Сашо Сладура - гений или чудак?
Виртуозен цигулар, съчинител на стихове и вицове. Първото признават даже враговете му, а поради второто намира гибелта си в концлагера “Слънчев ден ” край Ловеч. За половин век от гибелта му се изприказваха какви ли не неистини, истини, легенди, митове, рецензии, търкалящи се в нашия живот като кълбо с оплетени конци, бивалици и небивалици, за този ексцентричен човек и музикант.
Колко от нас знаят, че
прочутият лаф “Никога
не е късно човек
да стане за резил”
е тъкмо негов патент?!
Някои твърдят, че това бил негов житейски девиз. У този човек с викингска, славянска и македонска кръв бушували страстите и неволите на тези народи, получил се коктейл от интелект и музикална гениалност, което, както казват македонците, “Много хубаво не е на хубаво”.
Дядото на Сашо бил швед, морски капитан, влюбен в чешка пианистка. Баща му е от гр. Прилеп и отива да учи градинарство в Прага и се влюбва в русокосата красива дъщеря на капитана. Женят се и на 15 септември 1917 г. в Плевен се ражда малкото момченце Сашко. По това време баща му участвал в изграждането на градския парк “Кайлъка”. Последвали Цар-Борисовата градина в София, Цар-Симеоновата градина в Пловдив заедно с швейцареца Морис Шевалие, “Министърът на цветята”, както го наричали, хълмът Бунарджика.
Детето на парковия инженер и дъщерята на управителя на големия чешки замък се увличало от музиката. Учи в италианския колеж, френския колеж “Свети Августин”, знае четири езика, завършва Пражката консерватория и свири по заведения на цигулка, контрабас и пиано в Прага, за да се издържа, пее страстни френски шансони и омайва главите на красивите жени.
В България се
завръща оформен
музикант и бонвиван
Свирел в прочутия “Царски оркестър” в София. Като солист в първия класически джазов оркестър, свири в столичните барове - “Астория”, ресторант “България”, а като кръстник на джазова формация “Оптимисти” работи и с Леа Иванова, която пее и в Пловдив. Той доказва, че е странно дете на природата, нестандартен човек и непоправим оптимист.
Народната власт обявява джаза за “упадъчна булевардна американска музика” и съставите се разпердушинват. Актуалната съветска поговорка “Сегодня джаз играешь, завтра Родину продаешь” е в действие. В Музикалната академия спират приема на студенти по саксофон, защото е “джазов инструмент, символ на американската култура”. По ресторантите се свири джаз, румба, танго, и то само с кларинет, а музиката да е само от съветски автори.
Вълшебна била неговата цигулка и събуждала най-нежни чувства у хората, а шансоните му ги разнежвали до сълзи. Сашо Сладура с красотата си, благия си нрав и виртуозна музикалност бил звездата на деня. Чул го и големият музикант виолончелист Ростропович и се трогнал до сълзи.
По време на антрактите на оркестъра привиквали добродушния Сладур и го молели да им разкаже нов виц. Приятелите му се страхували от неговата известност. “Докъде ли ще го доведат вицовете му?”, се питали с тревога те. Участвал в празнични концерти специално за партийни величия. След виртуозните евъргрийни Антон Югов и Вълко Червенков често се разпореждали: ”Да остане смехотворецът! Да разкаже виц!”. На една вечеря Вълко Червенков му казва: “Хайде, Сашо, да си отиваме!”, а той отговаря: “Откога чакам да си отидете, другарю Червенков!”.
Сашо е благородник за приятели с цигулката си, бохем, ларж, артистична натура, душа на всяка компания. Режисьорът Никола Корабов има отдавна готов сценарий за филм за него и казва: За мен той е олицетворение на свободния човешки дух в едно несвободно тоталитарно време!
За властта и ДС е “скърцащ на цигулката си по кабаретата пияница, женкар, плямпало, озлобен и мразещ новото време човек, вицаджия срещу родината си”. “Той е гениален музикант, но средата, в която се движи, го разсипва: пият, наливат се и свирят!” - се казва на съдебния процес.
