Кариера с много лица
" Винаги съм казвала, че в случай че правиш нещо хубаво, в един миг то стартира да се търси от хората и да си намира пари ", споделя Благовеста Пугьова.
© Надежда Чипева [Капитал] Профил
Благовеста Пугьова е родена през 1987 година в Благоевград. Завършва финанси в УНСС и данъчно право в Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки. Освен че е осъществен управител с опит в разнообразни огромни компании (в момента е действен шеф на " ДжобТайгър " ), тя остава доброволец в идеята, която е най-близка до сърцето й - фондация " Подарете книга ", на която е създател. Заради тази си самодейност печели разнообразни оценки като грамота " Човек на годината " на Българския хелзинкски комитет и номинация за " Жена на годината " за 2014 година на сп. Grazia. Включена е и в селекцията " 40 до 40 " на " Дарик радио " през 2015 година и " 30 под 30 " на сп. Forbes през 2016 година Съвсем неотдавна се подреди в челната тройка на 11-те финалисти в новото издание на националния конкурс за млади бизнес водачи на " Капитал " и " Кариери " Next Generation. Пише лирика от години, първата ѝ книга - " Утре в 10 на Луната ", е оповестена през декември 2014 година от издателство " Жанет 45 ", с което тя се трансформира в един от известните млади модерни поети в България. Компанията
Каузата на фондация " Подарете книга " е основаването на мрежа от доброволци, които работят с деца, лишени от родителска грижа. Доброволците поддържат връзка с децата като другари и ментори, оказват помощ им с уроците или просто със препоръки и поощряване да четат повече или да се върнат към образованието си. От доброволческа самодейност, работеща по модела на шерване на разноските без администрация и без бюджет, след 8 години " Подарете книга " се е трансформирала в една от най-значимите доброволчески организации с 200 доброволци, пътуващи всеки месец до своите другари в домовете и стотици сполучливи истории на деца, намерили своя път с помощта на тези месечни срещи. Затова и самодейността към този момент е по-известна като " Подари време ", а платформата podarivreme.org е пътят, по който всеки, подготвен да подари от времето си, може да се включи.
Още по тематиката
Започва менторската стратегия за мениджърите с инженерен профил от Next Generation 2018
Изпълнителният шеф на " Trelleborg България " и победител в състезанието през 2011 година Руслан Папазян ще работи с четирима финалисти през идната една година
6 юли 2018
Бъди по-нисък от тревата, само че се цели по-високо от луната
Волен Вълков, съосновател на платформата за основаване на автобиографии Enhancv и победител в състезанието за млади бизнес водачи на " Капитал " и " Кариери " Next Generation
2 юли 2018
Предприемачът без его
Съоснователят на Enhancv и победител в Next Generation 2018 Волен Вълков пред " Капитал "
29 юни 2018
Волен Вълков от Enhancv e спечелилият в Next Generation 2018
Общо 11 души доближиха финалите на състезанието за млади бизнес водачи и получиха награди от Шефийлдския университет и " Trelleborg България "
15 юни 2018 Какво е най-ценното, което научихте от присъединяване си в състезанието Next Generation?
- Другите финалисти в челната тройка, както и високата оценка на журито ми демонстрираха, че може би ходя в вярна посока. Когато си приказвах с останалите по време на награждаването, ми направи усещане, че и двамата говореха толкоз буйно за работата си, че и аз се възпламених. Прииска ми се да си купя продуктите им, въпреки да нямам потребност от тях. Тази пристрастеност е общото посред ни. Може би не е имало потребност от толкоз етапи и изявленията, пристрастеността и блясъкът в очите се виждат още на първата среща.
Кариерата ви стартира в консултантски компании като Parole M и Deloitte. Как стигнахте оттова до концепцията за обществено предприемачество?
- Съвсем при започване на кариерата си работих една година в предаването " Отечествен фронт " в " Нова телевизия ". Там срещата ми с доста деца от институции, които са изпадали в тежки обстановки, ме накара да се замисля, че фурорът след проявлението им по малкия екран продължава 2-3 дни, намесва се полиция и обществени още известно време и най-после всичко заглъхва, остава си същото. Започнах да мисля по какъв начин мога да го трансформира. После се захванах да диря работа по специалността си - финанси, само че това, което ме жегна тогава, си остана, този апетит да трансформира нещо в живота на децата не за няколко дни, а дълготрайно.
