Видински творец попадна в каталога на майсторите на съвременното християнско изкуство
Видинският занаятчия дърворезбар Николай Николов е единственият българин, включен в тазгодишното издание на първокласния съветски Каталог на майсторите на актуалното християнско изкуство, издание на Московската патриаршия и Руската православна черква. Изданието е годишник и излиза в първите месеци на годината единствено след благословията на съветския патриарх. В този азбучник се показват майстори от всички страни, изповядващи православната религия. Разпространява се в целия свят. Освен него, в раздела “Дърворезба” са показани един македонец, двама сърби и един руснак. Представени са и всички изкуства, свързани с християнството - от строителството и архитектурата на църкви до изографисването, иконописта и изработването на църковна утвар.
Николай е включен в каталога след непредвидена покана от страна на редакторите, пристигнала през есента на предходната година. Приел с удоволствие, тъй като
в каталога не може да попадне всеки занаятчия - канят се единствено най-хубавите
Съдържанието включва архитектура и строителство на православни храмове, иконопис, гобленарство, църковна живопис, керамика, макети, мозайки, пластики, монументално изкуство, дърворезба, оръжия с християнски символики, реституция, релефна иконопис, статуя, снимка, ювелирно изкуство и така нататък Николай и част от неговите произведения са показани на 295-а страница на каталога.
Николай Георгиев Николов е роден във Видин. Учи в родния си град, а след гимназия приключва колеж по електротехника, само че в никакъв случай не е упражнявал електричарската специалност. Като възпитаник още в дребните класове се възпламенява по корабомоделизъм. Към работата с дърво го възпламенява и татко му, който има дърводелска работилница.
За себе си споделя непретенциозно: Със струговането на дърво се занимавам малко повече от 30 години, а с дърворезба започнах още във втори клас. Помня, че
първата ми работа бе една Айфелова кула, направена от шперплат
Дърворезбата си ми остана занимание от тогавашните кръжочни форми. Не знам по какъв начин се получи, тъй като в началото започнах с корабомоделизъм. Изрязвахме с лъкчета всевъзможни разнообразни форми и оттова може би пристигна тази моя обич. Дойде ми “отръки”, както се споделя. После, като влязох в казармата, прекъснах за много време, само че малко по малко започнах да човъркам за себе си всякакви неща, до момента в който не се явих в София в Занаятчийската камара. Това стана преди 6 години. Там получих документ за занаятчия. Десетина години преди този момент бяхме се събрали няколко дърворезбари и направихме иконостаса на параклиса във видинското село Буковец. Така започнах и от там потегли моята пристрастеност към църковната дърворезба.
Когато към този момент получих майсторското си удостоверение за художествена обработка на дърво, по някаква случайност станах водач на Дядо Сионий, тогавашният викарий на Видинския митрополит Дометиан. Това продължи единствено няколко месеца, само че индивидът усети, че се занимавам с такива неща, и ми даде поръчка за обзавеждане на Лопушанския манастир. Първо за остарялата църквичка, след това за новата, огромната. Там направих много неща, след което Дядо Сионий го откомандироваха в Троянския манастир. Последваха нови поръчки и за там, както и за хотелската част на Клисурския манастир - певници и аналои за тамошните монахини. Във Видинско също направих доста неща за разнообразни църкви и манастири. За видинския храм “Свети Николай”, за църквата в село Капитановци...
Тръпката е, че когато нещо се прави, се прави с огромна обич, с готовност, тогава се реализира и най-хубавото. Може би много хора в България биха могли да изработят множеството от нещата, които върша аз, само че малко на брой биха го създали с обич. Различно е, когато едно нещо го правиш единствено с цел да го продадеш, и напълно друго е, когато влагаш в него душата си.
Хората имат разнообразни занимания, които ги успокояват - едни намират разтуха и се разтоварват с гобленарство, други отиват на лов на риба, четвърти играят карти. Аз трансфорах моето занимание в специалност.
Работата радва душата ми
Има и противоположни случаи. Когато усетя да вземем за пример, че някой клиент идва някак отрицателно надъхан, чувствам по какъв начин това отрицателно въодушевление се предава и върху мен и до последния миг, додето извърша поръчката, работата не ми върви, мъчи, изморява ме, тежи ми. Така е до последния миг, до момента в който не се отърва от нея. И назад - когато пристигна човек с голямото си предпочитание да има нещо, което сърцето му го желае, или пък както поръчките на ония баби от Капитановци, събирали с месеци стотинки от пенсиите си, с цел да създадат подаяние за църквата, нещата наподобяват напълно друго. Работата те радва, доставя ти наслаждение, разтоварва те и ти се чувстваш извънредно прелестно.
