Стихове на Виктор Пасков излизат за пръв път 13 г. след смъртта му
Виктор Пасков (1949-2009) е български публицист, музикант и кинодраматург, най-известен с прозаичните си шедьоври " Балада за Георг Хених ", " Невръстни убийства " и " Германия - мръсна приказка ". 13 години след гибелта на създателя за пръв път излиза алманах с негови стихове. Това ще се случи на 10 септември - рождения ден на Пасков.
" Беше в средата на зимата, когато поканих Георги Господинов и Иван Ланджев да съставим книга от стиховете на Виктор Пасков, които бяха разпилени по машинописни страници, училищен тетрадки и хвърчащи листове хартия, събрани от фамилията. Мари Врина - негов преводач на френски, брачна половинка, страж на паметта му и другар ни довери един кашон лирика, в който сигурно имаше стихосбирка. Просто трябваше да я открием ", споделя основният редактор на " Сиела " Захари Карабашлиев. " Събирахме се у Иван (Ланджев), четяхме, обсъждахме, гадаехме кое по кое време е писано, слушахме Колтрейн, Кийт Джарет и всевъзможен различен джаз, котката му от време на време буташе иглата на плочата (което беше сигурен симптом, че Виктор желае да сменим плочата), домакинът оферираше превъзходни коктейли, а на открито валеше бухнал сняг. Беше хубаво. "
Редактор на книгата е Христо Блажев. Предговорите в нея са написани от Георги Господинов и Иван Ланджев.
" Не знам за какво Виктор Пасков не е стигнал приживе до издаването на стихосбирка - евентуално е желал да бъде приет първо като сериозен прозаик. Но съм сигурен, че е желал, доста мощно е желал да има поетична книга и това проличава по работата, която е влагал в писането си. Почти всяко едно от стихотворенията, определени тук битува в най-различни разновидности - писано на ръка, преписвано четливо, набирано на пишеща машина, поправяно, зачерквано - виждаш по какъв начин е търсел съвършения израз, дума, стих, звук. И коя тъкмо разновидност на една творба да изберем? По-ранната, най-късната? Джаз е цялата тази работа. Красиво-тъжен, сърдечен, майсторски... Когато приключихме със селекцията, поканих и художника Дамян Дамянов, който не просто илюстрира, а сътвори прелестна образна среда и добави вероятни смислови връзки към и със стихотворенията… Джаз, в действителност ", написа още Захари Карабашлиев в първото показване на книгата във Facebook.
Той споделя и едно стихотворение от идния том.
Анемия
Роден съм в стая. Спомням си от дребен:
акордеон, татко ми, зими, бедствия.
Домът бе стеснен – през днешния ден е просто презрян,
анемията – болест на семейството.
А след това – дълъг мраз, снегът в косите
(любов, откъсват те, а ти си тъй красива!),
една жена, която си отива,
когато ми е ужасно във леглото.
Снегът, студът, декември и назад:
аз – най-самотното дете с качулка,
на ъгъла на „ Жданов “, със цигулка,
допрян от скръбта необикновено.
Роден съм в стая. Помня всички ъгли.
Обичам почва, раждаща коприва.
Вземи, опитай се със мен, откривай! -
но във вътрешността – не. Там пари въглен.
" Беше в средата на зимата, когато поканих Георги Господинов и Иван Ланджев да съставим книга от стиховете на Виктор Пасков, които бяха разпилени по машинописни страници, училищен тетрадки и хвърчащи листове хартия, събрани от фамилията. Мари Врина - негов преводач на френски, брачна половинка, страж на паметта му и другар ни довери един кашон лирика, в който сигурно имаше стихосбирка. Просто трябваше да я открием ", споделя основният редактор на " Сиела " Захари Карабашлиев. " Събирахме се у Иван (Ланджев), четяхме, обсъждахме, гадаехме кое по кое време е писано, слушахме Колтрейн, Кийт Джарет и всевъзможен различен джаз, котката му от време на време буташе иглата на плочата (което беше сигурен симптом, че Виктор желае да сменим плочата), домакинът оферираше превъзходни коктейли, а на открито валеше бухнал сняг. Беше хубаво. "
Редактор на книгата е Христо Блажев. Предговорите в нея са написани от Георги Господинов и Иван Ланджев.
" Не знам за какво Виктор Пасков не е стигнал приживе до издаването на стихосбирка - евентуално е желал да бъде приет първо като сериозен прозаик. Но съм сигурен, че е желал, доста мощно е желал да има поетична книга и това проличава по работата, която е влагал в писането си. Почти всяко едно от стихотворенията, определени тук битува в най-различни разновидности - писано на ръка, преписвано четливо, набирано на пишеща машина, поправяно, зачерквано - виждаш по какъв начин е търсел съвършения израз, дума, стих, звук. И коя тъкмо разновидност на една творба да изберем? По-ранната, най-късната? Джаз е цялата тази работа. Красиво-тъжен, сърдечен, майсторски... Когато приключихме със селекцията, поканих и художника Дамян Дамянов, който не просто илюстрира, а сътвори прелестна образна среда и добави вероятни смислови връзки към и със стихотворенията… Джаз, в действителност ", написа още Захари Карабашлиев в първото показване на книгата във Facebook.
Той споделя и едно стихотворение от идния том.
Анемия
Роден съм в стая. Спомням си от дребен:
акордеон, татко ми, зими, бедствия.
Домът бе стеснен – през днешния ден е просто презрян,
анемията – болест на семейството.
А след това – дълъг мраз, снегът в косите
(любов, откъсват те, а ти си тъй красива!),
една жена, която си отива,
когато ми е ужасно във леглото.
Снегът, студът, декември и назад:
аз – най-самотното дете с качулка,
на ъгъла на „ Жданов “, със цигулка,
допрян от скръбта необикновено.
Роден съм в стая. Помня всички ъгли.
Обичам почва, раждаща коприва.
Вземи, опитай се със мен, откривай! -
но във вътрешността – не. Там пари въглен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