Оттам ли потегли и изборът ви на съответната идея - децата в домове?
- Да, в действителност оттова стартира, само че предприемаческото у мен си пролича през цялото време, т.е. настройката да пробваш да намериш решение. Съвсем наивно първичната ми концепция за решение беше да подаря книги на децата, очаквайки те да седнат, да ги прочетат и всичко да им бъде наред. Още първите няколко пъти видяхме, че никой не чете тези книги. И отново предприемаческото е да промениш модела, когато усещаш, че той не работи. Така започнахме да водим доброволци, които да поддържат връзка с децата, с цел да им станат другари. И тогава проработи. Ако нямаш предприемаческия дух, колкото и да изпитваш емпатия към протичащото се към теб, няма да го промениш. Можеш да седнеш да поплачеш, само че до такава степен.
Как тъкмо е структурирана работата във фондацията?
- На този стадий във фондацията към този момент има доста процеси и доста конструкция, повече бизнес. Аз съм отпред, имаме и офис с двама или трима души според от интервала и натовареността, които се занимават с организацията на всичко. Имаме и 16 учители, които оказват помощ на децата да четат, пишат и считат. Работим с 18 дома, като всеки дом си има координатор, който се грижи за неговите си 20-30 доброволци. По този метод създадохме много постоянна конструкция, която може да се разраства доста елементарно. Всеки уикенд пътуваме до някои от домовете. Така че, в случай че си доброволец, сигурно имаш обезпечено пътешестване и среща с децата един път месечно.
През какви стадии мина развиването на фондацията?
- На 2 юли имахме рожден ден - станахме на 8 години. В началото започнахме напълно доброволчески - през първите 4 години нямахме финансиране, всички доброволци си деляхме парите за гориво, събирахме се в една кола и обикаляхме домовете. Всичко беше доста сантиментално и чисто. В един миг, когато доброволците станаха прекомерно доста - 50 - 60 души на месец, към този момент трябваше да се намерения по какъв начин по-ефективно да се извозват тези хора. Впоследствие кандидатствахме за финансиране и бяхме утвърдени. Оттогава не сме имали проблем с финансирането тъкмо тъй като първоначално показахме, че го вършим безкористно. Самата аз постоянно съм била доброволец и в никакъв случай не съм получавала заплата от фондацията.
Как подбирате доброволците?
- Всеки може да бъде доброволец, единствената причина да отхвърлим някого е, в случай че счетем, че може да съставлява опасност за децата. Срещите се случват най-често в дома или на комфортно място в града, по този метод целим да отворим вратата на дома извън във вътрешността, да вкараме обществото при тях, с цел да разбием преградата, която ги отделя от нас. Имаме тематика на събитието, само че нормално всичко е доста свободно - с цел да разчупим леда, постоянно играем някакъв спорт, след което се разпръскваме и доброволците се отделят с техните си другари деца и си приказват за оценките им, за книги, четат пишат, разискват разнообразни въпроси и така нататък Децата са привикнали с мисълта, че ние сме другари, и това ги защищава от упованието " Ти мен ще ме вземеш ли? ". Освен това във всеки дом, в който работим, наемаме и локален преподавател, който ги посещава два пъти в седмицата по два часа и чете и написа с децата. Смисълът, който виждам, е едно дете да поддържа връзка с един доброволец, значимо е да има персонална връзка и контакт. По този метод общуването става стабилно и продължително. Ако на следващия ден тази фондация я няма, другарството сред детето и доброволеца би трябвало да си остане. Не ми е значимо какъв брой другарства сме изпълнили по даден план. На тези деца им би трябвало опора в годините напред. Работата с тях е дълготраен ангажимент. Много хора се плашат точно от това. Истината обаче е, че нищо не се случва наложително, а е свободно - който когато и както може. И тъкмо тази независимост прави цялата конструкция устойчива.
Как финансирате активността си?
