Информатика в СУ носи 4193 лв., в Шуменския университет - 1123 лв.
Висшите учебни заведения в България образоват от ден на ден лекари, инженери и учители и по-малко икономисти и адвокати. Студентите пък не престават да рационализират избора си на компетентност съгласно търсенето на пазара на труда. За пръв път делът на висшистите, осъществени на позиции, които изискват висше обучение, минава граничните 50%.
Това са главните трендове, които записва новото издание на рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за 2019 година Сред позитивните заключения са още увеличена научна продукция на университетите, както и нараснали приходи, които носи образованието в съвсем всички професионални посоки. Информатиката остава номер едно по облагаем приход, на който могат да разчитат студентите, откакто завършат - приблизително 2586 лева, което е покачване с близо 200 лева по отношение на м.г. Педагогиката обаче все по този начин е измежду най-нискодоходните - тя " върви " с едвам 971 лева заплата, което е покачване с по-скромните 103 лева
Демографската рецесия продължава да удря университетите - през 2019 година студентите у нас са с 6000 по-малко от м.г., а по отношение на 2014 година намаляват с 45 хиляди младежи, или към 17%. " Паралелно с този срив обаче тече и развой на преструктуриране по професионални посоки - в някои студентите понижават, само че в други се усилват ", разяснява Георги Стойчев от " Отворено общество ". В 15 посоки сривът в приема е с над 30%, като да вземем за пример стопанска система и администрация и ръководство, в които той надвишава 40%. В други посоки пък студентите се увеличават с над 30 на 100 - такива са медицина (76% скок за последните 5 г.), военно дело (60%), стоматология (41%). Специално при педагогиката нарастването на кандидат-висшистите е с 36%, като тази компетентност става третата най-масова у нас с над 14 800 студенти.
" Наблюдаваме модернизация на структурата на систематизиране на студентите и по-голяма централизация на младежи в посоки, предлагащи по-голяма реализация. Това значи, че висшето обучение е по-близо до потребностите на пазара на труда, т.е. повече студенти се образоват за лекари, учители и инженери, от които имаме потребност, и промяната дава своите плодове ", е изводът на Стойчев. При филантропичните посоки и изкуствата е рано за трендове - при философия и доктрина на изкуствата да вземем за пример се следи понижение на студентите, при логика на психиката и театрално и кино изкуство пък те се усилват.
Рейтинг 2019 година сервира положителни вести и за безработицата измежду младите висшисти - през 2019 година тя се намалява до рекордно ниското равнище от 2.2%, а за пръв път делът на висшистите, осъществени на позиции, които изискват висше обучение, минават граничните 50%. Проблемът обаче е, че към момента половината от тях продължават да работят нещо, за което не се изисква тапия от вуз. Този проблем засяга по-малко магистрите - 60% от тях си намират място, за което е нужно висше обучение, и повече бакалаврите, под 36% от които се осъществят на позиции, за които би трябвало тапия.
В България към момента е значимо освен какво учиш, а и къде го учиш. Едно е да следваш информатика в СУ, след завършването на която може да разчиташ на 4193 лева, или в Нов български университет, където специалността носи 3438 лева, и напълно друго в Югозападния университет - 1426 лева, или Шуменския - 1123 лева Правото, приключено в Нов български университет, върви с 1878 лева приход, в УНСС - с 1415 лева, а в СУ - с 1375 лева Юристите с тапия от ЮЗУ обаче могат да се надяват приблизително на 1281 лева заплата, а тези от Бургаския свободен университет - едвам на 970 лева Безработицата измежду приключилите стопанска система в Американския университет например е едвам 0.5%, до момента в който измежду възпитаниците на Стопанската академия в Свищов - 5.4%. Реализацията на икономистите от Свищов да вземем за пример е едвам 30%, до момента в който при тези от СУ е над 70 на 100, а при Американския университет - близо 85%. В специалностите с шеф страната (медицина, педагогика, военно дело) разликите не са чак толкоз огромни - най-голямата заплата, която могат да чакат кандидат-педагозите, е, в случай че учат това направление в СУ - там приходите биха били приблизително 1150 лева, а най-ниска - в случай че се готвят за учители в ЮЗУ - 859 лева
ПРОГНОЗА
" Потенциалът на преструктурирането и намаляването на приема в всеобщите специалности към този момент е поизчерпан и този развой ще завърши след към 2 година ", разяснява просветният министър Красимир Вълчев. По думите му следващата година се чака броят на студентите да бъде понижен с още към 6000 души. Висшите учебни заведения обаче би трябвало да преодолеят инерцията да се борят за повече претенденти. " УНСС в идващите години да вземем за пример ще работи с 2 пъти по-малко студенти, само че с двойно повече финансиране ", уточни министърът. По думите му в бъдеще сегашните деца ще работят сред 3 и 9 специалности. Затова университетите би трябвало да заложат на повече хибридни специалности и на смяна в образователните стратегии, които да съчетават разнообразни компетентности и да дават основа за продължение в няколко направления.
РЕАЛИЗАЦИЯ
В топ 5 на направленията, даващи най-хубава реализация, остават военно дело - 99.4% късмет човек да се осъществя на позиция, за която се изисква висше обучение, медицина - 95%, стоматология - 91%, фармация - 91%, и доктрина и ръководство на образованието - 89%. Следват ги публично здраве, здравни грижи, педагогика, ветеринарна медицина и информатика. На другия полюс са хранителни технологии - 29%, изобразително изкуство - 28%, и туризъм, който е на дъното с едвам 20% приложение на добитото висше обучение. Рейтингът т.г. регистрира усъвършенстване на каузи на приключилите, които се осъществят на българския трудов пазар - над 80%, за разлика от преди 2 година, когато този % бе 75 на 100.
