Не от кучетата, проблемите са от стопаните
Винаги към новогодишните празници се дават препоръки по какъв начин да предпазим от напрежението на пиратките и фойерверките домашните си любимци. Но грижата за кучетата ни не стопира дотук, а стартира от първия ден, в който човек си взима дребното и сладко животинче. А и това не е правилно, в действителност грижата стартира още преди този момент, когато стопанинът е добре да се запознае с особеностите на породата, която е избрал, и да реши дали това куче е за него. С треньора на кучета Александър Георгиев беседва Симеон Янев.
Г-н Георгиев какво може да създадат стопаните, с цел да понижат напрежението на животните по празниците?
Кучето би трябвало да е квалифицирано авансово с това, което ще му се случи на празника, а на празника ще му се случи канонада от звуци, неща, които го плашат по принцип, тъй като в природата мощният тон е предвестител на някаква опасност. Съответно, би трябвало кучето да бъде възпитавано още от малко да привиква с сходни шумове, да привиква с гърменето на пиратки и с неща, които ние не вършим през годината.
И в последна сметка няколко дни към Коледа и Нова година, внезапно стартира немислим звук, който тормози всички кучета. Възпитанието на кучето би трябвало да стартира доста от рано, още до момента в който е бебе, с неща които да бъдат към него естествени, да свикнат със звука на гърмежа, да свикне с това, че гърмежът не носи никаква вреда.
Колкото по-рано се стартира с това образование, толкоз по-спокойно ще бъде кучето, пък и ние с него, тъй като се губят доста кучета по празниците, когато има фойерверки. Ако кучето не е вързано, то хуква да бяга, да се избавя и оттова нататък казусът е доста сериозен.
Какви съвещания търсят хората за образование на животните си?
Ами, в полза на истината най-често срещаните проблеми при кучетата, които се осъзнават преди всичко, са казусът с това, че кучето не се връща. Взимаме си куче, пускаме го навънка, то стартира да тича да играе с другите кучета, не се прибира - т.е. не идва, когато го повикаме и това се оказва най-сериозният проблем.
Обикновено с това стартират хората - може ли да научим кучето да идва. Това е общо взето последното нещо, на което учим кучето. Първо го учим, че ние сме водачите, да ни се доверява, да е умерено с нас, да е несъмнено, че ние знаем какво вършим, а пък чак по-късно се стига до обстановката, в която като дадем команда на кучето да пристигна то идва.
Какъв е профилът на виновния собственик?
Да познава това, с което се занимава сега. Да прави това, което може, нормално, карайки го да се усеща спокоен и да го прави добре. Когато вземем куче, когато не познаваме логиката на психиката на кучето, когато не познаваме произхода на животното и за какво то е тръгнало да се държи по избран метод, когато не разбираме това, което то се пробва да ни каже - това се проблемите, които в последна сметка водят до недоразумение сред стопани и кучета.
Добре е човек да се запознае с това, което ще вземе у дома като животно, като порода, да знае какви са особеностите на породата, да се приготви по какъв начин би трябвало да бъде възпитано едно куче по принцип, тъй като правилото на образование при кучетата не е кой знае какъв брой друг. Просто според от породите се появяват по-твърдоглави, по-уверени, по-доминантни кучета и по-спокойни, по-лесни за образование кучета. Това е разликата.
Какви кучета минават на образование?
Всякакви, всевъзможни. Можем да приказваме за чихуахуа, можем да го приказваме за пинчери, може да преминем към междинни породи, ловни кучета - сетери, шпаньоли. Можем да минем към огромни кучета - мастифи, добермани, ротвайлери, питбули и по този начин нататък. Всеки съгласно възприятието си за усет какво му харесва, на какво обръща внимание - взима породата, която на него му подхожда и оттова нататък стартира проблем.
Ако си вземе мощно куче, което е с доста мощен темперамент, с доста доминантна природа, с висока експанзия - това са проблемите, които по-късно стопанинът се сблъсква с тях.
От тези породи, които изброихте с кой тип по порода куче се работи по-лесно и с кое по-трудно?
Принципно елементарно се работи с кучета, които са възпитавани да бъдат работни кучета. Това са кучета, които се употребяват за полиция, войска, за следови кучета. Общо взето работните кучета като порода са селектирани да работят, да се подчиняват, да извършват, да извършват избрани действия. Проблем е, когато вземем работно куче и не му осигурим задоволително ангажимент, задоволително работа. Тогава работното куче става разрушително и проблематично.
Защо съгласно вас има доста случаи на експанзия от страна на домашни кучета?
