Хиляди се срещнаха с легендата Христо Стоичков на представянето на биографията му в Гранд Хотел и СПА Приморец
Вижте какво описа за книгата нейния съавтор – спортният публицист Владимир Памуков
На 16 декември (неделя) Бургас имаше предколеден мотив за празник. В Гранд Хотел и СПА Приморец в морския град биографията си показа легендата на българския футбол – Христо Стоичков. Събитието почете и съавтора на книгата - спортният публицист Владимир Памуков. Няколко хиляди бургазлии търпеливо изчакаха реда си за среща с най-великия роден голмайстор на всички времена. Камата отдели време и внимание на всеки, раздава подписи и се снима с хората в продължение на съвсем шест часа, без да изгуби неизменимото си чудесно въодушевление и усмивка. Част от скъпите фрагменти стана и Златната топка, която Стоичков бе донесъл със себе си като комплимент-изненада за публиката. На място налични бяха копия от второто допълнено издание на " Христо Стоичков: Историята “, обезпечени от сътрудниците на събитието – издателство " Софтпрес “ и книжарници " Хеликон “.
В брифинг за публицистите преди старта на срещата в Гранд Хотел и СПА Приморец, именитият състезател показа, че се усеща като на 53, млад, благополучен и горделив, че хората демонстрират почитание. Той не пропусна да благодари за търпението им - да чакат с часове за подпис. Сред бургазлиите, пристигнали да се срещнат с него бяха и треньорът Димитър Димитров – Херо, футболният необут Христо Порточанов дружно с внучките си, любимката на публиката Тони Димитрова, доста сегашни и някогашни футболисти, децата от футболните клубове в морския град.
Повече за " Христо Стоичков: Историята “ описа нейният съавтор – спортният публицист Владимир Памуков. Той е трикратно избиран за публицист на годината на вестник " Труд “, в годините, в които изданието има над половин милион броя тираж; притежател на премия за спортна публицистика на името на Людмил Неделчев – Люпи и Николай Колев – Мичмана; притежател на приз " Черноризец Храбър “ в категория " Спортна публицистика “ за номер едно в печатните медии. Отразявал е шест летни олимпиади, финалите на седем международни и шест европейски шампионати по футбол, както и 250 мача на националния футболен тим от 93 година до през днешния ден. Провеждал е изявленията с многочислени звезди на родния и международния спорт, в това число величия като Диего Марадона, Лионел Меси и Роналдиньо. Автор и редактор на документални филми, книги и фотоалбуми за известни български спортисти – Стефка Костадинова, Валентин Йорданов, Армен Назарян, Любо Ганев и несъмнено, Христо Стоичков.
Г-н Памуков, благодаря за отделените време и внимание. Откога се познавате с Христо Стоичков?
С Христо Стоичков се познавам от 30 години. В по-близки връзки сме като футболист и публицист от времето с националния тим, чийто мачове отбелязвам от 23 години и съвсем нямам пропусната среща. Мога да кажа, че прекрачихме границата, не се опасявам да го кажа, сред публицист и звезда до другари, през 98-ма година.
Как се стигна до написването на биографията?
Всъщност, решението не беше наше. Коментирали сме през годините, че ще напишем книга и ще има ядосани. Всичко беше единствено на приказки, до момента в който един ден при мен пристигнаха представители на издателство " Софтпрес “, с оферта да напиша книга. Знам, че преди този момент той е отклонявал сходни оферти. Свързах се с него и го попитах по кое време ще си идва в България. Срещнах се с хората. Те направиха нещо ново и друго, даже без да го познават. Казаха, че желаят да създадат тази книга не с комерсиална цел и не с цел да гонят достижения, а че желаят той, като най-успешния българин за тях, съумял в една област от която се интересува целия свят, да бъде образец за децата. Допълниха, че България се нуждае от кумири и спортът е най-прекия път до сърцето на децата. Това бяха 3-4 фрази, които го завоюваха. Той въобще не прояви интерес към обвързваните финанси. Каза – " Ето, в случай че се разберете с индивида, който ще напише книгата - аз съм ок. Знам, че в случай че това се случва в Америка и Испания ще е различен диалогът, само че тук в България положението е не доста положително. Знам, че от книги не се печели. Разбирайте се, аз съм за. “
За какъв брой време се случи цялата книга?
