Викторианските балове
Викторианските балове се отличавали с нещо много любопитно – през 1830-те години тяхна съвсем неотделима част станали спиритическите сеанси. Докато част от гостите танцували, други седели в загадъчен мрак и медиумът ги „ свързвал “ с техни умряли близки и другари. Задачата на домакинята била да посрещне потребностите на двете страни и да приготви всичко за отмора и развлечение.
От ранно утро всичко в дома било с краката нагоре. Слугите, до момента съвсем незабележими, към този момент не се опитвали да се крият, щом се появявали господарите. Всички били заети. Подът в гостната бил лъснат до искра, диваните, канапетата, креслата и столовете – сложени на избраните им места. Бил подготвен подиум за оркестър.
Според неписаните закони на това време, дневната за танци била в допълнение осветена. Където било допустимо, се поставяли и окачвали светилници по този начин, че никой в залата не можел да се скрие в тъмното. Но тъй като отчитали, че ярката светлина можела да раздразни нежните очи на дамите, свещите били поставяни зад тъмни стъкла.
В дребна прилежаща стая до танцовата зала имало маса за гостите, които биха желали да пият чай и да похапнат преди вечерята. Всеки подробност бил премислен. За по-възрастните посетители, които не желали да танцуват, се подготвяла стая за игра на карти, оборудвали се тоалетните за господата и дамите. Залите се украсявали с цветя, в коридорите висели ярки китайски хартиени фенери.
Балът се откривал с танц на домакинята с някой от почетните поданици на града. След тях господата започвали да канят определените от тях дами.
Балът бил значимо събитие в живота на всеки човек, без значение от неговата възраст, пол или състояние. Хората освен прекарвали прелестно времето си и срещали остарели познати, само че и завързвали нови познанства, които можели да бъдат доста потребни в бъдеще. В ера, когато развлеченията към момента не били навлезли във всеки дом с тв приемник, радио и компютър, възрастните от време на време се забавлявали като деца, играели разнообразни игри и се смеели до сълзи.
Танците по това време не били привилегия единствено на младежите. Белокоси господа и остарели дами с бонета също правели по блестящия паркет кръг-два за общо наслаждение на присъстващите, които ги насърчавали да разкършат остарели кости.
Младите джентълмени се записвали за номерирани танци при определените от тях дами: „ Мога ли да имам достойнството да ви наемам с номер 12? Ако към момента не сте заети за номер 15, ще бъда благополучен да танцувам с вас “.
По това време уважението към по-възрастните било толкоз високо, че в случай че някой дъртак правел забележка на младежи, да бъде изслушан непочтително или да не се съобразят с него означавало такава неучтивост, след която нито един татко не би желал да даде щерка си на подобен наглец.
Нравите били доста строги, всяко нарушаване на етикета бивало неотложно видяно от възрастните дами, които, седели на комфортни дивани в танцовата зала и си запълвали времето да подлагат на критика младежите.
По това време, към средата на ХІХ век, в обществото към този момент се били появили доста хора, които постигнали своето състояние посредством бизнес, а не с аристократично потекло. Тези нови британци макар, че се обучавали на етикети и положителни обноски, въпреки всичко не ги били получили дружно с майчиното си мляко, както множеството същински лейди и джентълмени.
Въпреки, че аристократите ги гледали отвисоко, се налагало въпреки всичко да одобряват новите богаташи в своето общество. Една от най-хубавите благоприятни условия за женитба било да се оженят пари за купа – което и непрекъснато се случвало. В такива случаи точно балът бил най-подходящото място, където можели да се осъществят такива запознанства.
Всички диалози на младите трябвало да се състоят единствено в наличие на родители или родственици. Точно по тази причина станал толкоз известен езикът на жестовете. Например, ветрилото начело в дясната ръка означавало: „ Вие доста бързате! “ Ако госпожицата си вее с лявата ръка: „ Аз обичам различен! “. Ветрилото в дясната ръка, поднесено към бузата: „ Обичам те! “.
Полутоновете били норма в общуването сред хората от викторианския интервал. Говорели с полунамеци, имали поради нещо друго и доста рядко казвали нещата директно. Откровено и просто между тях можели да приказват единствено млади и доста добре познати девойки. Маниерността и уклончивостта се насърчавали и приемали за норма.
След танците гостите били канени на вечеря в зала с към този момент сложена дълга маса, на която били подредени картички с имената на гостите. Освен красиви вази, свещи, цветя и сервизни продукти, нищо друго не се слагало авансово върху масата.
След като сядали, гостите сваляли ръкавиците си (според етикета разголването на ръцете било разрешено единствено на масата). Докато лакеите разливали първото ядене, нормално чорба от стриди, гостите, които огладнявали по време на танците, разговаряли между тях. След супата ястията следвали едно след друго, всяко от които било тържествено внасяно от лакеите върху големи блюда. Според британската традиция те били поставяни на ниски бюфети около стените, откъдето лакеите сервирали порции в чиниите на гостите. Много скоро оставали единствено главите и костите на животните, рибите и птиците, както и декорациите от зеленчуци. Да се сервира на масата животно без глава се считало за доста неприятен звук или пък просто, че главата към този момент била вмирисана. След танците всички имали превъзходен вкус.
Вечерята завършвала със сладолед – и следвали още веднъж танци, игри и други занимания.