ДС се опитва да го вербува за свой секретен сътрудник, но той се отнесъл “несериозно и лигаво и не дал никаква работа”. По време на акцията “Хулиганите” си купил букварче - като го видят ченгетата, да го помислят за ограмотяващ се неграмотен.
В Агентурата е под името “Цигуларя”, но агент Оля донася за него, че е казал “в България няма никаква свобода”. “До 9.9.1944 г. имал прояви на битово разложение, боледувал е от сифилис, сводничел на чужденците 1953-59 г., влияе разлагащо на колегите си музиканти”. За разпространение на вицове и анекдоти за партийни другари на 1.10.1959 г. е арестуван и предаден на съд. Осъждат го на една година лишаване от свобода, 200 лева глоба и лишаване от избирателни права. Вината му е, че е рисувал афиши и лозунги, разпространявал неверни клеветнически твърдения, целящи уронване достойнството на българския народ и дружбата ни със СССР, а на предупрежденията на приятелите си да спре вицовете казвал:
Какво толкова,
ще поискам килия
с южно изложение
и изглед към морето
За кратко време диша свободен въздух. На 19.8.1961 г. е изселен в разградско село с препоръка “да работи в ТКЗС”. На 15.9 е арестуван заради виц. Край църквата “Света Неделя” минава човек от провинцията и го пита къде е изгорелият цирк, а Сашо му отговаря: ”Ето го - и посочил Партийния дом. - Това е горящият цирк с горящия циркаджия Тодор Живков” - и моментално бил арестуван. Нямало ги шегобийците партийци. Дошъл е на власт селянинът от Правец със зловещата си сянка Мирчо Спасов. След разгрома на Унгарското въстание и знаменития Априлски пленум на партията призракът на сталинизма злобно зашетал из Източна Европа. Устите на интелектуалците трябвало да бъдат затворени, а зад телените мрежи на Белене те млъквали завинаги. Арестуването на Сашо е тайна акция. Осем дни е в пълна неизвестност. Говори се за някаква афера с швейцарски часовници, заради която е задържан. Враговете съскали: “Цели 15 години те чакаме да влезеш в затвора и най-накрая успя!”.
На 24.9 е докаран в концлагера с прекрасното име “Слънчев ден”, където не успял да изкара и един ден. Тук интелигенти къртели и превозвали камъни от кариерата. Шахо Циганина, Благо Магарето и Пора, биячи на шефа Газдов, го бият с тояги до смърт и целият му гръб е в синини. Вероятно Шахо Циганина го е ударил с тояга във врата. Биячите го изнасилват с бутилка, изреждат му се и тримата и уринират върху него. В края на деня нещастникът е захвърлен полужив на плаца със заповед никой да не го наближава. Мирчо Спасов и компания правят страшен запой. Призори Газдов слиза да се разтъпче и започва да рита в гърдите Сашо, откъдето се чуват слаби хрипове. Следва заповед - да се хвърли тялото му до тоалетните, където обикновено се събират труповете, и се връща да си допие. На следващата сутрин Шахо и Благо качват тялото му на талигата и го хвърлят на прегладнелите прасета в свинарника. Животните свирепо се нахвърлят върху обезобразеното му тяло.
Газдов цинично псува
и поздравява мръсниците
убийци. “Браво, момчета!”
Друга версия за смъртта му разказва, че му счупили цигулката и пръстите и го карали да влачи 250-килограмова вагонетка с камъни. Сашо паднал от изтощение и биячите го пребили с тоягите си. В официалния документ за смъртта му пише: “Починал от сърдечна недостатъчност на 26.9.1961 г.”. Само прасетата и убийците знаели, че виртуозният цигулар, любимец на жените и музиката, е изяден от прасета.
Певицата Леа Иванова случайно избегна такава съдба.
Архитект Боян Чинков беше спасен от затвора благодарение на намесата лично на генерал Де Гол.
Изтече много вода в река Марица от края на тези страшни времена. Много хора не знаят за Сашо Сладура. Който иска да го види, нека отиде в двора на Музикалната академия в Пловдив да се запознае с него - от бронз, с цигулката, като жив, творение на скулптора Данко Данков по случай 41 г. от гибелта му, спонсориран от д-р Георги Лазаров, роден в Пловдив, живеещ в Лос Анджелис.
