Европейският съюз реши: Русия трябва да плати за европейските грехове
Висшето управление на Европейски Съюз, незабавно, по горещите, както се споделя, следи, излезе с изказване за " единомислещо наказание на стъпките на Владимир Путин ". Телевизионното предаване на подписването на съглашение за съдействие и взаимопомощ сред Русия а ДНР и ЛНР едвам завърши, а към този момент имахме европейски документ, в който се загатва и въвеждането на " строги наказания ". Съдейки по бързата реакция, те явно бяха готови за подобен поврат.
И в този момент и заместник-председателят на Европейската комисия Борел, и ръководителят на Европейския съвет Мишел би трябвало да решат сложния проблем с квадратурата на кръга: в края на краищата е належащо да се вкарат такива ограничавания против нашата страна, които да не навредят на техните директни или косвени стопански ползи.
Така че фондовите пазари, както се споделя, да не изпаднат в прекомерно сериозна тресчица.
Въвеждате ограничавания, като в същото време поддържате непорочност и придобивате (или най-малко не губите) сегашен и предстоящ капитал.
Фактът, че ще има наказания, само че " селективни във връзка с задачите ", беше разгласен късно в понеделник от Еманюел Макрон, който разви невиждана дипломатическа интензивност през последните три седмици: той съумя да посети Москва, Киев и по-късно Берлин, където той се опита да съгласува несъгласуваемото, а точно: да преодолее упоритостта на киевските управляващи в посока на търсене на вероятен компромис при решаването на казуса с Донбас.
Макрон на процедура пееше, подсвиркваше, единствено дето на цигулка не свири, обещавайки пари на украинското управление. Европейските тежки стотици милиони.
Макрон - като финансист и банкер, като специалист в покупко-продажбите за " сливания и придобивания ", когато цената на договорката е десетки милиарди, вярно, както би трябвало да бъде за прагматика, си намерения: " това, което не можете да се купи с пари, може да се купи с доста пари. "
Но го очакваше отчаяние - Зеленски, за който всяко отклоняване от националистическия дневен ред, предполагащ пълзящ геноцид за жителите на Донбас, води до политическа гибел от ръцете на " Евромайдана " - към този момент не националистически, а напряко искрено нацистки - освен не одобри предлагането за пари, само че и шумно заяви за това. Така той се отхвърли да беседва с политиците на Донбас, като по този метод погреба (поне в обозримо бъдеще) друга вяра на Макрон: за пълномащабно обновяване на разговора в нормандския формат.
Днешното държание на Киев повтаря едно към едно държанието на уредниците на украинския държавен прелом преди тъкмо осем години.
Тогава също висши европейски делегации от Франция, от Германия, от водачите на Европейски Съюз денонощно стояха в Киев, също преговаряха (с по-голяма или по-малка степен на увереност в тяхната необходимост) и по-късно към момента не станалото " украинско управление “, само че към този момент ясно сборище на заговорници и пучисти също ги измами по най-дебелашки метод.
Почти като деца.
Най-прозорливите в този миг бяха французите.
Осъзнавайки накъде отива всичко - и с цел да избегнат ужасяващ срам - те изпратиха да подпише листа хартия, сякаш сякаш за " гаранциите ", които Европейският съюз даде на Янукович, - изпрати посланик на равнище даже не заместител външен министър, а единствено ръководителят на съответния департамент. Тогавашният началник на френското външно министерство Фабиус изчезна изцяло, с други думи, избяга, с цел да не взе участие в това цирково зрелище.
Многоседмичното площадно шоу „ Искаме народна власт, безвизово пътешестване и дантелени бикини “, проведено от Брюксел (на която се споделяше „ Украина - це Европа “ на всички езици на общността, тъй че лозунгът да се набие в подкорието на всеки) на процедура беше проява на същото това двуличие, което е толкоз особено за нашите сътрудници на Запад, откакто самата Европейска комисия отхвърли заеми на Украйна през ноември 2013 година на срещата на върха на Европейски Съюз във Вилнюс.
