Човекът с ухо на ръката
„ Винаги ми е било забавно да си показва какво е да си животно или насекомо “, споделя Stelarc в предварителния ни диалог, до момента в който седим на една скамейка в двора на Художествената академия. Авангардният артист е изключително непретенциозен и приказва за себе си като за „ тялото “, което включва в своите впечатляващи пърформанси. Родом от Кипър, израснал в Австралия, Stelarc е индивидът, който си вгради ухо на лявата ръка, закачи тялото си на железни куки, с цел да виси, и се подложи на липосукция, с цел да направи плана си „ Блендер “, в който на всеки пет минути субстанция от телесна тъкан и кръв се размесват, с цел да се получи хомогенна примес. И всичко това „ в името на изкуството ”. Което съгласно него е това, което учи човешките положения и разкрива какво е да бъдеш човек.
Бихте ли разказали на нашите читатели малко повече за себе си, както и за работата ви?
Казвам се Stelarc и съм актьор, върша арт пърформанси, както и интерактивни инженерни арт съоръжения. Във всички тези артистични прояви аз употребявам човешкото тяло, като го укрепвам посредством модерни технологии, принадлежности и машини, с цел да основа различни анатомични архитектури. С други думи, аз уча какво може да изпита човешкото тяло, както и какви хрумвания може да генерира, когато бива изменяно, модифицирано и подсилено посредством технологии.
Започнах да върша пърформанси, когато открих, че не ме бива в рисуването. Винаги ме е вълнувала еволюцията на човешкото тяло и неговата биология, чието проявяване е физиологията, чрез която ние усещаме света. Едно от нещата, които ме интригуват, е това да съпоставям анатомията на другите животни и инсекти и по какъв начин те възприемат света към тях, тъй като усещанията ни са доста разнообразни от техните. Как смяната в архитектурата на човешкото тяло ще влияе върху усещанията му за света, това е основната ми концепция.
Кой смятате, че е архитектът на човешкото тяло?
Ако имаме вяра в еволюцията, нашите тела са се развили през милионите години чрез натурален асортимент, някои разновидности и посредством до момента ни с околната среда. Биологията е това, което се развива от самото начало. Не имам вяра в Бог. Идеята, че би трябвало да разчитаме на някакъв основател, е някак опростена. Със сигурност тя е част от нашето историческо минало, само че разбирайки света по-добре чрез системи и машини, осъзнаваме, че хората са в основата на човешкия напредък.
Мисля, че определението интелигентни би трябвало да бъде разбирано по друг метод. Вместо да си представяме, че тялото има собствен личен разсъдък и че то е интелигентно, е по-важно да разберем, че не е толкоз значително какво се случва в главите ни, а какво се случва посред ни чрез езика, с който боравим, културата, която ни заобикаля, технологиите, които използваме. Умът не е нещо, което притежаваме, интелигентността е това, което протича посред ни, това, което генерираме. Философът Лудвиг Витгенщайн споделя, че мисленето се случва посредством устните, с които приказваш, ръцете, с които пишеш. Интелигентността е форма на държание, а не персонално качество.
Как би изглеждал нашият свят без съществуването на технологиите?Когато сме се изправили, с цел да вървим на двата си крайници, започваме да управляваме другите два крайника и посредством тях можем да вършим машини. Онова, което лежи в основата на това да си човек, е способността да създаваш артефакти, да изграждаш език. Не бива да имаме тази носталгична визия за напълно биологично тяло, тъй като то е животинско, а не човешко. Преди да стартираме да поддържаме връзка, да сътворяваме предмети, сме били хуманоиди. Технологията построява човешкия образ, не можем да бъдем разграничени от нея.
Грижа се доста добре за него. Това е единственият метод да изживея съществуването си. Вследствие на развиването си, тялото стартира да се уморява, да не работи както преди и по тази причина би трябвало да се грижиш за него, това е единственото, което имаш. Няма нищо преди и по-късно. Ние, бидейки хора, сме любопитни същества и желаеме да пробваме разнообразни неща, които могат да застрашат живота ни.
Практикувате ли някакви техники, с цел да намалите напрежението и по какъв начин поддържате мозъка си?
Не. Ходя на фитнес. Практикувах йога дълги години, само че стопирах преди 20. Нямам никаква спомагателна подготовка за моите пърформанси. Не мисля, че владея личен разсъдък, тъй че няма защо да се грижа. Когато приказваме за разум и тяло, съгласно мен работи картезианското разделяне, съгласно което „ разум “ е дума, която изяснява държанието на тялото, не е нещо вътре в главата. Аз не просто не съм нравствен, само че считам, че не владея личен разсъдък в неговия обичаен философски смисъл.
Смятате ли, че има връзка сред отношението на човек към тялото му и положението на духа и душата му?
