрудници към този момент трета година са отвън мандата си. Това е неуместно и несериозно. Държавата не може да си разреши такова девалвиране на институциите. Самият факт, че в Конституцията не е планувано какво се случва при изминал мандат на групов орган, е доста индикативен. Никой, когато е писана Конституцията, не си е представял, че може да се стигне до сходна неуместна обстановка. Адмирации за съдиите от Върховния административен сък, които сезираха Конституционен съд да даде тълкувание на обстановката с ИВСС, тъй като е неприемливо един конституционно избран орган да не се ангажира да извърши пълномощието си, което е и негово обвързване, да избере различен конституционно избран орган! Допреди няколко месеца изключвах такава опция, само че за жалост тя става изцяло реалистична – както няма определен нов състав на инспектората, по този начин да не бъде определен и съставът на парламентарната квота на Висш съдебен съвет. Магистратите демонстрираха отговорност и към този момент избраха професионалната част на идващия състав на съвета, а какво прави Народното събрание? Аналогична е обстановката и с Конституционния съд? От 12 конституционни съдии двама не са определени. На групов орган, който взема решенията си с вишегласие, отсъствието на 16% членовете му е прекомерно доста и съществено затруднява работата му. И това е Конституционен съд, а за избирането на конституционни съдии даже не е належащо квалифицирано болшинство. Защо не ги избират?! Сигурно депутатите имат по-важни неща за извършване, само че е добре да не не помнят, че тези органи са стожери на държавността в нашата страна.
Но пък трансформираха Закона за правосъдната власт и от 28 юли у нас се закриват профилираните съд и прокуратура! Споделяте ли опасенията за юридически безпорядък, за неуспех на каузи, в това число - преустановяване по отминалост?
Като хора, от които зависи да минимизираме вредите, ще се опитаме да не го допуснем, да не стане чак подобен безпорядък, само че това е страховит трус в системата. Не ми се мисли за делата, които ще бъдат унищожени.
Т.е. ще има неуспех на каузи?
Да, несъмнено. Тези, които стартират от начало, по какъв метод ще завършат?! Текат отминалости. Колегите са демотивирани да работят. Сериозен брой от делата просто ще „ умрат “, казано на професионален диалект. Не намирам друго разумно пояснение, като се изключи че поради няколко каузи, които бяха мотива за тази „ промяна “, в този момент стотици каузи ще бъдат унищожени. Системата на специализирано
Ясно, липсват?!
За да се приключи предварително мандата, на който и да е от тримата членове по право на Висш съдебен съвет би трябвало да има съществени доказателства, защото това е доста съществено решение. Аз по тази причина по време на разискването си разреших да кажа една римска поговорка – " Дай ми обстоятелствата и ще ти дам правото ", единствено че обстоятелства не бяха посочени и тяхната липса съпътстваше цялата процедура.
Г-н Иван Гешев повтори на съвещанието, че политиците, както и министрите, внесли предложенията във Висш съдебен съвет, смесват функционалностите и пълномощията на основния прокурор с тези на прокуратурата и на обособените прокурори. Вашите усещания какви са – знае ли се с какво се занимава основният прокурор?
