Мислителка, която принадлежи на света. Юлия Кръстева от републиката на буквите
„ Вие сте българка – поради рода си, по рождение, в младостта си. Но вие сте и французойка – поради вашите текстове, поради вашите любови, по ваш избор. Но вие сте и гражданка на републиката на буквите, чийто паспорт са книгите и чиито граници са пътищата. “
Това са думи на френския президент Еманюел Макрон , отправени към една от най-известните мислителки в региона на публичните науки в света – Юлия Кръстева . Именно с тях преди три седмици Макрон връчи на Кръстева второто най-високо френско отличие – купата „ Велик офицер на Почетния легион “.
Никога до момента български жител не е получавал толкоз високо самопризнание от френската страна. Отличието се връчва за изключителни военни или цивилен заслуги.
"Последната обществено известна интелектуалка "
Кръстева е лингвистка, психоаналитичка, писателка, феминистка, едно от най-важните имена в региона на семиотиката. Често я назовават „ последната обществено известна интелектуалка “. Както я дефинира и френският президент Макрон, тя е от оня вид мислители, които по-скоро принадлежат на света, на една световна „ република на буквите “, в сравнение с избрана страна.
Тя е родена в Сливен през 1941 година Завършва френска лингвистика в Софийския университет и единствено на 25-годишна възраст получава стипендия от френското държавно управление и отпътува за Париж, където живее и до през днешния ден.
Там за напълно малко време Кръстева съумява да стане част от една извънредно бурна интелектуална ера. Още преди публикуването на първата си книга през 1969 година, Кръстева към този момент става известна с изявленията си освен във Франция, а и в Съединени американски щати.
Оттогава до момента е разгласила повече от 30 книги, от които единствено дребна част са преведени на български. Основният език, на който Кръстева мисли, приказва и написа, е френският.
Нейните книги обгръщат обширната гранична зона сред език, просвета и литература. Най-новата от тях, отдадена на Фьодор Достоевски и озаглавена „ Достоевски пред гибелта, или полът, обаян от езика “ („ Dostoievski face a la mort, ou le sexe hante du langage “), беше показана във вторник в Париж.
Това не е първата ѝ книга, отдадена на съветския публицист. Миналата година на френски излезе и „ Достоевски “ на издателство Buchet-Chastel. Тогава пред Radio France Internationale Кръстева за влечението си към Достоевски, макар възраженията на татко ѝ, който се опитвал да я разубеди да не го чете.
„ [Моите ] очи, вторачени в „ Идиот “, а татко ми остро ме поучава да не чета книгата: „ Разрушителна, демонична и отегчителна, стига толкоз, въобще няма да ти хареса, остави я “, спомня си Кръстева думите на татко си.
„ Той мечтаеше да види по какъв начин напущам „ червото на пъкъла “, както наричаше родната ни България. За да реализира тази обезверена цел, най-хубавото, което можех да направя, беше да развия своя присъщ усет към яснотата и свободата – на френски, това се подразбира, защото татко ми ме беше срещнал с езика на Лафонтен и Волтер “, споделя тогава Кръстева.
Както е явно обаче, добавя Кръстева, тя не се подчинява на бащините заповеди и се потапя в Достоевски. По думите ѝ била „ възхитена, превзета, погълната “.
"Ускоряването на историята "
Научният свят пък остава най-възхитен от нейните теории в региона на литературната доктрина, семиотиката и психоанализата. Културологът Александър Кьосев я дефинира като „ създател на редица фундаментални хрумвания, революционни в научния смисъл на думата “.
Една от тези хрумвания е да вземем за пример теорията на Кръстева за „ интертекстуалността “ – тезата, че смисълът и смисъла на всеки текст се дефинира от отношението му към другите съществуващи текстове, че както знанието, по този начин и литературните текстове не съществуват във вакуум, а са в непрекъснато взаимоотношение между тях.
Тази своя основна концепция Кръстева разказва още през 1966 година, когато става част от кръга към парижкото списание Тел Кел. Сред учените, разгласили в него, са и съществени имена като Мишел Фуко , Жак Дерида и Ролан Барт .
