Виктор Орбан каза „Не на ЕСССР“ и събори кулата от

Виктор Орбан сподели „ Не на ЕСССР “ и събори кулата от карти.

Това споделя в своя позиция представителят на Вътрешна македонска революционна организация – Българско национално придвижване и заместник-председател на партията Ангел Джамбазки.

Ето и цялостния текст на позицията му, провокирана и от връшнодържавните несъгласия по тематиката:

Последната тирада на генералния секретар на Централен комитет на ЕСССР, Жан-Клод Юнкер.

Годината като че ли е 1981-ва. Сенилен, изтощен общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз чете дълга, протяжна тирада пред стотици делегати, правещи се, че им е забавно. Обсъжда се броенето на дивите зайци и значимостта им за международния мир.

Така почти изглеждаше последната тирада на Юнкер. Реч, от която новината беше, че Юнкер счита да се пребори със промяната на часовото време. Тема - несъмнено значима и дълбока. Ако си теоретичен помощник в Българска академия на науките или метеоролог, примерно.

На фона на пожара в Съюза, когато немското държавно управление оцелява с цената на неистини и операции, с които да прикрие неуспеха си в миграционната политика, в дни, когато улично ликвидиране с нож, осъществено от незаконен имигрант-афганистанец, става обичайно ежедневие по улиците на европейските градове Юнкер се занимава със промяната на времето. Много показателно. А това, че немското държавно управление фабрикува подправени вести и подправени клипове, с цел да отклони публичното внимание и яд от убийствата, осъществени от афганистанци, не го твърди филанкишията, а един от началниците на контраразузнаването в провинция Саксония.

Европейски Съюз като ЕСССР.

Приликата на днешния Европейски Съюз с тогавашния Съюз на съветските социалистически републики надалеч не свършва дотук. Действително, късният Юнкер с неговия постоянен ишиас прилича до някъде на сенилния Брежнев. Но това надалеч не е най-страшното. Ако Европейски Съюз имаше обща войска, може би Ги Верхофстадт (главен федералист на ЕСССР и заслужил деятел на мултикултурния болшевизъм) щеше да изиска нейните танкове по улиците на Будапеща. Защо ли? Защото Виктор Орбан сподели „ Не на ЕСССР “. Развали проекта. Събори кулата от карти. Ами тъй като Орбан доста ги нервира. Ама доста. Не им играе по свирката, не желае да допусне квоти от незаконни имигранти, опълчва се на нашествието на милиони млади афганистанци, маскирани като сирийски майки.

Орбан е срещу квотите за незаконни имигранти. Орбан е срещу нашествието. Орбан е срещу културната и религиозната инвазия. Това е смъртна опасност за новия ЕСССР. Защото проваля проекта. Проваля концепцията да бъдат размити и претопени европейските народи и да бъде основана една безформена, аморфна маса от безполови същества, които повтарят до оглупяване идиотските клишета на мултикултурния болшевизъм. Орбан е срещу Сорос, най-накрая. А това не се прости елементарно от новите хунвейбини. Затова Верхофстадт прикани да се сътвори специфичен прокурор, който да проверява политици, които се изричат „ политически неточно “. Не, не се майтапя. Това си е ЕСССР. Едно към едно. Изказваш се неточно – проверяват те, съдят те, изпращат те в затвор. Или лагер за политически нарушители. Познато, нали?

Речта на Юнкер беше структурирана по доста индикативен метод, от вида за всекиго по нещо. Личното ми усещане е, че той се опита да се хареса на всички политически сили в залата. От извънредно левите необолшевики и зелените, като се мине през центристите и се стигне до нас - десните консерватори, традиционалисти и националисти. Проблемът обаче е, че когато се опитваш да се харесаш на всички, посланието ти се размива и губи смисъл. Нека разгледаме по-подробно акцентите в речта на господин Юнкер.

Ще стартира с нещо, което по моето непретенциозно мнение не е чак толкоз значимо. Юнкер приказва просторно за бъдещата връзка на Европейски Съюз с Африка. Според него, това партньорство би трябвало да се промени и да бъде основано на равнопоставеност. Независимо от формата на бъдещите връзки сред Европа и Африка - ясно е коя ще бъде страната, която влага повече средства.

Това партньорство, обаче, е остарял приоритет на партиите от обичайна левица. Бившият ръководител на групата на Социалистите и демократите в Европейският парламент Джани Питела неведнъж е наблягал на значимостта на партньорството с Африка.

Друг лайтмотив на речта на Юнкер, с който той се обърна към неговите обичайни съдружници - федералистите, беше апелът към по-нататъшна концентрация на Европейски Съюз. Няма да преувелича, в случай че кажа, че Юнкер постоянно застъпва и натъртва на тази своя теза във всяка своя тирада. Дълбоко неправилно.

Конкретното предложение, което той направи в този случай, беше обвързвано с намаляването на значимостта на правилото за единогласие в Съвета. Това не се случи непосредствено, а посредством тезата, че квалифицираното болшинство би трябвало да се употребява допълнително сфери. Към момента Съветът на Европейски Съюз би трябвало да гласоподава единомислещо по редица въпроси, които страните членки смятат за чувствителни. Преминаване към квалифицирано болшинство в тези сфери (общата външна политика, участие в Европейски Съюз, финанси, правораздаване и вътрешни работи и т.н.) може да се разчете като директна офанзива против националните държавни управления на Европейски Съюз.

