Проф. Дюлгерова: Виждаме засилен интерес към Русия в контекста на европейските интереси
Виждаме засилен интерес към Русия в подтекста на европейските ползи. Това разяснява в предаването „ 12+3 “ проф. Нина Дюлгерова, анализатор на интернационалните връзки. Тя изясни:
„ Вече не толкоз Русия се стреми към Европа. Тя си има своите стратегически и стопански ползи, само че на процедура виждаме един засилен интерес към Русия в подтекста на европейските ползи, отново свързани с главните цели на XXI век – енергетика и стопанска система. През последните седмици – къде по-ясно, къде по-завоалирано, се разяснява, че икономическите наказания против Русия не могат да бъдат безконечни. Когато разясняваме украинския проблем в подтекста на Крим, чуваме многообразна политическа изразителност, само че на процедура още преди няколко години се разбра, че това в една или друга степен се приема към този момент като даденост, а ескалацията, и то спорадична, в посока Крим постоянно си имаше своите конюнктурни контури, които даваха опция да разбираме, че Крим се употребява единствено като политически инструмент, само че не и като дълготрайна вероятност, в която Европа си прави илюзията, че ще се промени статуквото във връзка с Крим и неговата част към този момент е в състава на Руската федерация “.
Проф. Дюлгерова означи, че за първи път от доста време насам Европа излиза с обединена позиция във връзка с американските независими дейности както във връзка с Иран, по този начин и във връзка с Йерусалим – столица на Израел. Според нея, в случай че Доналд Тръмп не изключи Европейски Съюз от листата с митата за стомана и алуминий, тогава Европейски Съюз ще наложи мито на много чувствителни за американската стопанска система области. Ако Европейски Съюз бъде изваден от листата, Съюзът е склонен да създава дружно със Съединени американски щати въпроса за втечнения американски газ, акцентира още специалистът.
Според нея може да се огледа позитивно на визитата на президента Румен Радев в Русия:
„ България е ръководител на Съвета на Съвета на Европа. Второ – не би трябвало да се не помни, че преди няколко дни немският канцлер Меркел беше в Сочи, а след президента Радев ще бъде и френският президент Макрон. Второто направление в претекстовете и разумното пояснение на визитата на Радев в Москва и по-късно в Сочи, може да се преглежда с една дата, която е доста близка за България – обвързвана с просветата, културата и въобще с духовността като начало на Християнството и начало на славянската книжовност – това е в навечерието на 24 май. Посещението може да се изясни и в подтекста на 140 години от Освобождението на България “.
„ Когато разясняваме разновидността, обвързван с трансформация на така наречен „ Южен поток “, към този момент не виждам никакви учредения да не се осъществя в посока България. Когато разясняваме балканския хъб или българския хъб – доста съм скептична “, изрече мнение още проф. Нина Дюлгерова.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
„ Вече не толкоз Русия се стреми към Европа. Тя си има своите стратегически и стопански ползи, само че на процедура виждаме един засилен интерес към Русия в подтекста на европейските ползи, отново свързани с главните цели на XXI век – енергетика и стопанска система. През последните седмици – къде по-ясно, къде по-завоалирано, се разяснява, че икономическите наказания против Русия не могат да бъдат безконечни. Когато разясняваме украинския проблем в подтекста на Крим, чуваме многообразна политическа изразителност, само че на процедура още преди няколко години се разбра, че това в една или друга степен се приема към този момент като даденост, а ескалацията, и то спорадична, в посока Крим постоянно си имаше своите конюнктурни контури, които даваха опция да разбираме, че Крим се употребява единствено като политически инструмент, само че не и като дълготрайна вероятност, в която Европа си прави илюзията, че ще се промени статуквото във връзка с Крим и неговата част към този момент е в състава на Руската федерация “.
Проф. Дюлгерова означи, че за първи път от доста време насам Европа излиза с обединена позиция във връзка с американските независими дейности както във връзка с Иран, по този начин и във връзка с Йерусалим – столица на Израел. Според нея, в случай че Доналд Тръмп не изключи Европейски Съюз от листата с митата за стомана и алуминий, тогава Европейски Съюз ще наложи мито на много чувствителни за американската стопанска система области. Ако Европейски Съюз бъде изваден от листата, Съюзът е склонен да създава дружно със Съединени американски щати въпроса за втечнения американски газ, акцентира още специалистът.
Според нея може да се огледа позитивно на визитата на президента Румен Радев в Русия:
„ България е ръководител на Съвета на Съвета на Европа. Второ – не би трябвало да се не помни, че преди няколко дни немският канцлер Меркел беше в Сочи, а след президента Радев ще бъде и френският президент Макрон. Второто направление в претекстовете и разумното пояснение на визитата на Радев в Москва и по-късно в Сочи, може да се преглежда с една дата, която е доста близка за България – обвързвана с просветата, културата и въобще с духовността като начало на Християнството и начало на славянската книжовност – това е в навечерието на 24 май. Посещението може да се изясни и в подтекста на 140 години от Освобождението на България “.
„ Когато разясняваме разновидността, обвързван с трансформация на така наречен „ Южен поток “, към този момент не виждам никакви учредения да не се осъществя в посока България. Когато разясняваме балканския хъб или българския хъб – доста съм скептична “, изрече мнение още проф. Нина Дюлгерова.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