Да, само че има доста аргументи да се отнасяме към телата си по даден метод. Бих споделил, че доста от нашите импулси и стремежи са обществено построени от медиите. Поведението ни не е просто изблик на вътрешно предпочитание, а по-скоро е конструирано от социума. Например методът, по който се обличаме или какво ядем и пием. В подтекста на актуалното общество и неговите културни полезности от човешкото тяло се чака да се държи по избран метод. Все повече и повече ние споделяме от разстояние и това е резултат на новите технологии. Не би трябвало да мислим технологиите нито за положителни, нито за неприятни, а по-скоро за нещо, което ни дава спомагателни благоприятни условия за другарство.
Идеята на плана се зароди още през 1996 година Отне ми 10 години, с цел да намеря трима хирурзи и финансиране, с цел да стартира. Първите интервенции се състояха през 2006 година Ухото към този момент е сраснато с моята ръка. Идеята беше не просто да пресъздам ухо и да го вграждам, а в бъдеще да го свържа с интернет и да слага микрофон в него. Тествахме ухото и даже когато ръката ми беше увита в бинт и докторът беше поставил маска на лицето си, той говореше на ухото и неговият глас се предаваше посредством интернет. Трудностите в този план бяха да сложим всичко належащо в ухото, да заредим батерията вътре. Трябва да отбележа, че това е единствено артистична творба, няма никакви медицински аргументи, с цел да го върша. Направих три кино лентата на тематика „ Какво има в тялото ми “ и те също са само за изкуство. Откакто се подложих на интервенцията за ухото през 2006 година, другари ми изпращат отчети, че хирурзи стартират да практикуват нещо сходно за пациенти, които са изгубили слуховия си орган в произшествия или са родени по този метод. Но не мога да подсигурявам, че това е в резултат на моята интервенция. Хората, които не вникват в задачата на изкуството, желаят да го опредметят, наричайки го изследване или обосновавайки го с някаква научна цел. Изкуството е това да видиш по какъв начин то учи човешките положения, какво е да бъдеш човек.
Скулптурата „ Ear on Arm “ беше сложена на плаж в Австралия. Как реагираха хората на нея?
Направих 4-метрова статуя на ръка от пръстите до рамото, на която беше и ухото и я сложих на плаж в Австралия. Там направих и пърформанс, в който покриха тялото ми с бяла глина и защото то беше топло, а в Австралия по това време беше зима, глината се напука. Беше доста красиво, някак първобитно да го гледаш. Докато лежах върху скулптурата, си мислех какво ли би било, в случай че бях окачен върху нея и идващия пърформанс направих тъкмо подобен – 16 куки, забити в задната част на тялото ми, висящи на кабел, който не спря да се върти 15 минути, дружно с тялото. Изкуството ми не е за да предизвиквам реакция в публиката, от време на време плановете ми са композиция от моето предпочитание за придвижване и интеракция с хората. Много от плановете и пърформансите ми не са били виждани от аудитория по времето, в което съм ги извадил на бял свят, случвали са се в отдалечени местоположения или затворени галерии.
Какво мислите за връзката сред индивида и природата?Ние сме част от природата. От друга страна, сега населяваме софтуерен терен, използваме принадлежности, които са бързи и мощни и те ни направляват тук-там с наномащаб, както и до виртуални, несъществуващи такива. Живеем от ден на ден в изкуствена среда, където битуват смесени действителности. Природата не се състои единствено от скали, дървета и небе, нашата човешка природа през днешния ден са машините, технологиите, виртуалната действителност, неща, към които би трябвало да се приспособяваме. Мисля, че тялото е несъответстващо, надълбоко остаряло измежду тази софтуерна земя, която обитава. Машините обаче няма да ни завладеят просто по този начин от нищото. Мисля, че ще се случват непредвидени неща. Например, с намаляването на размера на технологиите и достигането им до наномащаби, те ще бъдат вкарвани в нас. И в тази връзка след години телата ни ще наподобяват по същия метод извън, само че от вътрешната страна с изключение на бактерии ще имаме и роботи в микроскопични размери, които наблюдават и поправят нашите тела. Всички технологии в бъдеще ще бъдат невидими, тъй като ще са в телата ни.
Бихте ли разказали на нашите читатели малко повече за себе си, както и за работата ви?
Казвам се Stelarc и съм актьор, върша арт пърформанси, както и интерактивни инженерни арт съоръжения. Във всички тези артистични прояви аз употребявам човешкото тяло, като го укрепвам посредством модерни технологии, принадлежности и машини, с цел да основа различни анатомични архитектури. С други думи, аз уча какво може да изпита човешкото тяло, както и какви хрумвания може да генерира, когато бива изменяно, модифицирано и подсилено посредством технологии.
Човешкото тяло към този момент е остаряло и е несъответстващо на технологиите, скоро те ще бъдат вкарани в негоКак се зароди пристрастеността ви към проучването на човешкото тяло?
