Виргиния Стаматова Държавата е длъжник на здравеопазването - това заяви

Виргиния Стаматова

" Държавата е дебитор на опазването на здравето " - това съобщи доцент Иван Костов, ръководител на фондация " Електронно опазване на здравето България " при откриването на XIII-тата национална конференция по е-здравеопазване, проведена от ICT Media. По думите му огромна част от плановете, оповестени преди 15 години, когато се основава фондацията, още чакат своята реализация. Според доцент Нина Ръсина, шеф " Медицински действия " на Центъра за незабавна медицина в столицата, у нас нама функционална връзка сред единния номер за незабавни повиквания, 112 (който е към МВР) и 150 - номерът на който дава отговор Спешна помощ. Поради неналичието на електронна връзка сред системите, операторите на тел. 112 диктуват на операторите на тел. 150 информацията за повикванията и тя се вкарва ръчно в системата на Спешна помощ. След това, Министерството на здравеопазването вкарва същата информация ръчно личната си система. Ръсина не пожела да разяснява аргументите за липса на връзки сред телефони 112, 150 и Министерство на здравеопазването. Отговорът пристигна от страна на някогашния здравен министър Стефан Константинов, шеф на УСБАЛ по онкология. По думите му, при поръчката на системите, държавните ведомства възложители не са задали условие за връзка към други такива. По тази причина изпълнителите желаят в допълнение възнаграждение, с цел да дават сходна опция.



Въпреки че през последните години у нас липсват значими държавни здравни планове през 2018 ще продължи работата по построяването на Националната здравно-информационна система (НСИЗ). Това стана ясно от изявлението на заместник-министъра на опазването на здравето и ръководител на Надзорния съвет на НЗОК, Жени Начева, която удостовери водещата роля на Министерство на здравеопазването за развиването и организацията на политиките в бранша и конкретизира желанията на държавното управление да продължи работата по Националната здравно-информационна система (НСИЗ). " Създаден е дизайнът на системата и структурата на модулите й. Те отразяват всички процеси в здравно-осигурителния модел - от НЗОК, през здравните заведения, разнообразни застрахователни компании, тъй че да има визия за здравния статус и придвижването на пациента. Търгът за осъществяване на системата следва да бъде разгласен скоро ", безапелационна беше Начева. Тя не пропусна да означи и поддръжката, оказвана на страната ни от Европейска комисия. Припомняме, че НСИЗ се финансира с 12 млн. евро по линията на Европейски Съюз и малко над 300 хиляди национално самоучастие.

На равнището на Европейски Съюз сега се построява мрежа за продан на здравна информация сред страните членки, която се чака да стартира работа през лятото. Проектът беше показан от доктор Тарие Пиетсо, началник " Политики в региона на е-здравеопазването " към Европейска комисия. Предстои нормативно разработване на рамка каква информация може да даде един доктор на различен, в границите на съдействието през граница и по какъв начин тя да бъде разказана семантично, тъй че лекарят от една страна да разбере какво е написал сътрудника му - от друга. Според статистиката на Европейски Съюз, към 90% от общопрактикуващите лекари в страните членки употребяват електронни здравни данни, само че под 50% ги обменят с други здравни заведения. " Това би трябвало да се промени ", безапелационна беше Пиетсо. За да бъде сполучлив презграничният продан на данни сред лекарите, значимо е всяка страна да разполага с указател на медикаментите (защото медикаментите в България и Белгия не се едни и същи) и електронно здравно досие и електронна рецепта, които у нас е част от поръчката за НСИЗ. Пиетсо уточни, че достъпът до данни е значим с изключение на за лекарите и здравната система, и за самите пациенти. Европейският правилник за отбрана на персоналните данни GDPR, който влиза в действие от 25 май, постановява категорично това право за европейските жители, което значи, че страните членки са длъжни да им го обезпечат, напомни още Пиетсо. Според нея, към 2/3 от пациентите на Стария континент нямат задоволително информация за положението си, до момента в който в Съединени американски щати това са 40%.

Тя означи още, че огромна част от хората в Европа търсят информация за положението си в Гугъл, не на пансион страницата на Министерството на здравеопазването. " Това може да се промени и пациентите да имат избора да употребяват и по-надеждни източници, а търсенията в интернет могат да дадат скъпа информация на здравната система, " безапелационна беше Пиетсо.

Тя в уверена, че благодарение на новите приложения за е-здраве, пациентът може да поеме повече отговорност за здравето си и да си сътрудничи със лекаря. За да бъде по-ясна, Пиетсо даде образец с подобен, измъчен от депресивно разтройство, който все още на прегледа е добре и лекарят му може да остане с усещането, че той се усъвършенства. Данните от крачкомера на пациента, обаче могат да посочат противоположното, в случай че той не се е движил през последните дни или седмици. Пиетсо подсети, че по програмата на Европейска комисия " Хоризонти 2020 " са планувани 1.1 милиарда евро за здраве. " България няма доста присъединяване в тази стратегия, чиито фонд е както за научни проучвания, по този начин и за инвеации ", добави тя и акцентира, че по структурните фондове има и доста стратегии за закупуване на болнично съоръжение, от които нашите здравни заведения могат да се възползват.

Облачна система за електронно медико-диагностично направление(МДН), показа заместител изпълнителният шеф на " Контракс " Янко Пилософ. Проектът е дело на компанията и се осъществя в съдействие с други ИТ компании. Системата е облачна и свързва в двете посоки лекари и лаборатории, с което отпада нуждата от ръчно въвеждане на назначените проучвания в лабораториите и след това нанасянето на резултатите от лекарите в системата на НЗОК. Пилософ предложи НЗОК да изиска от лабораториите освен финансови данни, само че и резултати, т.е данни, ориентирани към пациентите. Електронното МДН - се предава през заоблачен сървър межди лекарите и лабораториите. Лабораториите с връзка към системата, получават направлението и могат да го трансферират във вътрешната си ИС. След като анализът е подготвен, лекарят получава данните назад, като те не се пазят на сървъра, единствено се изпращат.

Основните проблеми, с които се сблъскват " Контракс " и останалите разработчици, са свързани с това, че направленията отвън НЗОК се движат на хартия. В бланката, употребена от Касата за въвеждане на резултатите има поле с широчина към 2.5 см, което обаче побира до 4000 знака неструктуриран текст, описваш резултатите. При разпечатване, текстът не се чете.

Един от най-сериозните проблеми, съгласно Пилософ обаче е с кодовете на НЗОК, които са въведани през 2000 година и не са променяни от този момент. В момента в Европейски Съюз се употребява интернационалната система шифроване LOINC (Logical Observation Identifiers Names and Codes). Кодовете са на британски. За са илюстрира разминаването, той даде образец с код 01.03, който мери скоростта на утаяване на еритроцитите. В LOINC против този код има 7 благоприятни условия, според от къде се взима кръв (пръст, вена), с какви уреди се изследва и така нататък. Параметрите в LOINC са структурирани в избран ред.

Системата на " Контранс " разполага с протоколи и интергфейси за връзка със системите на лекарите, лабораториите и назад, а информацията е криптирана, като идентификацията става с токън.

Интересът към нея е огромен, акцентира още Пилософ: от 15. 01 до 15.02 в облачната система са постъпили към половин милион посоки за образна диагностика, които не се обработват и към 67 хиляди лабораторни посоки.