За самата Кръстева пък списанието е доста повече от просто списание – с помощта на него тя се среща със своята огромна обич Филип Солерс.
През годините е награждавана с редица влиятелни оценки, измежду които премията „ Холберг “, основана от държавното управление на Норвегия, с цел да попълни неналичието на филантропичните науки в плануваните области на Нобеловата премия, премията на името на Хана Аренд и премията на името на Вацлав Хавел.
Себе си и своите интелектуални достижения самата Кръстева дефинира като „ исторически артикул “: Продукт на „ Втората международна война, конференцията в Ялта, поделянето на континента ни на Източна и Западна Европа; фантазията на военачалник дьо Гол, който към този момент виждаше Европа да се разгръща от Атлантическия океан до Урал и даваше докторантски стипендии на младите студенти от Изтока, говорещи френски; по-късно май 1968; рухването на Берлинската стена; перестройката; гласността; пробуждането на Китай и зараждащите нови международни сили; структурализма, постструктурализма; фройдизма; конфликтът на религиите; хиперсвързаността; финансово-икономико-политическо-обществено-метафизично-екзистенциалната рецесия “, споделя тя през 2014 година в своя в Софийския университет.
„ В това ускорение на историята, което ми даде шанса да си основа самобитно място, в никакъв случай няма да не помни какво дължа на страната на моя генезис, България: страна на кръстопът, с метежен народ, която е моята татковина ”, отбелязва тогава Кръстева.
Агент на Държавна сигурност
През март 2018 година стана ясно, че „ ускоряването на историята “ не е подминало Кръстева и в различен аспект. Тогава Комисията по досиетата разкри, че тя е била сътрудник и конфиденциален помощник на Държавна сигурност.
Според документите Кръстева е била вербувана през 1971 година, 5 години след идването ѝ във Франция, и е сътрудничила на Държавна сигурност под псевдонима Сабина.
Кръстева информацията и я дефинира като клеветническа, „ освен гротескна и погрешна “, само че и „ офанзива против нейната чест “.
Разкритието провокира бурни диспути. В архива на Комисията по досиетата обаче няма документи, които да са собственоръчно написани от Кръстева, а само донесения за нея от други оперативни служащи.
Това са думи на френския президент Еманюел Макрон , отправени към една от най-известните мислителки в региона на публичните науки в света – Юлия Кръстева . Именно с тях преди три седмици Макрон връчи на Кръстева второто най-високо френско отличие – купата „ Велик офицер на Почетния легион “.
Никога до момента български жител не е получавал толкоз високо самопризнание от френската страна. Отличието се връчва за изключителни военни или цивилен заслуги.
"Последната обществено известна интелектуалка "
Кръстева е лингвистка, психоаналитичка, писателка, феминистка, едно от най-важните имена в региона на семиотиката. Често я назовават „ последната обществено известна интелектуалка “. Както я дефинира и френският президент Макрон, тя е от оня вид мислители, които по-скоро принадлежат на света, на една световна „ република на буквите “, в сравнение с избрана страна.
Тя е родена в Сливен през 1941 година Завършва френска лингвистика в Софийския университет и единствено на 25-годишна възраст получава стипендия от френското държавно управление и отпътува за Париж, където живее и до през днешния ден.
Там за напълно малко време Кръстева съумява да стане част от една извънредно бурна интелектуална ера. Още преди публикуването на първата си книга през 1969 година, Кръстева към този момент става известна с изявленията си освен във Франция, а и в Съединени американски щати.
Оттогава до момента е разгласила повече от 30 книги, от които единствено дребна част са преведени на български. Основният език, на който Кръстева мисли, приказва и написа, е френският.
Нейните книги обгръщат обширната гранична зона сред език, просвета и литература. Най-новата от тях, отдадена на Фьодор Достоевски и озаглавена „ Достоевски пред гибелта, или полът, обаян от езика “ („ Dostoievski face a la mort, ou le sexe hante du langage “), беше показана във вторник в Париж.
