Куцото сиртаки на медиите в Гърция
Вестниците в Гърция получават финансова помощ от страната – купуват хартията на която се отпечатват, без да заплащат налог
Днес българските средства за всеобщо осведомление са по-здрави от гръцките
Медиите в Гърция към днешна дата се намират в окаяно положение. Факт е, че завиждахме десетилетия на гръцките достиженията и тяхната независимост на словото. Днес обаче българските медии са по-здрави от гръцките, колкото и необичайно да звучи това.
Вестници
През 2000 година в Гърция (прибл. 10.8 млн. население) имаше над 20 осведомителни всекидневника и сред 5 и 8 спортни или по-точно чисто футболни. Първият най-разпространен вестник продаваше към 120 000 до 150 000 броя на ден. Вестник с продажби по-малко от 20 000 броя се смяташе за несполучлив и нищожен. Общо гърците купуваха всекидневно сред 650 000 и 800 000 вестника. Неделните издания бяха с над 120 страници и продаваха почти 1 500 000 броя.
Днес обаче всекидневниците са по-малко от 10 и най-големият продава 10-12 000 броя дневно. Традиционно гръцките вестници имат политически нюанс – някои принадлежат на десницата, други на централистите, има и на социалдемократите. Няколко по-малки са на левицата. Винаги издателите имат директна връзка с върхушката на политическата власт. Това в известна степен е нещо предстоящо, само че в Гърция пространството на медиите се болести, когато в тях навлязоха по-широки финансови ползи. Издателите започнаха да употребяват медиите, които управляваха, с цел да получават публични поръчки от гръцката страна, която разполагаше с потоци парични средства от Европейски Съюз.
Телевизия и радио
Гърция беше последната страна в Европа, която се снабди с телевизия. В България имаше 10 години по-рано от Гърция. Частна телевизия там потегли по едно и също време с нас през 1990 година, а първото частно радио започва три години по-рано – през 1987. Гръцката държавна телевизия е била постоянно под контрола на всяко държавно управление, вследствие на което и до през днешния ден е в цялостна изолираност от телевизионните фенове със междинна гледаемост по-малка от 2%. Бившият министър председател Андонис Самарас я затвори изцяло и след три месеца я отвори с нов и доста скъсен личен състав. Следващият министър председател Алексис Ципрас, затвори новата държавна телевизия на Самарас и след два месеца отвори остарялата, тъкмо такава, каквато беше преди.
Частната телевизия започва безусловно без никакви правила. През 1990 година държавното управление даде два краткотрайни лиценза. Един на издателя на 5-те най-големи вестници и ефирен канал (Mega) и един на корабособственик, който сътвори АНТ1. Очакванията бяха, че след няколко месеца ще се положат законови основи за законно действие на цялата частна телевизия. Днес е 2018 година и това към момента не е станало. Депутатите утвърдиха закон, с който се вкарва режим за кандидатстване за 10-годишни лицензи за частни малките екрани, които в продължение на 25 години до момента се раздаваха като „временни“ разрешителни и целият бранш бе в сива правна и регулаторна зона. Това от своя страна се употребява от олигарси за оказване на политически напън над ръководещите, които постоянно се „откупуват“ като разпореждат на притежателите на медии апетитни публични поръчки.
Телевизията в Гърция бе основана върху модела на вестниците. В страната имаше 3-4 обичайни издатели, които правеха вестници в продължение на век. Това бяха главно журналистически фамилии, които изиграха забележителна роля в гръцката история. Техните издания съществуват и през днешния ден, само че не принадлежат към този момент на тези фамилии. Всички попаднаха в ръцете на олигарси, които превзеха страната от 1970 до през днешния ден. Икономическият банкрут на Гърция разруши някои от средствата за информация, вестници и канали смениха притежателите, само че моделът си остана същият.
Днес притежателят на футболния тим Олимпиакос (Евангелос Маринакис) е притежател на три огромни вестника (НЕА, ВИМА, Параполитика), на една радиостанция и акционер в един канал. Също по този начин негов най-доверен човек е кметът на третия по величина град на страната Пирея. Друг образец е Иван Савидис, който се появи преди няколко години – притежател на ефирен канал (Епсилон), на вестник (Етнос), на Солунското пристанище, хотела „ Македония Палас ”, на една тютюнева компания и е ръководител на Солунския футболен тим ПАОК. Всички го видяхте, когато наскоро влезе в игрището с револвер на кръста, нещо което докара гръцкия футбол до положение на Grexit.
