Веселин Желев Снимка: фейсбукВеселин Желев, фейсбукРадан Кънев e напълно прав.

Веселин Желев Снимка: фейсбук
Веселин Желев, фейсбук

Радан Кънев e изцяло прав. Приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенген не зависи нито от Европейския парламент, нито от Европейската комисия и целият звук, който се подвига у нас към техните изяви по тематиката, е безрезултатен. Кънев е прав и че Европа още веднъж е под интензивен миграционен напън и разширението на зоната за напредване без паспортен надзор сега не е най-продаваемата политическа концепция – и на европейско, и на национално равнище.

Но има и нещо, което Кънев не споделя, допускам, поради деликатното си политическо състояние. С президент Румен Радев, с назначено от него държавно управление, с „ проевропейски партии “, които се коалират с Българска социалистическа партия, с „ Възраждане “ в Народното събрание никой няма да пусне България в Шенген. Никой не е вманиачен по време на война в Европа да даде ключа от външната ѝ врата на троянските коне (по-скоро магарета) на съперника, т.е. да му подари цялостен достъп до базите данни, свързани с европейската сигурност и да повери на проксита на Москва контрола върху външните граници на Европейски Съюз.

Политическата групировка на Кънев, за жалост на цялата демократична общественост у нас, към този момент има съдружна история с тези проксита и основната ѝ грижа в този момент не би трябвало да бъде по кое време ще ни пуснат в Шенген, а по какъв начин да почисти репутацията си от срамните червени петна. Според мене ще ѝ трябват години на надълбоко смирение и неизбежни промени в управлението.

А и ентусиазмът за Шенген сега е непотребен. Зоната съществува в огромна степен алегорично още от пандемията поради възобновения надзор по някои от вътрешните ѝ граници – нещо планувано от кодекса ѝ. Принос за възобновения надзор от по-рано имат и миграционната рецесия, и тероризмът. Европейските водачи, които считат, че зоната би трябвало да бъде реформирана, преди да се уголемява, имат учредения. За да работи пълноценно Шенген през днешния ден, Европейски Съюз би трябвало да има обща политика за миграция и леговище, само че страните членки още не могат да реализират единодушие за нея.