Малко повече от година си говорихме. Аз съм директен очевидец на 2/3 от събитията, разказани в книгата и не се нуждаех някой да ми изяснява в допълнение. Това, което не знаех Христо споделяше. Най-често диалозите ни бяха по самолетите. Докато пътувахме аз си записвах и на идната среща – му давах ръкописа да го прочете и да реши. Всъщност той съвсем не е правил промени. Имахме огромен плюс – че когато каже нещо, си държи на думата и още в самото начало, когато му споделих, че аз желая да върша тази книга, той намерено показа всички гафове и неточности и въобще - неща от живота си, тъй като той не е единствено триумфи, а в противен случай.
Най-ценното на книгата е, когато хората осъзнаят през какво е минал, с цел да стигне върха. Защото през годините съм виждал, че одобряват като някаква даденост надали не, че е спечелил Златната топка. А действително това е едно в действителност неповторимо достижение. Както той самичък споделя – " Имаме двама космонавти и един притежател на Златната топка “. Това целяхме с книгата - да се спечелим аудиторията, която не е единствено чисто фенска, тя е ясна. Ние желаеме да достигнем до хора, които знаят кой е Стоичков, само че не са наясно с футбола и желаят да видят тъкмо тези моменти, които са го довели до мястото, на което е през днешния ден. Затова направихме тази биография – и на него му прави чест, тъй като съумелият човек не се опасява от грешките си.
На страниците на " Историята “ Стоичков самичък се дефинира като " бомба със закъснител ". Усещали ли сте Вие този огнен манталитет, който той има?
Да, изключително в мощните му, дейни на терена години, не се знаеше по какъв начин ще реагира в обстановки, когато се ядоса. Той е избухлив и си споделя всичко без втори проект. Всичко е непосредствено и по тази причина хората имат почит от него и не знаят по какъв начин да подходят. Обаче като го опознаят и стартира да се майтапи и да прави неговите си номера, става доста радостно. Влиза им в сърцето, тъй като чакат едно, а получават друго - и е хубаво, че той не се опасява от грешките и ги споделя всички. Това е същинската му история, а не такава, глазурена, захаросана или неистинска.
След като преминахте през живота му дружно с него, промени ли се личността, която той бе за Вас преди този момент?
Аз съм го възприел от дълго време и ние сме се ревизирали във времето, в компликации. Имаше моменти, когато той примерно бойкотира, тъй като имаше неправда - в тима на 4-тите в света - на националния тим. Аз знаех за какво - и го поддържах. Една година бяхме на барикадата, надали не - цяла България против нас - до момента в който се разбере истината, само че не се огънахме - нито той, нито аз - и това беше най-голямата ни инспекция във времето. Това беше 97-98 година.
Какво му би трябвало на българския спорт през днешния ден с цел да доближи още веднъж до висините?
Това е толкоз дълга тематика. Първо, българският спорт се самоуби, той се саморазруши. Школите където бяха децата, треньорите на които се плащаше с цел да търсят гении, които след това подаваха нагоре в спортните учебни заведения, а спортните учебни заведения на собствен ред ги подаваха в националния спорт и по този начин функционираше всяка верига. Треньорите работеха и с изключение на морално задоволство, като виждаха техните ученици да съумяват, получаваха и материални хонорари, с които да си гледат умерено фамилиите. Днес, спортните учебни заведения действително ги разбихме. Сега се пробват нещо да възстановят, само че не е същото. Детските школи ги няма, треньорите - тези апостоли, които търсеха гениите - или карат такси в допълнение, или вървят на пазара да продават, търсят си друга работа, тъй като не могат да обезпечават фамилиите си.
Какво дават хората като Стоичков на децата?
Вяра, че те могат. Нищо, че са от дребна България, нищо, че не сме велика мощ. В книгата даваме образец тъкмо за това, през какво е минал той, а не се е отказал. Три пъти надали не, изхвърлен в канавката отвън пътя, той се връща назад. Един българин става поробител на ТОП 3, главатар на един от най-великите клубове на света, който играе всяка седмица пред 100 хиляди души и има поклонници в целия свят. И един българин - там става главатар с гения си, с характера си, с всичко. Това е образец за децата, че всяко дете може да успее, във всяка една област, да има вяра. Това ни е нужно в този момент, по тази причина го направихме. Книгата до доближи до хората, в това число и до дамската публика, която по-малко се интересува от футбол, само че се интересува от персони и хора. Прави усещания при тези срещи, че доста дами идват и споделят, че са впечатлени от историята.
