Вие сте сами вкъщи и търсите нещо. Обикаляте апартамента насам-натам,

Вие сте сами у дома и търсите нещо. Обикаляте жилището по всички страни, оглеждате всеки ъгъл, всяка стая, малко сте нервни и също така осъзнавате, че към този момент сте разискали в детайли изчезналия детайл... със самите себе си.

Обикновено, като се хванем неумишлено да си приказваме сами, това ни кара да се усещаме необичайно. Започваме да се чудим дали сме добре и дали имаме потребност от помощ. В последна сметка не може да е обикновено да водиш разговор със себе си и да си отговаряш самичък. Напротив! Такива „ диалози “ могат да оказват помощ в доста случаи и това напълно не значи, че сте луди.

Само вие ли си говорите сами?

Определено не! Почти всеки човек си приказва самичък. Ако не на глас, той сигурно ще води разговор в мозъка си. Често даже не му обръщаме внимание, не се фокусираме върху него. Такива диалози стартират, когато сме деца. Това е в действителност потребно през този интервал.

Кога диалогът със себе си оказва помощ?

Разговорът със себе си може да бъде в действителност потребен. На първо място, за нас е по-лесно да намерим изгубеното нещо. Когато приказваме за това, ние се фокусираме повече върху него.

Други изследвания са открили, че диалогът със себе си оказва помощ за усмиряване и понижава напрежението. Но става дума за превръщане към себе си във второ или трето лице. Може да се каже, че по този метод ще се дистанцираме от казуса, по-лесно ни е да забравим за него. Това е метод да се отървете от безпокойството. Колко пъти в стресова обстановка сте си казвали: Дишай! Успокой се!? Обикновено е правило работа, нали? Не е инцидентно!
Защо е хубаво от време на време да си приказваме сами
Всеки от нас постоянно си приказва самичък със себе си. Притесняваме се дали всичко ще бъде наред. Обмисляме дали си коства да отидем на срещат...

Разговорът със себе си оказва помощ при организирането?

Добрата организация също може да бъде обвързвана с диалог със себе си. В последна сметка, с изключение на да се успокоим, можем да се мотивираме и да фокусираме мислите си. Чувството, че контролирате живота си и обстановката, е извънредно значимо. Благодарение на това се усещаме добре със себе си, имаме прочут надзор върху протичащото се и най-много покачваме самочувствието.

Въпреки че,често не направляваме изцяло диалозите със самите себе си, си коства да ги слушаме. Трябва да помним, че единствено позитивният глас ще ни стимулира и ще ни разреши да се успокоим. Ако нашите персонални разговори се свеждат до това, че утежняваме настроението си и не можем да се приемем, това може да има нежелани последици.

Наистина е обикновено да организираме диалози със себе си и те да са мотивиращи, положителни и успокояващи. Не би трябвало да се опасяваме от тях и да ги потискаме всякога. Тази форма на разговор може да ни помогне. Струва си да обърнем внимание единствено дали можем вярно да я направляваме.