Инфлацията като тих убиец - успокоява се, но не си тръгва
Видимо инфлацията в страната се укротява и дори в случай че се гледа цената й през показателя, който употребява Евростат, тя към този момент е едноцифрена и на годишна база. В същото време някои артикули и услуги не престават да нарастват.
Някои икономисти считат, че при други условия тя е щяла да се свие доста повече до момента и по тази причина считат, че не е каквато " би трябвало да бъде ".
Разходите за труд не престават да образуват част от повишаването, в тази посока се чака да въздействат и вложенията на страната, каквито са нужни в доста браншове.
Успокояване, ненапълно
Инфлацията към този момент влезе в едночисловите измерения, в случай че се гледа хармонизираният показател, и спада с по към 2 пункта във всеки от последните месеци, споделя Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система. По този показател за май тя е 8.6% по отношение на същия месец на миналата година.
" Все по-често гледаме хармонизирания показател ненапълно и поради дебата, който следва за еврозоната ", разяснява той. Хармонизираният показател на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на страните от Европейски Съюз. Той демонстрира друга стойност от употребения от Национален статистически институт, тъй като теглата на стоките и услугите, включени в него, са разнообразни.
Очакването е инфлацията да продължи да пада, дали месечната стабилно ще е дефлация, както е през май, е противоречиво, разяснява икономистът.
Не чакам да падне доста под нулата, въпреки че при някои храни може да се чака въпреки и сезонна промяна, само че годишната ще продължи да спада и въпросът е дали ще е с този ритъм.
Според него е допустимо до края на годината по хармонизирания показател инфлацията да падне до и под 5%. " Това би трябвало да е посоката ", споделя той.
© Лили Тоушек
Причината за това е, че ненапълно към този момент са употребявани факторите, които подхранват повишаването - високите цени на силата, нарушените вериги на доставки поради пандемията и други " Вече изконсумирахме високите цени и в случай че приемем, че повишаването е спряло в края на предходната година, обикновено е 5-6 месеца по-късно да се успокои доста съществено ", добавя Ганев.
Подчертава, че не става дума за това цените да се върнат на равнищата си отпреди година. Причината за това са оставащите към момента скъпи разноски, като тези за труд да вземем за пример. " Затова упованието е за усмиряване, а не за фрапантна промяна надолу ", счита Ганев.
Според него е мъчно да се направи световна оценка дали суровините ще продължат курса на поевтиняване. Такава прави в собствен разбор в Цветослав Цачев, основен капиталов съветник в " Елана трейдинг ".
Възходящият пазар на суровините има цикличност за доста по-дълъг интервал спрямо покачването до момента, показва той. Обяснява, че в действителност централните банки не са печатали първични материали, както правеха с парите, само че по този метод те са подтикнали планове, които са нерентабилни при висока инфлация. Тоест те създават скъпи първични материали и по тази причина счита, че инфлацията ще остане висока.
Някои цени надвишиха европейските
Немалко българи къде от персонален опит, къде от разкази на свои близки откриват, че редица артикули е допустимо да бъдат купени в по-развитата част на Европа на по-добра цена от тази в България. Явлението не е от през вчерашния ден, само че при огромното повишаване, изключително при храните, такива случаи станаха по-очевидни. Друг е въпросът, че не всеки път се съпоставят безусловно идентични артикули - като качество, способи на произвеждане, марка и вземане предвид размера на данъчните ставки, които варират в обособените страни. Но към този момент и, че има няколко групи артикули, които през 2022 година в България са поскъпнали над междинното да Европейски Съюз ниво.
Това регистрира и Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и някогашен зам.-министър на финансите, който преди година разяснява пред " Дневник ", че част от ролята на почналата тогава инфлация е да сближи цените с тези в Европейски Съюз. Днес оценката му е, че къде на смешка, къде в действителност някои български цени задминаха тези, до които се е очаквало да се приближат.
Инфлацията е спокоен палач.
