За успешната кариера, любовта към родината и избора да се върнеш в нея
Веселин Димитров е учил два пъти в немски университети – и два пъти се връща в България. През 2005 година той приключва икономическа публицистика във Висшето учебно заведение в Бремен, а през 2011 година – медия мениджмънт в Института за публицистика и медийни науки в Хановер, като стипендиант на Германската работа за научен продан (DAAD). Решението му да се върне в България - двата пъти е било по-скоро непринудено, само че към този момент Веселин, който е на 35 години не съжалява за избора си.
Къде работиш в този момент и на каква позиция?
Работя в TBI Bank като шеф на отдел „ Корпоративни връзки “ за България и Румъния.
Опиши работата си с няколко фрази?
TBI Bank е в развой на доста амбициозна смяна. Искаме да станем цифрова банка от ново потомство, да привличаме най-хубавите гении, да станем още по-фокусирани към клиентите. Моята работа е тези процеси, както и резултатите от тях, да бъдат забележими от оптимално огромна аудитория.
Къде си учил и работил в чужбина?
Учил съм в Германия, имам една годна магистратура и една странна тапия, нещо приблизително сред бакалавър и магистър. Как се случи това? След гимназия отпътувах да изучавам икономическа публицистика в Бремен. Тогава Болонската промяна към момента не беше напълно осъществена. Смятайте какъв брой от дълго време е било! Дипломата ми е така наречен diplom – четири години учене, с една практическа година. Мисля, че през днешния ден не е приета на никое място отвън Германия, само че самата стратегия беше доста смислена. Магистратурата ми в Хановерския институт за медийни науки също, апропо, тя към този момент си е изцяло приета. Като студент съм работил в Германия, а в последните години съм имал планове из задачите Балкани – от Турция до Словения.
Защо избра да се върнеш в България?
Първият път стана непринудено. Бях прегрял след дипломната си работа, пристигнах сякаш за едно море, пък то и есента беше доста топла… Един ден видях публикация за работа във вестник „ Капитал “, завоювах си позицията и по този начин и не се върнах в Германия. През 2009 година отпътувах още веднъж за магистратурата, тогава в пика на финансовата рецесия си мислех, че медиите в България западат и няма нито да се занимавам с медии, нито ще се връщам. Е, две години по-късно ми предложиха да стана заместител основен редактор на списание Forbes. На 29 години това ми се стори като смилена кариерна стъпка, по тази причина и се върнах. Този опит демонстрира, че не е наложително да имаш огромната картина – да искаш да промениш страната или да вярваш безусловно в нейното развиване, с цел да избереш да се върнеш. Това решение може и да е и непринудено и персонално, само че и да е вярно. Така или другояче през днешния ден времето е такова, че в този момент си тук, на следващия ден си другаде. Изборът къде да си и къде да работиш е непрекъснат.
Защо би посъветвал младежите да се върнат в България?
По прагматични, сантиментални и носталгични аргументи. Тук сега средата е доста динамична, с гений и упоритост доста бързо можеш да се изстреляш нагоре кариерно. Още доста млад можеш да има порядъчен стандарт на живот. В България имаш една топлота и човешки връзки, която нямаш на никое място другаде. У дома просто е по-хубаво. От друга страна мога да дам също толкоз доста причини на младежите за какво да не се връщат в България или за какво е добре да натрупат работен опит и в чужбина.
Какво би споделил на тези, които считат, че в България няма бъдеще?
Бих им споделил, че бъдещето зависи от тях. Нищо срещу мрънкането, да си сериозен е супер, само че би трябвало и да действаш. В България има бъдеще, в случай че публичната сила се насочи към градене, което стъпва на неодобрение от изчезналото бъдеще. Супер доста смислени млади организации започнаха по този начин в последните години. Вземете „ Заедно в час “, „ Тук-там “, 180 degrees България, TimeHeroes, „ Образование България 2030 “, „ Подари време “. Голяма част от тях се движат от хора, които всекидневно вървят на естествена работа, само че отделят свободното си време, с цел да развиват средата към нас. Разбира се, не е наложително всеки да се занимава с толкоз значими планове и дела. За да създадем работещо гражданско общество в България обаче, имаме потребност от всеки един мощен гласове и деяние.
Какви бяха трите най-големи провокации пред теб, когато се върна?
Първо, да намеря същински предизвикателна работна среда. Много е значимо, кой ще е първият ти началник – дали ще те научи да си виновен, пореден и смел. Второ, да си стъпя на краката финансово. Когато си пристигнах първия път през 2005 година, месечната ми стартова заплата в България, беше колкото изкарвах за два дни в Германия. Днес мисля разликата не е толкоз фрапантна. Трето, да покажа на родителите си какъв брой съм се трансформирал и израснал. За тях времето, в което ме е нямало е било като момент – детето отпътува, детето се прибра за лятото няколко години, детето се върна. A през цялото това време на детето са му се случили хиляда неща и, най-малкото, към този момент не е дете.
Какво ти липсваше най-вече, до момента в който беше в чужбина?
Приятелите и роднините. Не мисля, че е имало нещо друго, обичам и луканка и нашите планини зелени, само че постоянно съм намирал съответен сурогат.
Опиши живота си в България накратко?
Забавен, благополучен и динамичен, само че затворен в балон.
Каква е твоята формула за триумф?
Благодаря за въпроса, постоянно съм желал да намеря отговора му. Опитвам да съм доста целеустремен, пореден и отдаден в нещата, които върша. Опитвам да съм самокритичен и справедлив към метода, по който ги върша. Опитвам да меря крайния резултат и резултата и въздействието от него. Опитвам да работя с хора, с които да се развиваме взаимно. Дали това ме е довело до триумф – прекомерно самоироничен съм, с цел да се схващам и за съумял.
