Винаги се радваме, когато някъде освободят заложници. В случая с

Винаги се радваме, когато някъде освободят заложници. В случая с Петер Щойтнер насладата ни обаче се помрачава от обстоятелството, че десетима германци към момента лежат зад решетките в Турция като политически пандизчии.

Да, режимът на Ердоган явно страда от параноя и злопаметност – демонстрира го растящият брой арести най-много на турски жители. Арестантите-чужденци Анкара употребява като заложници, с чиято помощ може да упражнява влияние върху политиката на страните, откъдето те произлизат. Ердоган също така се пробва по всевъзможен начин да се докопа до турци, избягали в Германия, които попадат в черните му описи. А по остаряла османска традиция, с цел да има пазарлък и договорка, той би трябвало да постави нещо на сергията.

С демократична правова страна като Германия обаче сходна търговия с живи хора не може да се върти. Защо тогава Ердоган – пардон, самостоятелното турско правораздаване – реши да освободи Щойтнер и другите му съидейници? Разказват ни, че някогашният канцлер Герхард Шрьодер е направил тайната посредническа задача. Шрьодер в последно време като че ли се трансформира в оръжието-чудо на немската дипломация, когато би трябвало да се разчупи ледът в връзките с властнически властници.

Дали към този момент можем да чакаме повишение на температурата в хладните германо-турски връзки? Мигар благодарение на Шрьодер Ердоган е стигнал до заключението, че курсът му е погрешен, а средствата, които употребява – нездравословни? Дори в случай че реши да освободи и немския публицист Дениз Юджел, отново няма да му повярваме. Камо ли пък преди този момент.