ЗА ЛИЦЕМЕРИЕТО – БЕЗ ЛИЦЕМЕРИЕ ИЛИ, КАК ДА ИЗКОРЕНИМ ВРАГА В НАС?
Вглеждайки се в себе си и тъдява, както и наблюдавайки събитията по света, установявам, че може би живеем в най-лицемерните времена от по какъв начин съществуваме като обществени човеци и общество…
Хората в границите на обществото сме принудени да се съобразяваме в постъпките си, с цел да встъпваме в връзки между тях. Като човеци следваме нагоните на първичния си нарцисизъм, имащи силата на публичен закон. Когато упрекваме някои персони в егоистична прозорливост, това е все едно да ги упрекваме в това, че желаят да ядат, да пият, да се обличат, развличат, съвокупляват и задоволяват всичките си останали потребности. В сходство с този себелюбив нагон и прозорливост постъпваме всички възрастни и естествени членове на обществото.
За контролиране на междучовешките връзки задоволително дълго във времето са се изработвали и предавали от потомство в потомство правила на държание за спазване, или наказване при неспазването им. По този метод се получава раздвоение в публичните условия и първичния ни нарцисизъм. Рационалната прозорливост е справедлив обществен закон, а нормите на обществено държание са изкуствено основани от хората за ограничение въздействието на свойствиния им нарцисизъм.
Определящи фактори в държанието ни се явяват персоналните ползи и ползите на биологично околните ни хора – семейство и родственици. Стремим се да не действаме във щета на себе си и да препятстваме тези, които биха ни навредили, да не утежняваме изискванията на съществуването си, а да ги подобряваме. Нормалния член на обществото осъзнава ситуацията и ползите си в него и в съответните обстановки работи от позиция на егоизма си. Спъвайки тези желания в някои хора, в действителност ги усилваме още повече.
Например в такава обстановка, когато всички съблазнителни за даден субект условия за облекчаване на негови стремежи /блага, кариера, успех/ са към този момент привилегия на други. Очевидно нашия човек може да удоволетвори ползите си единствено по веднъж, а точно за сметка на останалите. Негов зложелател става този, който е затруднение за реализация на желанието му. Естествено e този „ различен ” да става негов зложелател. За да го отслаби се стреми да притегли другари, които да му оказват помощ, или да ги употребява в собствен интерес.
Главен зложелател на индивида е различен подобен, който е по-квалифициран, по-умен и кадърен. И в случай че може да навреди на евентуалния си съперник, той го прави.
Друг образец е всеобщата прикрита и по-често открита омраза към хората със забележителни качества. Обикновено обкръжението им незабавно вижда техния капацитет. Те ги възприемат като опасност за ситуацията си и вземат ограничения, с цел да им попречат да се отличат. Посредствените нормално пробиват с протекцията на странични хора. Ако не съумеят, те се помиряват с обстоятелството, че това са хора на по-високо равнище. И това става, не тъй като са някакви извратени хора, а по силата на обективните обществени закони. Не си правете никакви илюзии във връзка с страничните ви хора. Колкото те са по-умни и образовани, толкоз по-виртуозни са като обществени човеци в гонене на ползите си.
Ако подобен субект поради забележителна полза се постанова да извърши закононарушение, той наложително ще го извърши, уверен в това, че ще остане неразобличен и ненаказан. Разбира се има и изключения.
Обикновено разпоредбите на общественото държание работят в цялост и с цел да се заобиколят се работи тайно, трансформирайки се и маскирайки се. В държанието си постоянно позволяваме неточности, само че на тези правила се образоваме от личен опит и наблюдавайки другите в процеса си на обучение и образование. С изложение на човешкото държание под въздействие на обществените закони са изпълнени литературата, медиите, филмите. В болшинството си ние даже не си даваме сметка за това влияние.
Въпреки, че егоистичната прозорливост е естествена, хората избират да я скриват и маскират, като се вършат, че работят по напълно други претекстове. Хората взаимно са си изработили средства за самоотбрана от ограничаващите правила на морала, религията, идеологията и правото. Когато назоваваме хората егоисти, кариеристи, хитреци, лицемери, интриганти, лъжци, завистници, подлизурки, грабители и властолюбци, ние единствено записваме обстоятелството на държанието им по силата на обществените закони и то в крайните им форми.