Напомня, че вносът на инфлация в България постоянно е бил в границите на 2-3 %. Посочва, че в този момент покачването й над 6-7% се дължи извънредно на вътрешната политика. Оценката му е, че сега инфлацията е доста по-висока от това, което би трябвало да е. " Не бих споделил, че стихването е задоволително бързо. Вярно, че има, само че всички виждаме, че за това роля играят редица фактори - понижа потреблението на сила и горива, доларът падна ", изрежда той, с което илюстрира, че спадът би трябвало да е по-голям и по-бърз.
Посочва, че в България към момента е по-изгодно да имаш заем, което значи да потребяваш, и това е източник за поддържане на инфлацията.
Бюджетът също помпа ползване, споделя той, като показва, че залаганите високи разноски подхранват инфлацията. " Не знам кой измисли, че бюджетният недостиг би трябвало да е 3%, в действителност това е компромис, а не цел. В сегашната обстановка би трябвало да обвържем инфлацията с бюджетната политика, съгласно мен най-много дефицитът би трябвало да към 1-1.5%, споделя финансистът.
Междувременно финансовият министър, че бюджетът за година се разчита таман при подобен недостиг.
Накъде ще се върви
Дацов споделя, че по какъв начин ще се развие обстановката отсега нататък ще зависи както от дейностите на централните банки по света, които се чака още да подвигат главните лихви, т.е. да оскъпяват кредитирането, само че също и от това по какъв начин ще се развиват стопанските системи и по какъв начин ще се възнамерява бюджетът в България. За да се свива инфлацията, на нея ѝ би трябвало " негативен бюджетен подтик ", т.е. ненасърчаващ потреблението.
Няма да се получи с последователно изгаряне.
В допълнение, би трябвало в бюджета да се заложат ограничения, водещи до структурни промени в редица сфери, които се нуждаят от това - обучение, опазване на здравето, пенсионна система, а освен да се приказва за размера на заплащането в тях.
В същото време редица браншове в България имат потребност от вложения, които на собствен ред пораждат инфлация, наричана структурна. За нея обаче икономистите одобряват, че има дребен принос към помпането на общата, а също така породилите я вложения водят до по-висока успеваемост, от което стопанската система печели в дълготраен проект.
В сферата на услугите съгласно него наклонността е инфлацията да продължи.
Проблемът обаче е, че задържането на инфлацията на високи равнища задълго значи да бъдат мощно наранени хората със междинни приходи. На необикновен напън съгласно него са подложени и бизнесите поради това равнене на цените в България и на открито, тъй като разноските им порастват повече, в сравнение с са очаквали.
© Лили Тоушек
" Инфлацията ще остава доста по-високо над това, което трябваше да бъде, и според от недостига в бюджета ще спада много по-бавно тази година. Това ще оказва напън и върху пазара на труда ", показва финансистът.
Разговорът към този момент е накъде върви стопанската система
Според Петър Ганев тематиката с инфлацията е към този момент по-скоро изместена в посока какво да се прави с стопанската система. Посочва, че в множеството страни в Европа тя или не пораства, или се свива, какъвто е казусът с Германия към този момент две следващи тримесечия. " Всички институции чакат доста невисок напредък на стопанската система в България тази година. Въпросът е дали ще се върнем към нормалните за нашата стопанска система равнища на напредък ", разяснява той.
Оценката му е, че посредством образуването на държавно управление и подготвянето на бюджет за годината е избегнат най-лошият сюжет - да се отиде още веднъж на избори. Това се чака да успокои и външните наблюдаващи, и кредитните организации. " И към този момент въпросът е какъв брой ще е дълготраен хоризонтът на кабинета, ще се оправи ли с обществените вложения, с проекта за възобновяване, тъй като обществените вложения ще поддържат растежа на стопанската система ", добавя той.
Любомир Дацов също регистрира, че сега ситуацията е постоянна, само че чака закъснение на планувания всеобщо стопански напредък за годината, като счита, че ще е в границите на 1.6-1.7%, а инфлацията средногодишно ще бъде към 7%.