- Винаги съм казвала, че в случай че правиш нещо хубаво, в един миг то стартира да се търси от хората и да си намира пари. Доброволците даже сами оказват помощ със средства. Валиден е пробата на пазарния принцип, че в случай че обществото има потребност от нещо, то постоянно намира метод да продължи да съществува. Като бизнес човек ми е доста мъчно да диря пари безплатно, не мога да чекна пръсти и да се апелирам на някоя компания за подаяние. Знам, че не е срамно, когато е идея, само че не мога. Затова се чудя по какъв начин да си ги изкарам. Мислила съм хиляди модели на обществено предприемачество. Една от най-напредналите хрумвания беше обществена плантация, в която да работят младежи, излезли от институции. Последната ми концепция е IT компания за разработка на програмен продукт, в която фондацията да има съсобственост. Ако в действителност тази концепция потръгне, тя може да финансира фондацията. Хрумна ми от модел, който е изключително известен в северните страни и изключително в Дания, по-известен като Foundation-Owned Social Enterprises (FOSE). Пример е Villum Fonden - фондацията има голяма международна компания за покривни структури, по-популярна с марката Velux, чиято годишна облага надвишава 100 млн. евро. Основната част от тази облага отива във фондацията. Този модел доста ме въодушеви и си мисля, че мога да го приспособявам за България. Данъчното ни законодателство не подтиква сходен тип финансиране, само че въпреки всичко това не пречи фондация да има акции или дялове в компания, доколкото това може да й носи само позитиви под формата на дял.
Какви са провокациите пред Неправителствени организации бранша в България?
- Виждам, че хората са прекомерно планово насочени, концентрират се повече върху отчитането на активността, в сравнение с върху смисъла и резултата от тези действия. Ако тръгнеш да правиш бизнес единствено с цел да правиш пари, не се получава. Но в случай че правиш бизнес, тъй като искаш да решиш някакъв проблем на хората, тогава нещата потръгват. Измерването на действителния резултат от активността ти също е доста значимо, с цел да прецениш дали не правиш нещо с прекалено доста средства и старания. Но няма по какъв начин да измерваш каквото и да било, в случай че не знаеш какъв проблем решаваш преди всичко.
Вие сте и действен шеф на " ДжобТайгър ". Как минава работният ви ден в компанията?
- В " ДжобТайгър " съм от 2 години. Занимавам се с оперативната активност, като съвместявам доста и финансовата. Всеки управител независимо движи плановете си, постанова се да се въвличам единствено в случай че има спешна обстановка или в случай че случваме нещо ново. Когато си в дребна компания, можеш да видиш цялата картина и постоянно би трябвало да се занимаваш с всичко - наемане на хора, финанси, бюджетиране, тактика, бизнес развиване, промени, оперативни действия, даже промяна на офиса.
Как съвместявате работата си около фондацията и отговорностите си в " ДжобТайгър "? Пречат ли си или си оказват помощ?
- През осемте ми съществени работни часа съм в " ДжобТайгър ". Събота и неделя работя доста за фондацията. Но като цяло двете доста си оказват помощ - да вземем за пример посредством мрежата от контакти, които имам през фондацията, мога да подкрепям връзка с най-различни хора по планове, които движа в " ДжобТайгър ". И назад, работата ми в " ДжобТайгър " ми оказва помощ да структурирам фондацията с бизнес мислене, а освен като идея. Ако би трябвало да изготвя финансовия доклад за някакъв план, мога да го направя със затворени очи. Така работният ми ден вместо 16-часов излиза към 12 часа, тъй като едното оказва помощ на другото.
Имате и издадена стихосбирка. Поетеса, обществен бизнесмен, бизнес водач - кое свое амплоа чувствате най-близко?
- Преди 3-4 години имах страшна алтернатива какво да избера да върша с живота си. Постоянно се колебаех в коя посока да поема. Сега към този момент се успокоих и се помирих и с трите неща. Виждам, че едното без другото не може. Пали ме в действителност фондацията, тъй като това е идея, даже институция, която доста хора към този момент познават и работи. Огромно наслаждение ми носи, когато следя по какъв начин децата към този момент си познават доброволците и имат другарски връзки с тях. Това е най-близкото до мен, тъй като е нещо, което аз съм си основала и виждам, че е доста живо и че е пораснало повече от мен. На поезията виждам като на занимание, това е по-шантавата ми страна, която не демонстрирам толкоз в нито една от двете си работи.
Обръщайки се обратно, какво бихте създали по друг метод?