Започнах да върша пърформанси, когато открих, че не ме бива в рисуването. Винаги ме е вълнувала еволюцията на човешкото тяло и неговата биология, чието проявяване е физиологията, чрез която ние усещаме света. Едно от нещата, които ме интригуват, е това да съпоставям анатомията на другите животни и инсекти и по какъв начин те възприемат света към тях, тъй като усещанията ни са доста разнообразни от техните. Как смяната в архитектурата на човешкото тяло ще влияе върху усещанията му за света, това е основната ми концепция.
Кой смятате, че е архитектът на човешкото тяло?
Ако имаме вяра в еволюцията, нашите тела са се развили през милионите години чрез натурален асортимент, някои разновидности и посредством до момента ни с околната среда. Биологията е това, което се развива от самото начало. Не имам вяра в Бог. Идеята, че би трябвало да разчитаме на някакъв основател, е някак опростена. Със сигурност тя е част от нашето историческо минало, само че разбирайки света по-добре чрез системи и машини, осъзнаваме, че хората са в основата на човешкия напредък.
Едно от нещата, които ме интригуват, е това да съпоставям анатомията на различните животни и инсекти и по какъв начин те възприемат света към тях, защото усещанията ни са доста разнообразни от техните.Смятате ли, че нашите тела са интелигентни и в случай че да, по какъв начин може това да бъде измерено?
Мисля, че определението интелигентни би трябвало да бъде разбирано по друг метод. Вместо да си представяме, че тялото има собствен личен разсъдък и че то е интелигентно, е по-важно да разберем, че не е толкоз значително какво се случва в главите ни, а какво се случва посред ни чрез езика, с който боравим, културата, която ни заобикаля, технологиите, които използваме. Умът не е нещо, което притежаваме, интелигентността е това, което протича посред ни, това, което генерираме. Философът Лудвиг Витгенщайн споделя, че мисленето се случва посредством устните, с които приказваш, ръцете, с които пишеш. Интелигентността е форма на държание, а не персонално качество.
Как би изглеждал нашият свят без съществуването на технологиите?Когато сме се изправили, с цел да вървим на двата си крайници, започваме да управляваме другите два крайника и посредством тях можем да вършим машини. Онова, което лежи в основата на това да си човек, е способността да създаваш артефакти, да изграждаш език. Не бива да имаме тази носталгична визия за напълно биологично тяло, тъй като то е животинско, а не човешко. Преди да стартираме да поддържаме връзка, да сътворяваме предмети, сме били хуманоиди. Технологията построява човешкия образ, не можем да бъдем разграничени от нея.
Ухото към този момент е сраснато с моята ръка. Идеята беше не просто да пресъздам ухо и да го вграждам, а в бъдеще да го свържа с интернет и да слага микрофон в него.От какво значение е тялото ви за вас и по какъв начин се грижите за него?
Грижа се доста добре за него. Това е единственият метод да изживея съществуването си. Вследствие на развиването си, тялото стартира да се уморява, да не работи както преди и по тази причина би трябвало да се грижиш за него, това е единственото, което имаш. Няма нищо преди и по-късно. Ние, бидейки хора, сме любопитни същества и желаеме да пробваме разнообразни неща, които могат да застрашат живота ни.
Практикувате ли някакви техники, с цел да намалите напрежението и по какъв начин поддържате мозъка си?
Не. Ходя на фитнес. Практикувах йога дълги години, само че стопирах преди 20. Нямам никаква спомагателна подготовка за моите пърформанси. Не мисля, че владея личен разсъдък, тъй че няма защо да се грижа. Когато приказваме за разум и тяло, съгласно мен работи картезианското разделяне, съгласно което „ разум “ е дума, която изяснява държанието на тялото, не е нещо вътре в главата. Аз не просто не съм нравствен, само че считам, че не владея личен разсъдък в неговия обичаен философски смисъл.
Смятате ли, че има връзка сред отношението на човек към тялото му и положението на духа и душата му?
Да, само че има доста аргументи да се отнасяме към телата си по даден метод. Бих споделил, че доста от нашите импулси и стремежи са обществено построени от медиите. Поведението ни не е просто изблик на вътрешно предпочитание, а по-скоро е конструирано от социума. Например методът, по който се обличаме или какво ядем и пием. В подтекста на актуалното общество и неговите културни полезности от човешкото тяло се чака да се държи по избран метод. Все повече и повече ние споделяме от разстояние и това е резултат на новите технологии. Не би трябвало да мислим технологиите нито за положителни, нито за неприятни, а по-скоро за нещо, което ни дава спомагателни благоприятни условия за другарство.