Обяснява това с упования не толкоз добър туристически сезон, евентуално закъснение на износа и други
Разходите за труд леко се успокояват
През последната година постоянно представители на разнообразни браншове обясняваха повишаващите се цени на продуктите си таман с непрекъснато растящите разноски за труд. Такъв да вземем за пример бе казусът с хляба, въпреки ставката на Данък добавена стойност и за него, и за брашното да бе свалена до 0.
Факт е също по този начин, че няма бранш, в който бизнесът да не се оплаква от липса или на квалифицирани фрагменти, или на каквито и да е, или и на двете. Това постанова, както го разказа представител на компания, работодателите да се редят на опашка за служащи, а не противоположното, както е било преди години.
Правим всевъзможни гимнастики: по какъв начин бизнесът оцелява на опашката за служащи
Любомир Дацов отбелязва, че към този момент три месеца има закъснение на разноските на работодателите за заплати. Но също, че растежът на междинната заплата към март 2023 година по отношение на януари 2019 година е 63%, а инфлацията на стоките в дребната кошница за същото време е 43%. В нископроизводителните области това не води до средата, а стопанската система се изкривява. Вече се усеща, че растежът на тези разноски е стигнал лимит, при който мъчно се устоя. " Нищо чудно бизнесът да стартира да изпитва усложнения с износа - и поради свиването на стопанските системи в Европа, откъдето ще намалеят поръчките, което пък ще докара и до спад в търсенето на работна ръка ", споделя той.
Този проблем има капацитет да сложи в извънредно сложна обстановка производителите и да направи износа им неконкурентен, счита и Щерьо Ножаров, стопански консултант към Българската стопанска камара. Пред " Дневник " той разяснява, че крайният резултат от разноските за труд зависи от динамичността на цените на силата и суровините на интернационалните пазари. В последна сметка войната в Украйна, както и следеното известно раздвижване на някои азиатски стопански системи държат тези цени с рисков съставен елемент. От друга страна, миграцията на квалифицирана работна мощ и проблемите в образованието водят до напън върху повишаване на разноските за труд, добавя той.
© Юлия Лазарова
Търговско салдо (FOB/CIF) на България за първото тримесечие на 2023 година е негативно. Което значи, че не могат да се преодолеят отрицателните трендове от предходните години и една от аргументите е мощният напън на разноските за труд. Освен негативното комерсиално салдо имаме закъснение на износа, показва той. В същото време не може да се чака повишаването на тези разноски да спре внезапно. Сред аргументите изрежда:
В допълнение, разхлабването на фискалната дисциплинираност след пандемията от COVID-19 се разпозна като подтик за стремително наваксване на приходите по отношение на междинните за Европейски Съюз. Освен популисткия напън върху бюджетната политика този подтик оказва напън и върху работодателите по отношение на разноските за труд, проучва Ножаров.
Посочва, че влияещите върху разноските за труд процеси не са свързани с икономическите знаци като продуктивност на труда, капацитет за догонващ напредък на стопанската система (БВП), положението и трендовете на пазара на труда (ниво на цифрова подготвеност на дейната работна мощ, качество на образованието) и други.
Разминаването сред двете групи фактори води до отклонения, които евентуално ще доведат до по-бърза подмяна на труда с механически капитал в българската стопанска система, сподели специалистът.
Цитира последните данни на Евростат, съгласно които България е страната в ЕС-27 с най-голямото нарастване на разноските за почасово възнаграждение за първото тримесечие на 2023 година, като регистрира растеж с 15.7%.
Почасовите разноски за труд в България през първото тримесечие на 2023 година са нарастнали най-вече в индустрията - с 18.2%, следвана от услугите с 15.7% и строителството с 14.1%, съгласно Евростат, добавя Ножаров.
Посочва, че резултат от тази картина към този момент има - плануваният невисок (за догонваща стопанска система като България) стопански напредък за 2023 година от единствено 1.5% съгласно Европейска комисия.
На последващо място слага резултата от закъснение на вложенията, което ще свие икономическия напредък за 2024 година до малко над 2.4%. Вероятно вложенията ще продължат да се движат в ниския диапазон към 20% от Брутният вътрешен продукт.
