Винаги съм си падала по, така наречените от една моя

Винаги съм си падала по, по този начин наречените от една моя ухилена позната - „ старешки ” цветя, неща, гозби, (свещено-)действия. Като да речем: здравец, мушкато, индрише, компоти, конфитюри, забрадки, карета (кенарени, дантелени), басмени калъфки, канджата-манджа на моята блага прабаба Елена (печени патладжани, домати и чушки, счукани чесън и лук, извънредно доста магданоз и копър, а от горната страна: натрошено сирене, наложително приготвяни с „ кълцалник ” и в емайлирана купа), измиването с лява ръка и чешмяна вода на детските очички при прибиране у дома, кандилото/иконата в антрето на дома, сушените чушки и плодове – налични когато и да е, ореховите листа срещу молци....И още, и още...

Саксиите ми с индрише са три. Tъй като растението е многогодишно и скромно, на процедура развъждането му не е кой знае каква философия. В някои краища у нас е известно и като „ Розалин ” и „ Барбароса ”. Индришето не ми се коства известно цвете/билка измежду градските домакини, по тази причина бих желала да опиша накратко за него.

Индришето е шубрак от семейство Geraniaceae, произхождащ от Южна Африка и Танзания. Растението е светлолюбиво, въпреки да не е обожател на директните слънчеви лъчи. Вирее от ранна пролет до късна есен еднообразно добре и в домашни условия, и на терасата (застудее ли, приберете го на топличко). Индришето е по-скоро влаголюбиво, само че не трябва да се прекалява с поливането – защото може да загние. Вкоренява се елементарно. Ако желаете да си завъдите индрише, отчупете стръкче от пораснало растение, оставете го за десетина дни във вода и посадете.

Подобно на здравеца, индришето има свойството да ободрява и да лишава част от напрежението ни. Поне за мен, ароматът му е извънредно прелестен. Наскоро разбрах, че индришето умее да „ преработва ” нездравословните субстанции, предавани от мокети, килими и почистващи препарати.

Народната ни медицина употребява листата, сока и етеричното масло на индришето. Те се ползват за прекъсване на диария и кръвотечение, при високо кръвно налягане, при суха кашлица и други

Да ви споделя аз по какъв начин подготвям „ старешки чай ” при случаи на упорита суха кашлица: разбърквам 3-4 клонки индрише, люспите на две огромни глави лук, 3 бонбони лукчета, 2-3 части дюля (замразени, от фризера ни), две шепи орехови черупки, стръкче „ дръмбъз ” (или „ бъз ”). Чаят се пие честичко, без да е парещ, подсладен на усет.

От тествани източници знам (т.е. хора, които и сега го „ практикуват ”), че дневното изразходване на няколко листа от индришето подкрепят оправянето с високото кръвно. Лапите от индрише пък се употребяват за отнасяне на мъчно зарастващи рани. Аз поставям индрише и в Коледния ни ошав, както и в някои сладка и компоти (от дюли, круши, ябълки, грозде).

Да ни е сладко!