Неправилното отношение на стопанина към кучето води до погрешно отношение на кучето към фамилията, към близките, към другите кучета. Това неотдавна си говорихме с мой другар, че в действителност казусът при кучетата не е от самите кучета, а от стопаните им. От стопаните пораждат по-голямата част от проблемите, тъй като в последна сметка ние желаеме да възпитаме кучето си да бъде за образец, да го покажем на открито и всички да кажат - " ле-ле, какъв брой е възпитано ".
Но в последна сметка се оказва по този начин, че ние възпитаваме кучето, а то става проблематично. Ние се опитваме да го спрем да не прави нещо, а то го прави още веднъж. Просто разликата сред това да се възпитава едно дете и едно куче е огромна. И бих посъветвал всеки, който е решил да се снабди с домакински любим, преди този момент да се осведоми какви са особеностите на породата, която си е харесал, каква е практиката при образование на сходни кучета, какъв брой време ще му бъде належащо, с цел да може той да обезпечи естествен живот на кучето си, тъй като доста пъти това е последното нещо, за което мислим.
Взимаме куче, започваме да го възпитаваме и в един миг се оказва, че разрушава у дома. Изкараваме го на открито, не можем да го приберем по 1-2 часа от разходка, губи ни времето. А пък като погледнеш на процедура ние нямаме задоволително време за кучето. Сутрин излизаме рано за работа, вечер се прибираме късно от работа - разходката, която осигуряваме на кучето е в границите на някакви 15-20 минути заран и час - час и нещо вечер. А има кучета, които с толкоз разходка просто не могат да се задоволят, това не им е задоволително. И те стават проблематични.
И другият проблем, който също не се регистрира е - къде ще живее кучето, по какъв начин ще живее, дали ще живее на двор, дали ще живее в къща. Ако живее на двор - да му бъде обезпечено място, където то да се движи, не да е вързано на верига цялостен живот и да престане да съществува като обикновено създание.
Кучетата, вързани на верига, не са естествени кучета - те престават да бъдат. Ако няма обществен живот, в случай че няма среща с хора, с кучета, то престава да бъде обикновено куче. И надлежно, това е тормоз над животното. В доста страни връзването на кучето с верига изрично не се разрешава от закона, за разлика от нашата страна, където това към момента е разрешено. Ако някои желае да си отглежда куче на двора, би трябвало да му обезпечи волиер и задоволително място, с цел да живее в този волиер, задоволително време за разходка, с цел да може кучето да тича, да живее обикновено, да има естествен живот.
И надлежно, в случай че живее в къщата, би трябвало да си създадем сметка, че това куче у дома може да нанесе вреди. То би трябвало да бъде възпитавано от момента, в който го вземем.
Г-н Георгиев какво може да създадат стопаните, с цел да понижат напрежението на животните по празниците?
Кучето би трябвало да е квалифицирано авансово с това, което ще му се случи на празника, а на празника ще му се случи канонада от звуци, неща, които го плашат по принцип, тъй като в природата мощният тон е предвестител на някаква опасност. Съответно, би трябвало кучето да бъде възпитавано още от малко да привиква с сходни шумове, да привиква с гърменето на пиратки и с неща, които ние не вършим през годината.
И в последна сметка няколко дни към Коледа и Нова година, внезапно стартира немислим звук, който тормози всички кучета. Възпитанието на кучето би трябвало да стартира доста от рано, още до момента в който е бебе, с неща които да бъдат към него естествени, да свикнат със звука на гърмежа, да свикне с това, че гърмежът не носи никаква вреда.
Колкото по-рано се стартира с това образование, толкоз по-спокойно ще бъде кучето, пък и ние с него, тъй като се губят доста кучета по празниците, когато има фойерверки. Ако кучето не е вързано, то хуква да бяга, да се избавя и оттова нататък казусът е доста сериозен.
Какви съвещания търсят хората за образование на животните си?
Ами, в полза на истината най-често срещаните проблеми при кучетата, които се осъзнават преди всичко, са казусът с това, че кучето не се връща. Взимаме си куче, пускаме го навънка, то стартира да тича да играе с другите кучета, не се прибира - т.е. не идва, когато го повикаме и това се оказва най-сериозният проблем.
Обикновено с това стартират хората - може ли да научим кучето да идва. Това е общо взето последното нещо, на което учим кучето. Първо го учим, че ние сме водачите, да ни се доверява, да е умерено с нас, да е несъмнено, че ние знаем какво вършим, а пък чак по-късно се стига до обстановката, в която като дадем команда на кучето да пристигна то идва.
Какъв е профилът на виновния собственик?