Но точно такива качества лежат в основата и на нашето общественото държание. Обществото се е изхитрило и намерило форми за заобикалянето им, като тъкмо те стават съществени обществени правила. Съгласно с тях морално порицаемите феномени одобряват форма на морално поощрявани. Бездарието става гений, страхливостта – форма на осъзната храброст, клеветата – истина. Всички кардинално схващат същността на нещата, само че съблюдавайки официално разпоредбите на държание одобряват за чиста монета видимостта им, а не същността им. Особено особено е това за медиите.
Правилата на публично държание в действителност са най-простите и фундаментални обществени закони. Бидейки формирани от самите нас, те са неподвластни на егоистичната ни прозорливост. Те са измислени за по-доброто ни устройване в живота и в обществената среда, да ни провеждат в групи и колективи, да ни лимитират за отбягване на пагубни последици от държанието ни. Тези правила в течение на генерации се постановат наложително над всеки член на обществото. Именно доброволността в следването им от болшинството е най-дълбоката основа за господстването в държанието им.
Социалното държание на индивидите не е морално, даже в случай че са направили действия, одобрявани морално. Хората не са морални, а единствено наподобяват такива и това е задоволително. Защото тук изчезва всякакво възприятие, като разкаяние на съвестта. Хората стават неизмеримо гъвкави, обществени хамелиони. Тези, за голямо страдание единици, последващи праволинейно високите си морални правила по естеството на своята натура са обречени на душевни премеждия и спорове със средата си. Обратно, в случай че човек желае да реализира триумф, той следва да се очисти от всякаква нравственост и да развие морална мимикрия, като средство да укрие неморалната си същина. Изкуството на лицемерието става дотолкоз всекидневно и обикновено, че едно от обществените правила е към този момент възбраната да не бъде разобличавано.
Правилата на егоизма не са единствено отрицателни. Те са и справедливи, като пораждат следствия, които хората смятат за отрицателни. Но те пораждат и средства за отбрана от тях. За да се разбере каква роля играят в обществото би трябвало да се вземат поради в тяхната милионна и милиардна цялост и ежедневност, а не обособеност. Именно дребните нищожества, а не всесилните тирани имат решаваща роля в публичния живот, трансформирайки в свои принадлежности и марионетки и най-влиятелните персони. Тези закони са в действие и във връзка с цели човешки общности, доколкото работят в единно цяло и във взаимоотношение с други такива. Цели страни се държат по този начин, като държанието им може да се охарактеризира със същите понятия и критерии, с каквито се прави оценка държанието на обособените хора. В мащабите на нарастване и затруднение на обществата се усилва и смисъла на закона за егоистична равносметка. Възникват цели специалности и институции, ангажирани с неговата реализация. В сходство с него се водят войни, работят политици и дипломати, притежатели и ръководещи компании, концерни банки и така нататък И всичко това се организира не намерено и искрено, а лицемерно, под формата на хуманни, благородни, потребни и нужни каузи. И това не е просто някаква машинация, а закономерна форма на проявяване на обективните обществени закони.
Въпреки, че егоистичната прозорливост е изцяло естествена и има силата на закон, хората избират да я премълчават и прикриват. През вековете те са се приучили да обличат държанието си във форми, допустими от морална позиция и да го прикриват, в случай че е неоправдателно и незаконно. Прояви на другарство, взаимопомощ и почитание, по всякакъв начин рекламирани, постоянно са кухи изречения, прикриващи напълно други ползи. Като да вземем за пример „ помощите ” за бедните страни, които се раздуват и преувеличават от медиите, а зад това се крие хищническото потребление на естествените им запаси. А какво да кажем за последната най рафинираната форма на държавническо двуличие, налагано като безвъзмездна, само че насилствена имунизация с неизяснена успеваемост и изгода, прикрита с воала на здравна грижа. И изобщо допустимо ли е да се реши, кое носи повече зло на хората – това което се смята за положително, или откровеното зло? Именно затова устрема за ограничение в правила на общественото държание от ден на ден се усложнява и покачва, при което свободата на деяние на индивида и обществото се снижава. За това битката за същинска народна власт не е просто предпочитание за облагодетелстване на хората, а защитна реакция от налагания ни нормативен тоталитаризъм.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.b
Хората в границите на обществото сме принудени да се съобразяваме в постъпките си, с цел да встъпваме в връзки между тях. Като човеци следваме нагоните на първичния си нарцисизъм, имащи силата на публичен закон. Когато упрекваме някои персони в егоистична прозорливост, това е все едно да ги упрекваме в това, че желаят да ядат, да пият, да се обличат, развличат, съвокупляват и задоволяват всичките си останали потребности. В сходство с този себелюбив нагон и прозорливост постъпваме всички възрастни и естествени членове на обществото.
