Ще променим ли нормалното - от мафиотски капитализъм към човещина?
Видимо е, че две трендове се борят да преобладават света след COVID-19. Това написа в собствен коментар-анализ за Deutsche Welle политологът Евгений Дайнов.
Според него, едната наклонност е за връщането на " света преди ", само че в още по-зловещ вид: продължаващо намаляване на гражданското общeство, усилване на властническите ръководства, продължаваща доминация на условията на пазара над условията на демокрацията, както и окопаване в мрачния свят на въглищата и петрола. Това, апропо, е сега преобладаващата наклонност в България.
Втората наклонност проличава в ненадейно енергичната поръчка на Европейски Съюз за " зелено възобновяване ". Тази наклонност, в случай че бъде удържана, вкоренена и пренесена на равнището на националните страни, би могла да докара до това " новото обикновено " да е по-човеколюбиво, по-чисто, по-малко злобно и егоистично от предходното " обикновено ".
Задачите на единия и на другия Вацлав
Често подценяваме източноевропейския принос към общоевропейското мислене, само че разногласието сред гореописаните две трендове към този момент е провеждан един път. Това се случва в Чехия при започване на 1990-те години, още в този спор главните сблъскващи се визии за бъдещето са ясно обрисувани.
Става дума, несъмнено, за дългия спор сред Вацлав Хавел, президент на Чехия, и неговия министър-председател Вацлав Клаус (впоследствие два мандата президент на страната). Първият Вацлав си беше сложил задачата след края на комунизма да възвърне цивилизования метод на живот освен в родината си, само че в цяла Европа - Източна и Западна. Вторият Клаус имаше задачата да рестартира чешката стопанска система в съкратени периоди без прекомерно да се вълнува от цената. За Хавел най-важни бяха връзките сред хората, за Клаус - ръководството с твърда ръка на икономическите процеси.
Хавел написа: " Привърженик съм на децентрализацията на властта. Подкрепям последователното създаване на пространства за развиването на разнообразно гражданско общество, в което централната власт ще прави единствено тези неща, които никой различен не може да свърши ".
За Клаус обаче всичко, което не е пазар и централна власт, е комунистически бойкот: " Намираме се на кръстопът, където избираме наличието на нашето общество... дали ще създадем нов тип колективизъм, именуван гражданско общество, в което мрежи от " очовечаващи ", благо-творящи, морало-градящи и на процедура наложителни институции, наричани локално самоуправление, професионална саморегулация, обществени институции, неправителствени организации, всевъзможни препоръки, комитети и комисии ще съумеят да се вклинят сред жителя и страната ".
Според Хавел, в едно положително общество хората влизат в най-различни и солидарни връзки между тях. За Клаус жителите би трябвало да имат единствено една връзка: с страната, опосредствана от партиите; и минимални връзки между тях.
Хищници и хипари
Във визията на Хавел човечно отнасящите между тях жители, освободени от непотребна насила, схващат своята принадлежност и отговорност към естествената среда: " Политиците, събрани на интернационалните конгреси, могат да повторят хиляда пъти, че основата на новия международен ред би трябвало да е всеобщото почитание към човешките права, само че това не може да значи нищо, до момента в който този императив не произлиза от почитание към чудото на битието, чудото на вселената, чудото на природата, чудото на нашето лично битие... (от) цялостното схващане, че сме закотвени на Земята и във вселената, разбирането, че не сме тук сами, нито пък съществуваме единствено поради нас самите, а че сме неотделима част от по-висши, тайнствени формирания, срещу които не се предлага да богохулстваме ".
За Клаус човешките каузи би трябвало да са подчинени на условията на стопанската система, налагани императивно от мощна централна власт. Той отхвърля концепцията за вземане предвид с природата със същото пренебрежение, с което отхвърля гражданското общество. Както и следва да се чака от сходни мисловни структури, в последна сметка политиката на Клаус поражда тежко корумпирана и хищна стопанско-политическа среда, която Хавел е заставен да окачестви като " мафиотски капитализъм ".
Клаус предлага едно " твърдо " общество на насила и си показва индивида като инструмент на стопанската система. Хавел предлага една богатства, съвсем хипарска република, в която подчинението е сменено с непринудено съдействие сред хората, а всички те заедно пазят природата като част от усилието да запазят себе си като хора - като трансцендентни създания.
Дълго време вървяхме по пътя на Клаус - и знаем доста добре къде води той. Време е да изберем да заживеем в Хавелската Република. Натам сочат, въпреки към момента страхливо, поръчките на Европейски Съюз от последните седмици. Дано и Европейската комисия, и Европарламентът този път се оправят с мисловната част на заданието по-добре, в сравнение с преди 25-30 години, когато въобще не чуха разногласието сред двамата Вацлавци. А той беше - и е - спор за бъдещето на Европа и на всеки неин жител.
