Вероятно всяка майка не веднъж се е удивлявала на уникалната

Вероятно всяка майка не един път се е удивлявала на неповторимата дарба на детето си да смени нервен рев, плевел смях и замислено изражение в границите на три минути. Всъщност, ние, възрастните, сме способни да създадем напълно същото за същото време, само че нормално не го демонстрираме. Плачът, гневът, озадачението, тъгата, че и смехът от време на време, минават през тялото ни, само че вместо да излязат необезпокоявани и да правят отстъпка ред на идната страст, както при децата, те „ засядат “ в нас.

Понякога ги крием от другите, а различен път даже не си даваме сметка за тяхното битие. Издайническите признаци като стесняване на стомаха, учестено дишане, зачервяване, тежест и доста други, от дълго време са станали част от живота ни. Криенето на страстите е почнало преди толкоз доста години и никой не помни нито по кое време, нито за какво.

Как да си помогнем?

Напоследък семинарите за личностно развиване са доста известни. С помощта на лектори, човек надниква в подсъзнанието си и посредством разнообразни техники страстите една по една стартират да се освобождават. Виждала съм на тип сдържани и извънредно постоянни прочувствено мъже да плачат като дребни деца, а дамите са съвсем непрекъснато с влажни очи, което не пречи на групата да избухва постоянно в смях от най- дребните мотиви. Количеството страсти, които излизат на повърхността, откакто са живяли в тялото ни безусловно десетилетия, е удивително. Всеки смъква маската, само че тъй като всички други го вършат. В всекидневието ни, изключително на работното място, ден след ден построяваме имиджа си и...но става по- неприятно.

Потиснатите страсти разболяват

Невъзможността да записваме и да преработим по здравословен метод възприятията води само до заболявания. Ако лекарите от предишното столетие подозираха, че огромен % от заболяванията имат прочувствен генезис, то актуалните по- необятно скроени лекари са все по- склонни да имат вяра, че това важи за съвсем 100 % от болесттите. Включително ракът се третира от холистичните лекари като неспособност да извиним, дълбоки усеща на яд, завист и предпочитание за възмездие и то заключени вътре в нас и несподелени. Дори не е наложително да се е случило нещо знаменателно, може просто да не сме дали прошка на родителите си, че са ни дали рано на детска градина, че не са ни разрешили да учим изобразяване, че са толерирали повече брат ни.

Да приемем страстите си

Семинарите и консултациите със експерт ни дават достъп до подсъзнанието и потиснатите усеща, само че са скъпи. Запитах се за какво първо се учим да потискаме страстите си, а след това даваме луди пари, с цел да ни научат да ги освобождаваме? Много хора неверно дефинират гнева, тъгата, раздразнението и тъгата като „ неприятни “ страсти. Те не са неприятни, ни най- малко, те са метод да реагираме на действителността. Болестта не поражда, когато крещим от гняв или плачем от изтощение. Болестите се появяват, когато попречим на страстта да премине през нас и я стопираме, а по-късно с размишления я възраждаме още веднъж и още веднъж. Ако петнадесетминутен яд не би ни навредил с нищо, то двудневният яд към този момент визира физиологията ни. Ами в случай че разсъждаваме над случката и се ядосваме към този момент цяла година? Разказваме, помним, не желаеме да разберем другия, не желаеме да извиним, безспирно ровим в раната... Това е началото на заболяването.

Нашите деца могат да ни оказват помощ

Когато пристигна моментът да възпитаме лични деца, можем да чуем вярванията си за страстите изказани на глас: „ Недей да крещиш, не е културно! “, „ Спри да плачеш незабавно! “, „ Не се смей толкоз високо! “ Защо продължаваме да учим децата си да затварят в себе си същинските си усеща, а не се учим от тях ние самите? Те одобряват своите страсти и директно ги показват. В което ние непрекъснато им пречим с нашето образование. Напоследък сякаш родителите са по- толерантни към дребни прочувствени „ провинения “, само че съм чувала и много крайни изявления от вида на: „ Не ми се лигави! “, когато детето се пробва да се умилква, преправя си гласа или подскача, ръкомаха. Това за него е просто израз на любов и на спонтанна наслада от живота и то в никакъв случай не би могло да разбере за какво проявата на тези хубави страсти води до това да му се скарате. В подсъзнанието му остава връзката „ аз показвам любов и наслада – те ми се карат “ и то стопира да показва тези страсти, с цел да не ядосва мама и баща.

Постоянна връзка с емоционалността - най- значимият урок на децата

Погледнете детето си – то се сърди, крещи, споделя на другото: „ Повече няма да играя с теб! “, а единствено след минути двете деца още веднъж се смеят и тичат дружно. Никой не помни спречкването. Да сте чували за злопаметно четиригодишно дете? Просто не съществува... За страдание, още след петата година децата ни към този момент са програмирани от нас самите... да се саморазрушат от вътрешната страна. Бързото преправяне на страстите е това, на което ние би трябвало да се учим от децата. Сигурно сте виждали по какъв начин играят с часове с непознато дете, забавляват се, смеят се, прегръщат се, споделят си, а след това се разделят с усмивка, когато им махнете за потегляне. Не си знаят имената, не питат дали ще се видят още веднъж, не плачат едно за друго, просто живеят за мига. Животът тъкмо в този момент, без болката от предишното и без страховете за бъдещето да дебнат непрекъснато, това е ключът към здравето и нещо, което единствено децата умеят.