- Гледам метафизичен на нещата и постоянно съм казвала, че каквото съм направила, съм го направила със знанието, което съм имала тогава. Чувствам се щастлива, че съм основала нещо, което по някакъв метод трансформира средата ни. Никога не съм си мислила, че " Подарете книга " ще стане фондация, случи се органично. Всичките ми стъпки са ме довели дотук, никоя не бих изтрила.
Откъде съгласно вас идва тази просвета на доброправенето, която като че ли движи кариерата ви досега?
- Даването, подаряването на време постоянно са били близо до мен. Родителите ми са такива хора, че постоянно са помагали на някого. С това съм израснала и привикнала - че когато видиш човек в потребност, ти ще му окажеш помощ. Не че е някаква страшна добрина в мен, просто е част от живота ми, натурален табиет.
Q&A
Как мотивирате екипа си? Какъв началник сте?
По-скоро съм разбираща и подкрепяща. Когато стане някой гаф, сядам с екипа и дружно се опитваме да изправим грешката и да излезем от обстановката. Микромениджмънтът ми е доста сложен и доста мъчно работя с хора, които имат потребност да бъдат микроменажирани.
Кои или какви водачи ви въодушевяват?
Със сигурност смелостта и лудостта ме въодушевяват. Да правиш нещо ново, да прокопаваш нов път - това са качества, които почитам у хората. В бизнеса има хиляди такива образци, в живота последно си мислех за Боян Петров, който си слага цел и я гони с хъса, сърцето и свободата, която има, както и с целия риск.
Кои са обичаните ви книги?
Харесвам по-фантасмагорични създатели и книги - " 100 години самотност ", Даниил Хармс, Радичков. Обичам допира до фантазията.
Електронен читател или книжно тяло?
Електронен читател - имам най-стария киндъл на света, дори не свети, само че съм събрала над хиляда книги в него. Чета по няколко по едно и също време и от време на време нуждая се да разнообразя с друг жанр на писане.
Една фантазия, която към момента не сте осъществили?
Мечтая си до всяко от децата в домовете да има по един човек, по един другар. А най-хубавото е тези домове да ги няма и да няма потребност от нас.
Интервюто взе Димитър Пижев
© Надежда Чипева [Капитал] Профил
Благовеста Пугьова е родена през 1987 година в Благоевград. Завършва финанси в УНСС и данъчно право в Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки. Освен че е осъществен управител с опит в разнообразни огромни компании (в момента е действен шеф на " ДжобТайгър " ), тя остава доброволец в идеята, която е най-близка до сърцето й - фондация " Подарете книга ", на която е създател. Заради тази си самодейност печели разнообразни оценки като грамота " Човек на годината " на Българския хелзинкски комитет и номинация за " Жена на годината " за 2014 година на сп. Grazia. Включена е и в селекцията " 40 до 40 " на " Дарик радио " през 2015 година и " 30 под 30 " на сп. Forbes през 2016 година Съвсем неотдавна се подреди в челната тройка на 11-те финалисти в новото издание на националния конкурс за млади бизнес водачи на " Капитал " и " Кариери " Next Generation. Пише лирика от години, първата ѝ книга - " Утре в 10 на Луната ", е оповестена през декември 2014 година от издателство " Жанет 45 ", с което тя се трансформира в един от известните млади модерни поети в България. Компанията
Каузата на фондация " Подарете книга " е основаването на мрежа от доброволци, които работят с деца, лишени от родителска грижа. Доброволците поддържат връзка с децата като другари и ментори, оказват помощ им с уроците или просто със препоръки и поощряване да четат повече или да се върнат към образованието си. От доброволческа самодейност, работеща по модела на шерване на разноските без администрация и без бюджет, след 8 години " Подарете книга " се е трансформирала в една от най-значимите доброволчески организации с 200 доброволци, пътуващи всеки месец до своите другари в домовете и стотици сполучливи истории на деца, намерили своя път с помощта на тези месечни срещи. Затова и самодейността към този момент е по-известна като " Подари време ", а платформата podarivreme.org е пътят, по който всеки, подготвен да подари от времето си, може да се включи.