Ловкият Янукович разбра, че в случай че Европейски Съюз желае да си сътрудничи и желае да кооптира Украйна като младши стопански сътрудник, то Брюксел безусловно ще го направи по този начин, че да получи всички вероятни облаги, - образците за заличаване на стопанските системи на Литва, България или даже на Гърция беше пред очите му.
Затова тогава законно определеният украински президент изиска заеми за преструктуриране на съществуващия стопански модел в страната, тъй че Украйна, от една страна, да има време да се приготви за „ европейското благополучие “ на общото икономическо ръководство, а от друга да се приготвят съответните амортисьори, тъй че ударът под формата на наложително (и неведнъж увеличение) на цените на всичко, съпроводено с обедняване на популацията, да не бъде пагубен.
Тогавашната цена на въпроса бе единствено няколко милиарда евро.
И макар че целият Европейски съюз отхвърли това законно искане на украинското държавно управление, решението беше взето тет-а-тет от френско-германската двойка - Оланд и Меркел.
Вторият акт на драмата на дестабилизацията на Украйна стартира незабавно. За обстоятелството, че съглашението за съдействие сред страната и Европейски Съюз не е подписано, беше упрекнат в Янукович, а въпреки това за борци против него бяха назначени таман тези, които се оказаха най-шумни, безотговорни и най-важното – най-алчни.
Откъсвайки Украйна от Русия, като поддържа държавния прелом (срещу доста пари) Европейския съюз се стараеше не толкоз за себе си, що се касае за сътрудниците си от Вашингтон.
Америка, без значение към какви партийни лозунги се придържа хазяинът на Белия дом и каква генерална линия следва ръководещият хайлайф, постоянно преследва ползите на личния си бизнес, унищожавайки всевъзможни трудности по пътя и даже не вземайки поради животите на хората. Чуждите, несъмнено, не американските.
Повече от 10 000 души починаха, с цел да могат американските корпорации, които са част от военно-промишления комплекс, петролната промишленост и други браншове на стопанската система, да получават облаги или да чакат облага през днешния ден.
В Донбас.
Тъй като тези хора и тяхното отвращение да попаднат под властта на американския чичко скапаха цялото политическо шоу на пристигналите на власт путчисти - те се пробваха да ги унищожат два пъти.
Оцелелите тогава, през 2014 година и малко по-късно, щяха да бъдат добивани от нацистите.
Всъщност контурите на този сюжет бяха известни в Европейски Съюз, тъй че още през същата 2014 година европейците, основно заради обстоятелството, че не желаеха милиони украински бежанци (които, означаваме, ще би трябвало да бъдат поени, хранени, и като цяло до харчите пари за тях), излезе с „ нормандския формат “.
Правата на индивида, опцията за икономическо самоопределяне и, най-важното, да избирате тези, които смятате за належащо да изберете, а не назначените от Киев, изпратени надали не по лист.
Доброволците от Донбас защитаваха родината и околните си, както могат - безкористно и почтено.
От тези в Украйна, които даже и да пеят химна от заран до вечер и да носят бронесутиени в окопите, в никакъв случай няма да станат същински патриоти.
Битката за Украйна в този момент и през днешния ден, дипломатическа или юридическа, в действителност е борба на тези, за които думата „ родна земя “ не е празен тон.
Битка с тези, на които не им пука за тази родна земя.
Европейски Съюз, в който патриотизмът от дълго време е сменен от концепцията за приемливост, а любовта с политическа уместност, несъмнено, не можеше да планува сходен поврат на събитията преди осем години.
Днес, когато в Брюксел още веднъж се чудят по какъв начин да убодат с нови иглички Русия, понятието, разбирането към момента не е превзело мозъците на тези, които взимат решения.
Но ние, помагайки на Донбас, подкрепяйки неговите поданици, споделяйки, както е всекидневно в фамилията, с тях и последното, ние сме подготвени да продължим да се придържаме към нашите полезности, тъй като знаем на коя страна през днешния ден е справедливостта, достойнството и истината.