Това не е първата ѝ книга, отдадена на съветския публицист. Миналата година на френски излезе и „ Достоевски “ на издателство Buchet-Chastel. Тогава пред Radio France Internationale Кръстева за влечението си към Достоевски, макар възраженията на татко ѝ, който се опитвал да я разубеди да не го чете.
„ [Моите ] очи, вторачени в „ Идиот “, а татко ми остро ме поучава да не чета книгата: „ Разрушителна, демонична и отегчителна, стига толкоз, въобще няма да ти хареса, остави я “, спомня си Кръстева думите на татко си.
„ Той мечтаеше да види по какъв начин напущам „ червото на пъкъла “, както наричаше родната ни България. За да реализира тази обезверена цел, най-хубавото, което можех да направя, беше да развия своя присъщ усет към яснотата и свободата – на френски, това се подразбира, защото татко ми ме беше срещнал с езика на Лафонтен и Волтер “, споделя тогава Кръстева.
Както е явно обаче, добавя Кръстева, тя не се подчинява на бащините заповеди и се потапя в Достоевски. По думите ѝ била „ възхитена, превзета, погълната “.
"Ускоряването на историята "
Научният свят пък остава най-възхитен от нейните теории в региона на литературната доктрина, семиотиката и психоанализата. Културологът Александър Кьосев я дефинира като „ създател на редица фундаментални хрумвания, революционни в научния смисъл на думата “.
Една от тези хрумвания е да вземем за пример теорията на Кръстева за „ интертекстуалността “ – тезата, че смисълът и смисъла на всеки текст се дефинира от отношението му към другите съществуващи текстове, че както знанието, по този начин и литературните текстове не съществуват във вакуум, а са в непрекъснато взаимоотношение между тях.
Тази своя основна концепция Кръстева разказва още през 1966 година, когато става част от кръга към парижкото списание Тел Кел. Сред учените, разгласили в него, са и съществени имена като Мишел Фуко , Жак Дерида и Ролан Барт .
За самата Кръстева пък списанието е доста повече от просто списание – с помощта на него тя се среща със своята огромна обич Филип Солерс.
През годините е награждавана с редица влиятелни оценки, измежду които премията „ Холберг “, основана от държавното управление на Норвегия, с цел да попълни неналичието на филантропичните науки в плануваните области на Нобеловата премия, премията на името на Хана Аренд и премията на името на Вацлав Хавел.
Себе си и своите интелектуални достижения самата Кръстева дефинира като „ исторически артикул “: Продукт на „ Втората международна война, конференцията в Ялта, поделянето на континента ни на Източна и Западна Европа; фантазията на военачалник дьо Гол, който към този момент виждаше Европа да се разгръща от Атлантическия океан до Урал и даваше докторантски стипендии на младите студенти от Изтока, говорещи френски; по-късно май 1968; рухването на Берлинската стена; перестройката; гласността; пробуждането на Китай и зараждащите нови международни сили; структурализма, постструктурализма; фройдизма; конфликтът на религиите; хиперсвързаността; финансово-икономико-политическо-обществено-метафизично-екзистенциалната рецесия “, споделя тя през 2014 година в своя в Софийския университет.
„ В това ускорение на историята, което ми даде шанса да си основа самобитно място, в никакъв случай няма да не помни какво дължа на страната на моя генезис, България: страна на кръстопът, с метежен народ, която е моята татковина ”, отбелязва тогава Кръстева.
Агент на Държавна сигурност
През март 2018 година стана ясно, че „ ускоряването на историята “ не е подминало Кръстева и в различен аспект. Тогава Комисията по досиетата разкри, че тя е била сътрудник и конфиденциален помощник на Държавна сигурност.
Според документите Кръстева е била вербувана през 1971 година, 5 години след идването ѝ във Франция, и е сътрудничила на Държавна сигурност под псевдонима Сабина.
Кръстева информацията и я дефинира като клеветническа, „ освен гротескна и погрешна “, само че и „ офанзива против нейната чест “.
Разкритието провокира бурни диспути. В архива на Комисията по досиетата обаче няма документи, които да са собственоръчно написани от Кръстева, а само донесения за нея от други оперативни служащи.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