Собственикът на най-голямата фармацевтична индустрия в Гърция (Димитрис Янакопулос), който управлява фармацевтичния пазар в страната, е притежател на един огромен вестник (Newsbomb), на два спортни вестника, на десетки осведомителни портали, управлява хазартните компании за залагания и е Председател на баскетболния тим Панатинаикос. Гореспоменатите олигарси се пробваха да вземат под надзор най-големия ефирен канал в страната (Mega). И тримата след контриране получиха по един дял от порядъка почти на 20%, при което каналът спря да предава стратегии заради невъзможността въпросните трима да се схванат между тях и по тази причина от ден дневно се чака да бъде затворен.
Икономическата рецесия утежни ситуацията, обвързвано с достоверността на средствата за информация, откакто хората считат, че те са крепящи колони на остарялата система и че поддържат европейските кредитори, които постановиха твърди стопански ограничения.
Днес гръцките вестници имат ниски тиражи. Гръцката телевизия е изоставила изцяло осведомителните стратегии, излъчвайки основно комерсиални излъчвания. Що се касае до свободата на словото, зависимостите са огромни. В Гърция се ползват европейските закони за свободата на печата. Теоретично журналистът е свободен да предава новините и да показва свободно своето мнение. Но тази мрежа от частни медийни ползи в комбиниране с ползите на държавната власт, партиите и държавните пари в действителност лимитира свободата на словото. Дори в случай че има разкрития за кавги, в Гърция те съвсем в никакъв случай не са стигали до съда. В страна, която задлъжня с 340 милиарда, единствено един някогашен министър на защитата отиде в пандиза.
В Гърция няма жълти медии, само че като цяло медиите се обрисуват като една от главните жертви на икономическата рецесия в страната.
Финансиране
Средствата за всеобща информация в Гърция са всички частни, с изключение на ЕРТ (Национално Радио и Телевизия). Следователно теоретически финансирането им е обвързване на техните притежатели.
ЕРТ, което има три тв канала и пет радиочестотни излъчвания, се финансира от налога, който се заплаща от цялото население (независимо дали гледа или не гледа ЕРТ) посредством сметката на ДЕИ (Държавно дружество по електроснабдяване).
Вестниците получават единствено една финансова помощ от страната. Купуват хартията на която се отпечатват, без да заплащат налог, т.е., купуват я почти на половина от цената, на която се продава на пазара. Днес, когато тиражите са малко, тази помощ няма огромна стойност.
Приходите на каналите, вестниците и списанията са извънредно от продажбите и рекламата. До началото на рецесията, продажбите бяха високи и рекламата изобилна, съвсем всички бяха печеливши. Когато рецесията докара до понижаване на продажбите и рекламите, медиите се оказаха неподготвени за непоносимите дълготрайни отговорности. Затова множеството от тях се сринаха. Основният метод за финансиране с изключение на рекламата и продажбите, бяха банковите заеми. До 2010 година притежателите вземаха от банките огромни заеми, предоставяйки като гаранция или действителни активи на техните сдружения (сгради, машини и т.н.) или бъдещи продажби, цената на името на канала или на вестника, цената на филмите, които имаше всяка станция или нейният списък. Много от тези милиони, който бяха отпуснати като заеми, станаха персонално имущество на притежателите и не се вложиха за финансиране на техните станции или вестници. С настъпване на рецесията, съчетанието на огромни задължения към банки с съществуването на високи оперативни разноски и рухването на продажбите, се оказа смъртоносно.
Минимален брой медии използваха фондове на Европейски Съюз, които не се употребяват за оперативни разноски, а за вложения.
Партиите и държавните управления имаха функционална връзка с финансирането на медии, само че несъмнено, не директна. Правителството посредничеше мълчешком, свързвайки се с ръководствата на банките да отпускат заеми на съответните медии, даже без застраховане. Всичко това, несъмнено, беше един мехур, който се спука през 2010 г.
