Защо има високосна година?
Високосна година е година с 366 дни (вместо 365), т.е. година, съдържаща 29 февруари . Те са нужни, с цел да се свърже календарната година към астрономическата и към сезоните.
Сезоните се повтарят всяка тропическа година (времето, за което Земята, въртейки се към Слънцето, минава сред 2 поредни пролетни равноденствия). Това лишава към 365,2422 дни, тъй че при закрепен календар с 365 дни сезоните биха се изместили.
Кога годината е високосна Този проблем се заобикаля посредством вмъкването на един спомагателен ден (на всеки 4 години), което усилва годината на 366 дни.
В юлианския и григорианския календари този спомагателен ден се прибавя към февруари, който става 29 дни.
Тази година - 2020, е високосна, 366-дневна, което значи, че за първи път от четири години насам ще има 29-ти ден през февруари.
През не-високосните години, известни още като елементарни години - като 2019 да вземем за пример, календарът не взема поради спомагателните четвърт от деня, фактически нужен на Земята, с цел да приключи една орбита към слънцето. По създание календарната година, която е човешки артефакт, е по-бърза от действителната слънчева година или година, както е несъмнено от придвижването на нашата планета през космоса.
Ако не се прави тази промяна календарната година ще намалее с към един ден след четири години. За 100 години календарът ще намалее с 25 дни. Сами се сещате, че в случай че мине още време без високосната година като промяна на календара, в последна сметка февруари стане летен месец в Северното полукълбо.
През високосните години към календара се прибавя високосен ден, с цел да се забави и синхронизира календарната година със сезоните. Преходните дни са добавени за първи път към Юлианския календар през 46 година пр.н.е. от Юлий Цезар по съвет на Сосиген, Александрийски астроном.
През 1582 година папа Григорий XIII ревизира Юлианския календар, като основава григорианския календар със съдействието на Христофор Клавий, немски математик и астроном. Григорианският календар също така показва, че високосните дни не би трябвало да се прибавят в години, завършващи на " 00 ", в случай че тази година също не се дели с 400.
Тази спомагателна промяна е добавена за стабилизиране на календара за интервал от хиляди години и е нужна, тъй като слънчевите години в действителност са малко по-малко от 365,25 дни. Всъщност слънчевата година настава за интервал от 365.2422 дни.
От 1582 година григорианският календар последователно се приема като интернационален стандарт за доста страни по света.
Китайски календар и Еврейски календар Китайският и еврейският календари са лунно-слънчеви и високосните години имат един спомагателен месец. В китайския календар високосният месец се прибавя съгласно комплицирани правила и да вземем за пример, в случай че е след втория месец, се назовава просто „ спомагателен втори месец “.
В еврeйския календар спомагателният месец се споделя Адар Шени (втори Адар) и се прибавя след Адар. Според метоничния цикъл, той се прибавя седем пъти на всеки деветнадесет години.
Сезоните се повтарят всяка тропическа година (времето, за което Земята, въртейки се към Слънцето, минава сред 2 поредни пролетни равноденствия). Това лишава към 365,2422 дни, тъй че при закрепен календар с 365 дни сезоните биха се изместили.
Кога годината е високосна Този проблем се заобикаля посредством вмъкването на един спомагателен ден (на всеки 4 години), което усилва годината на 366 дни.
В юлианския и григорианския календари този спомагателен ден се прибавя към февруари, който става 29 дни.
Тази година - 2020, е високосна, 366-дневна, което значи, че за първи път от четири години насам ще има 29-ти ден през февруари.
През не-високосните години, известни още като елементарни години - като 2019 да вземем за пример, календарът не взема поради спомагателните четвърт от деня, фактически нужен на Земята, с цел да приключи една орбита към слънцето. По създание календарната година, която е човешки артефакт, е по-бърза от действителната слънчева година или година, както е несъмнено от придвижването на нашата планета през космоса.
Ако не се прави тази промяна календарната година ще намалее с към един ден след четири години. За 100 години календарът ще намалее с 25 дни. Сами се сещате, че в случай че мине още време без високосната година като промяна на календара, в последна сметка февруари стане летен месец в Северното полукълбо.
През високосните години към календара се прибавя високосен ден, с цел да се забави и синхронизира календарната година със сезоните. Преходните дни са добавени за първи път към Юлианския календар през 46 година пр.н.е. от Юлий Цезар по съвет на Сосиген, Александрийски астроном.
През 1582 година папа Григорий XIII ревизира Юлианския календар, като основава григорианския календар със съдействието на Христофор Клавий, немски математик и астроном. Григорианският календар също така показва, че високосните дни не би трябвало да се прибавят в години, завършващи на " 00 ", в случай че тази година също не се дели с 400.
Тази спомагателна промяна е добавена за стабилизиране на календара за интервал от хиляди години и е нужна, тъй като слънчевите години в действителност са малко по-малко от 365,25 дни. Всъщност слънчевата година настава за интервал от 365.2422 дни.
От 1582 година григорианският календар последователно се приема като интернационален стандарт за доста страни по света.
Китайски календар и Еврейски календар Китайският и еврейският календари са лунно-слънчеви и високосните години имат един спомагателен месец. В китайския календар високосният месец се прибавя съгласно комплицирани правила и да вземем за пример, в случай че е след втория месец, се назовава просто „ спомагателен втори месец “.
В еврeйския календар спомагателният месец се споделя Адар Шени (втори Адар) и се прибавя след Адар. Според метоничния цикъл, той се прибавя седем пъти на всеки деветнадесет години.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