Виждали сте еквилибристи, нали? Как взимат поднос с чаши, а

Виждали сте еквилибристи, нали?

Как взимат поднос с чаши, а в устата си мушват една сабя, а подноса слагат върху сабята. И вместо да се успокоят и да отидат несмущаемо на отмора на Тасос по-късно – не! – те взимат и един велосипед и стартират да го карат по някое изпънато на 10 метра над земята въже. Нямат усмиряване! Странни хора.

Помните ли по време на социализма някой да ни е казвал заран: Мъжът умъртвил детето си и жена си беше сниман от камери!

Аз не помня такова нещо.

Тогава, примерно си припомням, седим с дедо Диме, моят остарял и твърд шопски дедо, и по радиото (дървеното радио с тайнствено блещукаща канара за станциите!) оповестяват: Еди кой си и Еди кой си са наказани на гибел посредством разстрел от Народната власт за злоупотреби с държавно имущество в изключително огромни размери!

И това известие – единствено един път в целия ми живот! Но то се забило в дребната ми главица като огромна, тежка секира и си стои там.

Иначе по радиото говореха какъв брой картофи са събрали от ТКЗС-то в Павликени и какъв брой триумфи са постигнали производителите на калцинирана сода в химическия комбинат в Девня.

Текезесета, комбинати, проекти, фабрики, възходи и триумфи на всички фронтове. О да! Живееше се тогава, споделям ви, като в парадайса!

Защото раят е там, където ти кажат, че е парадайс!

Сега ще ви кажа: Когато диспутирам с простаци – подвига ми се кръвното! Както на Константин-Кирил Философ, който споделил пък, когато го попитали: ”Защо си потен, философе? ” и той дал отговор: „ Защото спорих с простаци! ”. Той пък се потял. Просто по това време не е бил фиктивен методът на Рива-Рочи за премерване на кръвното.

Та и изобщо не ми се спори на тематика „ Наистина ли това, което ни кажат – то е парадайс? ”

Ще кажа по този начин: Няма заложена у индивида визия за парадайс!

Няма у индивида заложена визия за безусловно нищо! Човекът е табула раса (естествено – в един много обогатен от всякакви Юнговци смисъл), той е чист екран, по който някой се учи да работи на фотошоп или коръл дроу (нека употребявам съвременен хашлашки жаргон).

Ако от дете ти споделят: Живееш добре!

...и ти споделят: Е те това е положителното живеене, а това там – не е положителното живеене! – и ти към този момент ще знаеш кое е положително и кое е неприятно. И то ще бъде точно това, което са ти посочили!

Някой ще се развика: не не не! Как следователно ние разбрахме, че в Запада се живее добре, а тук при нас – зле? След като нашата агитация по този начин мощно и величествено ни заливаше главите с мръсотия от възхвали на нашия си живот, че дори и с градивни рецензии, които са по-хитра агитация и от възхвалите? Как стана по този начин, че ние осъзнахме, че на запад е дъ бест, а тук не е никак дъ бест?

Аз мисля, че просто тяхната агитация беще по-добра от нашата.

Бийтълс и Ролинг Стоунс сринаха социализма.

Те (западните люде) можеха по доста по-добър и остроумен метод, по доста по-фин и логичен метод да покажат кое е парадайс и кое не е!

Отдавна в главата ми се върти една визия. Наричам я „ Двойното самоубийство с отрова ”. Ето какво съдържа тая визия: Един мощен мъж желае да убие един по-кекав. Но не желае това да наподобява като ликвидиране. И той прави следното: Сипва и на двамата по чаша отрова. И споделя: Наздраве! Пият и двамата. Нищо подозрително – и двете чаши са цялостни с идентична течност – никой не би сипал и на себе си отрова; по тази причина съмненията към мощния отпадат. Пият и двамата, слабият умира от отровата, само че мощният единствено повръща, свива се два дни от болки и най-после му минава. И няма никакво подозрение към него: Той също е щял да почине.

Просто той е знаел силата си – в това е тънкият трик!

Така Западът умъртви социализма.

Той си разреши демократизъм в големи дози. А дори дребните дози, които нахлуха във венозната система на Изтока от запад – бяха задоволителни да го убият.

Да. По време на социализма никой не ни споделяше „ Млад мъж простреля детето си и опита да се самоубие. ”
Казваха ни обаче постоянно: Живеем в райска градина и всеки ден растем и се развиваме в непрекъснатия си напредък към светлото бъдеще!