Още по тематиката
Започва менторската стратегия за мениджърите с инженерен профил от Next Generation 2018
Изпълнителният шеф на " Trelleborg България " и победител в състезанието през 2011 година Руслан Папазян ще работи с четирима финалисти през идната една година
6 юли 2018
Бъди по-нисък от тревата, само че се цели по-високо от луната
Волен Вълков, съосновател на платформата за основаване на автобиографии Enhancv и победител в състезанието за млади бизнес водачи на " Капитал " и " Кариери " Next Generation
2 юли 2018
Предприемачът без его
Съоснователят на Enhancv и победител в Next Generation 2018 Волен Вълков пред " Капитал "
29 юни 2018
Волен Вълков от Enhancv e спечелилият в Next Generation 2018
Общо 11 души доближиха финалите на състезанието за млади бизнес водачи и получиха награди от Шефийлдския университет и " Trelleborg България "
15 юни 2018 Какво е най-ценното, което научихте от присъединяване си в състезанието Next Generation?
- Другите финалисти в челната тройка, както и високата оценка на журито ми демонстрираха, че може би ходя в вярна посока. Когато си приказвах с останалите по време на награждаването, ми направи усещане, че и двамата говореха толкоз буйно за работата си, че и аз се възпламених. Прииска ми се да си купя продуктите им, въпреки да нямам потребност от тях. Тази пристрастеност е общото посред ни. Може би не е имало потребност от толкоз етапи и изявленията, пристрастеността и блясъкът в очите се виждат още на първата среща.
Кариерата ви стартира в консултантски компании като Parole M и Deloitte. Как стигнахте оттова до концепцията за обществено предприемачество?
- Съвсем при започване на кариерата си работих една година в предаването " Отечествен фронт " в " Нова телевизия ". Там срещата ми с доста деца от институции, които са изпадали в тежки обстановки, ме накара да се замисля, че фурорът след проявлението им по малкия екран продължава 2-3 дни, намесва се полиция и обществени още известно време и най-после всичко заглъхва, остава си същото. Започнах да мисля по какъв начин мога да го трансформира. После се захванах да диря работа по специалността си - финанси, само че това, което ме жегна тогава, си остана, този апетит да трансформира нещо в живота на децата не за няколко дни, а дълготрайно.
Оттам ли потегли и изборът ви на съответната идея - децата в домове?
- Да, в действителност оттова стартира, само че предприемаческото у мен си пролича през цялото време, т.е. настройката да пробваш да намериш решение. Съвсем наивно първичната ми концепция за решение беше да подаря книги на децата, очаквайки те да седнат, да ги прочетат и всичко да им бъде наред. Още първите няколко пъти видяхме, че никой не чете тези книги. И отново предприемаческото е да промениш модела, когато усещаш, че той не работи. Така започнахме да водим доброволци, които да поддържат връзка с децата, с цел да им станат другари. И тогава проработи. Ако нямаш предприемаческия дух, колкото и да изпитваш емпатия към протичащото се към теб, няма да го промениш. Можеш да седнеш да поплачеш, само че до такава степен.
Как тъкмо е структурирана работата във фондацията?
- На този стадий във фондацията към този момент има доста процеси и доста конструкция, повече бизнес. Аз съм отпред, имаме и офис с двама или трима души според от интервала и натовареността, които се занимават с организацията на всичко. Имаме и 16 учители, които оказват помощ на децата да четат, пишат и считат. Работим с 18 дома, като всеки дом си има координатор, който се грижи за неговите си 20-30 доброволци. По този метод създадохме много постоянна конструкция, която може да се разраства доста елементарно. Всеки уикенд пътуваме до някои от домовете. Така че, в случай че си доброволец, сигурно имаш обезпечено пътешестване и среща с децата един път месечно.
През какви стадии мина развиването на фондацията?
- На 2 юли имахме рожден ден - станахме на 8 години. В началото започнахме напълно доброволчески - през първите 4 години нямахме финансиране, всички доброволци си деляхме парите за гориво, събирахме се в една кола и обикаляхме домовете. Всичко беше доста сантиментално и чисто. В един миг, когато доброволците станаха прекомерно доста - 50 - 60 души на месец, към този момент трябваше да се намерения по какъв начин по-ефективно да се извозват тези хора. Впоследствие кандидатствахме за финансиране и бяхме утвърдени. Оттогава не сме имали проблем с финансирането тъкмо тъй като първоначално показахме, че го вършим безкористно. Самата аз постоянно съм била доброволец и в никакъв случай не съм получавала заплата от фондацията.