Днес българските средства за всеобщо осведомление са по-здрави от гръцките
Медиите в Гърция към днешна дата се намират в окаяно положение. Факт е, че завиждахме десетилетия на гръцките достиженията и тяхната независимост на словото. Днес обаче българските медии са по-здрави от гръцките, колкото и необичайно да звучи това.
Вестници
През 2000 година в Гърция (прибл. 10.8 млн. население) имаше над 20 осведомителни всекидневника и сред 5 и 8 спортни или по-точно чисто футболни. Първият най-разпространен вестник продаваше към 120 000 до 150 000 броя на ден. Вестник с продажби по-малко от 20 000 броя се смяташе за несполучлив и нищожен. Общо гърците купуваха всекидневно сред 650 000 и 800 000 вестника. Неделните издания бяха с над 120 страници и продаваха почти 1 500 000 броя.
Днес обаче всекидневниците са по-малко от 10 и най-големият продава 10-12 000 броя дневно. Традиционно гръцките вестници имат политически нюанс – някои принадлежат на десницата, други на централистите, има и на социалдемократите. Няколко по-малки са на левицата. Винаги издателите имат директна връзка с върхушката на политическата власт. Това в известна степен е нещо предстоящо, само че в Гърция пространството на медиите се болести, когато в тях навлязоха по-широки финансови ползи. Издателите започнаха да употребяват медиите, които управляваха, с цел да получават публични поръчки от гръцката страна, която разполагаше с потоци парични средства от Европейски Съюз.
Телевизия и радио
Гърция беше последната страна в Европа, която се снабди с телевизия. В България имаше 10 години по-рано от Гърция. Частна телевизия там потегли по едно и също време с нас през 1990 година, а първото частно радио започва три години по-рано – през 1987. Гръцката държавна телевизия е била постоянно под контрола на всяко държавно управление, вследствие на което и до през днешния ден е в цялостна изолираност от телевизионните фенове със междинна гледаемост по-малка от 2%. Бившият министър председател Андонис Самарас я затвори изцяло и след три месеца я отвори с нов и доста скъсен личен състав. Следващият министър председател Алексис Ципрас, затвори новата държавна телевизия на Самарас и след два месеца отвори остарялата, тъкмо такава, каквато беше преди.
Частната телевизия започва безусловно без никакви правила. През 1990 година държавното управление даде два краткотрайни лиценза. Един на издателя на 5-те най-големи вестници и ефирен канал (Mega) и един на корабособственик, който сътвори АНТ1. Очакванията бяха, че след няколко месеца ще се положат законови основи за законно действие на цялата частна телевизия. Днес е 2018 година и това към момента не е станало. Депутатите утвърдиха закон, с който се вкарва режим за кандидатстване за 10-годишни лицензи за частни малките екрани, които в продължение на 25 години до момента се раздаваха като „временни“ разрешителни и целият бранш бе в сива правна и регулаторна зона. Това от своя страна се употребява от олигарси за оказване на политически напън над ръководещите, които постоянно се „откупуват“ като разпореждат на притежателите на медии апетитни публични поръчки.
Телевизията в Гърция бе основана върху модела на вестниците. В страната имаше 3-4 обичайни издатели, които правеха вестници в продължение на век. Това бяха главно журналистически фамилии, които изиграха забележителна роля в гръцката история. Техните издания съществуват и през днешния ден, само че не принадлежат към този момент на тези фамилии. Всички попаднаха в ръцете на олигарси, които превзеха страната от 1970 до през днешния ден. Икономическият банкрут на Гърция разруши някои от средствата за информация, вестници и канали смениха притежателите, само че моделът си остана същият.
Днес притежателят на футболния тим Олимпиакос (Евангелос Маринакис) е притежател на три огромни вестника (НЕА, ВИМА, Параполитика), на една радиостанция и акционер в един канал. Също по този начин негов най-доверен човек е кметът на третия по величина град на страната Пирея. Друг образец е Иван Савидис, който се появи преди няколко години – притежател на ефирен канал (Епсилон), на вестник (Етнос), на Солунското пристанище, хотела „ Македония Палас ”, на една тютюнева компания и е ръководител на Солунския футболен тим ПАОК. Всички го видяхте, когато наскоро влезе в игрището с револвер на кръста, нещо което докара гръцкия футбол до положение на Grexit.
