Първата ни цигулка в Уестминстърската филхармония: Днес българската реалност ме ‘победи’. Чувствам се погнусен!
Винаги когато се върна във България изпитвам хубави и приятни усеща - това е моята татковина и си я обичам. Мисля постоянно положително и имам религия и вяра за това, че ще се случи по-добро тук.
Но когато още колкото да кацнал на самото летище те излъжат безпределно безочливо гледайки те в учите и ти усложняват живота неоснователно и безпардонно, без да имаш безусловно никаква виновност и да си направил всичко нужно от твоя страна тъкмо това да не се случи, боли.
Ще кажете - добре пристигнал в България, ами не знаеш ли, че е по този начин? Ами не знаеш ли каква ни е действителността и така нататък, от небето ли падаш?? Ами ние всеки ден го живеем това, ще кажете, привикнали сме и това е ситуацията...
Не желая въобще да политизирам това, което ми се случи в 03:00 часа тази заран на летище София и няма да изпадам в елементи. Ще ми отнеме може би един през целия ден да се опитам да се оправя с измамата, с която бях посрещнат и на която бях подложен и евентуално ще изгубя доста средства и нерви с цел да го реализира. И най-вероятно за доста хора казуса ми е банален, съпоставен с многото по-големи и основни проблеми тук сега.
Но и това не е най-големия проблем за мен. Не става въпрос тук за политика а за нрав. Манталитет, който упорничаво и на пук на всичко не се трансформира към положително към този момент десетки години след ‘промяната’.
Най-големия проблем за мен е да ме накарат през днешния ден да изпитам позор и гадност да се нарека Българин. След като съм прекарал десетки години пробвайки се да разпространявам България на всички места доколкото мога и по всички вероятни за мен способи.
Днес го одобрих персонално и ме заболя...
Защо го споделям - тъй като ми е доста болно и с огромно оскърбление и съжеление установявам, че може би аз персонално не бих могъл да се преборя ежедневно с този нрав. Удари ме ‘изневиделица’, сблъсках се с онази гнусна част от българската ни реалност - явна машинация и наглост, и безсилието пред нея. Не мога да се примиря или да привикна с това...
Тъжен пост, само че през днешния ден българската действителност ме ‘победи’.
А на следващия ден ще е може би по-добре, нека
Иво Станков, Facebook
Той е: Създател и шеф на Фестивала на българската просвета в Лондон и първи цигулар в Уестминстърската филхармония, професор в младша катедра в Guildhall School of Music and Drama.
Винаги когато се върна във България изпитвам хубави и приятни усеща - това е моята татковина и си я обичам. Мисля постоянно...
Публикувахте от Ivo Stankov в Неделя, 26 юли 2020 г.
Но когато още колкото да кацнал на самото летище те излъжат безпределно безочливо гледайки те в учите и ти усложняват живота неоснователно и безпардонно, без да имаш безусловно никаква виновност и да си направил всичко нужно от твоя страна тъкмо това да не се случи, боли.
Ще кажете - добре пристигнал в България, ами не знаеш ли, че е по този начин? Ами не знаеш ли каква ни е действителността и така нататък, от небето ли падаш?? Ами ние всеки ден го живеем това, ще кажете, привикнали сме и това е ситуацията...
Не желая въобще да политизирам това, което ми се случи в 03:00 часа тази заран на летище София и няма да изпадам в елементи. Ще ми отнеме може би един през целия ден да се опитам да се оправя с измамата, с която бях посрещнат и на която бях подложен и евентуално ще изгубя доста средства и нерви с цел да го реализира. И най-вероятно за доста хора казуса ми е банален, съпоставен с многото по-големи и основни проблеми тук сега.
Но и това не е най-големия проблем за мен. Не става въпрос тук за политика а за нрав. Манталитет, който упорничаво и на пук на всичко не се трансформира към положително към този момент десетки години след ‘промяната’.
Най-големия проблем за мен е да ме накарат през днешния ден да изпитам позор и гадност да се нарека Българин. След като съм прекарал десетки години пробвайки се да разпространявам България на всички места доколкото мога и по всички вероятни за мен способи.
Днес го одобрих персонално и ме заболя...
Защо го споделям - тъй като ми е доста болно и с огромно оскърбление и съжеление установявам, че може би аз персонално не бих могъл да се преборя ежедневно с този нрав. Удари ме ‘изневиделица’, сблъсках се с онази гнусна част от българската ни реалност - явна машинация и наглост, и безсилието пред нея. Не мога да се примиря или да привикна с това...
Тъжен пост, само че през днешния ден българската действителност ме ‘победи’.
А на следващия ден ще е може би по-добре, нека
Иво Станков, Facebook
Той е: Създател и шеф на Фестивала на българската просвета в Лондон и първи цигулар в Уестминстърската филхармония, професор в младша катедра в Guildhall School of Music and Drama.
Винаги когато се върна във България изпитвам хубави и приятни усеща - това е моята татковина и си я обичам. Мисля постоянно...
Публикувахте от Ivo Stankov в Неделя, 26 юли 2020 г.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