Кои са най-влиятелните печатни издания у нас?
Вестниците не са това, което бяха, и в никакъв случай няма да бъдат. Първопроходниците на публицистиката, за които се споделя, че мерят „ секундите на историята “ и с идентична тежест могат да пребият с един удар и муха, и министър, са в обезпокоително развиване в застой. Общата картина демонстрира, че доверието в медиите като цяло е в крах.
Това е систематизираното умозаключение на настоящо изследване на печатните издания на АЕЖ (Асоциацията на европейските журналисти) в България.
През последните няколко години в България бяха положени поредност старания да се разбере кой е действителният притежател на всяка обособена медия. Законодателни промени, които се разискват в крачка, оферират частични решения в тази посока и ненапълно тези процеси доведоха до осветляване на собствеността. В същото време те не дават цялостен отговор на въпроса по какъв начин и кой управлява наличието на медиите, пишат създателите на проучването.
За изследването са изпозлвани анализ на финансовите потоци, на рекламния пазар, на наличието, използваме отворени бази данни, наблюдаваме имат ли и към кого отговорности издателите, получават ли външно финансиране. Проведено е и национално представително проучване, осъществено по поръчка на АЕЖ-България, от социологическа организация „ Маркет линкс “, което е определило 10-те най-влиятелни хартиени издания , които към момента се продават на вестникарския пазар:
Това са „ Телеграф “, „ 24 часа “, „ Уикенд “, „ Монитор “, „ Труд “, „ България през днешния ден “, „ Стандарт “ „ Капитал “, „ Сега “ и „ 168 часа “.
Четат 1/3 от пълнолетните, най-много по-възрастните. И още заключения:
Аудиторията на печатните вестници се свива до почти една трета от пълнолетните български жители. Характерно за профила на тяхната публика е, че тя се измества към по-високите възрастови групи. Обхватът измежду най-младия сегмент (18-34 години) е 23%, 29% е той измежду 35–59-годишните и 44% измежду жителите над 60 години.
Профилът по вид обитаемо място демонстрира, че най-голям е делът на хората, които четат печатни издания, измежду жителите на огромните градове (39%) и на столицата (36%), а най-нисък – измежду живущите в градовете (32) и в селата (25%).
Около две трети от читателите показват, че определените от тях печатни вестници отразяват настоящите проблеми в обществото. Също по този начин към 57% от читателите споделят мнението, че вестниците, които четат, им оказват помощ да образуват мнение по значими въпроси. Тези резултати посочват, че печатните медии извършват най-малко част от главните си функционалности за преобладаващата част от читателите си.
Трябва да бъде маркирано, че аудиторията не възприема българските печатни вестници еднопосочно – от една страна, те са справедливи във връзка с информацията, която показват в обществото, и печелят доверието на аудиторията, само че по едно и също време с това са налице и настройки, които проблематизират техния имидж и активност.
Относително висок е делът на респондентите, които имат подозрение във връзка с финансирането на печатните издания. Нагласите по отношение на зависимостта на печатните вестници към неразбираемо финансиране (57%) се добавя и от мнението, съгласно което „ собствеността на вестниците, които чета, е значима за тяхната обективност и самостоятелност “, споделяно от 48% от респондентите.
Резултатите от изследването ясно обрисуват демографската група на читателите в София като най-критична както към финансирането на печатните издания, по този начин и към тяхната хипотетична обязаност с политически и стопански ползи. Останалите демографски групи демонстрират по-слаба сензитивност към независимостта на българските вестници.
В цялостен контраст на четящите, профилът на нечетящите вестници (68%) обгръща главно млади респонденти- 18-34 година (77%), населяващи селата (75%) и с месечен приход до 200 лева (85%).
Сред респондентите, чели вестници последните 30 дни, най-четени са „ Телеграф “ (46%), „ 24 часа “ (39%) и „ Труд “ (27%). Хората, спадащи към тази група, са градско население с високи приходи.
Вестници като „ Уикенд “ (26%) и утвърдилите се от дълго време на пазара „ Капитал “ (15%) и Сега (11%) са със междинни равнища на читаемост, само че все пак затвърждават позицията си най-предпочитани в региона пазарната си ниша.
„ Телеграф “ и „ Марица “ оглавяват класацията във връзка с междинен брой закупувани вестници месечно (3 бр.).