За контролиране на междучовешките връзки задоволително дълго във времето са се изработвали и предавали от потомство в потомство правила на държание за спазване, или наказване при неспазването им. По този метод се получава раздвоение в публичните условия и първичния ни нарцисизъм. Рационалната прозорливост е справедлив обществен закон, а нормите на обществено държание са изкуствено основани от хората за ограничение въздействието на свойствиния им нарцисизъм.
Определящи фактори в държанието ни се явяват персоналните ползи и ползите на биологично околните ни хора – семейство и родственици. Стремим се да не действаме във щета на себе си и да препятстваме тези, които биха ни навредили, да не утежняваме изискванията на съществуването си, а да ги подобряваме. Нормалния член на обществото осъзнава ситуацията и ползите си в него и в съответните обстановки работи от позиция на егоизма си. Спъвайки тези желания в някои хора, в действителност ги усилваме още повече.
Например в такава обстановка, когато всички съблазнителни за даден субект условия за облекчаване на негови стремежи /блага, кариера, успех/ са към този момент привилегия на други. Очевидно нашия човек може да удоволетвори ползите си единствено по веднъж, а точно за сметка на останалите. Негов зложелател става този, който е затруднение за реализация на желанието му. Естествено e този „ различен ” да става негов зложелател. За да го отслаби се стреми да притегли другари, които да му оказват помощ, или да ги употребява в собствен интерес.
Главен зложелател на индивида е различен подобен, който е по-квалифициран, по-умен и кадърен. И в случай че може да навреди на евентуалния си съперник, той го прави.
Друг образец е всеобщата прикрита и по-често открита омраза към хората със забележителни качества. Обикновено обкръжението им незабавно вижда техния капацитет. Те ги възприемат като опасност за ситуацията си и вземат ограничения, с цел да им попречат да се отличат. Посредствените нормално пробиват с протекцията на странични хора. Ако не съумеят, те се помиряват с обстоятелството, че това са хора на по-високо равнище. И това става, не тъй като са някакви извратени хора, а по силата на обективните обществени закони. Не си правете никакви илюзии във връзка с страничните ви хора. Колкото те са по-умни и образовани, толкоз по-виртуозни са като обществени човеци в гонене на ползите си.
Ако подобен субект поради забележителна полза се постанова да извърши закононарушение, той наложително ще го извърши, уверен в това, че ще остане неразобличен и ненаказан. Разбира се има и изключения.
Обикновено разпоредбите на общественото държание работят в цялост и с цел да се заобиколят се работи тайно, трансформирайки се и маскирайки се. В държанието си постоянно позволяваме неточности, само че на тези правила се образоваме от личен опит и наблюдавайки другите в процеса си на обучение и образование. С изложение на човешкото държание под въздействие на обществените закони са изпълнени литературата, медиите, филмите. В болшинството си ние даже не си даваме сметка за това влияние.
Въпреки, че егоистичната прозорливост е естествена, хората избират да я скриват и маскират, като се вършат, че работят по напълно други претекстове. Хората взаимно са си изработили средства за самоотбрана от ограничаващите правила на морала, религията, идеологията и правото. Когато назоваваме хората егоисти, кариеристи, хитреци, лицемери, интриганти, лъжци, завистници, подлизурки, грабители и властолюбци, ние единствено записваме обстоятелството на държанието им по силата на обществените закони и то в крайните им форми.
