Mea culpa
Весела Лечева – олимпийски и петкратен международен първенец, почетен жител на Велико Търново: Mea culpa (моята вина)
Участвала съм в избора на Корнелия Нинова и съм подкрепяла промените, които тя предложи, както и задачите и правилата, които си поставяхме през 2016 година. Защитавала съм и директния избор, и ограничаването в мандатите на депутатите, и несъвместяването на постове, тъй че повече хора да вземат участие в ръководството на партията. Всичко това обаче остана в предишното. На последния конгрес се видя, че Нинова желае да чуе единствено 415 членове, а не 80 000 и сама се отхвърли от директния избор. Несъвместяването на постове бе забравено – всички, които са на управителни позиции в Народното събрание и в изпълнителната власт, са на управителни позиции и в партията. За кое да мислят по-напред…? За тези години се трансформираха и задачите. Вече никой не си слага за цел Българска социалистическа партия да е водеща партия. През 2017 година се борехме за първото място, а през днешния ден сме на четвърто. На всичкото от горната страна ни се внушава, че с 26 депутати реализираме повече, в сравнение с с 80, тъй като видите ли, сме в изпълнителната власт. Докога и с цената на какви взаимни отстъпки? Никой не споделя обаче, че от тази власт ще се употребяват директно 50 – 60 доближени на ръководителя, а отговорността ще се носи от цялата партия. В държавно управление с три десни партии мъчно ще можем да осъществим обществената си стратегия. Нашите членове и симпатизанти отново ще останат излъгани. Промениха се и правилата. В началото на първия мандат на Нинова бе възобновен разговорът вътре в партията, а управителни позиции заеха и хора, които партията почиташе, без значение че са били доближени на други ръководители или са представители на разнообразни идейни течения. Днес в управлението доминират хора, които нямат извоювани избори. Такива се избират и за назначенията по места. „ Верен на ръководителя “ стана главен аршин за партийно израстване. Аз мисля, че би трябвало да бъдеш правилен на концепциите и на правилата. Както и да можеш да работиш с хора. Промени се и отношението към президента. Този, който през 2016 година ни върна вярата, че Българска социалистическа партия може да победи ГЕРБ и да е първа мощ на избори. Така и не разбрахме за какво пет години по-късно управлението бавеше поддръжката за втория му мандат, за какво се саботираха срещите му в страната и за какво се атакуваше той и служебните му държавни управления. Тя се опита да вкара цялата партия в интригата против нашия президент. Добре че редовите ни членове и симпатизанти бяха мъдри и с вота си демонстрираха, че не вземат участие в този сюжет. Не стана ясно дали зад това стои персонален спор на ръководителя, или ползи към друга партия. Факт е обаче, че един от най-яростните критици на Румен Радев през днешния ден е шеф на кабинета на Корнелия Нинова. Всичко това слага Българска социалистическа партия пред бездна, която се прикрива с четири министерски кресла. Тази власт в никакъв случай няма да бъде усетена от редовите членове, тъй като е прекомерно високо и прекомерно надалеч. Въпреки това всеки от нас ще носи отговорност за нея. Моментът е повратен за мисленето на нашите членове, които един път вечно би трябвало да решат кое им е по-важно – ръководителя на Българска социалистическа партия или самата Българска социалистическа партия. Корнелия Нинова или Партията? Защото те не са едно и също. Моята виновност е, че аз избрах Българска социалистическа партия!
Участвала съм в избора на Корнелия Нинова и съм подкрепяла промените, които тя предложи, както и задачите и правилата, които си поставяхме през 2016 година. Защитавала съм и директния избор, и ограничаването в мандатите на депутатите, и несъвместяването на постове, тъй че повече хора да вземат участие в ръководството на партията. Всичко това обаче остана в предишното. На последния конгрес се видя, че Нинова желае да чуе единствено 415 членове, а не 80 000 и сама се отхвърли от директния избор. Несъвместяването на постове бе забравено – всички, които са на управителни позиции в Народното събрание и в изпълнителната власт, са на управителни позиции и в партията. За кое да мислят по-напред…? За тези години се трансформираха и задачите. Вече никой не си слага за цел Българска социалистическа партия да е водеща партия. През 2017 година се борехме за първото място, а през днешния ден сме на четвърто. На всичкото от горната страна ни се внушава, че с 26 депутати реализираме повече, в сравнение с с 80, тъй като видите ли, сме в изпълнителната власт. Докога и с цената на какви взаимни отстъпки? Никой не споделя обаче, че от тази власт ще се употребяват директно 50 – 60 доближени на ръководителя, а отговорността ще се носи от цялата партия. В държавно управление с три десни партии мъчно ще можем да осъществим обществената си стратегия. Нашите членове и симпатизанти отново ще останат излъгани. Промениха се и правилата. В началото на първия мандат на Нинова бе възобновен разговорът вътре в партията, а управителни позиции заеха и хора, които партията почиташе, без значение че са били доближени на други ръководители или са представители на разнообразни идейни течения. Днес в управлението доминират хора, които нямат извоювани избори. Такива се избират и за назначенията по места. „ Верен на ръководителя “ стана главен аршин за партийно израстване. Аз мисля, че би трябвало да бъдеш правилен на концепциите и на правилата. Както и да можеш да работиш с хора. Промени се и отношението към президента. Този, който през 2016 година ни върна вярата, че Българска социалистическа партия може да победи ГЕРБ и да е първа мощ на избори. Така и не разбрахме за какво пет години по-късно управлението бавеше поддръжката за втория му мандат, за какво се саботираха срещите му в страната и за какво се атакуваше той и служебните му държавни управления. Тя се опита да вкара цялата партия в интригата против нашия президент. Добре че редовите ни членове и симпатизанти бяха мъдри и с вота си демонстрираха, че не вземат участие в този сюжет. Не стана ясно дали зад това стои персонален спор на ръководителя, или ползи към друга партия. Факт е обаче, че един от най-яростните критици на Румен Радев през днешния ден е шеф на кабинета на Корнелия Нинова. Всичко това слага Българска социалистическа партия пред бездна, която се прикрива с четири министерски кресла. Тази власт в никакъв случай няма да бъде усетена от редовите членове, тъй като е прекомерно високо и прекомерно надалеч. Въпреки това всеки от нас ще носи отговорност за нея. Моментът е повратен за мисленето на нашите членове, които един път вечно би трябвало да решат кое им е по-важно – ръководителя на Българска социалистическа партия или самата Българска социалистическа партия. Корнелия Нинова или Партията? Защото те не са едно и също. Моята виновност е, че аз избрах Българска социалистическа партия!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