Регистрираните в границите на изследването фактори за покупка на вестници са: „ информация, публикации, изявления “ (52%), „ построен табиет през годините “ (39%), „ желание да се чете вестник на хартия, а не в интернет “ (35%), „ доверие на съответен вестник “ (24%), „ елементарно намиране на вестника, досегаемост “ (19%), „ ниска цена “ (15%), „ престиж на желания от читателя вестник “ (8%), „ създателите на публикациите “ (7%).
Най-голям е ползата на читателската публика към новините от страната (70%), новините от чужбина (43%), свободното време и занимание (забавление, кръстословици, судоку, проби, конкурси) (43%), изявления за здравето (35%), журналистика (политически публикации и анализи) (34%), районни вести (33%) и така нататък Новините от страната, чужбина, районните вести, спортните събития, журналистика и стопански тематики съставляват по-голям интерес за мъжете, в сравнение с за дамите. От своя страна, дамите се интересуват повече от мъжете от изявления в печатните издания за свободно време и занимание, здравна тема, просвета, всемирски вести и обучение.
В печатните издания младите (18-34 години) търсят най-често от новините за страната, изявления за развлечение и занимание (кръстословици, судоку), международни вести, спорт, прогноза за времето, хороскоп, разгласи, просвета и така нататък
Хората на междинна възраст (35-59 години) четат най-често вести за страната, изявления за развлечение и занимание (кръстословици, судоку), международни вести, просвета, здравна тема и така нататък
Рубриките и тематиките, които съставляват максимален интерес за възрастните (над 60 години), са вести за страната, международни вести, кръстословици и судоку, здравни тематики, журналистика, районни вести, прогноза за времето, хороскопи и така нататък
Преобладаващата част (57%) от читателската публика смята, че множеството печатни вестници в страната са подвластни от неразбираемо финансиране.
Не са еднопосочни настройките на читателската публика във връзка с взаимовръзката сред собствеността на желания вестник и обективността при представянето на информацията. Най-висок е делът на читателите, които смятат, че собствеността на даден вестник е от значително значение за обективността и независимостта на печатното издание – 47%. От своя страна, почти 21% от читателите не споделят безпокойство, че притежателят на вестника, който те четат, оказва значимо въздействие върху обективността и независимостта при представянето на информация.
Това е систематизираното умозаключение на настоящо изследване на печатните издания на АЕЖ (Асоциацията на европейските журналисти) в България.
През последните няколко години в България бяха положени поредност старания да се разбере кой е действителният притежател на всяка обособена медия. Законодателни промени, които се разискват в крачка, оферират частични решения в тази посока и ненапълно тези процеси доведоха до осветляване на собствеността. В същото време те не дават цялостен отговор на въпроса по какъв начин и кой управлява наличието на медиите, пишат създателите на проучването.
За изследването са изпозлвани анализ на финансовите потоци, на рекламния пазар, на наличието, използваме отворени бази данни, наблюдаваме имат ли и към кого отговорности издателите, получават ли външно финансиране. Проведено е и национално представително проучване, осъществено по поръчка на АЕЖ-България, от социологическа организация „ Маркет линкс “, което е определило 10-те най-влиятелни хартиени издания , които към момента се продават на вестникарския пазар:
Това са „ Телеграф “, „ 24 часа “, „ Уикенд “, „ Монитор “, „ Труд “, „ България през днешния ден “, „ Стандарт “ „ Капитал “, „ Сега “ и „ 168 часа “.
Четат 1/3 от пълнолетните, най-много по-възрастните. И още заключения:
Аудиторията на печатните вестници се свива до почти една трета от пълнолетните български жители. Характерно за профила на тяхната публика е, че тя се измества към по-високите възрастови групи. Обхватът измежду най-младия сегмент (18-34 години) е 23%, 29% е той измежду 35–59-годишните и 44% измежду жителите над 60 години.
Профилът по вид обитаемо място демонстрира, че най-голям е делът на хората, които четат печатни издания, измежду жителите на огромните градове (39%) и на столицата (36%), а най-нисък – измежду живущите в градовете (32) и в селата (25%).
