Отдавна няма песен, която народът да запее като шлагер
ВИЛИ РАЙ е родена в Етрополе под името Виолета Цолова. Завършила е поп и джаз пеене в Българската консерватория в класовете на Симеон Щерев и Милчо Левиев и Славянска лингвистика в Белград. Едва 19-годишна за първи път излиза на една сцена с Лили Иванова. Кариерата си обаче развива не у нас, а в Сърбия. Титуляр е на награди от влиятелни фестивали, измежду които "Шлагер менаджер ", "Белградска пролет ", "Медитерианска ария ", "Евровизия ", "Пирин фолк ". Рай има издадени пет албума с балкански етно претекстове, а през т. година излиза новият "Златно време ", в който събира песните си от "Пирин фолк " в Сандански. Специален посетител е на тазгодишната церемония вечер с осъществявания на "Македонско оро ", "Ех, да ми е " и "Там е моят дом ". Видеоклиповете й се излъчват по Фен фолк тв.
"Топлината на живота е там, където те познават и обичат "
- Нарекли сте новия си албум "Златно време ", за какво? Какво включва той? С какво се отличава от останалите ви планове?
- Златното време бих желала всеки да чака в живота си и да го изживее, а той ще го назова по този начин единствено, когато нееднократно е минал през огъня. Моят желан и предстоящ албум нарекох по този начин, тъй като той в действителност показва свободата и желанието ми да върша това, което най-вече мога и обичам. Златно време и това, че на 61 година се усещам щастлива, здрава и любовна, а фантазиите ми с доста труд се сбъдват. На сцената съм, не подражавам млад дух, а го нося, желая да продължа да работя и това ме прави щастлива. Албумът "Златно време ", който издаде "Диапазон рекърдс " с изключителната поддръжка на Фен фолк тв, включва 12 песни, от които 10 са авторски и множеството от тях са пети и наградени на сцената на фестивала "Пирин фолк " в Сандански. Той е балкански, тъй като създателите му са едни от най-уважаваните композитори на Сърбия и освен, като Раде Радивоевич и Ал. Ковачевич, които са писали музика за най-популярните им артисти, създатели на доста скъпи музикални произведения. На албума са и имената на български музиканти като Максим Горанов, Светослав Лобошки, текстописци като Надежда Захариева, Живко Колев и мн. други Моят албум е друг, тъй като имах опция да пея песните си на огромната сцена и да ревизира със сърцето си по какъв начин хората се вълнуват и даже ме назовават "Любимка на публиката ". Оказа се, че артистите в България рядко имат опция да извършват песните си пред аудитория и все по-често описват за това, или повече се снимат, в сравнение с пеят...
- Казвате, че дълги години не намирате мястото си тук. С днешна дата какво се промени?
- Животът ме е водил на разнообразни места и съм виждала по какъв начин хората могат по-лесно да живеят и да се осъществят. И аз съм като доста българи, живели някъде, които желаят да вземат от положителното там и да го пренесат в България. Имам своя задача, а тя е да не се отхвърлям и да се опитам с дребна чертичка да подвигна самочувствието на зрелите хора с фантазии. Моята орис ме научи да не ненавиждам, а да се пробвам да се катеря по някоя по-лесна пътека, която ще ме изведе на по-добро място измежду по- положителни хора. Чувствам се най-добре в Етрополе до роднините си и приятелите си в моя роден дом. С обичания ми Клиф, който носи другата си просвета със себе си, само че е популярен в това какъв брой обича нашата, не че не му липсват някои от неговите уредени неща. Топлината на живота е там, където те познават и обичат. За мен осъществения човек е този, който има с кого да показа триумфа си, с кой да приказва за тъгата си и с кой да се смее и помълчи.
- Разкажете за сръбския си интервал, в Сърбия сте повече известна, в сравнение с в България...
- В Сърбия животът ме отнесе доста млада. Омъжена за сръбска звезда, с фантазии за неземно музикално бъдеще като обичана на брачна половинка ми Зоран Миливоевич, аз се озовах на 21 година в напълно чужд свят. Най-хубавото нещо, което се случи, беше синът ми Райко, който и до ден сегашен не бих заменила с каквато и да е била кариера. Две звезди в една къща не можеха да живеят и по този начин моят живот в Сърбия, в първите 7 година, беше на обичаща майка. Случайно съумях да стана член на най-престижното съдружие на сръбските музиканти. По-късно стъпих на сцената на първия ми сръбски фестивал, наподобява фестивалите са мой шанс,...та на "Белградска пролет ", където участваха куп сръбски артисти, завоювах първа премия на публиката. Събудих се на сутринта с моята ария по радиото. Бях доста щастлива! Оттам нататък бях забавна с това, че съм приключила Музикалната академия естрадно пеене и не след дълго пях на всички сръбски фестивали... Имах удоволствието няколко пъти да пея с филхармонията онлайн, с джаз оркестъра на радиото и малкия екран и на доста подиуми с известни техни реализатори. Не станах топ известна певица, само че уважавана и позната на хората и сътрудниците ми. Сърбия обича да се случват нови неща в шоу бизнеса. Те са по-отворени от нас да одобряват можещи хора. Да не приказваме, че там не може да си певица и да пееш подправено или единствено да си хубава. Конкуренцията е по-реална от нашата. По-късно издадох и първия си етно албум "Балканс анбиендс " и го показах в България. Времената бяха сложни и войната в Сърбия беше пагубна.
- Определяте себе си като балканска певица, а не като комерсиална. Защо?
- Гледах в Белград една пиеса "Буре барута " и видях балканското сърце какъв брой е огромно, немирно и бясно. Гледах един концерт на Брегович и видях корените си и някак моята естрадна ария се измести в тая стихия...
- Трудно е да се пробие у нас с поп музика, както казвате, има ли род, в който нещата се случват по-лесно?
- Винаги в живота ни има миг, в който в действителност съзряваме и се променяме. Аз претърпях войната в Белград със сина си и разбрах какъв брой съм щастлива, когато свърши и останахме естествени и живи! Който не е бил с този боязън да знаеш, че можеш да не се събудиш от бомба, че живееш без ток и вода и се страхуваш да спиш, че до теб е огромното ти момче, за което си мечтал какъв да стане, а в този момент трепериш да не го изгубиш... Не може да разбере! Това беше моето прераждане! Като във филм ми се промени животът и ме върна в България като певица. И още веднъж битка. Различно усещах и пеех, по тази причина и финесът на естрадната музика мина около мен и бях превзета повече от темперамента на балканската. Моите сътрудници в България живееха повече от песните си в предишното, когато беше по-лесно да станеш известен и съвсем нямаха работа. Чалгата се луташе у нас от Гърция през Турция и Сърбия и се появяваше шлагер на една и съща ария на всички тези езици и... тогава разбрах, че няма късмет да вляза в нито една от тези семейства. Тогава имах доста възпитаници, не беше известно още да се работи с вокален възпитател. В моето малко градче сътворих школа за гении и през нея минаха доста надарени деца, които и до ден сегашен се занимават с музика. Като избавена се усещах, а препоръките към пеещите деца бяха да имат съществени специалности и да пеят, тъй като могат и обичат. В България студентите ми пеят повече британска или американска музика, изключително на състезания. Рядко могат да завоюват с българска ария! Радиата са с 80 % непозната и с малко българска музика. Отдавна няма поп шлагер или ария, която народът да запее като шлагер, тъй като и да има такива, си остават нечути! Аз също не знам кое радио ще пусне песните ми, които хората демонстрират, че обичат, и без реклама са хиляди пъти слушани в интернет.
- Какво бихте споделили на всички млади, които избират нелекия път към огромната сцена?
- Ако някоя млада и надарена певица или артист, желае да се занимава с пеене, е хубаво, само че единствено като развлечение... Реши ли в професионален проект да работи като артист, би трябвало да се въоръжи с доста самообладание, доста труд, доста пари, които да вложи в плановете си, с хора, които да го схващат и поддържат. Колкото и да са положителни, армията от гении е голяма. Да помнят, че с изключение на пеенето, би трябвало да бъдат и положителни актьори и най-важният фактор е магията или харизмата, която носят. Аз имах щастието на тези години да намеря своята ниша в големия панаир на музиката. Няма да бъде елементарно на младия и надарен човек да откри своето място в сектора. Рядко някой може да промени изискванията. Няма никаква контрола, нито цензура, която е част от цивилизованото общество, назовава се още културна политика. Затова би трябвало да мислим артистично, да сме над нещата и да пеем там, където можем и където желае някой да ни слуша.
- Откъде идва псевдонимът ви Вили Рай?
- Моят наследник се споделя Райко и оттова преди 26 година се наложи и моето артистично име Рай. Усетих доста от театралното благополучие, от силата на музиката и хората и се развличам с нея и съм наградена от бога да съм още искаща и творяща. Искам да имам вяра и обичам, да имам своя парадайс в душата си, а предишното ми положително и неприятно да трансформирам в хубава страст, която се назовава ария.
"Топлината на живота е там, където те познават и обичат "
- Нарекли сте новия си албум "Златно време ", за какво? Какво включва той? С какво се отличава от останалите ви планове?
- Златното време бих желала всеки да чака в живота си и да го изживее, а той ще го назова по този начин единствено, когато нееднократно е минал през огъня. Моят желан и предстоящ албум нарекох по този начин, тъй като той в действителност показва свободата и желанието ми да върша това, което най-вече мога и обичам. Златно време и това, че на 61 година се усещам щастлива, здрава и любовна, а фантазиите ми с доста труд се сбъдват. На сцената съм, не подражавам млад дух, а го нося, желая да продължа да работя и това ме прави щастлива. Албумът "Златно време ", който издаде "Диапазон рекърдс " с изключителната поддръжка на Фен фолк тв, включва 12 песни, от които 10 са авторски и множеството от тях са пети и наградени на сцената на фестивала "Пирин фолк " в Сандански. Той е балкански, тъй като създателите му са едни от най-уважаваните композитори на Сърбия и освен, като Раде Радивоевич и Ал. Ковачевич, които са писали музика за най-популярните им артисти, създатели на доста скъпи музикални произведения. На албума са и имената на български музиканти като Максим Горанов, Светослав Лобошки, текстописци като Надежда Захариева, Живко Колев и мн. други Моят албум е друг, тъй като имах опция да пея песните си на огромната сцена и да ревизира със сърцето си по какъв начин хората се вълнуват и даже ме назовават "Любимка на публиката ". Оказа се, че артистите в България рядко имат опция да извършват песните си пред аудитория и все по-често описват за това, или повече се снимат, в сравнение с пеят...
- Казвате, че дълги години не намирате мястото си тук. С днешна дата какво се промени?
- Животът ме е водил на разнообразни места и съм виждала по какъв начин хората могат по-лесно да живеят и да се осъществят. И аз съм като доста българи, живели някъде, които желаят да вземат от положителното там и да го пренесат в България. Имам своя задача, а тя е да не се отхвърлям и да се опитам с дребна чертичка да подвигна самочувствието на зрелите хора с фантазии. Моята орис ме научи да не ненавиждам, а да се пробвам да се катеря по някоя по-лесна пътека, която ще ме изведе на по-добро място измежду по- положителни хора. Чувствам се най-добре в Етрополе до роднините си и приятелите си в моя роден дом. С обичания ми Клиф, който носи другата си просвета със себе си, само че е популярен в това какъв брой обича нашата, не че не му липсват някои от неговите уредени неща. Топлината на живота е там, където те познават и обичат. За мен осъществения човек е този, който има с кого да показа триумфа си, с кой да приказва за тъгата си и с кой да се смее и помълчи.
- Разкажете за сръбския си интервал, в Сърбия сте повече известна, в сравнение с в България...
- В Сърбия животът ме отнесе доста млада. Омъжена за сръбска звезда, с фантазии за неземно музикално бъдеще като обичана на брачна половинка ми Зоран Миливоевич, аз се озовах на 21 година в напълно чужд свят. Най-хубавото нещо, което се случи, беше синът ми Райко, който и до ден сегашен не бих заменила с каквато и да е била кариера. Две звезди в една къща не можеха да живеят и по този начин моят живот в Сърбия, в първите 7 година, беше на обичаща майка. Случайно съумях да стана член на най-престижното съдружие на сръбските музиканти. По-късно стъпих на сцената на първия ми сръбски фестивал, наподобява фестивалите са мой шанс,...та на "Белградска пролет ", където участваха куп сръбски артисти, завоювах първа премия на публиката. Събудих се на сутринта с моята ария по радиото. Бях доста щастлива! Оттам нататък бях забавна с това, че съм приключила Музикалната академия естрадно пеене и не след дълго пях на всички сръбски фестивали... Имах удоволствието няколко пъти да пея с филхармонията онлайн, с джаз оркестъра на радиото и малкия екран и на доста подиуми с известни техни реализатори. Не станах топ известна певица, само че уважавана и позната на хората и сътрудниците ми. Сърбия обича да се случват нови неща в шоу бизнеса. Те са по-отворени от нас да одобряват можещи хора. Да не приказваме, че там не може да си певица и да пееш подправено или единствено да си хубава. Конкуренцията е по-реална от нашата. По-късно издадох и първия си етно албум "Балканс анбиендс " и го показах в България. Времената бяха сложни и войната в Сърбия беше пагубна.
- Определяте себе си като балканска певица, а не като комерсиална. Защо?
- Гледах в Белград една пиеса "Буре барута " и видях балканското сърце какъв брой е огромно, немирно и бясно. Гледах един концерт на Брегович и видях корените си и някак моята естрадна ария се измести в тая стихия...
- Трудно е да се пробие у нас с поп музика, както казвате, има ли род, в който нещата се случват по-лесно?
- Винаги в живота ни има миг, в който в действителност съзряваме и се променяме. Аз претърпях войната в Белград със сина си и разбрах какъв брой съм щастлива, когато свърши и останахме естествени и живи! Който не е бил с този боязън да знаеш, че можеш да не се събудиш от бомба, че живееш без ток и вода и се страхуваш да спиш, че до теб е огромното ти момче, за което си мечтал какъв да стане, а в този момент трепериш да не го изгубиш... Не може да разбере! Това беше моето прераждане! Като във филм ми се промени животът и ме върна в България като певица. И още веднъж битка. Различно усещах и пеех, по тази причина и финесът на естрадната музика мина около мен и бях превзета повече от темперамента на балканската. Моите сътрудници в България живееха повече от песните си в предишното, когато беше по-лесно да станеш известен и съвсем нямаха работа. Чалгата се луташе у нас от Гърция през Турция и Сърбия и се появяваше шлагер на една и съща ария на всички тези езици и... тогава разбрах, че няма късмет да вляза в нито една от тези семейства. Тогава имах доста възпитаници, не беше известно още да се работи с вокален възпитател. В моето малко градче сътворих школа за гении и през нея минаха доста надарени деца, които и до ден сегашен се занимават с музика. Като избавена се усещах, а препоръките към пеещите деца бяха да имат съществени специалности и да пеят, тъй като могат и обичат. В България студентите ми пеят повече британска или американска музика, изключително на състезания. Рядко могат да завоюват с българска ария! Радиата са с 80 % непозната и с малко българска музика. Отдавна няма поп шлагер или ария, която народът да запее като шлагер, тъй като и да има такива, си остават нечути! Аз също не знам кое радио ще пусне песните ми, които хората демонстрират, че обичат, и без реклама са хиляди пъти слушани в интернет.
- Какво бихте споделили на всички млади, които избират нелекия път към огромната сцена?
- Ако някоя млада и надарена певица или артист, желае да се занимава с пеене, е хубаво, само че единствено като развлечение... Реши ли в професионален проект да работи като артист, би трябвало да се въоръжи с доста самообладание, доста труд, доста пари, които да вложи в плановете си, с хора, които да го схващат и поддържат. Колкото и да са положителни, армията от гении е голяма. Да помнят, че с изключение на пеенето, би трябвало да бъдат и положителни актьори и най-важният фактор е магията или харизмата, която носят. Аз имах щастието на тези години да намеря своята ниша в големия панаир на музиката. Няма да бъде елементарно на младия и надарен човек да откри своето място в сектора. Рядко някой може да промени изискванията. Няма никаква контрола, нито цензура, която е част от цивилизованото общество, назовава се още културна политика. Затова би трябвало да мислим артистично, да сме над нещата и да пеем там, където можем и където желае някой да ни слуша.
- Откъде идва псевдонимът ви Вили Рай?
- Моят наследник се споделя Райко и оттова преди 26 година се наложи и моето артистично име Рай. Усетих доста от театралното благополучие, от силата на музиката и хората и се развличам с нея и съм наградена от бога да съм още искаща и творяща. Искам да имам вяра и обичам, да имам своя парадайс в душата си, а предишното ми положително и неприятно да трансформирам в хубава страст, която се назовава ария.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