За двамата си сина - Божидар и Йоан, пък е заделил два шкафа в жилището си, в които събира разнообразни неща - хаванчета, свещници, чукчета за месо, подноси от дърво, които създава единствено когато е в положително въодушевление, с цел да се забавлява. Тях ще остави като самобитен чеиз на двамата, както старите баби в миналото са подготвяли цялостен живот чеиза на внучките си.
Честито, Николай!
Ненчо СЛАВЧЕВ
Николай е включен в каталога след непредвидена покана от страна на редакторите, пристигнала през есента на предходната година. Приел с удоволствие, тъй като
в каталога не може да попадне всеки занаятчия - канят се единствено най-хубавите
Съдържанието включва архитектура и строителство на православни храмове, иконопис, гобленарство, църковна живопис, керамика, макети, мозайки, пластики, монументално изкуство, дърворезба, оръжия с християнски символики, реституция, релефна иконопис, статуя, снимка, ювелирно изкуство и така нататък Николай и част от неговите произведения са показани на 295-а страница на каталога.
Николай Георгиев Николов е роден във Видин. Учи в родния си град, а след гимназия приключва колеж по електротехника, само че в никакъв случай не е упражнявал електричарската специалност. Като възпитаник още в дребните класове се възпламенява по корабомоделизъм. Към работата с дърво го възпламенява и татко му, който има дърводелска работилница.
За себе си споделя непретенциозно: Със струговането на дърво се занимавам малко повече от 30 години, а с дърворезба започнах още във втори клас. Помня, че
първата ми работа бе една Айфелова кула, направена от шперплат
Дърворезбата си ми остана занимание от тогавашните кръжочни форми. Не знам по какъв начин се получи, тъй като в началото започнах с корабомоделизъм. Изрязвахме с лъкчета всевъзможни разнообразни форми и оттова може би пристигна тази моя обич. Дойде ми “отръки”, както се споделя. После, като влязох в казармата, прекъснах за много време, само че малко по малко започнах да човъркам за себе си всякакви неща, до момента в който не се явих в София в Занаятчийската камара. Това стана преди 6 години. Там получих документ за занаятчия. Десетина години преди този момент бяхме се събрали няколко дърворезбари и направихме иконостаса на параклиса във видинското село Буковец. Така започнах и от там потегли моята пристрастеност към църковната дърворезба.
Когато към този момент получих майсторското си удостоверение за художествена обработка на дърво, по някаква случайност станах водач на Дядо Сионий, тогавашният викарий на Видинския митрополит Дометиан. Това продължи единствено няколко месеца, само че индивидът усети, че се занимавам с такива неща, и ми даде поръчка за обзавеждане на Лопушанския манастир. Първо за остарялата църквичка, след това за новата, огромната. Там направих много неща, след което Дядо Сионий го откомандироваха в Троянския манастир. Последваха нови поръчки и за там, както и за хотелската част на Клисурския манастир - певници и аналои за тамошните монахини. Във Видинско също направих доста неща за разнообразни църкви и манастири. За видинския храм “Свети Николай”, за църквата в село Капитановци...
Тръпката е, че когато нещо се прави, се прави с огромна обич, с готовност, тогава се реализира и най-хубавото. Може би много хора в България биха могли да изработят множеството от нещата, които върша аз, само че малко на брой биха го създали с обич. Различно е, когато едно нещо го правиш единствено с цел да го продадеш, и напълно друго е, когато влагаш в него душата си.
Хората имат разнообразни занимания, които ги успокояват - едни намират разтуха и се разтоварват с гобленарство, други отиват на лов на риба, четвърти играят карти. Аз трансфорах моето занимание в специалност.
Работата радва душата ми
Има и противоположни случаи. Когато усетя да вземем за пример, че някой клиент идва някак отрицателно надъхан, чувствам по какъв начин това отрицателно въодушевление се предава и върху мен и до последния миг, додето извърша поръчката, работата не ми върви, мъчи, изморява ме, тежи ми. Така е до последния миг, до момента в който не се отърва от нея. И назад - когато пристигна човек с голямото си предпочитание да има нещо, което сърцето му го желае, или пък както поръчките на ония баби от Капитановци, събирали с месеци стотинки от пенсиите си, с цел да създадат подаяние за църквата, нещата наподобяват напълно друго. Работата те радва, доставя ти наслаждение, разтоварва те и ти се чувстваш извънредно прелестно.
За двамата си сина - Божидар и Йоан, пък е заделил два шкафа в жилището си, в които събира разнообразни неща - хаванчета, свещници, чукчета за месо, подноси от дърво, които създава единствено когато е в положително въодушевление, с цел да се забавлява. Тях ще остави като самобитен чеиз на двамата, както старите баби в миналото са подготвяли цялостен живот чеиза на внучките си.
Честито, Николай!
Ненчо СЛАВЧЕВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