Христо Стоичков в този момент Ви е сътрудник. Как смятате, че се оправя?
Мога единствено да му изпитвам завист за лекотата, с която се оправя. Защото - първо той е огромна звезда - на него никой нищо не му отказва; второ - зад него стои голяма телевизия " Унивижън ", която държи и Мексико, и Америка и е с голям запас. Те имаха 108 млн. публика по време на международното, това е връх. Когато имаш този запас зад себе си и когато имаш името, както и екип, който да ти оказва помощ - всички порти са отворени. Той след толкоз изявленията, които е дал, към този момент познава доста добре ситуацията в студиото, на снимачната площадка – и знае по какъв начин да реагира и по какъв начин да се измъкне. Подготвен е с изследване, с въпроси, знае по какъв начин да ги зададе, по какъв начин да подходи, а и към него към този момент звездите са по-откровени, а не с известната доза запас, който дадена известна персона има към журналиста. Те му имат доверие и това е най-важното.
Владимир Памуков завършва диалога с усмивка и се връща към хората в Гранд Хотел и СПА Приморец, пристигнали за среща с една същинска легенда: Христо Стоичков. С усмивка към него се доближава Тони Димитрова, която благодари за добре написаната книга – и носи още три бройки от нея – " за другари “. Журналистът ѝ споделя " Няма единствено Вие да ни радвате “ и след това още веднъж потъва в диалог с тези, които желаят да поговорят с него. Междувременно, Христо Стоичков театралничи усмихнато до следващия човек, пристигнал да се срещне с него. Подписва, снима се, благодари. Хората си потеглят още по-усмихнати, прегърнали една хартиена вяра и доказателство: че няма невъзможни неща и у нас. Обещание, скрепено с подписа на номер осем – най-великият български футболист на всички времена: Христо Стоичков.
На 16 декември (неделя) Бургас имаше предколеден мотив за празник. В Гранд Хотел и СПА Приморец в морския град биографията си показа легендата на българския футбол – Христо Стоичков. Събитието почете и съавтора на книгата - спортният публицист Владимир Памуков. Няколко хиляди бургазлии търпеливо изчакаха реда си за среща с най-великия роден голмайстор на всички времена. Камата отдели време и внимание на всеки, раздава подписи и се снима с хората в продължение на съвсем шест часа, без да изгуби неизменимото си чудесно въодушевление и усмивка. Част от скъпите фрагменти стана и Златната топка, която Стоичков бе донесъл със себе си като комплимент-изненада за публиката. На място налични бяха копия от второто допълнено издание на " Христо Стоичков: Историята “, обезпечени от сътрудниците на събитието – издателство " Софтпрес “ и книжарници " Хеликон “.
В брифинг за публицистите преди старта на срещата в Гранд Хотел и СПА Приморец, именитият състезател показа, че се усеща като на 53, млад, благополучен и горделив, че хората демонстрират почитание. Той не пропусна да благодари за търпението им - да чакат с часове за подпис. Сред бургазлиите, пристигнали да се срещнат с него бяха и треньорът Димитър Димитров – Херо, футболният необут Христо Порточанов дружно с внучките си, любимката на публиката Тони Димитрова, доста сегашни и някогашни футболисти, децата от футболните клубове в морския град.
Повече за " Христо Стоичков: Историята “ описа нейният съавтор – спортният публицист Владимир Памуков. Той е трикратно избиран за публицист на годината на вестник " Труд “, в годините, в които изданието има над половин милион броя тираж; притежател на премия за спортна публицистика на името на Людмил Неделчев – Люпи и Николай Колев – Мичмана; притежател на приз " Черноризец Храбър “ в категория " Спортна публицистика “ за номер едно в печатните медии. Отразявал е шест летни олимпиади, финалите на седем международни и шест европейски шампионати по футбол, както и 250 мача на националния футболен тим от 93 година до през днешния ден. Провеждал е изявленията с многочислени звезди на родния и международния спорт, в това число величия като Диего Марадона, Лионел Меси и Роналдиньо. Автор и редактор на документални филми, книги и фотоалбуми за известни български спортисти – Стефка Костадинова, Валентин Йорданов, Армен Назарян, Любо Ганев и несъмнено, Христо Стоичков.