Моите усещания са, че политиците като цяло не знаят освен какви са отговорностите и пълномощията на основния прокурор, само че не са наясно и какви са функционалностите на Прокуратурата, а съгласно мен и на правосъдната система като цяло. Проблемът идва оттова, че хора, които не са в материята, което ние работим, няма по какъв начин да ни схванат. Просто приказваме на разнообразни езици. Ние, като хора адвокати и магистрати, работим с обстоятелства и с отговорността, че това са действителни човешки ориси. Всеки случай е значим, а от римско време е максимата - „ по-добре 100 отговорни на независимост, в сравнение с един почтен в пандиза “. За да бъде посочен за отговорен един човек, би трябвало неговото действие да бъде потвърдено по безспорен метод, а всяко подозрение се пояснява в интерес на този, против който се води процеса. Това е принцип, залегнал в Конституцията ни и в законите, по които се води наказателния процеса, и точно тази хипотеза за невиновност, следвах в процедура, която се разви в пленума на Висш съдебен съвет. Не може на подозрения и на непотвърдени с доказателства изказвания да се приложи най-тежката глоба по отношение на един човек, пък бил той и основен прокурор. Утре, не дай Боже, всеки един магистрат може да бъде подложен в една такава обстановка – и ръководителите на Върховните съдилища, и всеки един административен началник в правосъдната система. Това е извънредно рисков казус и би било пагубно за стабилността в системата, в случай че ние се „ люшнем “ по тази наклонена повърхност на страсти или на голословни изказвания и по този метод решаваме ориста на сътрудниците. Всеки един, когато изпадне в такава обстановка, стартира да гледа по различен метод на нещата. Сещам се за един някогашен министър на вътрешните работи, който раздаваше присъди от телевизионния екран, от конференции и от трибуната на Народното събрание, а когато самия той отиде на подсъдимата пейка, по какъв друг метод стартира да разсъждава. Не е редно, когато си на гребена на „ политическата вълна “, с „ лека ръка “ да раздаваш квалификации и присъди, и да си мислиш, че разбираш от всичко и постоянно си прав. Подобна илюзия не е потребна за никого. Напротив, тези процедури са основани тъкмо по тази причина, да подсигуряват обективността и правото да бъде въздадено съгласно обстоятелствата. Поне аз по този начин го разбирам.
Това ме кара да Ви попитам Вие по какъв начин се чувствахте след изказванията на политиците по адрес на Висш съдебен съвет? Знаете ли да е имало напън върху членове Висш съдебен съвет?
Подобни изказвания не ме карат да се усещам благополучен, тъй като са обидни, манипулативни, необективни и несправедливи. Най-лесно е да обикаляш телевизионните студия и да „ хвърляш “ обвинявания. За мен най-нормалното е, след като се твърди за такива зависимости, да се каже какви са, да се покаже какви са и естествено да се посочат и някакви доказателства за тези изказвания. Прекалено опростено и даже властническо е когато „ някой “ авансово задава метода на размишление и показва вярното решение, съгласно него и по този метод изземва пълномощията на органите, които по право и по конституционния ред в нашата страна са призвани да вземат решение тези въпроси. И когато решението е друго от авансово посоченото за вярно, стартира да се приказва за зависимости и статукво. Защо авансово някой различен взема решение какво да е решението на Висш съдебен съвет! В последна сметка ние не сме политици, а сме адвокати. Това ни е част от работата – да търсим истината и да потвърждаваме това, което приемем за истина.
Г-н Иванов, съгласно Вас има ли опция решението на Висш съдебен съвет във връзка предварителното освобождение на основния прокурор да се апелира?
Моето мнение е, че то не предстои на обжалване. Това е по този начин, тъй като тази процедура е доста особена. Това е един комплициран в действителност състав, който касае решението на Висш съдебен съвет, а в след това и глобата на президента. Не е общоприетоо решение и по тази причина се изненадах, когато се даваха поръчки в посока на бъдещо обжалване още преди ние да се произнесем, а и след нашето изговаряне се появиха сходни индикации. За мен няма никакво подозрение, че тъкмо това решение на Висш съдебен съвет не предстои на правосъден надзор, само че в нашата правова страна има кой да реши на чия страна е правото. В случая, в случай че бъде сезиран, това ще е съдът, а след неговото решение най-малко към този момент ще има безапелационна ясното по този въпрос.
Министерството на правораздаването даде поръчка, че на 30 юни ще е готово с оферти за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които да разрешат углавен арбитър да проверява основния прокурор, да се вкара фигурата на ad hoc прокурор сходно на Испания и Португалия. Има ли потребност от такива промени?
Всичките хрумвания за този тип надзор върху основния прокурор ми се костват не доста съществени и недобре замислени. Видяхме какво се случи с предлагането и на предходното ръководство, по което се произнесе и Конституционният съд/ КС/. За мен водещо е решението на Конституционен съд по отношение на това, кой би могъл да проверява основния прокурор, което и в този момент е допустимо и използвано. Представете си, че основният прокурор извърши тежко закононарушение и естествено би трябвало да му се потърси отговорност за това. Кой е този, който макар обстоятелствата ще тръгне да пази един подобен основен прокурор? Това просто няма по какъв начин да стане. Категорично може и ще бъде разследван. В нашата страна такива безусловно предпазени хора няма. Магистратите не се употребяват с такава отбрана, за разлика от някои политици.