Нели БЕКЯРОВА, Пловдив
Колко от нас знаят, че
прочутият лаф “Никога
не е късно човек
да стане за резил”
е тъкмо негов патент?!
Някои твърдят, че това бил негов житейски девиз. У този човек с викингска, славянска и македонска кръв бушували страстите и неволите на тези народи, получил се коктейл от интелект и музикална гениалност, което, както казват македонците, “Много хубаво не е на хубаво”.
Дядото на Сашо бил швед, морски капитан, влюбен в чешка пианистка. Баща му е от гр. Прилеп и отива да учи градинарство в Прага и се влюбва в русокосата красива дъщеря на капитана. Женят се и на 15 септември 1917 г. в Плевен се ражда малкото момченце Сашко. По това време баща му участвал в изграждането на градския парк “Кайлъка”. Последвали Цар-Борисовата градина в София, Цар-Симеоновата градина в Пловдив заедно с швейцареца Морис Шевалие, “Министърът на цветята”, както го наричали, хълмът Бунарджика.
Детето на парковия инженер и дъщерята на управителя на големия чешки замък се увличало от музиката. Учи в италианския колеж, френския колеж “Свети Августин”, знае четири езика, завършва Пражката консерватория и свири по заведения на цигулка, контрабас и пиано в Прага, за да се издържа, пее страстни френски шансони и омайва главите на красивите жени.
В България се
завръща оформен
музикант и бонвиван
Свирел в прочутия “Царски оркестър” в София. Като солист в първия класически джазов оркестър, свири в столичните барове - “Астория”, ресторант “България”, а като кръстник на джазова формация “Оптимисти” работи и с Леа Иванова, която пее и в Пловдив. Той доказва, че е странно дете на природата, нестандартен човек и непоправим оптимист.
Народната власт обявява джаза за “упадъчна булевардна американска музика” и съставите се разпердушинват. Актуалната съветска поговорка “Сегодня джаз играешь, завтра Родину продаешь” е в действие. В Музикалната академия спират приема на студенти по саксофон, защото е “джазов инструмент, символ на американската култура”. По ресторантите се свири джаз, румба, танго, и то само с кларинет, а музиката да е само от съветски автори.
Вълшебна била неговата цигулка и събуждала най-нежни чувства у хората, а шансоните му ги разнежвали до сълзи. Сашо Сладура с красотата си, благия си нрав и виртуозна музикалност бил звездата на деня. Чул го и големият музикант виолончелист Ростропович и се трогнал до сълзи.
По време на антрактите на оркестъра привиквали добродушния Сладур и го молели да им разкаже нов виц. Приятелите му се страхували от неговата известност. “Докъде ли ще го доведат вицовете му?”, се питали с тревога те. Участвал в празнични концерти специално за партийни величия. След виртуозните евъргрийни Антон Югов и Вълко Червенков често се разпореждали: ”Да остане смехотворецът! Да разкаже виц!”. На една вечеря Вълко Червенков му казва: “Хайде, Сашо, да си отиваме!”, а той отговаря: “Откога чакам да си отидете, другарю Червенков!”.
Сашо е благородник за приятели с цигулката си, бохем, ларж, артистична натура, душа на всяка компания. Режисьорът Никола Корабов има отдавна готов сценарий за филм за него и казва: За мен той е олицетворение на свободния човешки дух в едно несвободно тоталитарно време!
За властта и ДС е “скърцащ на цигулката си по кабаретата пияница, женкар, плямпало, озлобен и мразещ новото време човек, вицаджия срещу родината си”. “Той е гениален музикант, но средата, в която се движи, го разсипва: пият, наливат се и свирят!” - се казва на съдебния процес.
ДС се опитва да го вербува за свой секретен сътрудник, но той се отнесъл “несериозно и лигаво и не дал никаква работа”. По време на акцията “Хулиганите” си купил букварче - като го видят ченгетата, да го помислят за ограмотяващ се неграмотен.
