Високите данъци за социално осигуряване водят до отлив на граждани,

Високите налози за обществено обезпечаване водят до отлив на жители, които могат да създават. Трудно е да успееш, в случай че всички си потеглят. Някои от някогашните комунистически страни страдат от смъртоносна серпантина, обвързвана с популацията, като спадът му се мери с двуцифрени цифри. Това разяснява Ричард Ран, ръководител на Improbable Success Productions и член на борда на Американския съвет за капиталообразуване – мозъчен концерн и лобистка група, основана през 1975. Председател на Надзорния съвет на българския ИПИ. Анализът е от в. " Вашингтон таймс ", представен от БГНЕС. Проблемът не е единствено в това, че жителите напущат тези страни, а тъй като най-често си потеглят тези, които са най-продуктивни – т.е. узрелите младежи. Остават тези, които са минимум мобилни – неквалифицираните, тези с физически или душевен увреждания и възрастните, т.е. подвластната класа, остават. За да се разбере казусът, си представете страна със 100 души, 20% от които са деца, 10 на 100 не са в положение да работят заради липса на умения или увреждания, а 20 % са в пенсионна възраст. Това оставя 50% от популацията като продуктивни служащи, които освен заплащат за себе си, само че и за останалите 50% от популацията. Ако 20% от продуктивните работещи изоставен поради по-добри, съгласно тях, благоприятни условия другаде, делът на подвластното население нараства от 50 на 56 на 100. Увеличаването на подвластните кара политиците да покачват налозите на продуктивните, с цел да поддържат останалите, което демотивира продуктивните да не престават да работят – най-малко в родната си страна. Латвия е изгубила съвсем една трета от популацията си, откогато стана още веднъж самостоятелна страна през 1992 година. Това е равно на загуба от 100 млн. души в Съединени американски щати. Други някогашни комунистически страни също са се лишили от огромни елементи от популацията си. Загубата на население не е единствено резултат от емиграция, а и от доста ниска раждаемост (доста под опцията за попълване). Както беше маркирано, до момента в който налозите на работещите порастват, това обезкуражава трудещите се и тласка хората към региони, където чистото заплащане след облагането е по-високо. Данъците за обществено обезпечаване – за пенсии за прослужено време и напреднала възраст, здравно обезпечаване и обезпечаване при безработица, в доста по-голяма степен са причина за опразването на работни места, в сравнение с подоходните налози. Данъците за обществено обезпечаване на труда надвишават 30 на 100 в доста страни и може да надвишат 50% в Румъния. България има плосък налог върху приходите от единствено 10 на 100 върху персоналните и корпоративните приходи, до момента в който Литва има оптимални ставки от релативно рационалните 15 %. Но когато подоходният налог се прибави към налозите за обществено обезпечаване в множеството страни с емигриращо население общите данъчни ставки за труд са много над 50 на 100. Както може да се чака, прекомерно високите налози върху труда освен карат работещата част от популацията да се трансферира тук-там, където честото заплащане за труд е по-високо, само че подхранват и сенчестата стопанска система. (Сенчеста стопанска система има тогава, когато хората работят най-малко в част от работно време нелегално, а продажбата и облагата не се заявяват пред данъчните власти). Смъртоносната серпантина „ стопява” популацията в България Изследвания правят оценка размера на сенчестата стопанска система в Съединени американски щати на към 11 на 100. Наскоро бях в Украйна и забелязах, че в Киев всеобщо се строят жилищни и офис здания, а това е столицата на страна с ниски приходи, въвлечена във война с ниска активност с Русия. Откъде получават капитала за тези домове и офиси? Украински икономисти ми споделиха, че размерът на сенчестата стопанска система е над 50 на 100 от съвкупния вътрешен артикул, което значи, че действителната стопанска система може да е два пъти по-голяма от формалната. Миналия петък бях в историческия град Лвов в Западна Украйна. Големият и значително възобновен Стар град беше цялостен с хора, които се любуваха на многочислените кафенета навън, на доста изискани заведения за хранене и магазини. Хората бяха добре облечени, а улиците изпълнени със скъпи коли – явно в градовете живеят по-добре, в сравнение с би записала формалната статистика. В цяла Западна Европа има оживени и благоденстващи градове като Вилнюс, до момента в който селските региони се опразват, тъй като хората се местят към огромните градове или към други страни, сред които Обединеното кралство, Германия и Съединени американски щати, където има повече високо платена работа. Рита Вайниене – икономистка и някогашна председателка на литовския Институт за пазарна стопанска система, ми сподели, че сенчестата стопанска система в Литва е към 29 на 100. Тя означи, че село край полската граница е напуснато от съвсем всичките си поданици в трудоспособна възраст, които се преместили на няколко километра по-нататък в Полша поради по-добро възнаграждение. Толкова за данъчната основа. Голяма част от останалата Европа са сблъсква с понижаване на популацията, което значи повишение на каузи на подвластните, основно заради понижаване на раждаемостта. Единственият метод тези страни да избегнат действително понижаване на пенсиите и други обществени стратегии е да усилят продуктивността и темповете на напредък, което изисква по-ниски данъчни ставки и по-малко наредби, които убиват работни места. Швейцария е образец за верен метод с по-ниско данъчно задължение в доста райони и удобна бизнес среда. В резултат швейцарците имат дефицит на работна ръка и би трябвало да внасят служащи, които усилва популацията от добре платени производители за сметка на подвластните жители. Останалата част от Европа би трябвало да се учи от швейцарците.