Роден е Виктор Юго
Виктор-Мари Юго е френски стихотворец, публицист, драматург, романист, художник и държавник.
Майката на Юго умира на 27 юни 1821 година През младежките си години той мощно се привързва към нея и нейната гибел му се отразява тежко.
На 12 октомври 1822 година Виктор Юго се дами за своята другарка от детинство Адел Фуше (1803 – 1868). През 1823 година се ражда първото им дете Леопол, което обаче умира рано. След това се раждат Леополдин (1824 – 1843), Шарл (1826 – 1871), Франсоа-Виктор (1828 – 1873) и Адел (1830 – 1915). Само най-малката щерка Адел надживява известния си татко, само че в тежко психическо положение, поради което прекарва продължителни интервали в профилирани лечебни заведения. Малко след женитбата на Виктор Юго, брат му Йожен заболява от шизофрения и прекарва остатъка от живота си затворен в болница.
През 1823 година Юго разгласява първия си разказ „ Han d`Islande “, който получава смесени мнения. Добре аргументирана рецензия на романа от Шарл Нодие става мотив за запознанството и сприятеляването на Юго с него.[6] Той стартира да посещава сбирките на литературния кръг Сенакъл, люлката на Романтизма, които оказват мощно въздействие върху креативното му развиване. Това продължава до 1827 – 1830 година, когато Шарл Нодие стартира да става прекомерно сериозен към работите на Юго.[7] През този интервал Виктор Юго се сближава с татко си, който го въодушевява за няколко стихотворения с родолюбив и бонапартистки дух. Баща му умира през 1828 година.
Семейството на Виктор и Адел Юго води деен всемирски живот и се сближава с известни фигури от културния живот, като Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов, Алфонс дьо Ламартин, Проспер Мериме, Алфред дьо Мюсе, Йожен Дьолакроа. През 1831 година Адел Юго има любовна връзка със Сент Бьов. От 1826 до 1837 година фамилията постоянно гостува в замъка на Луи-Франсоа Бертен, шеф на вестник „ Журнал де деба “, в Биевър. По време на тези визити Юго се среща с Ектор Берлиоз, Франсоа Рене дьо Шатобриан, Ференц Лист, Джакомо Мейербер, и написа стихове, в това число стихосбирката „ Есенни листа “ („ Les Feuilles d`automne “, 1831).
През 1826 година излиза вторият му разказ „ Бюг Жаргал “ („ Bug-Jargal “). Между 1829 и 1840 година разгласява още пет тома лирика – „ Ориенталците “ („ Les Orientales “, 1829), „ Есенни листа “ („ Les Feuilles d`automne “, 1831), „ Песните на здрача “ („ Les Chants du crepuscule “, 1835), „ Вътрешните гласове “ („ Les Voix intérieures “, 1837) и „ Лъчите и сенките “ („ Les Rayons et les ombres “, 1840), затвърждаващи неговата известност на един от най-великите елегични и лирични поети на това време. Двете повести „ Последният ден на един наказан “ („ Le Dernier Jour d`un condamné “) и „ Клод Гьо “ („ Claude Gueux “) показват отвращението на създателя от болката и гибелта. През 1831 година се появява и романът „ Парижката Света Богородица “ („ Notre Dame de Paris “).
През 1827 година Виктор Юго разгласява пиесата „ Кромуел “ („ Cromwell “), която по този начин и не е сложена, само че предговорът ѝ има ослепителен триумф. В него той се опълчва на класическите конвенции, изключително на правилото за единение на време и място, и обрисува главните хрумвания на своята сантиментална драма.
Считан е за един от най-известните и значими френски писатели, дали отражение, както върху литературния, по този начин и върху политическия живот на страната. Той заема видно място в историята на френската литература през 19 век, в жанрове и сфери с извънредно многообразие. Едни от най-известните му произведения са „ Парижката Света Богородица “ и „ Клетниците “. Освен литературни изяви, той има и политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното заседание и Законодателното заседание, по въпроси, засягащи да вземем за пример смъртното наказване. В творчеството му са включени и многочислени пътеписи и обширна преписка.
Виктор Юго способства доста за възобновяване на поезията и театъра и е обект на удивление от съвременниците си, само че също по този начин е оспорван от някои създатели. Той оказва помощ на доста генерации да видят и осмислят ангажираността на писателя в политическия и обществения живот. По време на Втората империя Юго живее в заточение в продължение на двадесет години и е измежду политическите емигранти, които отхвърлят амнистията и отхвърлят да се завърнат.
Предимно с помощта на моралните и политически избори, които прави през втората половина от живота си, той става известна емблематична фигура на Третата република и при гибелта си е почетен с национално заравяне. Останките му се намират в Пантеона в Париж, сложени там на 31 май 1885 г.