Според него, едната наклонност е за връщането на " света преди ", само че в още по-зловещ вид: продължаващо намаляване на гражданското общeство, усилване на властническите ръководства, продължаваща доминация на условията на пазара над условията на демокрацията, както и окопаване в мрачния свят на въглищата и петрола. Това, апропо, е сега преобладаващата наклонност в България.
Втората наклонност проличава в ненадейно енергичната поръчка на Европейски Съюз за " зелено възобновяване ". Тази наклонност, в случай че бъде удържана, вкоренена и пренесена на равнището на националните страни, би могла да докара до това " новото обикновено " да е по-човеколюбиво, по-чисто, по-малко злобно и егоистично от предходното " обикновено ".
Задачите на единия и на другия Вацлав
Често подценяваме източноевропейския принос към общоевропейското мислене, само че разногласието сред гореописаните две трендове към този момент е провеждан един път. Това се случва в Чехия при започване на 1990-те години, още в този спор главните сблъскващи се визии за бъдещето са ясно обрисувани.
Става дума, несъмнено, за дългия спор сред Вацлав Хавел, президент на Чехия, и неговия министър-председател Вацлав Клаус (впоследствие два мандата президент на страната). Първият Вацлав си беше сложил задачата след края на комунизма да възвърне цивилизования метод на живот освен в родината си, само че в цяла Европа - Източна и Западна. Вторият Клаус имаше задачата да рестартира чешката стопанска система в съкратени периоди без прекомерно да се вълнува от цената. За Хавел най-важни бяха връзките сред хората, за Клаус - ръководството с твърда ръка на икономическите процеси.
Хавел написа: " Привърженик съм на децентрализацията на властта. Подкрепям последователното създаване на пространства за развиването на разнообразно гражданско общество, в което централната власт ще прави единствено тези неща, които никой различен не може да свърши ".
За Клаус обаче всичко, което не е пазар и централна власт, е комунистически бойкот: " Намираме се на кръстопът, където избираме наличието на нашето общество... дали ще създадем нов тип колективизъм, именуван гражданско общество, в което мрежи от " очовечаващи ", благо-творящи, морало-градящи и на процедура наложителни институции, наричани локално самоуправление, професионална саморегулация, обществени институции, неправителствени организации, всевъзможни препоръки, комитети и комисии ще съумеят да се вклинят сред жителя и страната ".
Според Хавел, в едно положително общество хората влизат в най-различни и солидарни връзки между тях. За Клаус жителите би трябвало да имат единствено една връзка: с страната, опосредствана от партиите; и минимални връзки между тях.
Хищници и хипари
Във визията на Хавел човечно отнасящите между тях жители, освободени от непотребна насила, схващат своята принадлежност и отговорност към естествената среда: " Политиците, събрани на интернационалните конгреси, могат да повторят хиляда пъти, че основата на новия международен ред би трябвало да е всеобщото почитание към човешките права, само че това не може да значи нищо, до момента в който този императив не произлиза от почитание към чудото на битието, чудото на вселената, чудото на природата, чудото на нашето лично битие... (от) цялостното схващане, че сме закотвени на Земята и във вселената, разбирането, че не сме тук сами, нито пък съществуваме единствено поради нас самите, а че сме неотделима част от по-висши, тайнствени формирания, срещу които не се предлага да богохулстваме ".
За Клаус човешките каузи би трябвало да са подчинени на условията на стопанската система, налагани императивно от мощна централна власт. Той отхвърля концепцията за вземане предвид с природата със същото пренебрежение, с което отхвърля гражданското общество. Както и следва да се чака от сходни мисловни структури, в последна сметка политиката на Клаус поражда тежко корумпирана и хищна стопанско-политическа среда, която Хавел е заставен да окачестви като " мафиотски капитализъм ".
Клаус предлага едно " твърдо " общество на насила и си показва индивида като инструмент на стопанската система. Хавел предлага една богатства, съвсем хипарска република, в която подчинението е сменено с непринудено съдействие сред хората, а всички те заедно пазят природата като част от усилието да запазят себе си като хора - като трансцендентни създания.
Дълго време вървяхме по пътя на Клаус - и знаем доста добре къде води той. Време е да изберем да заживеем в Хавелската Република. Натам сочат, въпреки към момента страхливо, поръчките на Европейски Съюз от последните седмици. Дано и Европейската комисия, и Европарламентът този път се оправят с мисловната част на заданието по-добре, в сравнение с преди 25-30 години, когато въобще не чуха разногласието сред двамата Вацлавци. А той беше - и е - спор за бъдещето на Европа и на всеки неин жител.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