ВСС: Безпрецедентно се нарушава независимостта на съдии и прокурори
Висшият правосъден съвет (ВСС) излезе с остра позиция за събития от последните няколко дни около делото " Алабин ". Висшите магистрати декларират, че ги наблюдават със угриженост и паника и откриват, че напрежението е ескалирало. Посочват, че това е било подбудено от " реакции на медии, съсловни организации и юристи ".
На 14 ноември състав на Софийския градски съд с ръководител арбитър Величка Маринкова оправда четиримата подсъдими за сриването на постройката на ул. „ Алабин “ в София, под чиито руини преди 12 години починаха две млади дами. След медийни изявления, че съдът не е решил делото съгласно доказателството и закона, Съюзът на съдиите излезе с декларация. С нея се насочи апел Висш съдебен съвет да отбрани независимостта на арбитър Маринкова и да „ противодейства за потреблението на медиите за оскърбителен и манипулативни акции “.
Междувременно юристът на един от подсъдимите по " Алабин " Ина Лулчева изпрати сигнал до Висш съдебен съвет и до прокуратурата, че обвинителят по делото Милко Момчев разгласява погрешна информация за делото. Настоя и да му се образува дисциплинарка.
Ето цялата позиция на висшите магистрати:
Висшият правосъден съвет със угриженост и паника следи ескалиращото напрежение, подбудено от реакции на медии, съсловни организации и юристи по отношение на постановени правосъдни актове по неприключили дела; невижданото и жестоко нарушение на независимостта на прокурори и съдии посредством внушения за избран верен резултат по висящи производства; опитите за напън върху Висшия правосъден съвет и провокациите към дейности, противоречащи на конституционно избраните му пълномощия.
Висш съдебен съвет съставлява, обезпечава и отстоява независимостта на правосъдната власт, без да се намесва в активността и? (чл. 16 ЗСВ). С отговорност за отбрана на магистратите от непозволено вмешателство и напън, както и за реализиране на градивен разговор и партньорство с публицисти, медии, гражданското общество и държавната власт, Висш съдебен съвет прецизно съблюдава регламентите на „ Комуникационната тактика на правосъдната власт 2014-2020 “, „ Медийната тактика на правосъдната власт “, разпоредбите в региона на спешния ПР за Висш съдебен съвет и органите на правосъдната власт, както и „ Стандартите за независимостта на правосъдната власт “.
Висш съдебен съвет смята за належащо за следващ път да съобщи, че всяко изказване за неспазване на закона и процесуалните правила от български магистрати, учредено на обстоятелства и доказателства, би трябвало да бъде навреме отправено до способените органи. Законодателят категорично е планувал опцията за правосъден надзор посредством инстанционното произвеждане и анулация на незаконосъбразни правосъдни актове, както и посредством сезиране на ИВСС в случаите на нарушение на правото на разглеждане и решение на делото в рационален период, при подозрения за честност и спор на ползи, при дейности, накърняващи престижа на правосъдната власт и независимостта на магистратите.
Конституцията на Република България в член 121, алинея 3 и алинея 4 регламентира, че разглеждането на делата е обществено, с изключение на когато законът планува друго, а актовете на правораздаването се стимулират. Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 310) съдът афишира присъдата неотложно след подписването и?, като в случаите когато правенето на претекстовете е отсрочено, се оповестява срокът, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни (чл. 308, алинея 1), като се изключи делата с фактическа или правна трудност, по които срокът е 60 дни. През последните години органите на правосъдната власт наложително разгласяват правосъдните актове и претекстовете към тях на своите интернет уеб сайтове, което е израз на публичността. Българското законодателство не планува съдията да изяснява претекстовете за постановения правосъден акт, в противен случай предлага му възпиране от коментар по висящи каузи за гарантиране на неговата равна раздалеченост от страните, безпристрастност и обективно решение - основаващо се на силата на доказателствата по делото и вътрешното му разбиране.
Висшият правосъден съвет няма пълномощия, не може да въздейства или да задължи съдиите, прокурорите и следователите да вършат обществени уточнения по отношение на постановени от тях правосъдни актове, даже по каузи от публичен и медиен интерес. С разбирането, че отчетността е форма на независимостта на правосъдната власт, Висш съдебен съвет неведнъж моли към административните ръководители и магистратите - представители, съгласно техните пълномощия и подготвеност, да дават информация, мнения и изказвания по настоящи въпроси, в това число посредством лицата, отговарящи за връзките с обществеността. Административният началник, представителят или специалистът „ Връзки с обществеността “, не би трябвало да позволяват неналичието на информация да предизвика накърняване на независимостта на правосъдната власт. При пораждане на спешна обстановка те неотложно би трябвало да реагират посредством обществено изказване, право на отговор, даване на уточняваща и/или спомагателна информация. С цел отбрана положителното име и професионалната чест на магистрата, е желателно да се осведоми обществеността за естеството, обсега, рестриктивните мерки и сложността в работата на съда, както и за процесуалните дейности по съответни каузи, а Висш съдебен съвет посредством своите колегии или Пленум да реагира при изключителни случаи – системност; ескалиране на напрежение; отрицателна акция, при която са нарушени и/или наранени фундаментални правила и пълномощия на правосъдната власт и магистрата; политическо вмешателство или напън от страна на друга държавна власт или медии.
Професионалните сдружения, съсловните организации и магистратската общественост също следва да поддържат своите сътрудници при отрицателни обществени изказвания и медийни изявления, засягащи независимостта на правосъдната власт.