Как подбирате доброволците?
- Всеки може да бъде доброволец, единствената причина да отхвърлим някого е, в случай че счетем, че може да съставлява опасност за децата. Срещите се случват най-често в дома или на комфортно място в града, по този метод целим да отворим вратата на дома извън във вътрешността, да вкараме обществото при тях, с цел да разбием преградата, която ги отделя от нас. Имаме тематика на събитието, само че нормално всичко е доста свободно - с цел да разчупим леда, постоянно играем някакъв спорт, след което се разпръскваме и доброволците се отделят с техните си другари деца и си приказват за оценките им, за книги, четат пишат, разискват разнообразни въпроси и така нататък Децата са привикнали с мисълта, че ние сме другари, и това ги защищава от упованието " Ти мен ще ме вземеш ли? ". Освен това във всеки дом, в който работим, наемаме и локален преподавател, който ги посещава два пъти в седмицата по два часа и чете и написа с децата. Смисълът, който виждам, е едно дете да поддържа връзка с един доброволец, значимо е да има персонална връзка и контакт. По този метод общуването става стабилно и продължително. Ако на следващия ден тази фондация я няма, другарството сред детето и доброволеца би трябвало да си остане. Не ми е значимо какъв брой другарства сме изпълнили по даден план. На тези деца им би трябвало опора в годините напред. Работата с тях е дълготраен ангажимент. Много хора се плашат точно от това. Истината обаче е, че нищо не се случва наложително, а е свободно - който когато и както може. И тъкмо тази независимост прави цялата конструкция устойчива.
Как финансирате активността си?
- Винаги съм казвала, че в случай че правиш нещо хубаво, в един миг то стартира да се търси от хората и да си намира пари. Доброволците даже сами оказват помощ със средства. Валиден е пробата на пазарния принцип, че в случай че обществото има потребност от нещо, то постоянно намира метод да продължи да съществува. Като бизнес човек ми е доста мъчно да диря пари безплатно, не мога да чекна пръсти и да се апелирам на някоя компания за подаяние. Знам, че не е срамно, когато е идея, само че не мога. Затова се чудя по какъв начин да си ги изкарам. Мислила съм хиляди модели на обществено предприемачество. Една от най-напредналите хрумвания беше обществена плантация, в която да работят младежи, излезли от институции. Последната ми концепция е IT компания за разработка на програмен продукт, в която фондацията да има съсобственост. Ако в действителност тази концепция потръгне, тя може да финансира фондацията. Хрумна ми от модел, който е изключително известен в северните страни и изключително в Дания, по-известен като Foundation-Owned Social Enterprises (FOSE). Пример е Villum Fonden - фондацията има голяма международна компания за покривни структури, по-популярна с марката Velux, чиято годишна облага надвишава 100 млн. евро. Основната част от тази облага отива във фондацията. Този модел доста ме въодушеви и си мисля, че мога да го приспособявам за България. Данъчното ни законодателство не подтиква сходен тип финансиране, само че въпреки всичко това не пречи фондация да има акции или дялове в компания, доколкото това може да й носи само позитиви под формата на дял.
Какви са провокациите пред Неправителствени организации бранша в България?
- Виждам, че хората са прекомерно планово насочени, концентрират се повече върху отчитането на активността, в сравнение с върху смисъла и резултата от тези действия. Ако тръгнеш да правиш бизнес единствено с цел да правиш пари, не се получава. Но в случай че правиш бизнес, тъй като искаш да решиш някакъв проблем на хората, тогава нещата потръгват. Измерването на действителния резултат от активността ти също е доста значимо, с цел да прецениш дали не правиш нещо с прекалено доста средства и старания. Но няма по какъв начин да измерваш каквото и да било, в случай че не знаеш какъв проблем решаваш преди всичко.
Вие сте и действен шеф на " ДжобТайгър ". Как минава работният ви ден в компанията?