А глобите, с които ни заплашват тук от Брюксел, през днешния ден могат да разсмеят освен нашите " Искандери ", само че и всеки, който живее в естетика със съвестта си и схваща, че има неща по-важни от борсата и нейните пертурбации.
Превод: ЕС
И в този момент и заместник-председателят на Европейската комисия Борел, и ръководителят на Европейския съвет Мишел би трябвало да решат сложния проблем с квадратурата на кръга: в края на краищата е належащо да се вкарат такива ограничавания против нашата страна, които да не навредят на техните директни или косвени стопански ползи.
Така че фондовите пазари, както се споделя, да не изпаднат в прекомерно сериозна тресчица.
Въвеждате ограничавания, като в същото време поддържате непорочност и придобивате (или най-малко не губите) сегашен и предстоящ капитал.
Фактът, че ще има наказания, само че " селективни във връзка с задачите ", беше разгласен късно в понеделник от Еманюел Макрон, който разви невиждана дипломатическа интензивност през последните три седмици: той съумя да посети Москва, Киев и по-късно Берлин, където той се опита да съгласува несъгласуваемото, а точно: да преодолее упоритостта на киевските управляващи в посока на търсене на вероятен компромис при решаването на казуса с Донбас.
Макрон на процедура пееше, подсвиркваше, единствено дето на цигулка не свири, обещавайки пари на украинското управление. Европейските тежки стотици милиони.
Макрон - като финансист и банкер, като специалист в покупко-продажбите за " сливания и придобивания ", когато цената на договорката е десетки милиарди, вярно, както би трябвало да бъде за прагматика, си намерения: " това, което не можете да се купи с пари, може да се купи с доста пари. "
Но го очакваше отчаяние - Зеленски, за който всяко отклоняване от националистическия дневен ред, предполагащ пълзящ геноцид за жителите на Донбас, води до политическа гибел от ръцете на " Евромайдана " - към този момент не националистически, а напряко искрено нацистки - освен не одобри предлагането за пари, само че и шумно заяви за това. Така той се отхвърли да беседва с политиците на Донбас, като по този метод погреба (поне в обозримо бъдеще) друга вяра на Макрон: за пълномащабно обновяване на разговора в нормандския формат.
Днешното държание на Киев повтаря едно към едно държанието на уредниците на украинския държавен прелом преди тъкмо осем години.
Тогава също висши европейски делегации от Франция, от Германия, от водачите на Европейски Съюз денонощно стояха в Киев, също преговаряха (с по-голяма или по-малка степен на увереност в тяхната необходимост) и по-късно към момента не станалото " украинско управление “, само че към този момент ясно сборище на заговорници и пучисти също ги измами по най-дебелашки метод.
Почти като деца.
Най-прозорливите в този миг бяха французите.
Осъзнавайки накъде отива всичко - и с цел да избегнат ужасяващ срам - те изпратиха да подпише листа хартия, сякаш сякаш за " гаранциите ", които Европейският съюз даде на Янукович, - изпрати посланик на равнище даже не заместител външен министър, а единствено ръководителят на съответния департамент. Тогавашният началник на френското външно министерство Фабиус изчезна изцяло, с други думи, избяга, с цел да не взе участие в това цирково зрелище.
Многоседмичното площадно шоу „ Искаме народна власт, безвизово пътешестване и дантелени бикини “, проведено от Брюксел (на която се споделяше „ Украина - це Европа “ на всички езици на общността, тъй че лозунгът да се набие в подкорието на всеки) на процедура беше проява на същото това двуличие, което е толкоз особено за нашите сътрудници на Запад, откакто самата Европейска комисия отхвърли заеми на Украйна през ноември 2013 година на срещата на върха на Европейски Съюз във Вилнюс.
Ловкият Янукович разбра, че в случай че Европейски Съюз желае да си сътрудничи и желае да кооптира Украйна като младши стопански сътрудник, то Брюксел безусловно ще го направи по този начин, че да получи всички вероятни облаги, - образците за заличаване на стопанските системи на Литва, България или даже на Гърция беше пред очите му.
