Forbes: Западът трябва да отстъпи и да си отиде с достойнство
Ветеранът на сингапурския дипломатически корпус Кишор Махбубани издал новата си книга „ Ще помръдне ли Западът”, написа в публикация във Forbes представителят на Неправителствени организации „ Световен стопански форум” Филип Шетлер Джонс.
Според Джонс заглавието на книгата има двояко значение. Първо, Западът „ помръднал” от своето преобладаващо състояние в света: останалите страни, приемайки в „ подарък западната мъдрост” – т.е. „ научните способи и подобен метод към държавното ръководство, при което ръководещите се съгласяват да дават отговор за своя народ, а не обратно” – го настигнали и изпреварили; с други думи Западът станал „ жертва на триумфа на своите идеи”.
Второ, Западът „ помръдна” от „ високомерието”, което го овладя след края на Студената война – след „ успеха над комунизма” западните страни „ легнаха на лаврите си” с убеденост, че останалите страни ще се развиват по техния модел и освен това ще останат „ послушни”, се споделя в публикацията на Филип Джонс.
Според сингапурския посланик, с цел да се върне в верния път на развиване, Западът би трябвало да схване „ минималистичния” метод. Под него Махбубани подразбира три аспекта: първо, преустановяване бомбардирането на други страни и невмешателство в тяхната политика; второ, отричане от еднолични дейности, които би трябвало да бъдат заменени от „ работа посредством интернационалните организации, в това число Генералната асамблея на ООН”; трето, да градят политика „ по каноните на Макиавели” – т.е. да се вземат такива решения, които да работят за дълготрайните ползи на Запада в света. Добре ще е Европа да прояви „ стратегическа хитрост” и се сдобри с Русия, да уреди проблемите със стоящия на прага й Ислямски свят, да стартира да се схваща с Китай като с стопански съперник, а не с боен съперник.
Както акцентира рецензентът Джонс, не е ясно дали Западът ще схване препоръките, тъй като и съгласно самия Махбубани, западните страни „ остават заложници на своята увереност, че те могат да процъфтяват единствено в случай че запазят преобладаващо състояние над останалите”. „ За да сработят тези препоръки, Западът би трябвало да промени визията за себе си и за своето място в света – написа Джонс. – Навярно основното „ твърдо, само че заслужено обръщение на тази дребна книга се заключава в това, че Западът губи мощност спрямо останалите и в случай че той се пробва да се съпротивлява на тази наклонност, него го чака провал и рухване на самото дъно. Следователно той би трябвало да извлече оптималната полза от своето състояние, да заеме такава позиция, че да може и отсега нататък да процъфтява даже в по-слабо положение.”
Превод и редакция: БЛИЦ
Според Джонс заглавието на книгата има двояко значение. Първо, Западът „ помръднал” от своето преобладаващо състояние в света: останалите страни, приемайки в „ подарък западната мъдрост” – т.е. „ научните способи и подобен метод към държавното ръководство, при което ръководещите се съгласяват да дават отговор за своя народ, а не обратно” – го настигнали и изпреварили; с други думи Западът станал „ жертва на триумфа на своите идеи”.
Второ, Западът „ помръдна” от „ високомерието”, което го овладя след края на Студената война – след „ успеха над комунизма” западните страни „ легнаха на лаврите си” с убеденост, че останалите страни ще се развиват по техния модел и освен това ще останат „ послушни”, се споделя в публикацията на Филип Джонс.
Според сингапурския посланик, с цел да се върне в верния път на развиване, Западът би трябвало да схване „ минималистичния” метод. Под него Махбубани подразбира три аспекта: първо, преустановяване бомбардирането на други страни и невмешателство в тяхната политика; второ, отричане от еднолични дейности, които би трябвало да бъдат заменени от „ работа посредством интернационалните организации, в това число Генералната асамблея на ООН”; трето, да градят политика „ по каноните на Макиавели” – т.е. да се вземат такива решения, които да работят за дълготрайните ползи на Запада в света. Добре ще е Европа да прояви „ стратегическа хитрост” и се сдобри с Русия, да уреди проблемите със стоящия на прага й Ислямски свят, да стартира да се схваща с Китай като с стопански съперник, а не с боен съперник.
Както акцентира рецензентът Джонс, не е ясно дали Западът ще схване препоръките, тъй като и съгласно самия Махбубани, западните страни „ остават заложници на своята увереност, че те могат да процъфтяват единствено в случай че запазят преобладаващо състояние над останалите”. „ За да сработят тези препоръки, Западът би трябвало да промени визията за себе си и за своето място в света – написа Джонс. – Навярно основното „ твърдо, само че заслужено обръщение на тази дребна книга се заключава в това, че Западът губи мощност спрямо останалите и в случай че той се пробва да се съпротивлява на тази наклонност, него го чака провал и рухване на самото дъно. Следователно той би трябвало да извлече оптималната полза от своето състояние, да заеме такава позиция, че да може и отсега нататък да процъфтява даже в по-слабо положение.”
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