Метафизичната задънена улица на руско-украинската война
Виктор Ерофеев е измежду най-известните модерни съветски писатели, литературовед, радио- и ефирен водещ. Лауреат на премията на името на Владимир Набоков (1992), джентълмен на френските Орден на изкуствата и литературата (2006) и Орден на почетния легион (2013). На български са издадени " Добрият Сталин ", алманах разкази " Живот с глупак ", " Мъжете тирани, мъжете под чехъл ". Ерофеев от години изрича позиции срещу режима в Русия, а малко след началото на войната в Украйна писателят взема решение да напусне родината със фамилията си.
Виктор Ерофеев даде на Клуб Z правата за издание на български език на неговите есета, основани в чужбина.
Преводът е на Иван Тотоманов, който подарява хонорара си на Фонда за Украйна.
Като че ли никой не обърна внимание на това, че от началото на руско-украинската война, за която и до през днешния ден в Русия има възбрана да се назовава война, в действителност поредно имаше не една, не две, а цели три войни. С други думи, задачите и дилемите на военните дейности от страна на Русия за към този момент цяла година претърпяха толкоз радикални промени, че да приказваме за някаква последователност е безсмислено.
Идеологически зигзагообразната военна структура, която наподобява на извиваща се змия, е родена от това, че самият й план още през цялото време беше надълбоко прикрит освен от целия свят, само че даже от кремълския хайлайф. В проекта на войната беше включена обърната надолу с главата логичност, подбудена от персонална злоба към „ разхайтилата се “ прилежаща страна. Това беше яд на ревнивец и в действителност рогоносец, чиято жена не е издържала фамилния тормоз и е насочила взор към други, европейски форми на битието. Въпроса сама ли е избягала, или е била съблазнена от американското си гадже и от първите му европейски приятелчета, зарязаният брачен партньор го взема решение просто: но несъмнено, че са я съблазнили! Той счита унищоженото си семейство за своя благосъстоятелност, за родната си стряха – пък да вземат да му изневерят и да го обезчестят, апелирам ви се!
Това даже не е метафора, а действителен явно съгласно Путин фамилен скандал.
Та значи първата, която, както знаем всички, стартира на 24 февруари 2022 година, беше с цел да си върнеш дамата у дома, под родната стряха и в родното безумство. От политическа позиция това съответстваше на възвръщане на една значима европейска част на Съветския съюз, тъй като без Украйна Русия нямаше сили да надвисне над Европа и още веднъж да стане същинска, страшна или по своему обаятелна (за всички, на които им е скучно да живеят в Европа и желаят да се освободят от обятията на комфорта) свръхдържава.
Казано в резюме, войната стартира като руска военна интервенция, която трябваше стремително да сложи Украйна на мястото й. При което, естествено, съветското военно командване броеше украинския президент Зеленски за шут, президент заслон, зад който в действителност се крие действителният американски ухажор с родолюбив цилиндър.
Дали Путин е разбирал, че Украйна бяга от Русия, с цел да живее по-добре, да се любува на западното потребителско общество, а може би просто е поискала независимост е – колкото и да е необичайно – незначителен въпрос. Беларус също искаше да избяга, обаче Лукашенко я стисна с ръка в желязна ръкавица и се получи – върнаха си я; тъй че за какво да не пробват и с Украйна?
В случая се взема решение казусът не на Украйна, а на самата Русия, и нещата би трябвало да се показват в смисъл, че с Русия на Украйна й е по-хубаво, тъй като – следете невероятната логичност – нея в действителност я няма като независима страна, тя е измислена и всички украинци в действителност са руснаци. Тоест, от една страна, тя си ляга с американския ухажор, а от друга – нея я няма. Тя е измислена.
Разбира се, че такава несъществуваща Украйна, в която живее родно съветско население, в действителност не е имало в никакъв случай. Бягството й от Русия се изяснява с това, че тя е била и е друга. Ако определим малко различността й, тя обладава някакъв резистентен хедонизъм, слънчева жизненост, обвързвана с климата й, с Черно море, а също и с визията за частна благосъстоятелност и осмислен персонален труд. Руската менталност пък е до известна степен инфектирана от антиевропейски непукизъм, при който всичко се размеква до разрушение на обществения смисъл. В руските времена разликата сред Русия и Украйна беше по-скрита, само че известните национални песни и танци в Украйна, несъмнено, не бяха реверанс пред Съветския съюз, а съзнателен и радостен дълг пред националната традиция.
Така че първата, руската война с днешна Украйна беше изгубена още преди да стартира – в действителност нямаше и смисъл да се стартира, обаче господарят на Кремъл беше подкокоросван от тези идеолози и жандарми, които познават омразата му към прилежащата „ псевдострана “ (същата ненавист я имаше и я има и към Грузия, тя се трансферира и към Полша, обаче да посегнеш на Полша към този момент е мъчно – като си приберем, както се споделя, Украйна у дома, ще посегнем и на Полша).
