Звезда от “Момчето си отива“ живее в мизерия
Входната й врата била изгнила и стояла непрекъснато отворена, защото Христина нямала пари да ремонтира бравата или да си купи катанец. Така в жилището й можел да нахълта всеки. Макар вътре да нямало нито хубави мебели, нито скъпи бижута, пари или техника, било задоволително някой да й изкара акъла, разясняват нейни комшии. За самун и мляко си изкарвала стотинки с милостиня. Сливналии описват, че всекидневно можела да бъде забелязана по центъра.
Обичайно обаче била в от малко малко порядъчен тип - чиста и добре облечена. Не седяла по земята, а подпитвала с спокоен звук инцидентни минувачи дали могат да й услужат със стотинки.
Хората постоянно се отзовавали, тъй като я познавали от години. Сериозна помощ обаче тя отказвала от всички. Не желаела нито да алармират обществените, нито да й носят облекла, мебели и други движимости, нито да я настаняват в старешки дом или друга институция. Нейни приятелки от предишното признават, че преди време имало опити Христина да бъде пратена на лекуване, само че тя избягала.
Основният й проблем, който я докарал до просешка сопа, бил алкохолът. Затова от време на време познати й отказвали пари, тъй като знаели, че си купувала с тях първо пиянство, а след това храна. От театъра в Сливен, където Христина се върнала да играе след фурора с ролята си на учителката в “Момчето си отива”, още пазели архивите с многочислените представления, в които имала основни функции. Малкият град обаче бързо умъртвил ентусиазма й и тя решила да се реалокира във Варна.
Там протегнала ръка за пръв път към чашката, само че повода по този начин и не се схванала. Бивши нейни сътрудници разправят, че било от обич и от отчаяние от театралните среди в морската столица. Психиката й не издържала и тя се върнала отново в Сливен. Тогава пристигнали политическите промени. Никой не й подал ръка и тя останала задълго безработна, написа “Ретро”. Въпреки че се славела като строг темперамент, изгубила хъс и неналичието на средства и работа още повече я тласнали към алкохола.
Обичайно обаче била в от малко малко порядъчен тип - чиста и добре облечена. Не седяла по земята, а подпитвала с спокоен звук инцидентни минувачи дали могат да й услужат със стотинки.
Хората постоянно се отзовавали, тъй като я познавали от години. Сериозна помощ обаче тя отказвала от всички. Не желаела нито да алармират обществените, нито да й носят облекла, мебели и други движимости, нито да я настаняват в старешки дом или друга институция. Нейни приятелки от предишното признават, че преди време имало опити Христина да бъде пратена на лекуване, само че тя избягала.
Основният й проблем, който я докарал до просешка сопа, бил алкохолът. Затова от време на време познати й отказвали пари, тъй като знаели, че си купувала с тях първо пиянство, а след това храна. От театъра в Сливен, където Христина се върнала да играе след фурора с ролята си на учителката в “Момчето си отива”, още пазели архивите с многочислените представления, в които имала основни функции. Малкият град обаче бързо умъртвил ентусиазма й и тя решила да се реалокира във Варна.
Там протегнала ръка за пръв път към чашката, само че повода по този начин и не се схванала. Бивши нейни сътрудници разправят, че било от обич и от отчаяние от театралните среди в морската столица. Психиката й не издържала и тя се върнала отново в Сливен. Тогава пристигнали политическите промени. Никой не й подал ръка и тя останала задълго безработна, написа “Ретро”. Въпреки че се славела като строг темперамент, изгубила хъс и неналичието на средства и работа още повече я тласнали към алкохола.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