Да си спомним за Йовков с 10 негови любими цитата
„ Винаги съм накривен да имам вяра на хората, да виждам и да диря у тях на първо място положителното ”, споделя огромният български публицист Йордан Йовков. Днес честваме 137 години от рождението на Майстора на късия роман.
Йовков е роден в Жеравна през 1880 година Завършва гимназия в София през 1900 година В началото на 1904 година се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, само че гибелта на татко му осуетява следването му.
Участва в Балканската и Междусъюзническата война като пълководец на рота. През юни 1913 година е ранен по време на борбата край Дойран, а месец по-късо е нараснал в чин.
След войните Йовков се открива в София и работи като редактор на списание „ Народна войска “, където в бр.1 разгласява етюд за Балканската война — „ Утрото на паметния ден “. След като списанието престава да излиза, Йовков е заставен да търси работа и благодарение на Григор Василев е назначен за библиотекар и редактор на списание „ Преглед на Министерството на вътрешните работи и националното здраве “ в Отделението за обществени грижи и щедрост.
Остава на работа до есента на 1915 година, когато още веднъж е мобилизиран и изпратен в град Ксанти. А година по-късно е командирован в редакцията на списание „ Военни вести “. След края на Първата международна война настава един от най-тежките интервали в живота на Йовков. Втората национална злополука го заварва в Добрич. След сложни дни, изпълнени с душевни терзания и материални неволи, и откакто Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава незаконно границата и се открива във Варна, където е преподавател до есента на 1920 година След покровителство на другари от София е назначен в българската легация в Букурещ. През 1920 - 1927 година е постоянен помощник по печата; непрекъснато е понижаван в служба, заради което в края на 1927 година напуща легацията.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с креативен труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година отпътува на лекуване в Хисаря. Поради влошеното му положение е откаран в Пловдив и опериран по неотложност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно положение. Също рак в жлъчката, също така — апандисит. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се трансформира в манифестация на национална обич и благодарност.
Следват още негови обичани цитати.
„ Думата е ужасно нещо, в нея са затворени Изразните средства на всички Изкуства: бои, линии, форми, звукове, придвижвания - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни благосъстояния ”.
***
„ Той дълго заставам на шосето и гледа след каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селяндур, който крачеше изкривен и водеше дребното конче, а над тях, сред всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, след това отново се връщаха и кацаха на жицата.
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови още веднъж за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика
- Боже, какъв брой тъга има по тоя свят, боже!
И отново се загледа след каруцата. ” - Из описа „ По жицата ”
***
„ Хубаво си е то, мойто палто! Пък в случай че ми е писано, с него и пред Бога мога да се показва. Пък там може да ми дадат друго, златно, така да се каже, скъпоценно! " - Из описа „ Серафим ”
***
„ Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него. ” – Из описа „ Женско сърце ”
***
„ Грешна беше тая жена, само че беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, така си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна " - Из описа „ Албена ”
***
„ Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и демон! И по какъв начин всичко й прилича; каже нещо - мъдро е, направи нещо - хубаво е! " – Из описа „ Шибил ”.
***
„ Мъдрец в действителност беше Сали Яшар, доста нещо беше видял, доста нещо беше претърпял, само че едно беше ясно за него: с страдания, с несгоди е цялостен тоя свят, само че въпреки всичко има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта сред хората " – Из описа „ Песнта на колелетата ”
***
„ Кой хвърля брат срещу брата и наследник срещу татко? Защо положителното го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма благосклонност, няма богатства дума, няма респект. Защо, господи? Защо? " - Из описа „ Вълкадин приказва с бога "
***
„ Жената, момче, е парадайс, дамата е безконечна тъга. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш. ” – Из описа „ Албена ”.
Йовков е роден в Жеравна през 1880 година Завършва гимназия в София през 1900 година В началото на 1904 година се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, само че гибелта на татко му осуетява следването му.
Участва в Балканската и Междусъюзническата война като пълководец на рота. През юни 1913 година е ранен по време на борбата край Дойран, а месец по-късо е нараснал в чин.
След войните Йовков се открива в София и работи като редактор на списание „ Народна войска “, където в бр.1 разгласява етюд за Балканската война — „ Утрото на паметния ден “. След като списанието престава да излиза, Йовков е заставен да търси работа и благодарение на Григор Василев е назначен за библиотекар и редактор на списание „ Преглед на Министерството на вътрешните работи и националното здраве “ в Отделението за обществени грижи и щедрост.
Остава на работа до есента на 1915 година, когато още веднъж е мобилизиран и изпратен в град Ксанти. А година по-късно е командирован в редакцията на списание „ Военни вести “. След края на Първата международна война настава един от най-тежките интервали в живота на Йовков. Втората национална злополука го заварва в Добрич. След сложни дни, изпълнени с душевни терзания и материални неволи, и откакто Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава незаконно границата и се открива във Варна, където е преподавател до есента на 1920 година След покровителство на другари от София е назначен в българската легация в Букурещ. През 1920 - 1927 година е постоянен помощник по печата; непрекъснато е понижаван в служба, заради което в края на 1927 година напуща легацията.
Последните 10 години от живота му са изпълнени с креативен труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година отпътува на лекуване в Хисаря. Поради влошеното му положение е откаран в Пловдив и опериран по неотложност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак в стомаха в напреднало, безнадеждно положение. Също рак в жлъчката, също така — апандисит. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се трансформира в манифестация на национална обич и благодарност.
Следват още негови обичани цитати.
„ Думата е ужасно нещо, в нея са затворени Изразните средства на всички Изкуства: бои, линии, форми, звукове, придвижвания - всичко, стига да можеш да боравиш с тия нейни благосъстояния ”.
***
„ Той дълго заставам на шосето и гледа след каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селяндур, който крачеше изкривен и водеше дребното конче, а над тях, сред всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, след това отново се връщаха и кацаха на жицата.
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови още веднъж за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той Извика
- Боже, какъв брой тъга има по тоя свят, боже!
И отново се загледа след каруцата. ” - Из описа „ По жицата ”
***
„ Хубаво си е то, мойто палто! Пък в случай че ми е писано, с него и пред Бога мога да се показва. Пък там може да ми дадат друго, златно, така да се каже, скъпоценно! " - Из описа „ Серафим ”
***
„ Тя не внимаваше за думите си, говореше му повече с очите си, пламнали, устремени в него. ” – Из описа „ Женско сърце ”
***
„ Грешна беше тая жена, само че беше хубава. Жените, които се канеха да я хулят, така си и мълчаха, а патерицата на дяда Влася не се и помръдна " - Из описа „ Албена ”
***
„ Каква чудновата бърканица - мислеше си той - от жена, дете и демон! И по какъв начин всичко й прилича; каже нещо - мъдро е, направи нещо - хубаво е! " – Из описа „ Шибил ”.
***
„ Мъдрец в действителност беше Сали Яшар, доста нещо беше видял, доста нещо беше претърпял, само че едно беше ясно за него: с страдания, с несгоди е цялостен тоя свят, само че въпреки всичко има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта сред хората " – Из описа „ Песнта на колелетата ”
***
„ Кой хвърля брат срещу брата и наследник срещу татко? Защо положителното го няма, а злото се шири? Да те подгони мечка, ще срещнеш вълк, да Избягаш от оса - змия ще те ухапе. Няма благосклонност, няма богатства дума, няма респект. Защо, господи? Защо? " - Из описа „ Вълкадин приказва с бога "
***
„ Жената, момче, е парадайс, дамата е безконечна тъга. Жената е рибя кост. Като ти заседне в гърлото, ще се задавиш. ” – Из описа „ Албена ”.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