Откъде се е взела тази ненавист? Вероятно от съвсем детинското, близо до първобитно общинния строй делене на света на свои и непознати, от обожаването на успехите в махалата, в спортната зала и по-нататък в редиците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Важно е и това, че задачата, която Елцин сложи пред Путин – да настигне и задмине по витално ниво една от най-скромните в този смисъл европейски страни – Португалия, се оказа недостигната и недостижима и за господаря на Кремъл животът в мир стана отегчителен и тегав.
Днес всички знаят, че в мешките на съветските офицери са били сгънати парадни униформи, приготвени за скорошния ден на великия празник на успеха с церемониал, флагове, цветя и песни. Съветският поход обаче се закучи. Пък и по какъв начин би могъл исторически да успее, откакто връщане към прогнилия предперестроечен Съветски съюз не можеше да има и няма. На в случай че – не знам по какъв метод и по какъв начин – съветизацията на Украйна въпреки всичко беше съумяла и на върха на властта се бяха озовали приятелчетата на кремълския стопанин Медведчук или... по какъв начин го викаха? - сваленият от майдана Янукович, Украйна все пак щеше да се затвори в себе си, да резервира идентичността си и въпреки всичко щеше да гледа с блян към Запада през решетките. Но не съумяха да я вкарат зад руските решетки – както не съумя и евентуално примиращият от мокри политически сънища Янукович.
При отдръпването на руските съветски братя от Киев внезапно се оказа, че те не се държат напълно правилно, по този начин да се каже, а и са смаяни да вземем за пример от това, че украинците даже по селата си имат клозети у дома, а не на двора като в съветските села. Разликата в цивилизоваността и културата на държанието е налице, само че съветските пропагандатори и управляващи и до през днешния ден приписват всичко това на театралните постановки на американците. Втораченият в тв приемниците съветски народ им повярва, с това пояснение можеш да си живееш елементарно и предостатъчно, без много-много да се замисляш, и Москва, както при започване на войната, по този начин и в този момент си живее разгулния живот на междинната класа: заведения за хранене, певици – а бе лукс!
Вторият стадий на войната се промъкна неусетно и в случай че първият беше руски, то вторият е исторически. След като се отдръпнаха на авансово готови позиции, съветските друзя взеха решение мъничко да се пребоядисат. Върнаха се към мисълта, която им беше хрумнала още през 2014-та, когато беше войната за Донбас: че има елементи на Украйна, които Русия по неразбирателство или заради нелепост е дала на Украйна (за това е отговорен и Ленин, а освен Хрушчов с Крим), и че би трябвало тези земи да се съберат, да се приберат, тъй като те още от времето на Екатерина Велика са се наричали Нова Русия, и по този начин да се отнеме достъпът на Украйна освен до Азовско, само че и до Черно море. При това състояние Украйна би била поделена на „ свои “ и „ непознати “, а доколкото основният исторически девиз, залегнал в съветската душа, е „ Ние сме най-хубавите “, то непознатите би трябвало да се унищожават безпощадно в името на своите.
Днес историческият смисъл на Новорусия се е трансформирал в забравена детайлност от царски походи, само че в случай че бръкнем в този извор, ще поразклатим много граници в Европа и в Азия. Понеже обаче кремълската агитация е усвоила телевизионното изкуство да омайва народа ни с вълшебни приказки за Русия като постоянно разрастваща се и набухваща като втасващо тесто страна, то и това новоруско пояснение мина, освен това по-добре и по-лесно от руската нереалност.
Вторият, историческият стадий на войната бе ознаменуван с референдуми на територията на Херсонска и Запорожка област – всички заедно (естествено, под въздействието на понятен страх) гласоподаваха за Русия. Русия очерта нови граници, които прочее се трансформират след всяко стълкновение, само че в кремълските мозъци към този момент цялата Новорусия, в това число Одеса, чак до Молдова, е обречена от историята да бъде съветска.
Добре, да допуснем, че това ще стане. Какво ще стане тогава с непознатата към този момент през днешния ден, неприятелска Украйна? Тя явно в последна сметка ще би трябвало да стане жертва, цялата. Има ли публични потвърждения за това? Ха, какви ти потвърждения, откакто Кремъл въобще не я назовава война? Може би Ужгород и ужгородска област (отчасти обитаема с унгарци) биха могли (на теория) да се дадат на унгарците поради положителното държание на президента им, който поддържа Путин, само че и това не е наложително. А по какъв начин единствено ще се разтреперят Полша и Румъния, когато Майка Русия им стане съседка! Нашите патриоти напряко ще си умрат от кеф!
Засега обаче кеф не се обрисува, нещата стигнаха до готовност. Москва малко беше поизтръпнала и се беше накокошинила, обаче – хоп! - двеста хиляди мобилизирани бяха пратени в зоната на военните дейности, към тях прибавиха и помилвани пандизчии – и Москва отново живна и се развесели.