Г-н Памуков, благодаря за отделените време и внимание. Откога се познавате с Христо Стоичков?
С Христо Стоичков се познавам от 30 години. В по-близки връзки сме като футболист и публицист от времето с националния тим, чийто мачове отбелязвам от 23 години и съвсем нямам пропусната среща. Мога да кажа, че прекрачихме границата, не се опасявам да го кажа, сред публицист и звезда до другари, през 98-ма година.
Как се стигна до написването на биографията?
Всъщност, решението не беше наше. Коментирали сме през годините, че ще напишем книга и ще има ядосани. Всичко беше единствено на приказки, до момента в който един ден при мен пристигнаха представители на издателство " Софтпрес “, с оферта да напиша книга. Знам, че преди този момент той е отклонявал сходни оферти. Свързах се с него и го попитах по кое време ще си идва в България. Срещнах се с хората. Те направиха нещо ново и друго, даже без да го познават. Казаха, че желаят да създадат тази книга не с комерсиална цел и не с цел да гонят достижения, а че желаят той, като най-успешния българин за тях, съумял в една област от която се интересува целия свят, да бъде образец за децата. Допълниха, че България се нуждае от кумири и спортът е най-прекия път до сърцето на децата. Това бяха 3-4 фрази, които го завоюваха. Той въобще не прояви интерес към обвързваните финанси. Каза – " Ето, в случай че се разберете с индивида, който ще напише книгата - аз съм ок. Знам, че в случай че това се случва в Америка и Испания ще е различен диалогът, само че тук в България положението е не доста положително. Знам, че от книги не се печели. Разбирайте се, аз съм за. “
За какъв брой време се случи цялата книга?
Малко повече от година си говорихме. Аз съм директен очевидец на 2/3 от събитията, разказани в книгата и не се нуждаех някой да ми изяснява в допълнение. Това, което не знаех Христо споделяше. Най-често диалозите ни бяха по самолетите. Докато пътувахме аз си записвах и на идната среща – му давах ръкописа да го прочете и да реши. Всъщност той съвсем не е правил промени. Имахме огромен плюс – че когато каже нещо, си държи на думата и още в самото начало, когато му споделих, че аз желая да върша тази книга, той намерено показа всички гафове и неточности и въобще - неща от живота си, тъй като той не е единствено триумфи, а в противен случай.
Най-ценното на книгата е, когато хората осъзнаят през какво е минал, с цел да стигне върха. Защото през годините съм виждал, че одобряват като някаква даденост надали не, че е спечелил Златната топка. А действително това е едно в действителност неповторимо достижение. Както той самичък споделя – " Имаме двама космонавти и един притежател на Златната топка “. Това целяхме с книгата - да се спечелим аудиторията, която не е единствено чисто фенска, тя е ясна. Ние желаеме да достигнем до хора, които знаят кой е Стоичков, само че не са наясно с футбола и желаят да видят тъкмо тези моменти, които са го довели до мястото, на което е през днешния ден. Затова направихме тази биография – и на него му прави чест, тъй като съумелият човек не се опасява от грешките си.
На страниците на " Историята “ Стоичков самичък се дефинира като " бомба със закъснител ". Усещали ли сте Вие този огнен манталитет, който той има?
Да, изключително в мощните му, дейни на терена години, не се знаеше по какъв начин ще реагира в обстановки, когато се ядоса. Той е избухлив и си споделя всичко без втори проект. Всичко е непосредствено и по тази причина хората имат почит от него и не знаят по какъв начин да подходят. Обаче като го опознаят и стартира да се майтапи и да прави неговите си номера, става доста радостно. Влиза им в сърцето, тъй като чакат едно, а получават друго - и е хубаво, че той не се опасява от грешките и ги споделя всички. Това е същинската му история, а не такава, глазурена, захаросана или неистинска.
