Там, където мъжете не знаят даже името на майките си
Викат й " майко на децата " или " домакиньо ". Всичко друго е просто немислимо. Името на дамата в Афганистан не се изписва даже върху надгробния камък. Прочетете този трогателен коментар на една афганистанска жена.
" Дъщерята на Гул Ахмад ", " Майката на Барялай ", " Жената на Тадж Мохамад " – в извънредно консервативния Афганистан дамата няма даже име. Много мъже по-скоро биха си отрязали ръката, в сравнение с да нарекат жена си по име. Вместо това те ѝ викат " майко на децата " или просто " домакиньо ". Всичко друго е просто немислимо. Името на дамата не се изписва даже върху надгробния камък.
А който си няма име, не оставя и следи. Дори когато една афганистанска жена извърши нещо удивително, след това се загатва само името на мъжа, на бащата или на сина ѝ. И лаврите отиват при тях. Но това си има и противоположна страна. Когато една жена стори нещо, което в очите на обществото е скандално, тогава пострадала е освен тя – повредено е и името на всички нейни мъжки родственици. В резултат: за афганистанската жена множеството порти, които водят на открито, са затворени. Поради страха, че може да опозори мъжете.
Жените в Афганистан - унижавани, насилвани, горени
Всичко в името на " мъжката чест "
Честта ( " намус " ) на един мъж е директна функционалност от достойнството на жена му. Тази традиция идва още от предислямски времена и е позната и в други страни. Само оня мъж, който сполучливо брани жена си от външни закани, може да се счита за човек с достолепие и чест. Но в случай че не се оправи с тази задача, тогава губи достойнството си и към този момент не може да се счита за същински мъж. А който желае да възвърне изгубената си чест, той е податлив даже към принуждение: пердах с камъни, киселина в лицето, отсечени крака, та чак до ликвидиране – афганистанското общество толерира всички тези " наказания " против дамите.
Жените се отделят от мъжете на обществени места в редица култури. В Афганистан обаче вършат още една крачка: никой не трябва да знае името на дамата, камо ли да види лицето ѝ!
" Къде ми е името? "
Срещу тази традиция стачкуват афганистански дами с новата си акция в обществените мрежи. Под хаштага #WhereIsMyName ( " Къде ми е името? " ) те пазят своята лична еднаквост и слагат под въпрос това надълбоко вкоренено табу. Във " Facebook " и в " Туитър " към този момент заваляха постинги от афганистанки, живеещи както в страната, по този начин и отвън нея. Кампанията поддържат хора на изкуството и политици, които споделят свои фотоси и фотоси на дамите си. Повечето дами обаче не смеят да разгласяват свои фотоси, тъй като ги е боязън от следствията. Един млад мъж написа: " Аз към този момент съм възрастен човек, само че до неотдавна въобще не знаех името на майка си. "
Афганистан е най-опасната страна в света за дамите
Кампанията онагледява един добре прочут факт: на никое място другаде по света дамите не са така потискани, както в Афганистан. Тази страна, където към този момент от десетилетия се водят цивилен войни, е най-опасното място за една жена на земното кълбо. Според някои оценки, над 60% от дамите още на 16-годишна възраст подписват насилствени бракове. Никъде другаде по света броят на самоубийствата измежду дамите не е по-висок от този измежду мъжете – а в Афганистан това е реалност. Но по какъв начин ли да се решат тези ужасяващи проблеми, откакто дамата няма право даже на име?
Преди 15 години НАТО влезе в Афганистан. Оттогава до момента интернационалната общественост даде милиони за поощряване на правата на дамите. Срам и срам е, че все пак афганистанските дами и до през днешния ден са принудени да се борят за такова главно право, каквото е правото на име и еднаквост!
Женски права - да, единствено не вкъщи!
Разбира се, и в Афганистан можете да откриете фамилии, които не се прекланят пред тази традиция. Обикновено обаче публичният напън е прекомерно мощен. Афганистанският президент Ашраф Гани постоянно се появява на обществени места с жена си, която е християнка от Ливан. Неговите прародители обаче в никакъв случай не си позволяваха такова нещо. Г-жа Рула Гани даже взе присъединяване в предизборната акция и държа няколко речи в поддръжка на мъжа си.
Мнозина образовани и съвременни афганистанци утвърждават такава настройка, само че все пак за нищо на света не биха извели дамите си на обществено място. Дори когато обществено се споделят сватбени фотоси, на тях нормално се вижда единствено младоженецът. За мнозина афганистански мъже модерността свършва там, където стартира персоналното им пространство. Когато става дума за правата на дамите, лицемерието се шири на всички места. Когато е за правата на непознатите дами – поддържаме! При мен у дома обаче – и дума да не става!
Убиха млада афганистанка, тъй като родила трето момиченце
В един видеорепортаж западни публицисти интервюират на улицата млади мъже, които поддържат акцията на дамите. Когато обаче би трябвало да отговорят на въпроса по какъв начин се споделят дамите в техните фамилии, интервюираните очевидно се двоумят и се усещат неловко. В последна сметка го вършат, само че си проличава, че им е доста мъчно и че част от имената явно са измислени.
Сложете завършек на лицемерието!
