Проф. Здравко Попов: Видяха се дефицити и дефекти в европейския проект
Видяха се дефицити и недостатъци в европейския план и метода за реакция на световни закани и кризи… Европейски Съюз се изправи пред липса на мощ да се оправи с такава световна опасност, а такива ще има от ден на ден под разнообразни форми – дали ще са финансово стопански, мигрантски или свързани със сигурността, тероризма или нещо друго.
Това сподели в изявление за БНР проф. Здравко Попов, президент на Института за обществена политика.
„ Европа би трябвало да мисли за опцията да се трансформира в обединен индивид на интернационалната и световна среда, с цел да оправдае смисъла на интеграционния си план, чиито дефицити и недостатъци се видяха в рецесията с ковид. В противоположен случай ще стигнем до обстановка, в която националните държавни управления би трябвало сами да се оправят с такива световни рецесии, което по някакъв метод прави безсмислено присъединяване в подобен вид съюзи “, сподели още той.
" Италия сега е един доста значим проблем, може би даже тест за бъдещето на Европа, тъй като тя освен пострада най-вече от тази световна вирусна офанзива, само че и в нея се възроди възприятието за нуждата да преразгледат своите интеграционни задължения към Европейски Съюз, в това число и въпроса за участие ", сподели проф. Попов.
Той уточни, че рецесията с ковид е раздруса комфорта на политическите елити в Европейски Съюз - на национално и на наднационално равнище.
Според него Германия е основала казус в Европейски Съюз.
" Германия влезе в договаряния с Франция и взаимно предложиха проект от 500 милиарда евро за възобновяване на Европейски Съюз след пандемията в опита си да излезе от комплициран проблем, която тя самата генерира при започване на май ", сподели проф. Попов.
„ Германия имаше един самобитен проблем с Конституционния си съд, който на 5 май сложи под въпрос практики и политики на Европейската централна банка (ЕЦБ), която от 2015 година е с право да купува по 50 милиарда евро държавен дълг всеки месец… На базата на доста разбори и прогнози явно бе стигнато до извода, че това опонира на интереса на страната.
Решението на Конституционен съд сложи под въпрос решенията на европейско ниво, защото програмата на ЕЦБ бе утвърдена от Европейския съд в Люксембург. Което е конфликт на национални органи на власт и наднационални и сътвори казус в целия Европейски Съюз и даже поразтърси основанията на европейския план.
Някои страни, сериозни към Брюксел незабавно приветстваха това решение на немския съд, да вземем за пример Полша “, сподели проф. Попов.
Според него наподобява, че Германия като че ли отстъпва от една своя позиция – „ да го назовем по този начин, да не се печатат пари свободно, както понякога прави Федералният запас на Съединени американски щати “. А тя беше лидер на групата от Северна Европа с Нидерландия, Дания, Австрия и Швеция, която настояваше избавителният фонд на Европейски Съюз да бъде под формата на заеми, а не безплатни пари.
По думите му Париж и Берлин са показали водачество и в този момент от лагера на „ спестовната четворка “ слагат редица въпроси, свързани с френско-германския проект, което съгласно проф. Попов демонстрира множеството вътрешни несъгласия в Европейски Съюз.
„ Все по-трудно става да се взимат солидарни и съгласувани решения в Европейски Съюз, механизмът буксува, изключително при появяването на рецесии, изключително спора на национални и наднационални нива “, сподели той и допусна:
„ Твърде е допустимо Макрон и Меркел да са разбрали, че е по-добре да очертаят своето водачество в Европейски Съюз, в сравнение с да търсят съгласувателни и координирани политики с националните държавни управления на всички страни членки… С оферти проект Франция и Германия още един път демонстрираха своето водачество в Европейски Съюз и демонстрираха, че може би това е по-добрият метод за взимане на решения и ръководство на Европейски Съюз – когато ядрото на Съюза взима тези решения “.
Проф. Попов означи, че сега в Европейски Съюз се виждат „ доста скорости “.
„ Едно е придвижването на скандинавските страни, друго на Вишеградската група, трето – на южноевропейските страни, четвърто – придвижването и скоростта на на ядрото “.