Пак дублирам: Както ти споделят – по този начин живееш! Няма от кое място самичък да знаеш! Сетивата на индивида записват това, което той авансово знае! А знае това, което са го научили да знае.

Може да използваме такова резюме: човек вижда посредством своите предубеждения.

Казано посредством образец: Обущарят вижда обувките, автотенекеджията прави оценка хората по броните на колите им!

Няма човек, който да не вижда света през към този момент построените (от възпитанието и образованието) настройки и показа! Ако те научат от дете, че млякото е непоносимо, а ракията е чудесна напитка – по този начин ще си си цялостен живот. Докато някой не те научи на друго, естествено.

Казах всичко това, с цел да стигнем дружно до разсъждението, че носталгията по социализма е чисто и просто артикул на пропагандата на социализма.

И тогава млади военни са застрелвали дамите си, и тогава служители на реда са влизали с револвер в домовете си и са разстрелвали всички, и тогава са загивали хора при повреди, а сякаш – дори и по-често от в този момент!

И по този начин. За еквилибристите. Сега няма война. Няма принуждение по улиците – такова същинско, брутално, ужасяващо, каквото е имало постоянно по улиците на света – тук и там – както в Бейрут през седемдесетте, както в Букурещ през 89-та, както в Сараево през деветдесетте. Няма същински, отблъскващ апетит, по-скоро – има чести преяждания (от които ние също сме склонни да извлечем черногледо обезсърчение!). Няма епидемии, няма свирепи стопански рецесии. Сега се оплакваме от това, че стопанската система има растеж, само че не е огромен. И от това, че не се раждат деца, само че не си даваме сметка, че точно ние не ги раждаме.

Сега, метафорично казано, се усещаме извънредно от това, че ни е извънредно мъчно и трудно да изберем към кой мобилен оператор да се прикачим.

Именно в този миг Медиите ни припомнят, че хората са смъртни и дори – склонни към убийства.

Това проехтява като гръмване на револвер в тиха стая. Като рухване на стъклена чаша по време на литургия. Ние сме изнервени, извънредно изнервени от обстоятелството, че без да осъзнаваме, въпреки всичко усещаме, че нещо не е наред. И това „ не-наред ” е това, че не се случва нищо в действителност извънредно!

И ние – водени от едно надълбоко човешко качество, от една дълбока наклонност в човешките души – от Нищото си сътворяваме Край на света! От тишината и от рухването на дрънчащи предмети си сътворяваме утопичен Апокалипсис!

При социализма никой не споделяше, че млад мъж прострелва жена си и детето си. Но непрестанно ни споделяха: Съединени американски щати направиха още веднъж нуклеарни опити в Тихия океан. И ние с мазохистичен смут – водени от същата тая наклонност – живеехме с ужаса от Апокалипсиса.

Но нашето си място беше парадайс, гадничък, само че въпреки всичко – парадайс. Който парадайс желаят да ни унищожат мръсниците от Запада.
Сега ни споделят още от сутринта: Млад мъж умъртви...

И ние към този момент сме уверени, че живеем в пъкъл. И че ни чака Страшен съд.

Без да си даваме сметка, че това е артикул на ужасния боязън, който изпитва всеки, който гледа играта на еквилибрист.

Вижда по какъв начин еквилибристът слага на върха на ножа едно яйце. И подвига ножа и го слага в устата си. И държи закрепеното яйце там. И балансира по застрашителен, напряко необикновен метод.

Когато си се закрепил в едно комфортно, равновесно, предпазено и несъмнено състояние, състояние в което не става нищо...страшно...единственото допустимо придвижване настрана е рухването!

И ние, без да осъзнаваме, усещаме това!

Яйцето, разбрахте, е нашият организиран живот, който ние дори и не желаеме да повярваме, че е организиран и относително спокоен.

Ние усещаме, че нещо не е наред. Защо? Защото...Защото още Нищо извънредно не е се е случило! И това е плашещо.
И по тази причина би трябвало да акцентираме напред и да генерализираме даже дребните несгоди. Тия, които са съпътствали обществото постоянно.

За да си въобразим, че те са това огромно зло...Което не е пристигнало. Но ние интуитивно чакаме.

И го чакаме с смут. Ние сме яйцето на върха на ножа!