Около две трети от читателите показват, че определените от тях печатни вестници отразяват настоящите проблеми в обществото. Също по този начин към 57% от читателите споделят мнението, че вестниците, които четат, им оказват помощ да образуват мнение по значими въпроси. Тези резултати посочват, че печатните медии извършват най-малко част от главните си функционалности за преобладаващата част от читателите си.
Трябва да бъде маркирано, че аудиторията не възприема българските печатни вестници еднопосочно – от една страна, те са справедливи във връзка с информацията, която показват в обществото, и печелят доверието на аудиторията, само че по едно и също време с това са налице и настройки, които проблематизират техния имидж и активност.
Относително висок е делът на респондентите, които имат подозрение във връзка с финансирането на печатните издания. Нагласите по отношение на зависимостта на печатните вестници към неразбираемо финансиране (57%) се добавя и от мнението, съгласно което „ собствеността на вестниците, които чета, е значима за тяхната обективност и самостоятелност “, споделяно от 48% от респондентите.
Резултатите от изследването ясно обрисуват демографската група на читателите в София като най-критична както към финансирането на печатните издания, по този начин и към тяхната хипотетична обязаност с политически и стопански ползи. Останалите демографски групи демонстрират по-слаба сензитивност към независимостта на българските вестници.
В цялостен контраст на четящите, профилът на нечетящите вестници (68%) обгръща главно млади респонденти- 18-34 година (77%), населяващи селата (75%) и с месечен приход до 200 лева (85%).
Сред респондентите, чели вестници последните 30 дни, най-четени са „ Телеграф “ (46%), „ 24 часа “ (39%) и „ Труд “ (27%). Хората, спадащи към тази група, са градско население с високи приходи.
Вестници като „ Уикенд “ (26%) и утвърдилите се от дълго време на пазара „ Капитал “ (15%) и Сега (11%) са със междинни равнища на читаемост, само че все пак затвърждават позицията си най-предпочитани в региона пазарната си ниша.
„ Телеграф “ и „ Марица “ оглавяват класацията във връзка с междинен брой закупувани вестници месечно (3 бр.).
Регистрираните в границите на изследването фактори за покупка на вестници са: „ информация, публикации, изявления “ (52%), „ построен табиет през годините “ (39%), „ желание да се чете вестник на хартия, а не в интернет “ (35%), „ доверие на съответен вестник “ (24%), „ елементарно намиране на вестника, досегаемост “ (19%), „ ниска цена “ (15%), „ престиж на желания от читателя вестник “ (8%), „ създателите на публикациите “ (7%).
Най-голям е ползата на читателската публика към новините от страната (70%), новините от чужбина (43%), свободното време и занимание (забавление, кръстословици, судоку, проби, конкурси) (43%), изявления за здравето (35%), журналистика (политически публикации и анализи) (34%), районни вести (33%) и така нататък Новините от страната, чужбина, районните вести, спортните събития, журналистика и стопански тематики съставляват по-голям интерес за мъжете, в сравнение с за дамите. От своя страна, дамите се интересуват повече от мъжете от изявления в печатните издания за свободно време и занимание, здравна тема, просвета, всемирски вести и обучение.
В печатните издания младите (18-34 години) търсят най-често от новините за страната, изявления за развлечение и занимание (кръстословици, судоку), международни вести, спорт, прогноза за времето, хороскоп, разгласи, просвета и така нататък
Хората на междинна възраст (35-59 години) четат най-често вести за страната, изявления за развлечение и занимание (кръстословици, судоку), международни вести, просвета, здравна тема и така нататък
Рубриките и тематиките, които съставляват максимален интерес за възрастните (над 60 години), са вести за страната, международни вести, кръстословици и судоку, здравни тематики, журналистика, районни вести, прогноза за времето, хороскопи и така нататък
Преобладаващата част (57%) от читателската публика смята, че множеството печатни вестници в страната са подвластни от неразбираемо финансиране.
Не са еднопосочни настройките на читателската публика във връзка с взаимовръзката сред собствеността на желания вестник и обективността при представянето на информацията. Най-висок е делът на читателите, които смятат, че собствеността на даден вестник е от значително значение за обективността и независимостта на печатното издание – 47%. От своя страна, почти 21% от читателите не споделят безпокойство, че притежателят на вестника, който те четат, оказва значимо въздействие върху обективността и независимостта при представянето на информация.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