Той счита, че предлагането на Франция и Германия е по-скоро един опит да се излезе от буксуващия механизъм за взимането на решения в Европейски Съюз.
Това сподели в изявление за БНР проф. Здравко Попов, президент на Института за обществена политика.
„ Европа би трябвало да мисли за опцията да се трансформира в обединен индивид на интернационалната и световна среда, с цел да оправдае смисъла на интеграционния си план, чиито дефицити и недостатъци се видяха в рецесията с ковид. В противоположен случай ще стигнем до обстановка, в която националните държавни управления би трябвало сами да се оправят с такива световни рецесии, което по някакъв метод прави безсмислено присъединяване в подобен вид съюзи “, сподели още той.
" Италия сега е един доста значим проблем, може би даже тест за бъдещето на Европа, тъй като тя освен пострада най-вече от тази световна вирусна офанзива, само че и в нея се възроди възприятието за нуждата да преразгледат своите интеграционни задължения към Европейски Съюз, в това число и въпроса за участие ", сподели проф. Попов.
Той уточни, че рецесията с ковид е раздруса комфорта на политическите елити в Европейски Съюз - на национално и на наднационално равнище.
Според него Германия е основала казус в Европейски Съюз.
" Германия влезе в договаряния с Франция и взаимно предложиха проект от 500 милиарда евро за възобновяване на Европейски Съюз след пандемията в опита си да излезе от комплициран проблем, която тя самата генерира при започване на май ", сподели проф. Попов.
„ Германия имаше един самобитен проблем с Конституционния си съд, който на 5 май сложи под въпрос практики и политики на Европейската централна банка (ЕЦБ), която от 2015 година е с право да купува по 50 милиарда евро държавен дълг всеки месец… На базата на доста разбори и прогнози явно бе стигнато до извода, че това опонира на интереса на страната.
Решението на Конституционен съд сложи под въпрос решенията на европейско ниво, защото програмата на ЕЦБ бе утвърдена от Европейския съд в Люксембург. Което е конфликт на национални органи на власт и наднационални и сътвори казус в целия Европейски Съюз и даже поразтърси основанията на европейския план.
Някои страни, сериозни към Брюксел незабавно приветстваха това решение на немския съд, да вземем за пример Полша “, сподели проф. Попов.
Според него наподобява, че Германия като че ли отстъпва от една своя позиция – „ да го назовем по този начин, да не се печатат пари свободно, както понякога прави Федералният запас на Съединени американски щати “. А тя беше лидер на групата от Северна Европа с Нидерландия, Дания, Австрия и Швеция, която настояваше избавителният фонд на Европейски Съюз да бъде под формата на заеми, а не безплатни пари.
По думите му Париж и Берлин са показали водачество и в този момент от лагера на „ спестовната четворка “ слагат редица въпроси, свързани с френско-германския проект, което съгласно проф. Попов демонстрира множеството вътрешни несъгласия в Европейски Съюз.
„ Все по-трудно става да се взимат солидарни и съгласувани решения в Европейски Съюз, механизмът буксува, изключително при появяването на рецесии, изключително спора на национални и наднационални нива “, сподели той и допусна:
„ Твърде е допустимо Макрон и Меркел да са разбрали, че е по-добре да очертаят своето водачество в Европейски Съюз, в сравнение с да търсят съгласувателни и координирани политики с националните държавни управления на всички страни членки… С оферти проект Франция и Германия още един път демонстрираха своето водачество в Европейски Съюз и демонстрираха, че може би това е по-добрият метод за взимане на решения и ръководство на Европейски Съюз – когато ядрото на Съюза взима тези решения “.
Проф. Попов означи, че сега в Европейски Съюз се виждат „ доста скорости “.
„ Едно е придвижването на скандинавските страни, друго на Вишеградската група, трето – на южноевропейските страни, четвърто – придвижването и скоростта на на ядрото “.
Той счита, че предлагането на Франция и Германия е по-скоро един опит да се излезе от буксуващия механизъм за взимането на решения в Европейски Съюз.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