В Агентурата е под името “Цигуларя”, но агент Оля донася за него, че е казал “в България няма никаква свобода”. “До 9.9.1944 г. имал прояви на битово разложение, боледувал е от сифилис, сводничел на чужденците 1953-59 г., влияе разлагащо на колегите си музиканти”. За разпространение на вицове и анекдоти за партийни другари на 1.10.1959 г. е арестуван и предаден на съд. Осъждат го на една година лишаване от свобода, 200 лева глоба и лишаване от избирателни права. Вината му е, че е рисувал афиши и лозунги, разпространявал неверни клеветнически твърдения, целящи уронване достойнството на българския народ и дружбата ни със СССР, а на предупрежденията на приятелите си да спре вицовете казвал:
Какво толкова,
ще поискам килия
с южно изложение
и изглед към морето
За кратко време диша свободен въздух. На 19.8.1961 г. е изселен в разградско село с препоръка “да работи в ТКЗС”. На 15.9 е арестуван заради виц. Край църквата “Света Неделя” минава човек от провинцията и го пита къде е изгорелият цирк, а Сашо му отговаря: ”Ето го - и посочил Партийния дом. - Това е горящият цирк с горящия циркаджия Тодор Живков” - и моментално бил арестуван. Нямало ги шегобийците партийци. Дошъл е на власт селянинът от Правец със зловещата си сянка Мирчо Спасов. След разгрома на Унгарското въстание и знаменития Априлски пленум на партията призракът на сталинизма злобно зашетал из Източна Европа. Устите на интелектуалците трябвало да бъдат затворени, а зад телените мрежи на Белене те млъквали завинаги. Арестуването на Сашо е тайна акция. Осем дни е в пълна неизвестност. Говори се за някаква афера с швейцарски часовници, заради която е задържан. Враговете съскали: “Цели 15 години те чакаме да влезеш в затвора и най-накрая успя!”.
На 24.9 е докаран в концлагера с прекрасното име “Слънчев ден”, където не успял да изкара и един ден. Тук интелигенти къртели и превозвали камъни от кариерата. Шахо Циганина, Благо Магарето и Пора, биячи на шефа Газдов, го бият с тояги до смърт и целият му гръб е в синини. Вероятно Шахо Циганина го е ударил с тояга във врата. Биячите го изнасилват с бутилка, изреждат му се и тримата и уринират върху него. В края на деня нещастникът е захвърлен полужив на плаца със заповед никой да не го наближава. Мирчо Спасов и компания правят страшен запой. Призори Газдов слиза да се разтъпче и започва да рита в гърдите Сашо, откъдето се чуват слаби хрипове. Следва заповед - да се хвърли тялото му до тоалетните, където обикновено се събират труповете, и се връща да си допие. На следващата сутрин Шахо и Благо качват тялото му на талигата и го хвърлят на прегладнелите прасета в свинарника. Животните свирепо се нахвърлят върху обезобразеното му тяло.
Газдов цинично псува
и поздравява мръсниците
убийци. “Браво, момчета!”
Друга версия за смъртта му разказва, че му счупили цигулката и пръстите и го карали да влачи 250-килограмова вагонетка с камъни. Сашо паднал от изтощение и биячите го пребили с тоягите си. В официалния документ за смъртта му пише: “Починал от сърдечна недостатъчност на 26.9.1961 г.”. Само прасетата и убийците знаели, че виртуозният цигулар, любимец на жените и музиката, е изяден от прасета.
Певицата Леа Иванова случайно избегна такава съдба.
Архитект Боян Чинков беше спасен от затвора благодарение на намесата лично на генерал Де Гол.
Изтече много вода в река Марица от края на тези страшни времена. Много хора не знаят за Сашо Сладура. Който иска да го види, нека отиде в двора на Музикалната академия в Пловдив да се запознае с него - от бронз, с цигулката, като жив, творение на скулптора Данко Данков по случай 41 г. от гибелта му, спонсориран от д-р Георги Лазаров, роден в Пловдив, живеещ в Лос Анджелис.
Нели БЕКЯРОВА, Пловдив
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