Затова тогава законно определеният украински президент изиска заеми за преструктуриране на съществуващия стопански модел в страната, тъй че Украйна, от една страна, да има време да се приготви за „ европейското благополучие “ на общото икономическо ръководство, а от друга да се приготвят съответните амортисьори, тъй че ударът под формата на наложително (и неведнъж увеличение) на цените на всичко, съпроводено с обедняване на популацията, да не бъде пагубен.
Тогавашната цена на въпроса бе единствено няколко милиарда евро.
И макар че целият Европейски съюз отхвърли това законно искане на украинското държавно управление, решението беше взето тет-а-тет от френско-германската двойка - Оланд и Меркел.
Вторият акт на драмата на дестабилизацията на Украйна стартира незабавно. За обстоятелството, че съглашението за съдействие сред страната и Европейски Съюз не е подписано, беше упрекнат в Янукович, а въпреки това за борци против него бяха назначени таман тези, които се оказаха най-шумни, безотговорни и най-важното – най-алчни.
Откъсвайки Украйна от Русия, като поддържа държавния прелом (срещу доста пари) Европейския съюз се стараеше не толкоз за себе си, що се касае за сътрудниците си от Вашингтон.
Америка, без значение към какви партийни лозунги се придържа хазяинът на Белия дом и каква генерална линия следва ръководещият хайлайф, постоянно преследва ползите на личния си бизнес, унищожавайки всевъзможни трудности по пътя и даже не вземайки поради животите на хората. Чуждите, несъмнено, не американските.
Повече от 10 000 души починаха, с цел да могат американските корпорации, които са част от военно-промишления комплекс, петролната промишленост и други браншове на стопанската система, да получават облаги или да чакат облага през днешния ден.
В Донбас.
Тъй като тези хора и тяхното отвращение да попаднат под властта на американския чичко скапаха цялото политическо шоу на пристигналите на власт путчисти - те се пробваха да ги унищожат два пъти.
Оцелелите тогава, през 2014 година и малко по-късно, щяха да бъдат добивани от нацистите.
Всъщност контурите на този сюжет бяха известни в Европейски Съюз, тъй че още през същата 2014 година европейците, основно заради обстоятелството, че не желаеха милиони украински бежанци (които, означаваме, ще би трябвало да бъдат поени, хранени, и като цяло до харчите пари за тях), излезе с „ нормандския формат “.
Правата на индивида, опцията за икономическо самоопределяне и, най-важното, да избирате тези, които смятате за належащо да изберете, а не назначените от Киев, изпратени надали не по лист.
Доброволците от Донбас защитаваха родината и околните си, както могат - безкористно и почтено.
От тези в Украйна, които даже и да пеят химна от заран до вечер и да носят бронесутиени в окопите, в никакъв случай няма да станат същински патриоти.
Битката за Украйна в този момент и през днешния ден, дипломатическа или юридическа, в действителност е борба на тези, за които думата „ родна земя “ не е празен тон.
Битка с тези, на които не им пука за тази родна земя.
Европейски Съюз, в който патриотизмът от дълго време е сменен от концепцията за приемливост, а любовта с политическа уместност, несъмнено, не можеше да планува сходен поврат на събитията преди осем години.
Днес, когато в Брюксел още веднъж се чудят по какъв начин да убодат с нови иглички Русия, понятието, разбирането към момента не е превзело мозъците на тези, които взимат решения.
Но ние, помагайки на Донбас, подкрепяйки неговите поданици, споделяйки, както е всекидневно в фамилията, с тях и последното, ние сме подготвени да продължим да се придържаме към нашите полезности, тъй като знаем на коя страна през днешния ден е справедливостта, достойнството и истината.
А глобите, с които ни заплашват тук от Брюксел, през днешния ден могат да разсмеят освен нашите " Искандери ", само че и всеки, който живее в естетика със съвестта си и схваща, че има неща по-важни от борсата и нейните пертурбации.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