„ Ум “ е дума, която изяснява държанието на тялото, не е нещо вътре в главата. Аз не просто не съм нравствен, само че считам, че не притежавам собствен разсъдък в неговия обичаен философски смисъл.Разкажете ни малко повече за един от най-известните ви планове „ Ear on Arm ”.
Идеята на плана се зароди още през 1996 година Отне ми 10 години, с цел да намеря трима хирурзи и финансиране, с цел да стартира. Първите интервенции се състояха през 2006 година Ухото към този момент е сраснато с моята ръка. Идеята беше не просто да пресъздам ухо и да го вграждам, а в бъдеще да го свържа с интернет и да слага микрофон в него. Тествахме ухото и даже когато ръката ми беше увита в бинт и докторът беше поставил маска на лицето си, той говореше на ухото и неговият глас се предаваше посредством интернет. Трудностите в този план бяха да сложим всичко належащо в ухото, да заредим батерията вътре. Трябва да отбележа, че това е единствено артистична творба, няма никакви медицински аргументи, с цел да го върша. Направих три кино лентата на тематика „ Какво има в тялото ми “ и те също са само за изкуство. Откакто се подложих на интервенцията за ухото през 2006 година, другари ми изпращат отчети, че хирурзи стартират да практикуват нещо сходно за пациенти, които са изгубили слуховия си орган в произшествия или са родени по този метод. Но не мога да подсигурявам, че това е в резултат на моята интервенция. Хората, които не вникват в задачата на изкуството, желаят да го опредметят, наричайки го изследване или обосновавайки го с някаква научна цел. Изкуството е това да видиш по какъв начин то учи човешките положения, какво е да бъдеш човек.
Скулптурата „ Ear on Arm “ беше сложена на плаж в Австралия. Как реагираха хората на нея?
Направих 4-метрова статуя на ръка от пръстите до рамото, на която беше и ухото и я сложих на плаж в Австралия. Там направих и пърформанс, в който покриха тялото ми с бяла глина и защото то беше топло, а в Австралия по това време беше зима, глината се напука. Беше доста красиво, някак първобитно да го гледаш. Докато лежах върху скулптурата, си мислех какво ли би било, в случай че бях окачен върху нея и идващия пърформанс направих тъкмо подобен – 16 куки, забити в задната част на тялото ми, висящи на кабел, който не спря да се върти 15 минути, дружно с тялото. Изкуството ми не е за да предизвиквам реакция в публиката, от време на време плановете ми са композиция от моето предпочитание за придвижване и интеракция с хората. Много от плановете и пърформансите ми не са били виждани от аудитория по времето, в което съм ги извадил на бял свят, случвали са се в отдалечени местоположения или затворени галерии.
Какво мислите за връзката сред индивида и природата?Ние сме част от природата. От друга страна, сега населяваме софтуерен терен, използваме принадлежности, които са бързи и мощни и те ни направляват тук-там с наномащаб, както и до виртуални, несъществуващи такива. Живеем от ден на ден в изкуствена среда, където битуват смесени действителности. Природата не се състои единствено от скали, дървета и небе, нашата човешка природа през днешния ден са машините, технологиите, виртуалната действителност, неща, към които би трябвало да се приспособяваме. Мисля, че тялото е несъответстващо, надълбоко остаряло измежду тази софтуерна земя, която обитава. Машините обаче няма да ни завладеят просто по този начин от нищото. Мисля, че ще се случват непредвидени неща. Например, с намаляването на размера на технологиите и достигането им до наномащаби, те ще бъдат вкарвани в нас. И в тази връзка след години телата ни ще наподобяват по същия метод извън, само че от вътрешната страна с изключение на бактерии ще имаме и роботи в микроскопични размери, които наблюдават и поправят нашите тела. Всички технологии в бъдеще ще бъдат невидими, тъй като ще са в телата ни.
Природата не се състои единствено от скали, дървета и небе, нашата човешка природа през днешния ден са машините, технологиите, виртуалната действителност, неща, към които би трябвало да се приспособяваме. Мисля, че тялото е несъответстващо, дълбоко остаряло измежду тази софтуерна земя, която обитава.В какво се състои последният ви план?Той е голям, изработен особено за Фестивала „ Биенале " в Австралия. 9-метров полулегнал интерактивен робот, чиито крака хората ще могат да движат посредством задаване на команди през по-малък робот, има нещо като електрическо вуду сред тях. Ще се излъчва онлайн, тъй че всеки човек когато и да е на деня посредством онлайн интерфейс ще може да задава разнообразни команди за придвижване, които огромният робот ще извършва и това ще се излъчва онлайн. Галерията, където ще изложа плана, ще бъде отворена 24 часа в денонощието и той ще бъде наличен за гости. Аз ще направя пърформанс, в който ще съчетавам моя надзор върху робота и заложените от хората придвижвания. Ще бъде наличен за аудитория от края на февруари за интервал от 6 месеца.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