Винаги пеенето в България, и специално в София - е

...
Винаги пеенето в България, и специално в София - е
Коментари Харесай

Александрина Пендачанска: Всяка последна роля е най-голяма и най-любима

Винаги пеенето в България, и особено в София - е натоварено. То е и хубаво, само че и мъчно, тъй като удовлетворението и насладата, която получаваш от тази среща, е доста по-голямо. В същото време би трябвало да отговориш на упованията на всички тези хора, а и на самия себе си по какъв начин ще се представиш пред обичаните си хора. Това го прави и по-различно, и по-вълнуващо, а може би и по-трудно ". Това споделя оперната прима Александрина Пендачанска във връзка идната си среща с българската аудитория за 30-годишния си празник на сцената, който ще бъде маркиран с концерт на 2 април в зала 1 на НДК. Репертоарът включва песен на Виолета от операта " Травиата ", песен на Агрипина от едноименната опера на Хендел, на Графинята от " Сватбата на Фигаро " и на Електра от " Идоменей " на Моцарт, както и песен на Ермионе от Росини. Пендачанска ще си партнира с оркестъра на Пловдивската опера под диригентството на Мартин Пантелеев. Поради огромния интерес към концерта, от НДК пуснаха в продажба спомагателни билети.

Преди 30 години от същата тази сцена стартира и кариерата на певицата. Обръщайки се обратно във времето, тя с усмивка отбелязва: " Звучи необикновено, само че е реалност. Тези трийсет години са минали и доста бързо, само че и доста постепенно. Има неща, които ми се костват неимоверно отдалечени във времето. Има обаче други, които ми се коства че са се случили през вчерашния ден. Самият концерт преди трийсет години в НДК, на който Гена Димитрова показа млади оперни артисти,  измежду които бях и аз, ми се коства като че ли е бил в различен живот. В същото време вътрешното ми чувство и неспокойствие, че следва да изляза на сцената и да се показва на тази голяма аудитория е доста живо и доста същинско. Почти същото каквото е сега. Много относителна е отдалечеността на времето. Едно е същото и това е вълнението ". 

 Сн. Ани Петрова, БНР А какъв е изборът за програмата на концерта, който е под мотото " Това съм аз "? Пендачанска сбито изяснява: " Опитах се да показва репертоара си през тези трийсет години допустимо най-информативно. Желанието ми беше ветрилото да бъде отворено най-широко,  като неща които са свързани с моя репертоар и са емблематични, като Хендел, Моцарт, Росини, Верди, да бъдат включени. Надявам се по най-информативен метод да преживеем тези трийсет години дружно и да забележим какво в действителност се е случило. "
Оперната певица е сюрпризирана от архива, който е събрала за миналите години. " От големия списък, който имам си дадох сметка какъв брой доста неща съм изпяла. Седемдесет функции звучи съществено, само че когато видях всичко това изпято, а по-голямата част и записано - впечатлих се. В всекидневието не си давам сметка какъв брой доста думи съм запомнила, какъв брой доста ноти съм изпяла ", споделя известното сопрано.

На кое предложение за роля би се зарадвала? Александрина Пендачанска е безапелационна: " Има няколко функции, които не съм изпяла. Едната е Манон Леско, а другата - Абигаил от " Набуко ". "
Източник: bnr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР