ВИЛИ БОРШУКОВА е известна не само като собственичка на салона

ВИЛИ БОРШУКОВА е известна освен като собственичка на салона за хубост "Магама ", посещаван от звезди като Лили Иванова, Лепа Брена, Азис, Татяна Лолова, Николета Лозанова, Елена Тихомирова, Наталия Гуркова. Бизнес дамата основава също по този начин асоциация за предварителна защита и битка с рака, която назовава "Промени живота си в този момент ". Зад идеята застават известни лица като Елица Тодорова, Ивана, Йоана Буковска, Маша Илиева и други Инициира акцията "Дари коса - подари перука! ", която цели да се събират средства за подкрепяне на онкоболни в неравностойно състояние. Майка е на четири деца. Наясно е с всички настоящи трендове в прическите, маникюра, грима и козметиката.

"Опитваме се да помогнем там, където другите не се сещат "

- Когато би трябвало да се визиите пред непознати, какво казвате - стилист, фризьор или просто коафьор е Вили Боршукова?
- Най-вече съм бизнесмен (усмихва се). Но за всичките ми занимания в региона на фризьорското изкуство най-точна може би е думата стилист.
- Кога разбрахте, че желаете да се посветите на тази специалност? Как стартира кариерата ви?
- От 5-годишна бях наясно. Много обичах да върша плитки, да сътворявам разнообразни прически, да си играя на коафьор... Знаех, че като порасна, ще се занимавам с това професионално.
- Известна сте и с благотворителната си активност, като една от тях е даряване на перуки за онкоболни дами и деца. Защо го вършиме? Какво ви накара да се посветите на тази идея?
- Самата аз се разболях и се наложи да мина през всички кръгове на пъкъла, свързани с рака на дебелото черво. Претърпях доста тежка интервенция. Но се молих и останах жива. Тогава взех решение, че няма по какъв начин да се отблагодаря на Господ за това, с изключение на да върша нещо за хората в сходно състояние. И като експерт в региона на перукерството ми хрумна, че може да съм потребна с тези мои умения. Изработването на една перука е извънредно комплициран и безценен развой, който изисква точност, отдаденост и упорита работа в продължение на седмици. Обаче има доста заболели, обществено слаби, страдащи от разнообразни типове рак деца, които не могат да си разрешат да си купят перука. Те дават хиляди левове за проучвания, за животоподдържащи медикаменти, защо ли не... И няма по какъв начин да отделят средства и за перука. За тези хора тя не е израз на суетност, а метод да се почувстват живи, да имат мотив да се погледнат в огледалото без боязън. Когато схващат, че не им желаеме пари, не имат вяра, питат: "Ама по какъв начин по този начин? Къде е уловката?! " Просто се опитваме да помогнем там, където другите не се сещат или не се замислят. Когато видиш болно дете щастливо единствено тъй като още веднъж има коса, блясъкът в очите му и насладата, с които поглежда към света, са най-хубавият индикатор, че напъните си костват и идеята си заслужава. Тогава всички подозрения, мнения - кой какво споделил или написал, отиват на назад във времето или изчезват изцяло.
- Водите ли статистика на какъв брой души сте помогнали по този метод?
- Да, несъмнено. Но го вършим, с цел да сме наясно ние, а не да парадираме с цифри. Всяка дарена перука се разказва, завежда се под избран номер, отбелязва се името на донора, показва се и кой я получава... Някои се обаждат, с цел да благодарят персонално на индивида, който е решил косата му да се употребява за идеята. Други желаят да останат анонимни в това положително дело, не желаят да се знае и по никакъв метод не се стремят да си вършат сходна реклама. Има и такива, които по този начин се показват като герои, бързат в обществените мрежи да разгласяват фотоси, че са си отрязали малко коса за перука на онкоболен...
- Всъщност, какви хора се отзовават и дават част от косите си?
- Различни - както мъже, по този начин и дами, а и деца също подаряват. Най-важното е да не се съмняват, че го вършат за добра идея. Нелепо е да имат някакви искания или условия, като да вземем за пример да знаят на кого ще бъде дарена перуката или да желаят да участват, когато се поставя... Онкоболните са доста чувствителни и раними, не им е нужна аудитория, която да гледа по какъв начин се пробват да прикрият неналичието на коса като една от последствията на химиотерапията. Не бива да трансформираме тези хора в мечки на площада, от които зевзеци не откъсват взор и клюкарстват. Подобни негативизми са ни изцяло непотребни. Трябва да сме положителни, да бъдем признателни за всяка подадена ръка, да се борим с неприятното, със завистта и със злобата и да продължаваме да вършим положително.
- Доволни ли сте от постигнатото до момента?
- Не мога да кажа, че съм удовлетворена от обстоятелството, че хората са заболели. Бих желала въобще да няма страдащи, на които да се постанова да оказваме помощ с сходни акции. А нашата самодейност продължава във времето към този момент няколко години и, за жалост, няма краен период.
- Наскоро завършиха абитуриентските балове. Имате ли усещания от визията на младежите? Какво бихте ги посъветвали?
- Според мен те би трябвало да залагат на положителното, на скромността, а не на разголените, провокативните тоалети и тежките гримове. Младостта е подарък, на който хората би трябвало да се радват, до момента в който могат, тъй като времето не просто лети, а отминава окончателно. Затова хубаво е младите да бъдат естествени, да не демонстрират прекомерно доста плът, с цел да не наподобяват вулгарно. И най-важното е да са положителни и да се посвещават на положителни каузи.
- Сред клиентите ви се открояват доста известни персони. Има ли разлика, когато се прави прическа на звезда и на никому незнайна майка на две деца да вземем за пример?
- Разлика има и тя не е толкоз в отношението на фризьора, а на самите хора. Така наречените звезди постоянно се държат брутално, третират личния състав като плебеи, липсва им всякакво образование, желаят прическите да им се вършат без пари единствено тъй като са известни... От друга страна, има много заможни българи, които по никакъв метод не парадират с благосъстоянието си, доста са скромни, в никакъв случай не вършат фасони, не предявяват някакви безумни искания, камо ли да упорстват да не заплащат за услугите в салона. Така че от "звезди ", какво да ви кажа, до гуша ми е пристигнало. Звездите са единствено на небето и Господ е над тях!
- Когато човек отива на коафьор, би трябвало ли да показа с майстора вижданията си за прическата, която желае да има? Или е по-добре напълно да се довери на професионализма му?
- Препоръчвам нещата да са комбинирани. Когато отидеш при стилист, потвърдил се през годините като експерт, несъмнено, че можеш да кажеш какво искаш. Но той най-добре ще очертае рамките на вероятното във всеки обособен случай. И тогава клиентът, и фризьорът вземат дружно решенията за възможни взаимни отстъпки. Именно по този начин се стига до най-подходящата прическа, която да е съобразена с специалността на клиента или с някакъв избран мотив и в същото време да съчетава настоящите трендове.
Когато преценям, че мечтаното от клиента няма да му стои добре, просто не го върша. Категорично отхвърлям да го обслужа. Препоръчвам даже да отиде на друго място, само че не си разрешавам да загърбя професионализма си и да го трансформира в посмешище.
- Признават ли фризьорите грешките си?
- Наскоро имах случай, когато една от по този начин наречените звезди се появи по малкия екран с ужасна прическа и сподели, че аз съм я правила. А нямах нищо общо с тази нелепа и смешна визия!
- Казват ли клиентите ви: "Прави каквото искаш! "? Как постъпвате в тези случаи?
- За мен тези думи значат, че индивидът ми се доверява напълно. Когато сходно нещо се случи, това е най-голямата допустима симбиоза сред клиент и стилист. Тогава фризьорът се трансформира в същински създател и е кадърен да направи неповторими прически, които са на извънредно високо равнище.
- Как се отнасяте към многочислените състезания, на които фризьори от целия свят демонстрират уменията си? Вие в миналото пробвахте ли се на сходни надпревари?
- Смятам, че би трябвало да ги има. Не съм се явявала на такива състезания просто заради липса на време. Но персонално съм провела надпревари за коафьори. Също по този начин образовам хора, тъй като считам, че по този метод браншът в България може да се развива и да се реализира доста. Уменията и знанията в региона на фризьорството са от извънредно огромно значение освен за нас, само че и за клиентите ни.
- Следите ли новите трендове в коафьорството или предпочитате да ги създавате?
- Бих споделила: и двете. Списанието Coiffure Beauty, на което съм издател, отразява извънредно правилно и тъкмо, в дълбочина, новите трендове и какво се случва в коафьорския отрасъл сега. Самата аз в никакъв случай не съм се водила по стилните течения. По-скоро се стремя да натрапвам лични визии. Често ми споделят, че по този начин въодушевявам и другите хора. Ценя труда си и съм наясно какво мога.
- Как бихте приключили фразата: "Фризьорът ни прави... "?
-...благословени!...