Това са главните трендове, които записва новото издание на рейтинговата система на висшите учебни заведения в България за 2019 година Сред позитивните заключения са още увеличена научна продукция на университетите, както и нараснали приходи, които носи образованието в съвсем всички професионални посоки. Информатиката остава номер едно по облагаем приход, на който могат да разчитат студентите, откакто завършат - приблизително 2586 лева, което е покачване с близо 200 лева по отношение на м.г. Педагогиката обаче все по този начин е измежду най-нискодоходните - тя " върви " с едвам 971 лева заплата, което е покачване с по-скромните 103 лева
Демографската рецесия продължава да удря университетите - през 2019 година студентите у нас са с 6000 по-малко от м.г., а по отношение на 2014 година намаляват с 45 хиляди младежи, или към 17%. " Паралелно с този срив обаче тече и развой на преструктуриране по професионални посоки - в някои студентите понижават, само че в други се усилват ", разяснява Георги Стойчев от " Отворено общество ". В 15 посоки сривът в приема е с над 30%, като да вземем за пример стопанска система и администрация и ръководство, в които той надвишава 40%. В други посоки пък студентите се увеличават с над 30 на 100 - такива са медицина (76% скок за последните 5 г.), военно дело (60%), стоматология (41%). Специално при педагогиката нарастването на кандидат-висшистите е с 36%, като тази компетентност става третата най-масова у нас с над 14 800 студенти.
" Наблюдаваме модернизация на структурата на систематизиране на студентите и по-голяма централизация на младежи в посоки, предлагащи по-голяма реализация. Това значи, че висшето обучение е по-близо до потребностите на пазара на труда, т.е. повече студенти се образоват за лекари, учители и инженери, от които имаме потребност, и промяната дава своите плодове ", е изводът на Стойчев. При филантропичните посоки и изкуствата е рано за трендове - при философия и доктрина на изкуствата да вземем за пример се следи понижение на студентите, при логика на психиката и театрално и кино изкуство пък те се усилват.
Рейтинг 2019 година сервира положителни вести и за безработицата измежду младите висшисти - през 2019 година тя се намалява до рекордно ниското равнище от 2.2%, а за пръв път делът на висшистите, осъществени на позиции, които изискват висше обучение, минават граничните 50%. Проблемът обаче е, че към момента половината от тях продължават да работят нещо, за което не се изисква тапия от вуз. Този проблем засяга по-малко магистрите - 60% от тях си намират място, за което е нужно висше обучение, и повече бакалаврите, под 36% от които се осъществят на позиции, за които би трябвало тапия.
В България към момента е значимо освен какво учиш, а и къде го учиш. Едно е да следваш информатика в СУ, след завършването на която може да разчиташ на 4193 лева, или в Нов български университет, където специалността носи 3438 лева, и напълно друго в Югозападния университет - 1426 лева, или Шуменския - 1123 лева Правото, приключено в Нов български университет, върви с 1878 лева приход, в УНСС - с 1415 лева, а в СУ - с 1375 лева Юристите с тапия от ЮЗУ обаче могат да се надяват приблизително на 1281 лева заплата, а тези от Бургаския свободен университет - едвам на 970 лева Безработицата измежду приключилите стопанска система в Американския университет например е едвам 0.5%, до момента в който измежду възпитаниците на Стопанската академия в Свищов - 5.4%. Реализацията на икономистите от Свищов да вземем за пример е едвам 30%, до момента в който при тези от СУ е над 70 на 100, а при Американския университет - близо 85%. В специалностите с шеф страната (медицина, педагогика, военно дело) разликите не са чак толкоз огромни - най-голямата заплата, която могат да чакат кандидат-педагозите, е, в случай че учат това направление в СУ - там приходите биха били приблизително 1150 лева, а най-ниска - в случай че се готвят за учители в ЮЗУ - 859 лева
ПРОГНОЗА
" Потенциалът на преструктурирането и намаляването на приема в всеобщите специалности към този момент е поизчерпан и този развой ще завърши след към 2 година ", разяснява просветният министър Красимир Вълчев. По думите му следващата година се чака броят на студентите да бъде понижен с още към 6000 души. Висшите учебни заведения обаче би трябвало да преодолеят инерцията да се борят за повече претенденти. " УНСС в идващите години да вземем за пример ще работи с 2 пъти по-малко студенти, само че с двойно повече финансиране ", уточни министърът. По думите му в бъдеще сегашните деца ще работят сред 3 и 9 специалности. Затова университетите би трябвало да заложат на повече хибридни специалности и на смяна в образователните стратегии, които да съчетават разнообразни компетентности и да дават основа за продължение в няколко направления.
РЕАЛИЗАЦИЯ
В топ 5 на направленията, даващи най-хубава реализация, остават военно дело - 99.4% късмет човек да се осъществя на позиция, за която се изисква висше обучение, медицина - 95%, стоматология - 91%, фармация - 91%, и доктрина и ръководство на образованието - 89%. Следват ги публично здраве, здравни грижи, педагогика, ветеринарна медицина и информатика. На другия полюс са хранителни технологии - 29%, изобразително изкуство - 28%, и туризъм, който е на дъното с едвам 20% приложение на добитото висше обучение. Рейтингът т.г. регистрира усъвършенстване на каузи на приключилите, които се осъществят на българския трудов пазар - над 80%, за разлика от преди 2 година, когато този % бе 75 на 100.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