Виж свободните позиции в ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД
P.S: "Аз избрах България " е взаимна самодейност на Zaplata.bg и Държавната организация за българите в чужбина.
Къде работиш в този момент и на каква позиция?
Работя в TBI Bank като шеф на отдел „ Корпоративни връзки “ за България и Румъния.
Опиши работата си с няколко фрази?
TBI Bank е в развой на доста амбициозна смяна. Искаме да станем цифрова банка от ново потомство, да привличаме най-хубавите гении, да станем още по-фокусирани към клиентите. Моята работа е тези процеси, както и резултатите от тях, да бъдат забележими от оптимално огромна аудитория.
Къде си учил и работил в чужбина?
Учил съм в Германия, имам една годна магистратура и една странна тапия, нещо приблизително сред бакалавър и магистър. Как се случи това? След гимназия отпътувах да изучавам икономическа публицистика в Бремен. Тогава Болонската промяна към момента не беше напълно осъществена. Смятайте какъв брой от дълго време е било! Дипломата ми е така наречен diplom – четири години учене, с една практическа година. Мисля, че през днешния ден не е приета на никое място отвън Германия, само че самата стратегия беше доста смислена. Магистратурата ми в Хановерския институт за медийни науки също, апропо, тя към този момент си е изцяло приета. Като студент съм работил в Германия, а в последните години съм имал планове из задачите Балкани – от Турция до Словения.
Защо избра да се върнеш в България?
Първият път стана непринудено. Бях прегрял след дипломната си работа, пристигнах сякаш за едно море, пък то и есента беше доста топла… Един ден видях публикация за работа във вестник „ Капитал “, завоювах си позицията и по този начин и не се върнах в Германия. През 2009 година отпътувах още веднъж за магистратурата, тогава в пика на финансовата рецесия си мислех, че медиите в България западат и няма нито да се занимавам с медии, нито ще се връщам. Е, две години по-късно ми предложиха да стана заместител основен редактор на списание Forbes. На 29 години това ми се стори като смилена кариерна стъпка, по тази причина и се върнах. Този опит демонстрира, че не е наложително да имаш огромната картина – да искаш да промениш страната или да вярваш безусловно в нейното развиване, с цел да избереш да се върнеш. Това решение може и да е и непринудено и персонално, само че и да е вярно. Така или другояче през днешния ден времето е такова, че в този момент си тук, на следващия ден си другаде. Изборът къде да си и къде да работиш е непрекъснат.
Защо би посъветвал младежите да се върнат в България?
По прагматични, сантиментални и носталгични аргументи. Тук сега средата е доста динамична, с гений и упоритост доста бързо можеш да се изстреляш нагоре кариерно. Още доста млад можеш да има порядъчен стандарт на живот. В България имаш една топлота и човешки връзки, която нямаш на никое място другаде. У дома просто е по-хубаво. От друга страна мога да дам също толкоз доста причини на младежите за какво да не се връщат в България или за какво е добре да натрупат работен опит и в чужбина.
Какво би споделил на тези, които считат, че в България няма бъдеще?
Бих им споделил, че бъдещето зависи от тях. Нищо срещу мрънкането, да си сериозен е супер, само че би трябвало и да действаш. В България има бъдеще, в случай че публичната сила се насочи към градене, което стъпва на неодобрение от изчезналото бъдеще. Супер доста смислени млади организации започнаха по този начин в последните години. Вземете „ Заедно в час “, „ Тук-там “, 180 degrees България, TimeHeroes, „ Образование България 2030 “, „ Подари време “. Голяма част от тях се движат от хора, които всекидневно вървят на естествена работа, само че отделят свободното си време, с цел да развиват средата към нас. Разбира се, не е наложително всеки да се занимава с толкоз значими планове и дела. За да създадем работещо гражданско общество в България обаче, имаме потребност от всеки един мощен гласове и деяние.
Какви бяха трите най-големи провокации пред теб, когато се върна?
Първо, да намеря същински предизвикателна работна среда. Много е значимо, кой ще е първият ти началник – дали ще те научи да си виновен, пореден и смел. Второ, да си стъпя на краката финансово. Когато си пристигнах първия път през 2005 година, месечната ми стартова заплата в България, беше колкото изкарвах за два дни в Германия. Днес мисля разликата не е толкоз фрапантна. Трето, да покажа на родителите си какъв брой съм се трансформирал и израснал. За тях времето, в което ме е нямало е било като момент – детето отпътува, детето се прибра за лятото няколко години, детето се върна. A през цялото това време на детето са му се случили хиляда неща и, най-малкото, към този момент не е дете.
Какво ти липсваше най-вече, до момента в който беше в чужбина?
Приятелите и роднините. Не мисля, че е имало нещо друго, обичам и луканка и нашите планини зелени, само че постоянно съм намирал съответен сурогат.
Опиши живота си в България накратко?
Забавен, благополучен и динамичен, само че затворен в балон.
Каква е твоята формула за триумф?
Благодаря за въпроса, постоянно съм желал да намеря отговора му. Опитвам да съм доста целеустремен, пореден и отдаден в нещата, които върша. Опитвам да съм самокритичен и справедлив към метода, по който ги върша. Опитвам да меря крайния резултат и резултата и въздействието от него. Опитвам да работя с хора, с които да се развиваме взаимно. Дали това ме е довело до триумф – прекомерно самоироничен съм, с цел да се схващам и за съумял.
Виж свободните позиции в ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД
P.S: "Аз избрах България " е взаимна самодейност на Zaplata.bg и Държавната организация за българите в чужбина.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