Високомерие - това е първата крачка преди пропастта. Високомерие е

Високомерие - това е първата крачка преди пропастта. Високомерие е да пренебрегваш конституционните правила, които във Англия заместват Основния закон. Високомерие е да пренебрегваш законите и независимостта на съда. Високомерие е да пренебрегваш Народното събрание с неговите правила и задания. Борис Джонсън смяташе, че стои над всичко това и като някой властнически властник ще може с бича да наложи своята концепция за Brexit-a. Но решението на Върховния съд се стоварва като брадва върху антидемократичните упоритости на премиера.
Върховните съдии в Лондон взеха единомислещо решение, което никой не очакваше. Те оповестиха разпореждането за насилствената парламентарна почивка за нелегално от начало до край. Не мина и час - и първите депутати алегорично се върнаха на банките си в Долната камара. Само едно нещо Върховният съд спести на Джонсън: констатацията, че е излъгал кралицата, когато ѝ е предложил да изпрати Народното събрание в насилствена почивка. Но причините към решението загатват за тази неистина.
Това е борба сред „ майката на всички парламенти “ и „ бащата на лъжите “ - тази въздействаща метафора употребява един от ищците по време на производството пред Върховния съд. От тази борба парламентарната народна власт излиза като победителка. Сега дълг на депутатите е да потърсят отговорност от държавното управление. А министър председателят не може току-тъй да заобиколи това право и това обвързване, просто тъй като не му подхожда - и да употребява някакъв подправен предлог.
Изходът е единствено един: оставка
Решението на съда е доста повече от разрушителен политически удар върху Борис Джонсън. То един път вечно постановява, че изпълнителната власт не може да трансформира салдото на силите сред парламент и кабинет по свое убеждение. Действията на държавното управление постоянно и при всевъзможни условия могат да бъда проверявани от Народното събрание. Британски адвокати настояват, че това е същинско политическо земетресение, тъй като този принцип за пръв път се утвърждава с решение на Върховния съд, което има силата на закон.
При естествени условия това решение би трябвало начаса да докара до оставка. За пръв път в английската история Върховният съд открива, че министър-председателят е работил незаконно при решаването на един толкоз обикновен въпрос. Но Борис Джонсън погрешно ще се вкопчи в правилото си, че нахалството постоянно побеждава. Тъй че в този момент опозицията би трябвало да се сплоти и да тури край произвола на „ Даунинг Стрийт ". Най-добрият излаз от задънената улица би бил сформирането на преходно държавно управление. Това ще помогне и за всички последващи стъпки, свързани с Brexit-a.
За своя къс мандат Борис Джонсън нанесе на демократичните институции в страната повече вреди, в сравнение с други за цяло десетилетие. Той показва цялостно неуважение на законите и разпоредбите във Англия и напряко ги стъпка в калта.
Стигна се даже до една неповторима обстановка: самият Джон Мейджър, съпартиец на Джонсън и министър председател на страната до 1997 година, беше един от ищците против настоящия министър председател пред Върховния съд. Тъй че в този момент самата Консервативна партия би трябвало да избавя последните трошици доверие към себе си, като прояви интензивност и по своя воля се раздели с унищожителя на своите полезности и правила.
Отделният човек не е безпомощен
Върховният съд удостовери черно на бяло правата на Народното събрание, само че решението му съдържа и още един окуражаващ аспект. То демонстрира, че обособените жители не са безпомощни, когато се опълчат против съсипването на демократичните правила. Една жена от бизнес-средите на име Джина Милър, с цената на персонални и финансови жертви, за повторно се подвигна на борба за запазване на парламентарната народна власт пред Върховния съд - и за повторно завоюва. Тъкмо тя се пребори за този развой, и таман нейният юрист съумя с извънредно ясна обосновка да убеди съдиите.
Примерът на Джина Милър демонстрира, че си коства да се бориш, че обособеният човек не е задължен просто да преглътне горчивия хап, когато държавно управление тръгне да демонтира демокрацията. А Борис Джонсън, който смяташе, че се е издигнал над законите, в този момент би трябвало засрамено да подвие опашка и да се скрие някъде. Задача на опозицията в този момент е да постави кръст на всичко това и да подсигурява, че Джонсън трайно ще изчезне от политиката. И в случай че може някак, по образеца на Древния Рим, да изпрати в цялостна давност името му. Защото за един толкоз суетлив министър председател няма по-страшно наказване от това.
 
Автор: Барбара Везел, Дойче веле