Виж какво възпитано дете!“ Ето това е дете за пример!“

„ Виж какво възпитано дете! “ „ Ето това е дете за образец! “ - все реплики, които мечтаете да чуете.
С една дума – желаете детето ви да е дисциплинирано. И макар, че от думата лъха макаренковски метод, в действителност коренът ѝ е латински. А discipulus значи възпитаник и няма нищо общо с наказванията, а още по-малко - с твърдата ръка и шамарите.

И след лингвистичния анализ, на сцената би трябвало да излезе таткото. Не че той отсъства през останалото време от живота на фамилията, само че когато става дума за дисциплинираност, е ужасно нужен. За да откри и наложи границата позволено-забранено. Ролята му отива, тъй като може да го направи елементарно, без даже да покачва звук и без потребност от здрава ръка. Само с почит. Понякога това е задоволително, с цел да се избегнат санкции и крясъци, с които доста родители се пробват да възпитават хлапетата си.

Правила

Ако тимът мама-татко успее да внуши на хлапето съответни правила, то последователно приема рамката. Не като наложена мярка, а като нещо естествено. То има потребност от нея, с цел да се усеща умерено и предпазено. За него тя е опора, на която може да разчита. А задачата на таткото постоянно се изчерпва с това да стои компактно зад решението на майката. Да го повтори с корав звук и с почит. С наличие, присъединяване и позиция. И да не отстъпва.

Хлапето, естествено, с наслада ще опитва и ще опита да наруши разпоредбите. Защото би трябвало да опитва до каква степен изрично родителите са поставили тази рамка. И, с цел да работи татковият почит, той би трябвало да е праволинеен към нарушаването на разпоредбите.

Ето първите 3 стъпки.

Не пестете думи, в случай че желаете да не повишавате звук, нито да сипете закани. Обяснявайте и повтаряйте. Ако планирате да си тръгнете от детската площадка, а хлапето се е заиграло, му кажете: „ Сега играеш още 5 минути. След това тръгваме. Чака ни първо – да купим самун, второ – ще сглобим новия аероплан, трето – ще приготвим масата за посетители... “
Така разказвате на детето какви са идващите задания малко по малко и му помагате да добие визия за времето. Не пестете думи, изключително, в случай че бързате. Повтаряйте още веднъж и още веднъж проекта, като развалена грамофонна плоча.
Това важи за всяка задача, която детето би трябвало да свърши по ваша команда. Многото думи, които ще употребите и повтарянето в разнообразни разновидности на проекта, който следва, понижава съпротивата му. Подготвят го някак гладко да го намести в персоналната си визия и безпределно предпочитание за игри.

Предупреждавайте го. Казах на Боби, че дребните бели бонбони са люти и че няма да му харесат. Той обаче настояваше да ги опита. Подадох му един, само че той налапа 5 едновременно. Очите му се насълзиха и ги изплю – несъмнено. Само го погледнах с думите: „ Нали баща те предизвести? “ Мисля, че този урок беше запомнен добре.

Детето има потребност от надзор. За него тази рамка значи сигурност. Без този надзор то не може да построи лични правила и един ден да подреди своя свят. Ако го оставите с таблета в ръце, надали ще го изключи само. Не се надявайте да отиде по лично предпочитание да си измие зъбите и да си легне. Може да капне от отмалялост и да заспи върху екрана, само че няма да се откаже непринудено. Така че, то приема и учи реда, който вие му създавате. Ако разпоредбите са едни и същи и вие ги следвате без взаимни отстъпки, ще ги съблюдава и то. Това икономисва викове и санкции.
Поне в множеството случаи.