Още по времето на историческата война за Новорусия стартира да наедрява зародишът на трета война – метафизическа. Не незабавно, а откакто последователно осъзна заплахата от това, че Русия ще завоюва Украйна (и явно и Молдова), Западът стартира към този момент не на думи, а с каузи да поддържа Украйна, която в действителност се трансформира в натовска цитадела, противопоставяща се на Кремъл. Това, несъмнено, е абсурд. Русия непрестанно акцентира, че НАТО към този момент от доста години желае да влезе в Украйна, с цел да сложи Русия в безпомощно състояние, на диалект биха го споделили „ да я надупи “. Вместо обаче войната да спре НАТО, се случи таман противоположното. Финландия и Швеция се втурнаха към НАТО, а Украйна на процедура стана защитничката на Европа.
Същината на метафизическата война, тази трета война, която през днешния ден се води на територията на Украйна, е в това, че и двете страни дефинитивно и окончателно са се осъзнали като положителното и злото, светлината и мрака, а следователно е изключен всевъзможен компромис и каквито и да било договаряния. След клането в Буча, референдумите и по този начин нататък военни достижения на Русия, Западът дефинира Украйна като метафизическа светлина, за което човек даже не е належащо да има вяра в Бог, и щом това стана, въпросът за най-нови и съвременни танкове и ракети е единствено въпрос на време – и на съветските триумфи.
Между прочее тактическите триумфи на съветската войска в Донбас са мощен тласък за укрепването на съветската светлина в главите на милиони съветски жители и на държавния хайлайф, който сякаш се беше позамислил малко какво да прави, до момента в който наблюдаваше краткотрайните компликации при прегрупирането на войските си (на Запад това го нарекоха отстъпление). Господарят на Кремъл явно се е извършил с нова сила на светлината в очакване на пролетта и на успеха.
Метафизическата война ни връща към религиозните текстове и по-специално към Библията, където в апокалиптичните сражения няма страхливи примирия. Воюва се до последния боец. Русия има повече бойци и съветският боец като предписание се опасява от шефовете си (командирите) повече и от гибелта. Това оказва помощ в багра.
Западната военна помощ, която е като запек, т.е. мудна и на мъчителни напъни, надали ще помогне на Украйна да победи. Руският водач не е страхливец. Когато в тъмното на ъгъла някой ти извади нож, той знае, че и ти си въоръжен. И че би трябвало да се бие до дъно, на живот и гибел – и съветският водач ще се бие тъкмо по този начин. Крим ли? Че кой ще ви даде Крим бе! Да ви дадем Севастопол?! Не си го и мислете!
Изобщо не изключвам, че при неподходящи военни условия приклещеният в ъгъла водач може да пусне атомна бомба над Киев и да сложи Запада в пъклен кофти състояние. От 1945 година Западът е дотам обладан от пацифизъм, че по-скоро ще се помири с бомбата, в сравнение с да отговори с нещо сходно. Ако ли пък си представим сполучлив резултат, напряко можем да чакаме да забележим с очите си луксозната 140-метрова яхта на господаря с голямо знаме на мачтата да плува из просторите на Средиземно море, а самият стопанин да стои на мостика с бинокъл и с постоянно малко киселото си изражение, да гледа победоносно покорените крайбрежия и да се подсмихва: „ Така ви се пада! “.
За да се спре метафизическата война, подкрепяна от по-голямата част от съветския народ, която вижда в Путин „ наше момче “, вижда личното си схващане за живота, биха могли да се предположат три благоприятни условия. Трябва, несъмнено, да забравим „ прелестната Русия на бъдещето “, тази небивалица на нашите славни съветски либерали. Прекрасната Русия на бъдещето се насра. И не за първи път. През 1917 година болшевиките за пръв път унищожават розовата фантазия на либералите. Та значи по този начин – първият вид е l’être et le néant (битието и неговото неявяване, както би споделил Сартър) на самия кремълски водач. Това е безсмислено – да си мислим по кое време ще си иде; ще си иде, когато си иде. След него може да се появи нов Хрушчов, както преди време след Сталин. Режимът ще почне да търси метод да излезе от изолацията (въпреки че към този момент всички наказания на Запада за него са все едно бълха го ухапала).
Вторият вид е малко прагматично съгласие сред Запада и Китай, които да кажат в един глас: стига към този момент!
Невероятно, нали?
Третият вид е цялостното изтощение на Украйна.
О, несъмнено, някой нов завързак Хрушчов ще е въпреки всичко някакъв излаз от метафизическата задънена улица, само че за това ще би трябвало и единодушието на съветските елити за умерена политика, допустимо е такова единодушие и да се реализира и тогава светът ще си поеме мирис, метафизиката ще свърши, само че във всички случаи раните ще останат за доста генерации напред.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