Това ще докара до лимитирано повишаване и на бюджетните доходи в изискванията на растящи бюджетни разноски, планувани в тригодишната бюджетна прогноза, заключава икономистът.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Някои икономисти считат, че при други условия тя е щяла да се свие доста повече до момента и по тази причина считат, че не е каквато " би трябвало да бъде ".
Разходите за труд не престават да образуват част от повишаването, в тази посока се чака да въздействат и вложенията на страната, каквито са нужни в доста браншове.
Успокояване, ненапълно
Инфлацията към този момент влезе в едночисловите измерения, в случай че се гледа хармонизираният показател, и спада с по към 2 пункта във всеки от последните месеци, споделя Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система. По този показател за май тя е 8.6% по отношение на същия месец на миналата година.
" Все по-често гледаме хармонизирания показател ненапълно и поради дебата, който следва за еврозоната ", разяснява той. Хармонизираният показател на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на страните от Европейски Съюз. Той демонстрира друга стойност от употребения от Национален статистически институт, тъй като теглата на стоките и услугите, включени в него, са разнообразни.
Очакването е инфлацията да продължи да пада, дали месечната стабилно ще е дефлация, както е през май, е противоречиво, разяснява икономистът.
Не чакам да падне доста под нулата, въпреки че при някои храни може да се чака въпреки и сезонна промяна, само че годишната ще продължи да спада и въпросът е дали ще е с този ритъм.
Според него е допустимо до края на годината по хармонизирания показател инфлацията да падне до и под 5%. " Това би трябвало да е посоката ", споделя той.
© Лили Тоушек
Причината за това е, че ненапълно към този момент са употребявани факторите, които подхранват повишаването - високите цени на силата, нарушените вериги на доставки поради пандемията и други " Вече изконсумирахме високите цени и в случай че приемем, че повишаването е спряло в края на предходната година, обикновено е 5-6 месеца по-късно да се успокои доста съществено ", добавя Ганев.
Подчертава, че не става дума за това цените да се върнат на равнищата си отпреди година. Причината за това са оставащите към момента скъпи разноски, като тези за труд да вземем за пример. " Затова упованието е за усмиряване, а не за фрапантна промяна надолу ", счита Ганев.
Според него е мъчно да се направи световна оценка дали суровините ще продължат курса на поевтиняване. Такава прави в собствен разбор в Цветослав Цачев, основен капиталов съветник в " Елана трейдинг ".
Възходящият пазар на суровините има цикличност за доста по-дълъг интервал спрямо покачването до момента, показва той. Обяснява, че в действителност централните банки не са печатали първични материали, както правеха с парите, само че по този метод те са подтикнали планове, които са нерентабилни при висока инфлация. Тоест те създават скъпи първични материали и по тази причина счита, че инфлацията ще остане висока.
Някои цени надвишиха европейските
Немалко българи къде от персонален опит, къде от разкази на свои близки откриват, че редица артикули е допустимо да бъдат купени в по-развитата част на Европа на по-добра цена от тази в България. Явлението не е от през вчерашния ден, само че при огромното повишаване, изключително при храните, такива случаи станаха по-очевидни. Друг е въпросът, че не всеки път се съпоставят безусловно идентични артикули - като качество, способи на произвеждане, марка и вземане предвид размера на данъчните ставки, които варират в обособените страни. Но към този момент и, че има няколко групи артикули, които през 2022 година в България са поскъпнали над междинното да Европейски Съюз ниво.
Това регистрира и Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и някогашен зам.-министър на финансите, който преди година разяснява пред " Дневник ", че част от ролята на почналата тогава инфлация е да сближи цените с тези в Европейски Съюз. Днес оценката му е, че къде на смешка, къде в действителност някои български цени задминаха тези, до които се е очаквало да се приближат.
Инфлацията е спокоен палач.
Напомня, че вносът на инфлация в България постоянно е бил в границите на 2-3 %. Посочва, че в този момент покачването й над 6-7% се дължи извънредно на вътрешната политика. Оценката му е, че сега инфлацията е доста по-висока от това, което би трябвало да е. " Не бих споделил, че стихването е задоволително бързо. Вярно, че има, само че всички виждаме, че за това роля играят редица фактори - понижа потреблението на сила и горива, доларът падна ", изрежда той, с което илюстрира, че спадът би трябвало да е по-голям и по-бърз.