Собственикът на най-голямата фармацевтична индустрия в Гърция (Димитрис Янакопулос), който управлява фармацевтичния пазар в страната, е притежател на един огромен вестник (Newsbomb), на два спортни вестника, на десетки осведомителни портали, управлява хазартните компании за залагания и е Председател на баскетболния тим Панатинаикос. Гореспоменатите олигарси се пробваха да вземат под надзор най-големия ефирен канал в страната (Mega). И тримата след контриране получиха по един дял от порядъка почти на 20%, при което каналът спря да предава стратегии заради невъзможността въпросните трима да се схванат между тях и по тази причина от ден дневно се чака да бъде затворен.
Икономическата рецесия утежни ситуацията, обвързвано с достоверността на средствата за информация, откакто хората считат, че те са крепящи колони на остарялата система и че поддържат европейските кредитори, които постановиха твърди стопански ограничения.
Днес гръцките вестници имат ниски тиражи. Гръцката телевизия е изоставила изцяло осведомителните стратегии, излъчвайки основно комерсиални излъчвания. Що се касае до свободата на словото, зависимостите са огромни. В Гърция се ползват европейските закони за свободата на печата. Теоретично журналистът е свободен да предава новините и да показва свободно своето мнение. Но тази мрежа от частни медийни ползи в комбиниране с ползите на държавната власт, партиите и държавните пари в действителност лимитира свободата на словото. Дори в случай че има разкрития за кавги, в Гърция те съвсем в никакъв случай не са стигали до съда. В страна, която задлъжня с 340 милиарда, единствено един някогашен министър на защитата отиде в пандиза.
В Гърция няма жълти медии, само че като цяло медиите се обрисуват като една от главните жертви на икономическата рецесия в страната.
Финансиране
Средствата за всеобща информация в Гърция са всички частни, с изключение на ЕРТ (Национално Радио и Телевизия). Следователно теоретически финансирането им е обвързване на техните притежатели.
ЕРТ, което има три тв канала и пет радиочестотни излъчвания, се финансира от налога, който се заплаща от цялото население (независимо дали гледа или не гледа ЕРТ) посредством сметката на ДЕИ (Държавно дружество по електроснабдяване).
Вестниците получават единствено една финансова помощ от страната. Купуват хартията на която се отпечатват, без да заплащат налог, т.е., купуват я почти на половина от цената, на която се продава на пазара. Днес, когато тиражите са малко, тази помощ няма огромна стойност.
Приходите на каналите, вестниците и списанията са извънредно от продажбите и рекламата. До началото на рецесията, продажбите бяха високи и рекламата изобилна, съвсем всички бяха печеливши. Когато рецесията докара до понижаване на продажбите и рекламите, медиите се оказаха неподготвени за непоносимите дълготрайни отговорности. Затова множеството от тях се сринаха. Основният метод за финансиране с изключение на рекламата и продажбите, бяха банковите заеми. До 2010 година притежателите вземаха от банките огромни заеми, предоставяйки като гаранция или действителни активи на техните сдружения (сгради, машини и т.н.) или бъдещи продажби, цената на името на канала или на вестника, цената на филмите, които имаше всяка станция или нейният списък. Много от тези милиони, който бяха отпуснати като заеми, станаха персонално имущество на притежателите и не се вложиха за финансиране на техните станции или вестници. С настъпване на рецесията, съчетанието на огромни задължения към банки с съществуването на високи оперативни разноски и рухването на продажбите, се оказа смъртоносно.
Минимален брой медии използваха фондове на Европейски Съюз, които не се употребяват за оперативни разноски, а за вложения.
Партиите и държавните управления имаха функционална връзка с финансирането на медии, само че несъмнено, не директна. Правителството посредничеше мълчешком, свързвайки се с ръководствата на банките да отпускат заеми на съответните медии, даже без застраховане. Всичко това, несъмнено, беше един мехур, който се спука през 2010 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