След като преминахте през живота му дружно с него, промени ли се личността, която той бе за Вас преди този момент?
Аз съм го възприел от дълго време и ние сме се ревизирали във времето, в компликации. Имаше моменти, когато той примерно бойкотира, тъй като имаше неправда - в тима на 4-тите в света - на националния тим. Аз знаех за какво - и го поддържах. Една година бяхме на барикадата, надали не - цяла България против нас - до момента в който се разбере истината, само че не се огънахме - нито той, нито аз - и това беше най-голямата ни инспекция във времето. Това беше 97-98 година.
Какво му би трябвало на българския спорт през днешния ден с цел да доближи още веднъж до висините?
Това е толкоз дълга тематика. Първо, българският спорт се самоуби, той се саморазруши. Школите където бяха децата, треньорите на които се плащаше с цел да търсят гении, които след това подаваха нагоре в спортните учебни заведения, а спортните учебни заведения на собствен ред ги подаваха в националния спорт и по този начин функционираше всяка верига. Треньорите работеха и с изключение на морално задоволство, като виждаха техните ученици да съумяват, получаваха и материални хонорари, с които да си гледат умерено фамилиите. Днес, спортните учебни заведения действително ги разбихме. Сега се пробват нещо да възстановят, само че не е същото. Детските школи ги няма, треньорите - тези апостоли, които търсеха гениите - или карат такси в допълнение, или вървят на пазара да продават, търсят си друга работа, тъй като не могат да обезпечават фамилиите си.
Какво дават хората като Стоичков на децата?
Вяра, че те могат. Нищо, че са от дребна България, нищо, че не сме велика мощ. В книгата даваме образец тъкмо за това, през какво е минал той, а не се е отказал. Три пъти надали не, изхвърлен в канавката отвън пътя, той се връща назад. Един българин става поробител на ТОП 3, главатар на един от най-великите клубове на света, който играе всяка седмица пред 100 хиляди души и има поклонници в целия свят. И един българин - там става главатар с гения си, с характера си, с всичко. Това е образец за децата, че всяко дете може да успее, във всяка една област, да има вяра. Това ни е нужно в този момент, по тази причина го направихме. Книгата до доближи до хората, в това число и до дамската публика, която по-малко се интересува от футбол, само че се интересува от персони и хора. Прави усещания при тези срещи, че доста дами идват и споделят, че са впечатлени от историята.
Христо Стоичков в този момент Ви е сътрудник. Как смятате, че се оправя?
Мога единствено да му изпитвам завист за лекотата, с която се оправя. Защото - първо той е огромна звезда - на него никой нищо не му отказва; второ - зад него стои голяма телевизия " Унивижън ", която държи и Мексико, и Америка и е с голям запас. Те имаха 108 млн. публика по време на международното, това е връх. Когато имаш този запас зад себе си и когато имаш името, както и екип, който да ти оказва помощ - всички порти са отворени. Той след толкоз изявленията, които е дал, към този момент познава доста добре ситуацията в студиото, на снимачната площадка – и знае по какъв начин да реагира и по какъв начин да се измъкне. Подготвен е с изследване, с въпроси, знае по какъв начин да ги зададе, по какъв начин да подходи, а и към него към този момент звездите са по-откровени, а не с известната доза запас, който дадена известна персона има към журналиста. Те му имат доверие и това е най-важното.
Владимир Памуков завършва диалога с усмивка и се връща към хората в Гранд Хотел и СПА Приморец, пристигнали за среща с една същинска легенда: Христо Стоичков. С усмивка към него се доближава Тони Димитрова, която благодари за добре написаната книга – и носи още три бройки от нея – " за другари “. Журналистът ѝ споделя " Няма единствено Вие да ни радвате “ и след това още веднъж потъва в диалог с тези, които желаят да поговорят с него. Междувременно, Христо Стоичков театралничи усмихнато до следващия човек, пристигнал да се срещне с него. Подписва, снима се, благодари. Хората си потеглят още по-усмихнати, прегърнали една хартиена вяра и доказателство: че няма невъзможни неща и у нас. Обещание, скрепено с подписа на номер осем – най-великият български футболист на всички времена: Христо Стоичков.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