Високопоставени представители на руското министерство на външните работи вече дълго

Високопоставени представители на съветското министерство на външните работи към този момент дълго време вършат спорни изявления във връзка със протичащото се в Република Македония.

Ще напомня, че първите съветски спорни известия за обстановката в Македония бяха направени по време на политическата рецесия, преди и директно след парламентарните избори, които се организираха през декември 2016 година Тогава публична Русия намерено застана зад ретроградните политики в Македония. Съобщенията, които идваха от Москва, съвсем без изключение, бяха ориентирани към затопляне на политическата рецесия. Пикът бе изказването на съветското външно министерство единствено ден след трагичните събития от 27 април 2017 година В него Москва изрази безрезервната си поддръжка за политиката на Груевски и изключително за протестиращите, които нахлула проведено в Народното събрание и се пробваха да осъществят сюжет за принудително завладяване на властта. Докато интернационалната демократична общественост застана намерено зад демокрацията в Македония, в това време Русия застана зад политиката на спор и принуждение.

Тази седмица съветският министър на външните работи още веднъж подгря политическата обстановка в Македония и Балканите. В две обособени изявления той изрази неодобрение от разширението на НАТО на Балканите и е изключително сериозен към участието на Македония в алианса. С това непосредствено се намесва във външната политика на една суверенна страна. Ние чухме второто му изказване на 22 февруари в Белград, където в наличието на висши държавни и църковни чиновници упрекнаха Македонската православна църква-Охридска архиепископия в политически игри. Лавров съобщи, че Руската и Сръбската църкви ще преодолеят в духа на православието проблемите, с които се сблъскват. Това изказване е изключително обидно за нас православни в Македония, тъй като от него следва, че ние не сме православни единствено тъй като отхвърляме юрисдикцията на сръбската черква и признахме БПЦ за черква, от която желаеме да показа нашия автокефален статут пред други православни църкви и като Църква-майка, с която да правим взаимно съслужение.
Проф. Драган Зайковски, Институт за национална история в Скопи / БГНЕС
За да станат нещата по-ясни, ще припомня, че Македония от дълго време има два открити въпроса. И двата засягат нейната държавност. Това са името на страната и каноничният статут на Църквата.

Бъдете деликатни, страна с краткотрайно име е краткотрайна страна. В същото време държавността на православните нации постоянно е обвързвана с тяхната църковна автокефалност. Следователно страна с православно болшинство без автокефална черква също е краткотрайна страна. Затова е значимо тези два въпроса да бъдат решени паралелно. На Москва и на Белград това им е изцяло ясно и за това офанзивите са точно на тези два фронта. Да не забравяме, че Сърбия постоянно е била съветски любим на Балканите, посредством която Москва е преследвала ползите си. /БГНЕС

--------

Проф. Драган Зайковски, Институт за национална история в Скопие. Анализът е изработен за БГНЕС.