Майката на Юго умира на 27 юни 1821 година През младежките си години той мощно се привързва към нея и нейната гибел му се отразява тежко.
На 12 октомври 1822 година Виктор Юго се дами за своята другарка от детинство Адел Фуше (1803 – 1868). През 1823 година се ражда първото им дете Леопол, което обаче умира рано. След това се раждат Леополдин (1824 – 1843), Шарл (1826 – 1871), Франсоа-Виктор (1828 – 1873) и Адел (1830 – 1915). Само най-малката щерка Адел надживява известния си татко, само че в тежко психическо положение, поради което прекарва продължителни интервали в профилирани лечебни заведения. Малко след женитбата на Виктор Юго, брат му Йожен заболява от шизофрения и прекарва остатъка от живота си затворен в болница.
През 1823 година Юго разгласява първия си разказ „ Han d`Islande “, който получава смесени мнения. Добре аргументирана рецензия на романа от Шарл Нодие става мотив за запознанството и сприятеляването на Юго с него.[6] Той стартира да посещава сбирките на литературния кръг Сенакъл, люлката на Романтизма, които оказват мощно въздействие върху креативното му развиване. Това продължава до 1827 – 1830 година, когато Шарл Нодие стартира да става прекомерно сериозен към работите на Юго.[7] През този интервал Виктор Юго се сближава с татко си, който го въодушевява за няколко стихотворения с родолюбив и бонапартистки дух. Баща му умира през 1828 година.
Семейството на Виктор и Адел Юго води деен всемирски живот и се сближава с известни фигури от културния живот, като Шарл-Огюстен дьо Сент-Бьов, Алфонс дьо Ламартин, Проспер Мериме, Алфред дьо Мюсе, Йожен Дьолакроа. През 1831 година Адел Юго има любовна връзка със Сент Бьов. От 1826 до 1837 година фамилията постоянно гостува в замъка на Луи-Франсоа Бертен, шеф на вестник „ Журнал де деба “, в Биевър. По време на тези визити Юго се среща с Ектор Берлиоз, Франсоа Рене дьо Шатобриан, Ференц Лист, Джакомо Мейербер, и написа стихове, в това число стихосбирката „ Есенни листа “ („ Les Feuilles d`automne “, 1831).
През 1826 година излиза вторият му разказ „ Бюг Жаргал “ („ Bug-Jargal “). Между 1829 и 1840 година разгласява още пет тома лирика – „ Ориенталците “ („ Les Orientales “, 1829), „ Есенни листа “ („ Les Feuilles d`automne “, 1831), „ Песните на здрача “ („ Les Chants du crepuscule “, 1835), „ Вътрешните гласове “ („ Les Voix intérieures “, 1837) и „ Лъчите и сенките “ („ Les Rayons et les ombres “, 1840), затвърждаващи неговата известност на един от най-великите елегични и лирични поети на това време. Двете повести „ Последният ден на един наказан “ („ Le Dernier Jour d`un condamné “) и „ Клод Гьо “ („ Claude Gueux “) показват отвращението на създателя от болката и гибелта. През 1831 година се появява и романът „ Парижката Света Богородица “ („ Notre Dame de Paris “).
През 1827 година Виктор Юго разгласява пиесата „ Кромуел “ („ Cromwell “), която по този начин и не е сложена, само че предговорът ѝ има ослепителен триумф. В него той се опълчва на класическите конвенции, изключително на правилото за единение на време и място, и обрисува главните хрумвания на своята сантиментална драма.
Считан е за един от най-известните и значими френски писатели, дали отражение, както върху литературния, по този начин и върху политическия живот на страната. Той заема видно място в историята на френската литература през 19 век, в жанрове и сфери с извънредно многообразие. Едни от най-известните му произведения са „ Парижката Света Богородица “ и „ Клетниците “. Освен литературни изяви, той има и политически речи в Камарата на лордовете, в Учредителното заседание и Законодателното заседание, по въпроси, засягащи да вземем за пример смъртното наказване. В творчеството му са включени и многочислени пътеписи и обширна преписка.
Виктор Юго способства доста за възобновяване на поезията и театъра и е обект на удивление от съвременниците си, само че също по този начин е оспорван от някои създатели. Той оказва помощ на доста генерации да видят и осмислят ангажираността на писателя в политическия и обществения живот. По време на Втората империя Юго живее в заточение в продължение на двадесет години и е измежду политическите емигранти, които отхвърлят амнистията и отхвърлят да се завърнат.
Предимно с помощта на моралните и политически избори, които прави през втората половина от живота си, той става известна емблематична фигура на Третата република и при гибелта си е почетен с национално заравяне. Останките му се намират в Пантеона в Париж, сложени там на 31 май 1885 г.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