Да познава това, с което се занимава сега. Да прави това, което може, нормално, карайки го да се усеща спокоен и да го прави добре. Когато вземем куче, когато не познаваме логиката на психиката на кучето, когато не познаваме произхода на животното и за какво то е тръгнало да се държи по избран метод, когато не разбираме това, което то се пробва да ни каже - това се проблемите, които в последна сметка водят до недоразумение сред стопани и кучета.
Добре е човек да се запознае с това, което ще вземе у дома като животно, като порода, да знае какви са особеностите на породата, да се приготви по какъв начин би трябвало да бъде възпитано едно куче по принцип, тъй като правилото на образование при кучетата не е кой знае какъв брой друг. Просто според от породите се появяват по-твърдоглави, по-уверени, по-доминантни кучета и по-спокойни, по-лесни за образование кучета. Това е разликата.
Какви кучета минават на образование?
Всякакви, всевъзможни. Можем да приказваме за чихуахуа, можем да го приказваме за пинчери, може да преминем към междинни породи, ловни кучета - сетери, шпаньоли. Можем да минем към огромни кучета - мастифи, добермани, ротвайлери, питбули и по този начин нататък. Всеки съгласно възприятието си за усет какво му харесва, на какво обръща внимание - взима породата, която на него му подхожда и оттова нататък стартира проблем.
Ако си вземе мощно куче, което е с доста мощен темперамент, с доста доминантна природа, с висока експанзия - това са проблемите, които по-късно стопанинът се сблъсква с тях.
От тези породи, които изброихте с кой тип по порода куче се работи по-лесно и с кое по-трудно?
Принципно елементарно се работи с кучета, които са възпитавани да бъдат работни кучета. Това са кучета, които се употребяват за полиция, войска, за следови кучета. Общо взето работните кучета като порода са селектирани да работят, да се подчиняват, да извършват, да извършват избрани действия. Проблем е, когато вземем работно куче и не му осигурим задоволително ангажимент, задоволително работа. Тогава работното куче става разрушително и проблематично.
Защо съгласно вас има доста случаи на експанзия от страна на домашни кучета?
Неправилното отношение на стопанина към кучето води до погрешно отношение на кучето към фамилията, към близките, към другите кучета. Това неотдавна си говорихме с мой другар, че в действителност казусът при кучетата не е от самите кучета, а от стопаните им. От стопаните пораждат по-голямата част от проблемите, тъй като в последна сметка ние желаеме да възпитаме кучето си да бъде за образец, да го покажем на открито и всички да кажат - " ле-ле, какъв брой е възпитано ".
Но в последна сметка се оказва по този начин, че ние възпитаваме кучето, а то става проблематично. Ние се опитваме да го спрем да не прави нещо, а то го прави още веднъж. Просто разликата сред това да се възпитава едно дете и едно куче е огромна. И бих посъветвал всеки, който е решил да се снабди с домакински любим, преди този момент да се осведоми какви са особеностите на породата, която си е харесал, каква е практиката при образование на сходни кучета, какъв брой време ще му бъде належащо, с цел да може той да обезпечи естествен живот на кучето си, тъй като доста пъти това е последното нещо, за което мислим.
Взимаме куче, започваме да го възпитаваме и в един миг се оказва, че разрушава у дома. Изкараваме го на открито, не можем да го приберем по 1-2 часа от разходка, губи ни времето. А пък като погледнеш на процедура ние нямаме задоволително време за кучето. Сутрин излизаме рано за работа, вечер се прибираме късно от работа - разходката, която осигуряваме на кучето е в границите на някакви 15-20 минути заран и час - час и нещо вечер. А има кучета, които с толкоз разходка просто не могат да се задоволят, това не им е задоволително. И те стават проблематични.
И другият проблем, който също не се регистрира е - къде ще живее кучето, по какъв начин ще живее, дали ще живее на двор, дали ще живее в къща. Ако живее на двор - да му бъде обезпечено място, където то да се движи, не да е вързано на верига цялостен живот и да престане да съществува като обикновено създание.
Кучетата, вързани на верига, не са естествени кучета - те престават да бъдат. Ако няма обществен живот, в случай че няма среща с хора, с кучета, то престава да бъде обикновено куче. И надлежно, това е тормоз над животното. В доста страни връзването на кучето с верига изрично не се разрешава от закона, за разлика от нашата страна, където това към момента е разрешено. Ако някои желае да си отглежда куче на двора, би трябвало да му обезпечи волиер и задоволително място, с цел да живее в този волиер, задоволително време за разходка, с цел да може кучето да тича, да живее обикновено, да има естествен живот.
И надлежно, в случай че живее в къщата, би трябвало да си създадем сметка, че това куче у дома може да нанесе вреди. То би трябвало да бъде възпитавано от момента, в който го вземем.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