Посочва, че в България към момента е по-изгодно да имаш заем, което значи да потребяваш, и това е източник за поддържане на инфлацията.
Бюджетът също помпа ползване, споделя той, като показва, че залаганите високи разноски подхранват инфлацията. " Не знам кой измисли, че бюджетният недостиг би трябвало да е 3%, в действителност това е компромис, а не цел. В сегашната обстановка би трябвало да обвържем инфлацията с бюджетната политика, съгласно мен най-много дефицитът би трябвало да към 1-1.5%, споделя финансистът.
Междувременно финансовият министър, че бюджетът за година се разчита таман при подобен недостиг.
Накъде ще се върви
Дацов споделя, че по какъв начин ще се развие обстановката отсега нататък ще зависи както от дейностите на централните банки по света, които се чака още да подвигат главните лихви, т.е. да оскъпяват кредитирането, само че също и от това по какъв начин ще се развиват стопанските системи и по какъв начин ще се възнамерява бюджетът в България. За да се свива инфлацията, на нея ѝ би трябвало " негативен бюджетен подтик ", т.е. ненасърчаващ потреблението.
Няма да се получи с последователно изгаряне.
В допълнение, би трябвало в бюджета да се заложат ограничения, водещи до структурни промени в редица сфери, които се нуждаят от това - обучение, опазване на здравето, пенсионна система, а освен да се приказва за размера на заплащането в тях.
В същото време редица браншове в България имат потребност от вложения, които на собствен ред пораждат инфлация, наричана структурна. За нея обаче икономистите одобряват, че има дребен принос към помпането на общата, а също така породилите я вложения водят до по-висока успеваемост, от което стопанската система печели в дълготраен проект.
В сферата на услугите съгласно него наклонността е инфлацията да продължи.
Проблемът обаче е, че задържането на инфлацията на високи равнища задълго значи да бъдат мощно наранени хората със междинни приходи. На необикновен напън съгласно него са подложени и бизнесите поради това равнене на цените в България и на открито, тъй като разноските им порастват повече, в сравнение с са очаквали.
© Лили Тоушек
" Инфлацията ще остава доста по-високо над това, което трябваше да бъде, и според от недостига в бюджета ще спада много по-бавно тази година. Това ще оказва напън и върху пазара на труда ", показва финансистът.
Разговорът към този момент е накъде върви стопанската система
Според Петър Ганев тематиката с инфлацията е към този момент по-скоро изместена в посока какво да се прави с стопанската система. Посочва, че в множеството страни в Европа тя или не пораства, или се свива, какъвто е казусът с Германия към този момент две следващи тримесечия. " Всички институции чакат доста невисок напредък на стопанската система в България тази година. Въпросът е дали ще се върнем към нормалните за нашата стопанска система равнища на напредък ", разяснява той.
Оценката му е, че посредством образуването на държавно управление и подготвянето на бюджет за годината е избегнат най-лошият сюжет - да се отиде още веднъж на избори. Това се чака да успокои и външните наблюдаващи, и кредитните организации. " И към този момент въпросът е какъв брой ще е дълготраен хоризонтът на кабинета, ще се оправи ли с обществените вложения, с проекта за възобновяване, тъй като обществените вложения ще поддържат растежа на стопанската система ", добавя той.
Любомир Дацов също регистрира, че сега ситуацията е постоянна, само че чака закъснение на планувания всеобщо стопански напредък за годината, като счита, че ще е в границите на 1.6-1.7%, а инфлацията средногодишно ще бъде към 7%.
Обяснява това с упования не толкоз добър туристически сезон, евентуално закъснение на износа и други
Разходите за труд леко се успокояват
През последната година постоянно представители на разнообразни браншове обясняваха повишаващите се цени на продуктите си таман с непрекъснато растящите разноски за труд. Такъв да вземем за пример бе казусът с хляба, въпреки ставката на Данък добавена стойност и за него, и за брашното да бе свалена до 0.