Но точно такива качества лежат в основата и на нашето общественото държание. Обществото се е изхитрило и намерило форми за заобикалянето им, като тъкмо те стават съществени обществени правила. Съгласно с тях морално порицаемите феномени одобряват форма на морално поощрявани. Бездарието става гений, страхливостта – форма на осъзната храброст, клеветата – истина. Всички кардинално схващат същността на нещата, само че съблюдавайки официално разпоредбите на държание одобряват за чиста монета видимостта им, а не същността им. Особено особено е това за медиите.
Правилата на публично държание в действителност са най-простите и фундаментални обществени закони. Бидейки формирани от самите нас, те са неподвластни на егоистичната ни прозорливост. Те са измислени за по-доброто ни устройване в живота и в обществената среда, да ни провеждат в групи и колективи, да ни лимитират за отбягване на пагубни последици от държанието ни. Тези правила в течение на генерации се постановат наложително над всеки член на обществото. Именно доброволността в следването им от болшинството е най-дълбоката основа за господстването в държанието им.
Социалното държание на индивидите не е морално, даже в случай че са направили действия, одобрявани морално. Хората не са морални, а единствено наподобяват такива и това е задоволително. Защото тук изчезва всякакво възприятие, като разкаяние на съвестта. Хората стават неизмеримо гъвкави, обществени хамелиони. Тези, за голямо страдание единици, последващи праволинейно високите си морални правила по естеството на своята натура са обречени на душевни премеждия и спорове със средата си. Обратно, в случай че човек желае да реализира триумф, той следва да се очисти от всякаква нравственост и да развие морална мимикрия, като средство да укрие неморалната си същина. Изкуството на лицемерието става дотолкоз всекидневно и обикновено, че едно от обществените правила е към този момент възбраната да не бъде разобличавано.
Правилата на егоизма не са единствено отрицателни. Те са и справедливи, като пораждат следствия, които хората смятат за отрицателни. Но те пораждат и средства за отбрана от тях. За да се разбере каква роля играят в обществото би трябвало да се вземат поради в тяхната милионна и милиардна цялост и ежедневност, а не обособеност. Именно дребните нищожества, а не всесилните тирани имат решаваща роля в публичния живот, трансформирайки в свои принадлежности и марионетки и най-влиятелните персони. Тези закони са в действие и във връзка с цели човешки общности, доколкото работят в единно цяло и във взаимоотношение с други такива. Цели страни се държат по този начин, като държанието им може да се охарактеризира със същите понятия и критерии, с каквито се прави оценка държанието на обособените хора. В мащабите на нарастване и затруднение на обществата се усилва и смисъла на закона за егоистична равносметка. Възникват цели специалности и институции, ангажирани с неговата реализация. В сходство с него се водят войни, работят политици и дипломати, притежатели и ръководещи компании, концерни банки и така нататък И всичко това се организира не намерено и искрено, а лицемерно, под формата на хуманни, благородни, потребни и нужни каузи. И това не е просто някаква машинация, а закономерна форма на проявяване на обективните обществени закони.
Въпреки, че егоистичната прозорливост е изцяло естествена и има силата на закон, хората избират да я премълчават и прикриват. През вековете те са се приучили да обличат държанието си във форми, допустими от морална позиция и да го прикриват, в случай че е неоправдателно и незаконно. Прояви на другарство, взаимопомощ и почитание, по всякакъв начин рекламирани, постоянно са кухи изречения, прикриващи напълно други ползи. Като да вземем за пример „ помощите ” за бедните страни, които се раздуват и преувеличават от медиите, а зад това се крие хищническото потребление на естествените им запаси. А какво да кажем за последната най рафинираната форма на държавническо двуличие, налагано като безвъзмездна, само че насилствена имунизация с неизяснена успеваемост и изгода, прикрита с воала на здравна грижа. И изобщо допустимо ли е да се реши, кое носи повече зло на хората – това което се смята за положително, или откровеното зло? Именно затова устрема за ограничение в правила на общественото държание от ден на ден се усложнява и покачва, при което свободата на деяние на индивида и обществото се снижава. За това битката за същинска народна власт не е просто предпочитание за облагодетелстване на хората, а защитна реакция от налагания ни нормативен тоталитаризъм.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.b
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