Вилим Посинкович е роден на 10 януари 1991 година. Започва

Вилим Посинкович е роден на 10 януари 1991 година. Започва професионалната си кариера в Лучко, ХАСК, като след това играе в Кайзериспор, Гиресунспор, Кавала, Олимпик, Славен (Белупо), Ираклис, РоПС, Санта Клаус, Кисамикос, Айгиниакос, АЕЗ Закакиу и Рух (Хожув), където бе за последно. През това лято крилото се причисли към Локомотив (Пловдив). Пред формалния уебсайт на " черно-белите " Посинкович приказва за кариерата си, живота в България и предизвикването " Локомотив ".

- Разкажи за детството си, за фамилията и по кое време стартира да се занимаваш футбол?
- Роден съм в Сараево. Когато стартира войната с Босна, заминахме за Хърватия, за остров Хвар. Там имаше единствено две благоприятни условия за спорт - или да играеш футбол, или водна топка. Бях хиперактивно дете и лекарите споделяха на майка ми, че ще е по-добре да избера спорт, в който да консумирам повече сила. Моите другари упражняваха футбол, тъй че и аз избрах това. Бях на 6 години. Бях запленен от играта и знаех, че желая да продължа да се занимавам професионално с футбол. Първият ми контракт подписах на 19 години с Лучко, който тогава беше в Първа лига в Хърватия.

- Кои са твоите идоли във футбола?
- Когато започнах да играя футбол, доста харесвах Дел Пиеро. Не мога да кажа, че ми е бил кумир, просто доста харесвах стила му на игра. На по-късен стадий - Адриано. Много одобрявам и Златан Ибрахимович - освен като футболист, а неговата история, характерът му... Единствената книга, която съм прочел в живота ми, е биографията на Ибрахимович. Иначе като футболист Лео Меси е най-хубавият, без конкуренция в света.

- Какво съгласно теб не доближи на тима на Хърватия да стане международен първенец?
- Смятам, че имахме качество, имахме и шанс - в два мача бихме с дузпи. Е, на финала не ни доближи късмет, само че това е шампионат, а и въпреки всичко една дребна страна с малко повече от 4 милиона население е втора в света. Мисля, че в Хърватия има доста спортни гении освен в региона на футбола, само че и в доста други спортове, баскетбол, ватерполо, международни първенци сме и на тенис. И освен в Хърватия, считам, че на Балканите са дали на света доста надарени спортисти.

- Преди да подпишеш с Локомотив (Пловдив), беше ли идвал в България?
- Не бях идвал в никакъв случай в България, въпреки че страната ви не ми беше напълно непозната. Преди да дойда тук, играех в Рух - полски професионален тим от град Хожов, и имах един съотборник и съквартирант, който беше българин - Николай Банков (тогава беше вратар на Рух, а сега вратар Ботев (Враца). Бяхме близки по нашия балкански нрав, а и езикът ни е подобен, музиката, хората... Няма огромна разлика. Така мисля. Много бях благополучен, когато ме поканиха да дойда в Локомотив и се веселя, че съм част от клуба, усещам се добре тук.

- В навечерието на мача против Ботев (Враца), който е и финален за есенния дял на шампионата, каква е оценката ти за миналия полусезон?
- В няколко мача показахме, че можем да бъдем заслужен противник на всички. За страдание, в този момент е малко мъчно - шест мача нямаме победа. Имахме огромни шансове, само че постоянно нямахме шанс - и против Верея, и против Лудогорец, ЦСКА-София... Но по този начин е във футбола - от време на време една победа може всичко да преобърне и промени. Това, което знам, е, че ние всички сме дали всичко от себе си.

- Кой е мачът, който няма да забравиш?
- Когато победихме Ботев в Коматево. И мачът с Лудогорец на " Лаута ", когато можехме да спечелим и заслужавахме, само че нямахме шанс - аз уцелих греда, след това Карагарен...

- Какво ти е дал до в този момент футболът?
- Както всичко в живота, по този начин и футболът има и положителни, и неприятни страни - дал ми е доста другари, доста контакти, дал ми е прекрасен живот. Научил ме е, че в случай че падна пет пъти, шест пъти ще се изправя. Преди 4-5 години имах огромен проблем с коляното, бях на косъм да прекъсна, само че си споделих - няма късмет да се откажеш! Вложих доста труд и съумях да се възстановя. А по отношение на отрицателната страна - има я, само че мисля, че футболът ми е дал повече положителни неща. Футболът е една житейска школа.

- Как се виждаш след 10 години?
- Много добър въпрос! Сега ви споделям откровено - не знам! Много мъчно е да си треньор, да работиш с толкоз доста играчи, разнообразни характери. Сега виждам какъв брой е мъчно на треньора ни и какъв брой самообладание се изисква. Има обстановки, в които аз бих раздал плесници, тъй че няма късмет един ден да продължа като треньор. Може би бих отворил кафе на остров Хвар и бих живял умерено. Имам и къща в Атина, там доста ми харесва, живял съм 4 години там и бих се върнал.

- Какво си пожелаваш за Новата година?
- Искам единствено едно - фамилията ми да са здрави и щастливи, нищо друго не желая. Пожелавам си брат ми и майка ми да са добре. Аз да съм здрав, да нямам контузии. Всичко останало, каквото би трябвало да бъде - ще бъде. Казват, че здравият човек има хиляда стремежи, а болният единствено едно - да е здрав. Вярваш ли в Бог, вярваш ли в себе си, всичко друго се подрежда.

- Пожелай нещо на почитателите на Локомотив (Пловдив)!
- Да бъдат зад нас! Ние не можем да обещаем, че ще бием във всеки мач, само че във всеки мач ще даваме всичко от себе си.
Първа лига 19 кръг, събота 8 декември Черно море 2:0краен резулат Локомотив (Пловдив)