Питам се: какъв брой пари е вложила интернационалната общественост в планове за смяна на манталитета на афганистанските мъже? Защото в случай че някой в действителност желае да усъвършенства правата на дамите в Афганистан, би трябвало първо да тръгне от лицемерието на мъжете. И едвам когато един афганистански мъж гордо разгласява във " Facebook " сватбената фотография дружно с жена си, тогава ще му допускам, че се интересува от правата на дамите. А най-прекрасно би било, в случай че под фотографията напише, че е горделив да бъде брачен партньор на Гул Мина… По тематиката Пет забрани за дамите в Саудитска Арабия
" Дъщерята на Гул Ахмад ", " Майката на Барялай ", " Жената на Тадж Мохамад " – в извънредно консервативния Афганистан дамата няма даже име. Много мъже по-скоро биха си отрязали ръката, в сравнение с да нарекат жена си по име. Вместо това те ѝ викат " майко на децата " или просто " домакиньо ". Всичко друго е просто немислимо. Името на дамата не се изписва даже върху надгробния камък.
А който си няма име, не оставя и следи. Дори когато една афганистанска жена извърши нещо удивително, след това се загатва само името на мъжа, на бащата или на сина ѝ. И лаврите отиват при тях. Но това си има и противоположна страна. Когато една жена стори нещо, което в очите на обществото е скандално, тогава пострадала е освен тя – повредено е и името на всички нейни мъжки родственици. В резултат: за афганистанската жена множеството порти, които водят на открито, са затворени. Поради страха, че може да опозори мъжете.
Жените в Афганистан - унижавани, насилвани, горени
Всичко в името на " мъжката чест "
Честта ( " намус " ) на един мъж е директна функционалност от достойнството на жена му. Тази традиция идва още от предислямски времена и е позната и в други страни. Само оня мъж, който сполучливо брани жена си от външни закани, може да се счита за човек с достолепие и чест. Но в случай че не се оправи с тази задача, тогава губи достойнството си и към този момент не може да се счита за същински мъж. А който желае да възвърне изгубената си чест, той е податлив даже към принуждение: пердах с камъни, киселина в лицето, отсечени крака, та чак до ликвидиране – афганистанското общество толерира всички тези " наказания " против дамите.
Жените се отделят от мъжете на обществени места в редица култури. В Афганистан обаче вършат още една крачка: никой не трябва да знае името на дамата, камо ли да види лицето ѝ!
" Къде ми е името? "
Срещу тази традиция стачкуват афганистански дами с новата си акция в обществените мрежи. Под хаштага #WhereIsMyName ( " Къде ми е името? " ) те пазят своята лична еднаквост и слагат под въпрос това надълбоко вкоренено табу. Във " Facebook " и в " Туитър " към този момент заваляха постинги от афганистанки, живеещи както в страната, по този начин и отвън нея. Кампанията поддържат хора на изкуството и политици, които споделят свои фотоси и фотоси на дамите си. Повечето дами обаче не смеят да разгласяват свои фотоси, тъй като ги е боязън от следствията. Един млад мъж написа: " Аз към този момент съм възрастен човек, само че до неотдавна въобще не знаех името на майка си. "
Афганистан е най-опасната страна в света за дамите
Кампанията онагледява един добре прочут факт: на никое място другаде по света дамите не са така потискани, както в Афганистан. Тази страна, където към този момент от десетилетия се водят цивилен войни, е най-опасното място за една жена на земното кълбо. Според някои оценки, над 60% от дамите още на 16-годишна възраст подписват насилствени бракове. Никъде другаде по света броят на самоубийствата измежду дамите не е по-висок от този измежду мъжете – а в Афганистан това е реалност. Но по какъв начин ли да се решат тези ужасяващи проблеми, откакто дамата няма право даже на име?
Преди 15 години НАТО влезе в Афганистан. Оттогава до момента интернационалната общественост даде милиони за поощряване на правата на дамите. Срам и срам е, че все пак афганистанските дами и до през днешния ден са принудени да се борят за такова главно право, каквото е правото на име и еднаквост!
Женски права - да, единствено не вкъщи!
Разбира се, и в Афганистан можете да откриете фамилии, които не се прекланят пред тази традиция. Обикновено обаче публичният напън е прекомерно мощен. Афганистанският президент Ашраф Гани постоянно се появява на обществени места с жена си, която е християнка от Ливан. Неговите прародители обаче в никакъв случай не си позволяваха такова нещо. Г-жа Рула Гани даже взе присъединяване в предизборната акция и държа няколко речи в поддръжка на мъжа си.
Мнозина образовани и съвременни афганистанци утвърждават такава настройка, само че все пак за нищо на света не биха извели дамите си на обществено място. Дори когато обществено се споделят сватбени фотоси, на тях нормално се вижда единствено младоженецът. За мнозина афганистански мъже модерността свършва там, където стартира персоналното им пространство. Когато става дума за правата на дамите, лицемерието се шири на всички места. Когато е за правата на непознатите дами – поддържаме! При мен у дома обаче – и дума да не става!
Убиха млада афганистанка, тъй като родила трето момиченце
В един видеорепортаж западни публицисти интервюират на улицата млади мъже, които поддържат акцията на дамите. Когато обаче би трябвало да отговорят на въпроса по какъв начин се споделят дамите в техните фамилии, интервюираните очевидно се двоумят и се усещат неловко. В последна сметка го вършат, само че си проличава, че им е доста мъчно и че част от имената явно са измислени.
Сложете завършек на лицемерието!
Питам се: какъв брой пари е вложила интернационалната общественост в планове за смяна на манталитета на афганистанските мъже? Защото в случай че някой в действителност желае да усъвършенства правата на дамите в Афганистан, би трябвало първо да тръгне от лицемерието на мъжете. И едвам когато един афганистански мъж гордо разгласява във " Facebook " сватбената фотография дружно с жена си, тогава ще му допускам, че се интересува от правата на дамите. А най-прекрасно би било, в случай че под фотографията напише, че е горделив да бъде брачен партньор на Гул Мина… По тематиката Пет забрани за дамите в Саудитска Арабия
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