Факт е също по този начин, че няма бранш, в който бизнесът да не се оплаква от липса или на квалифицирани фрагменти, или на каквито и да е, или и на двете. Това постанова, както го разказа представител на компания, работодателите да се редят на опашка за служащи, а не противоположното, както е било преди години.
Правим всевъзможни гимнастики: по какъв начин бизнесът оцелява на опашката за служащи Любомир Дацов отбелязва, че към този момент три месеца има закъснение на разноските на работодателите за заплати. Но също, че растежът на междинната заплата към март 2023 година по отношение на януари 2019 година е 63%, а инфлацията на стоките в дребната кошница за същото време е 43%. В нископроизводителните области това не води до средата, а стопанската система се изкривява. Вече се усеща, че растежът на тези разноски е стигнал лимит, при който мъчно се устоя. " Нищо чудно бизнесът да стартира да изпитва усложнения с износа - и поради свиването на стопанските системи в Европа, откъдето ще намалеят поръчките, което пък ще докара и до спад в търсенето на работна ръка ", споделя той.
Този проблем има капацитет да сложи в извънредно сложна обстановка производителите и да направи износа им неконкурентен, счита и Щерьо Ножаров, стопански консултант към Българската стопанска камара. Пред " Дневник " той разяснява, че крайният резултат от разноските за труд зависи от динамичността на цените на силата и суровините на интернационалните пазари. В последна сметка войната в Украйна, както и следеното известно раздвижване на някои азиатски стопански системи държат тези цени с рисков съставен елемент. От друга страна, миграцията на квалифицирана работна мощ и проблемите в образованието водят до напън върху повишаване на разноските за труд, добавя той.
© Юлия Лазарова
Търговско салдо (FOB/CIF) на България за първото тримесечие на 2023 година е негативно. Което значи, че не могат да се преодолеят отрицателните трендове от предходните години и една от аргументите е мощният напън на разноските за труд. Освен негативното комерсиално салдо имаме закъснение на износа, показва той. В същото време не може да се чака повишаването на тези разноски да спре внезапно. Сред аргументите изрежда:
В допълнение, разхлабването на фискалната дисциплинираност след пандемията от COVID-19 се разпозна като подтик за стремително наваксване на приходите по отношение на междинните за Европейски Съюз. Освен популисткия напън върху бюджетната политика този подтик оказва напън и върху работодателите по отношение на разноските за труд, проучва Ножаров.
Посочва, че влияещите върху разноските за труд процеси не са свързани с икономическите знаци като продуктивност на труда, капацитет за догонващ напредък на стопанската система (БВП), положението и трендовете на пазара на труда (ниво на цифрова подготвеност на дейната работна мощ, качество на образованието) и други.
Разминаването сред двете групи фактори води до отклонения, които евентуално ще доведат до по-бърза подмяна на труда с механически капитал в българската стопанска система, сподели специалистът.
Цитира последните данни на Евростат, съгласно които България е страната в ЕС-27 с най-голямото нарастване на разноските за почасово възнаграждение за първото тримесечие на 2023 година, като регистрира растеж с 15.7%.
Почасовите разноски за труд в България през първото тримесечие на 2023 година са нарастнали най-вече в индустрията - с 18.2%, следвана от услугите с 15.7% и строителството с 14.1%, съгласно Евростат, добавя Ножаров.
Посочва, че резултат от тази картина към този момент има - плануваният невисок (за догонваща стопанска система като България) стопански напредък за 2023 година от единствено 1.5% съгласно Европейска комисия.
На последващо място слага резултата от закъснение на вложенията, което ще свие икономическия напредък за 2024 година до малко над 2.4%. Вероятно вложенията ще продължат да се движат в ниския диапазон към 20% от Брутният вътрешен продукт.
Това ще докара до лимитирано повишаване и на бюджетните доходи в изискванията на растящи бюджетни разноски, планувани в тригодишната бюджетна прогноза, заключава икономистът.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