Отправянето на неоснователни упреци към правосъдната власт и към Висш съдебен съвет, основаването на публични упования Съветът да влияе и въздейства върху работата на магистрата, органи на правосъдната власт, както и да ревизира дейностите им е изцяло неприемливо, в нарушаване на закона и води до погрешно схващане за функционалностите на Висш съдебен съвет.
На 14 ноември състав на Софийския градски съд с ръководител арбитър Величка Маринкова оправда четиримата подсъдими за сриването на постройката на ул. „ Алабин “ в София, под чиито руини преди 12 години починаха две млади дами. След медийни изявления, че съдът не е решил делото съгласно доказателството и закона, Съюзът на съдиите излезе с декларация. С нея се насочи апел Висш съдебен съвет да отбрани независимостта на арбитър Маринкова и да „ противодейства за потреблението на медиите за оскърбителен и манипулативни акции “.
Междувременно юристът на един от подсъдимите по " Алабин " Ина Лулчева изпрати сигнал до Висш съдебен съвет и до прокуратурата, че обвинителят по делото Милко Момчев разгласява погрешна информация за делото. Настоя и да му се образува дисциплинарка.
Ето цялата позиция на висшите магистрати:
Висшият правосъден съвет със угриженост и паника следи ескалиращото напрежение, подбудено от реакции на медии, съсловни организации и юристи по отношение на постановени правосъдни актове по неприключили дела; невижданото и жестоко нарушение на независимостта на прокурори и съдии посредством внушения за избран верен резултат по висящи производства; опитите за напън върху Висшия правосъден съвет и провокациите към дейности, противоречащи на конституционно избраните му пълномощия.
Висш съдебен съвет съставлява, обезпечава и отстоява независимостта на правосъдната власт, без да се намесва в активността и? (чл. 16 ЗСВ). С отговорност за отбрана на магистратите от непозволено вмешателство и напън, както и за реализиране на градивен разговор и партньорство с публицисти, медии, гражданското общество и държавната власт, Висш съдебен съвет прецизно съблюдава регламентите на „ Комуникационната тактика на правосъдната власт 2014-2020 “, „ Медийната тактика на правосъдната власт “, разпоредбите в региона на спешния ПР за Висш съдебен съвет и органите на правосъдната власт, както и „ Стандартите за независимостта на правосъдната власт “.
Висш съдебен съвет смята за належащо за следващ път да съобщи, че всяко изказване за неспазване на закона и процесуалните правила от български магистрати, учредено на обстоятелства и доказателства, би трябвало да бъде навреме отправено до способените органи. Законодателят категорично е планувал опцията за правосъден надзор посредством инстанционното произвеждане и анулация на незаконосъбразни правосъдни актове, както и посредством сезиране на ИВСС в случаите на нарушение на правото на разглеждане и решение на делото в рационален период, при подозрения за честност и спор на ползи, при дейности, накърняващи престижа на правосъдната власт и независимостта на магистратите.
Конституцията на Република България в член 121, алинея 3 и алинея 4 регламентира, че разглеждането на делата е обществено, с изключение на когато законът планува друго, а актовете на правораздаването се стимулират. Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 310) съдът афишира присъдата неотложно след подписването и?, като в случаите когато правенето на претекстовете е отсрочено, се оповестява срокът, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни (чл. 308, алинея 1), като се изключи делата с фактическа или правна трудност, по които срокът е 60 дни. През последните години органите на правосъдната власт наложително разгласяват правосъдните актове и претекстовете към тях на своите интернет уеб сайтове, което е израз на публичността. Българското законодателство не планува съдията да изяснява претекстовете за постановения правосъден акт, в противен случай предлага му възпиране от коментар по висящи каузи за гарантиране на неговата равна раздалеченост от страните, безпристрастност и обективно решение - основаващо се на силата на доказателствата по делото и вътрешното му разбиране.
Висшият правосъден съвет няма пълномощия, не може да въздейства или да задължи съдиите, прокурорите и следователите да вършат обществени уточнения по отношение на постановени от тях правосъдни актове, даже по каузи от публичен и медиен интерес. С разбирането, че отчетността е форма на независимостта на правосъдната власт, Висш съдебен съвет неведнъж моли към административните ръководители и магистратите - представители, съгласно техните пълномощия и подготвеност, да дават информация, мнения и изказвания по настоящи въпроси, в това число посредством лицата, отговарящи за връзките с обществеността. Административният началник, представителят или специалистът „ Връзки с обществеността “, не би трябвало да позволяват неналичието на информация да предизвика накърняване на независимостта на правосъдната власт. При пораждане на спешна обстановка те неотложно би трябвало да реагират посредством обществено изказване, право на отговор, даване на уточняваща и/или спомагателна информация. С цел отбрана положителното име и професионалната чест на магистрата, е желателно да се осведоми обществеността за естеството, обсега, рестриктивните мерки и сложността в работата на съда, както и за процесуалните дейности по съответни каузи, а Висш съдебен съвет посредством своите колегии или Пленум да реагира при изключителни случаи – системност; ескалиране на напрежение; отрицателна акция, при която са нарушени и/или наранени фундаментални правила и пълномощия на правосъдната власт и магистрата; политическо вмешателство или напън от страна на друга държавна власт или медии.
Професионалните сдружения, съсловните организации и магистратската общественост също следва да поддържат своите сътрудници при отрицателни обществени изказвания и медийни изявления, засягащи независимостта на правосъдната власт.
Отправянето на неоснователни упреци към правосъдната власт и към Висш съдебен съвет, основаването на публични упования Съветът да влияе и въздейства върху работата на магистрата, органи на правосъдната власт, както и да ревизира дейностите им е изцяло неприемливо, в нарушаване на закона и води до погрешно схващане за функционалностите на Висш съдебен съвет.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