С любознание проследявам медийното пространство и се информирам за сходни екзотични хрумвания, каквото в тази ситуация е предлагането за избор на арбитър от Върховния касационен съд/ВКС/, който да проверява основния прокурор. Интересно е, дали когато са въображаеми тези бъдещи законови текстове е потърсено мнението на висшите съдии? Това са висши съдии! Те не са пионки, с цел да ги местиш по шахматната дъска. Това са хора с достолепие, на които целия професионален живот е минал в правосъдната подчиненост, с цел да стигнат до най-високото равнище и сходни хрумвания ми звучат неуместно. В последна сметка политиците могат да си одобряват това, което решат. Въпросът е какво ще стане по-късно. Това вторачване в основния прокурор към този момент е извънредно притеснително. И да Ви кажа, аз и до момента не мога да си отговоря на въпроса за какво в Плана за възобновяване и резистентност се включи отчетността или по тъкмо контрола върху основния прокурор?! И знаете ли кое е най-абсурдното – къде в този проект са закърпени тези текстове? В раздел „ Бизнес среда”!. Какво значи това, че контролът върху основния прокурор е бизнес за някои хора?
Да не забравяме, че и Народното събрание не попълни квотата си във Висш съдебен съвет?!
Аз съм мощно обезпокоен от това, което се случва и най-актуалният образец е Инспекторатът към Висш съдебен съвет. Тези сътрудници към този момент трета година са отвън мандата си. Това е неуместно и несериозно. Държавата не може да си разреши такова девалвиране на институциите. Самият факт, че в Конституцията не е планувано какво се случва при изминал мандат на групов орган, е доста индикативен. Никой, когато е писана Конституцията, не си е представял, че може да се стигне до сходна неуместна обстановка. Адмирации за съдиите от Върховния административен сък, които сезираха Конституционен съд да даде тълкувание на обстановката с ИВСС, тъй като е неприемливо един конституционно избран орган да не се ангажира да извърши пълномощието си, което е и негово обвързване, да избере различен конституционно избран орган! Допреди няколко месеца изключвах такава опция, само че за жалост тя става изцяло реалистична – както няма определен нов състав на инспектората, по този начин да не бъде определен и съставът на парламентарната квота на Висш съдебен съвет. Магистратите демонстрираха отговорност и към този момент избраха професионалната част на идващия състав на съвета, а какво прави Народното събрание? Аналогична е обстановката и с Конституционния съд? От 12 конституционни съдии двама не са определени. На групов орган, който взема решенията си с вишегласие, отсъствието на 16% членовете му е прекомерно доста и съществено затруднява работата му. И това е Конституционен съд, а за избирането на конституционни съдии даже не е належащо квалифицирано болшинство. Защо не ги избират?! Сигурно депутатите имат по-важни неща за извършване, само че е добре да не не помнят, че тези органи са стожери на държавността в нашата страна.
Но пък трансформираха Закона за правосъдната власт и от 28 юли у нас се закриват профилираните съд и прокуратура! Споделяте ли опасенията за юридически безпорядък, за неуспех на каузи, в това число - преустановяване по отминалост?
Като хора, от които зависи да минимизираме вредите, ще се опитаме да не го допуснем, да не стане чак подобен безпорядък, само че това е страховит трус в системата. Не ми се мисли за делата, които ще бъдат унищожени.
Т.е. ще има неуспех на каузи?
Да, несъмнено. Тези, които стартират от начало, по какъв метод ще завършат?! Текат отминалости. Колегите са демотивирани да работят. Сериозен брой от делата просто ще „ умрат “, казано на професионален диалект. Не намирам друго разумно пояснение, като се изключи че поради няколко каузи, които бяха мотива за тази „ промяна “, в този момент стотици каузи ще бъдат унищожени. Системата на специализирано
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