- В " ДжобТайгър " съм от 2 години. Занимавам се с оперативната активност, като съвместявам доста и финансовата. Всеки управител независимо движи плановете си, постанова се да се въвличам единствено в случай че има спешна обстановка или в случай че случваме нещо ново. Когато си в дребна компания, можеш да видиш цялата картина и постоянно би трябвало да се занимаваш с всичко - наемане на хора, финанси, бюджетиране, тактика, бизнес развиване, промени, оперативни действия, даже промяна на офиса.
Как съвместявате работата си около фондацията и отговорностите си в " ДжобТайгър "? Пречат ли си или си оказват помощ?
- През осемте ми съществени работни часа съм в " ДжобТайгър ". Събота и неделя работя доста за фондацията. Но като цяло двете доста си оказват помощ - да вземем за пример посредством мрежата от контакти, които имам през фондацията, мога да подкрепям връзка с най-различни хора по планове, които движа в " ДжобТайгър ". И назад, работата ми в " ДжобТайгър " ми оказва помощ да структурирам фондацията с бизнес мислене, а освен като идея. Ако би трябвало да изготвя финансовия доклад за някакъв план, мога да го направя със затворени очи. Така работният ми ден вместо 16-часов излиза към 12 часа, тъй като едното оказва помощ на другото.
Имате и издадена стихосбирка. Поетеса, обществен бизнесмен, бизнес водач - кое свое амплоа чувствате най-близко?
- Преди 3-4 години имах страшна алтернатива какво да избера да върша с живота си. Постоянно се колебаех в коя посока да поема. Сега към този момент се успокоих и се помирих и с трите неща. Виждам, че едното без другото не може. Пали ме в действителност фондацията, тъй като това е идея, даже институция, която доста хора към този момент познават и работи. Огромно наслаждение ми носи, когато следя по какъв начин децата към този момент си познават доброволците и имат другарски връзки с тях. Това е най-близкото до мен, тъй като е нещо, което аз съм си основала и виждам, че е доста живо и че е пораснало повече от мен. На поезията виждам като на занимание, това е по-шантавата ми страна, която не демонстрирам толкоз в нито една от двете си работи.
Обръщайки се обратно, какво бихте създали по друг метод?
- Гледам метафизичен на нещата и постоянно съм казвала, че каквото съм направила, съм го направила със знанието, което съм имала тогава. Чувствам се щастлива, че съм основала нещо, което по някакъв метод трансформира средата ни. Никога не съм си мислила, че " Подарете книга " ще стане фондация, случи се органично. Всичките ми стъпки са ме довели дотук, никоя не бих изтрила.
Откъде съгласно вас идва тази просвета на доброправенето, която като че ли движи кариерата ви досега?
- Даването, подаряването на време постоянно са били близо до мен. Родителите ми са такива хора, че постоянно са помагали на някого. С това съм израснала и привикнала - че когато видиш човек в потребност, ти ще му окажеш помощ. Не че е някаква страшна добрина в мен, просто е част от живота ми, натурален табиет.
Q&A
Как мотивирате екипа си? Какъв началник сте?
По-скоро съм разбираща и подкрепяща. Когато стане някой гаф, сядам с екипа и дружно се опитваме да изправим грешката и да излезем от обстановката. Микромениджмънтът ми е доста сложен и доста мъчно работя с хора, които имат потребност да бъдат микроменажирани.
Кои или какви водачи ви въодушевяват?
Със сигурност смелостта и лудостта ме въодушевяват. Да правиш нещо ново, да прокопаваш нов път - това са качества, които почитам у хората. В бизнеса има хиляди такива образци, в живота последно си мислех за Боян Петров, който си слага цел и я гони с хъса, сърцето и свободата, която има, както и с целия риск.
Кои са обичаните ви книги?
Харесвам по-фантасмагорични създатели и книги - " 100 години самотност ", Даниил Хармс, Радичков. Обичам допира до фантазията.
Електронен читател или книжно тяло?
Електронен читател - имам най-стария киндъл на света, дори не свети, само че съм събрала над хиляда книги в него. Чета по няколко по едно и също време и от време на време нуждая се да разнообразя с друг жанр на писане.
Една фантазия, която към момента не сте осъществили?
Мечтая си до всяко от децата в домовете да има по един човек, по един другар. А най-хубавото е тези домове да ги няма и да няма потребност от нас.
Интервюто взе Димитър Пижев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