Похвалите от страна на ултрафедералистите не закъсняха. Ги Верхофстадт побърза да призове Юнкер и Европейската комисия да отстранен напълно правилото за единогласие. Това е негова остаряла и извънредно рискова теза.

Юнкер обърна внимание и на идните Европейски избори. Беше явно, че е обезпокоен. Това важи и за огромна част от политическите му съдружници. Неслучайно на няколко пъти изрази мнението си, че европейският бюджет би трябвало да бъде решен преди изборите за Европейски парламент. Изключително безочливо предложение, имайки поради късите периоди, а и обстоятелството, че в случай че се случи, гласоподавателите няма да имат никакъв глас върху това по какъв начин ще се харчат парите им в интервала 2021-2027 (следващата многогодишна финансова рамка).

Очевидно е, че политическите сили, които до момента определяха дневния ред в Европейски Съюз и по-конкретно в Европейският парламент, са обезпокоени. На фона на социологическите изследвания, които демонстрират, че идващият мандат на Екологичен потенциал ще бъде първият, в който ЕНП и Социалистите няма да имат болшинство, паниката им е основателна. Ясно е, че европейските гласоподаватели желаят смяна и „ повече от същото “ няма да бъде печеливша формула. Това прозираше и в речта на Юнкер, като този път беше повече от ясно, че му липсва увереността, с която обичайно размахва пръсти и подлага на критика политическите си съперници.

Може би това е и повода да се опита да заеме по-твърда позиция по миграционния въпрос. Имитация. Безкрайно закъсняла. Радвам се, че най-сетне бюрократите от Европейската комисия започнаха да се вслушват в това, което ние приказваме от години. Както стана към този момент дума, незаконната, неконтролирана миграция е най-големият проблем пред Европейски Съюз все още.

И в случай че би трябвало да посоча един положителен аспект на показаното от Юнкер днешно „ положение на Съюза “, то това е обещанието да се затегнат външните граници на Европейски Съюз. Юнкер даде обещание да работи за спомагателни 10 000 гранични чиновници в Европейски Съюз до 2020 година Също по този начин акцентира и значимостта на това да се работи по-сериозно по връщането на незаконни имигранти.

Всичко това би било прелестно, в случай че в същата тирада той не беше приказвал и за прословутия механизъм за релокация на квотен принцип. Още един път Юнкер акцентира на това по какъв начин би трябвало подобен механизъм да бъде признат. Явно уроците не са научени. Явно Европейската комисия ще продължава да подценява волята на националните суверенни държавни управления на страните членки на Европейски Съюз.

Както ръководителят на моята политическа група ЕКР Ришард Легутко вярно загатна: Меркел отвори границите. Вие обаче можехте да ѝ попречите. Ние сме съгласни с концепцията за стягане на границите. Това можеше да се случи от дълго време, вместо това прекарахме години да обсъждаме ненужни политики като релокацията.

Разбира се, Юнкер обърна внимание и на Брекзит. Беше затвърдена позицията на Европейската комисия, че Англия няма по какъв начин да се любува на същите връзки с Европейски Съюз, като обаче изключва отговорностите, които има към общността. И макар че похвали госпожа Мей за нейния проект за Брекзит, не направи задоволително, с цел да даде на договарянията по този начин нужната инерция. Явно е, че е нужна политическа воля и отговорност и от двете страни, която да докара до договорка, работеща за всички. С поддръжката си за проекта „ Мей “ (по прочут като Chequers plan) Юнкер направи мечешка услуга на английския министър-председател, която в края на месеца ще се изправи против най-сериозната офанзива против нея в сегашния ѝ мандат. Само времето ще покаже какъв ще е изходът на към този момент баналната тематика Брекзит. Личното ми мнение е, че би трябвало да запазим допустимо най-близки връзки с английските ни другари след излизането им от Европейски Съюз. Това е от изключителна значимост за сфери като интернационалната сигурност и търговия.

Днес Юнкер се опита да остави своята диря. Неуспешно. Той ще остане в историята като ръководителя на Европейската комисия, по време на който една от най-важните страни членки напусна общността. В началото на своят мандат той разгласи, че това ще е Комисията на „ последният късмет “. Е, провали се. В началото на своя разбор загатнах, че Юнкер се опита да се хареса на всички. Не съумя. Радвам се, че това е последната му тирада за положението на съюза като ръководител на Европейска комисия.

Юнкер, Верхофстадт, Макрон ни оферират ЕСССР. Не, благодаря.

Сега идва времето на същински, смислени и дълбоки промени в Европейски Съюз. Реформи, които да доведат до това взимането на решения да бъде на равнище най-близко до гласоподавателите. Реформи, които да почитат националните държавни управления. Реформи, които да децентрализират Европейски Съюз. Реформи, които ще ни разрешат да организираме по-ефективни политики.

Колкото до Юнкер - поисквам му прелестно пенсиониране, в този момент ще може се наслаждения на елзаските специалитети и вино в Страсбург. Това знаем, че го може.