Винаги е трудно да се пише за починал любим футболист.

Винаги е мъчно да се написа за умрял обичан футболист. Правил съм го към този момент пет-шест пъти с обляно в сълзи сърце. За преждевременната кончина на детския ми кумир Павел Панов ми е хиляди пъти по-непоносимо да пиша. В света да заобичам футбола ме е предиздвикал Йохан Кройф, в България Павел Панов. Той бе най-яркият футболист от една плеяда велики футболисти на Левски от 70-те години на предишния век. Всичките те оставиха голяма диря, само че най-малко за мен високо горе в небето е подложен Павел Панов.


Сайтът на УЕФА: България е във футболен печал поради неочакваната гибел на Павел Панов

От футболната централа припомниха триумфите на " синьото " великолепие

Да го гледаш на терена бе незабравимо прекарване. Русият ангел се движеше с топката и без нея с неповторима прелест. Пасовете му бяха като соната на Шопен, ударите към вратата като опера на Верди. Головете му бяха като реквием за противниковите вратари. Ще загатна единствено един факт, който приказва по-красноречиво от всевъзможни оди - Павел Панов е гледан наживо на футболния терен от над 20 милиона фенове. Три днешни България са участвали на галаспектаклите на маестрото. И повярвайте, всеки един билет е бил закупен и поради него.

Моето отношение и моето поклонение е на идолопоклонник. За мен Павел Панов бе и си оставя идол, кумир, легенда, реликва. Вероятно по този начин усещат нещата хиляди като мен, които в детска възраст са отивали на стадиона, с цел да гледат Пальо или Павката. Сега, когато се разделяме с него обаче упорствам да покажа Павел Панов с неговите думи.


НКП на Левски за Павел Панов: Цар е! Очите ни плачат...

" Нашият Пальо, наш любим - вечно! "

Следващите цитати са от книгата " Върхът е единствено за един ", подарена ми от създателя Наско Станкушев - едно от най-талантливите пера в българската спортна публицистика. " Ако някой ви каже, че признанието на публицистите не е господ знае какво, значи е неоткровен. Лично аз считам, че да те изберат за футболист номер 1 на България е най-голямото самопризнание до което може да се допре един състезател. Това е прелестна фантазия, реализация на един полет. Денят с основна писмен знак в моя живот ". Още няколко разсъждения на Панов. " Впрочем, кое е сладко и кое горчиво в спорта. Задавал съм си този въпрос, изключително натрапчиво към края на кариерата ми ". А ето какво е считал за специалността на треньора. " Трябва ли треньора да се трансформира в надзорник и да гледа на футболистите си като растения в хидропонна почва. "

Може да ми се доверите, познавам доста футболисти от няколко генерации. Никой не може да приближи литературния изказ на Панов. Впоследствие се удостовери и от персоналните ми контакти. Павел Панов имаше излъчването на академични учител, цинизмите бяха изцяло изключени от неговия речник. Вероятно всички, които са имали досег с него са усетили почит. Той излъчваше почит и нямаше по какъв начин да не бъде почитан. Привилегията на естествено интелигентните е да поддържат отдалеченост, която даже най-големите простаци почитат.


Тъжна новина: Почина легендата на българския футбол Павел Панов!

Отиде си ненадейно от този свят на 67-годишна възраст

Отиде си един неповторим освен футболист, само че и човек. Истински образец, който би трябвало да се копира във всяко едно отношение. Българският Сър на футбола. Такива като него се раждат един път на 1000 години. Последно довиждане на индивида, който ме накара да обичам футбола и ми подари смисъл на живота.

Поклон пред светлата му памет!