Това са 13-те най-радиоактивни места на планетата
Вероятно всички са чували за нуклеарните повреди в АЕЦ „ Ленин “ в Чернобил и АЕЦ „ Фукушима “, само че те надалеч не са единствените радиоактивни места на нашата планета. В идната ранглиста ще прочетете за най-опасните и евентуално смъртоносни места по света, където радиацията продължава да е доста висока.
Снимка: Wikimedia Commons
1. АЕЦ „ Фукушима “
През 2011 година опустошително земетресение с магнитуд 9,91 по скалата на Рихтер провокира цунами, което преодолява защитните загради на японската нуклеарна електроцентрала. Това предизвиква най-тежката нуклеарна повреда след „ Чернобил “.
АЕЦ „ Фукушима “ устоява на труса, само че цунамито е повече от два пъти по-силно от това, което централата може да поеме. Ударът на водата предизвиква помпите за изстудяване на нуклеарните реактори за спрат работа, което води до приключване на нуклеарно деен материал от трите реактора.
Снимка: Wikimedia Commons
Радиоактивната вода изтича назад в Тихия океан.
АЕЦ „ Фукушима “ остава изцяло затворена, само че все пак нуклеарното замърсяване остава извънредно съществено. Учени пресмятат, че ще са потребности четири десетилетия, с цел да може електроцентралата да бъде изцяло изведена от употреба.
Снимка: Wikimedia Commons
2. Чернобил
През април 1986 година се случва нуклеарната повреда в АЕЦ „ Ленин “ в Чернобил – може би най-известното злополучие в света.
По време на рутинна симулация за сигурността на системата, тя бива деактивирана, което води до голяма парна детонация и радиоактивен пожар.
Снимка: Wikimedia Commons
Огънят изпраща големи количества радиоактивен материал в атмосферата, който след това се разнася над Съюз на съветските социалистически републики и елементи от Европа.
Съвременни калкулации сочат, че милиони хора са били изложени на радиацията от „ Чернобил “, като сред 4 и 93 хиляди души са умряли.
3. „ Полигонът “, Семиплатанинск, Казахстан
На трета позиция се подрежда едно от малко познатите по света радиоактивни места. Това е така наречен „ Полигон “, където Съветският съюз е тествал радиоактивни оръжия по време на Студената война.
От 1949 до 1989 година там са извършени към 450 нуклеарни опита.
Влиянието на рисковата радиация на близките поданици било крито години наред от руските управляващи и за него излиза наяве едвам през 1991 година, когато „ Полигонът “ публично е затворен.
Снимка: Wikimedia Commons
4. Полигонът „ Ханфорд “, Вашингтон
По време на студената война в полигонът „ Ханфорд “ в Съединените щати е добиван плутоний. Това е основният доставчик с радиоактивния материал по време на Студената война.
В „ Ханфорд “ е придобит плутоний за към 60 хиляди нуклеарни оръжия, както и този, употребен за бомбата, пусната над Нагасаки през 1945 година
Макар към този момент да не е в употреба, „ Ханфорд “ там не престават да се съхраняват две трети от радиоактивните боклуци на Съединените щати. По-голямата част е заровена в земята, само че големи елементи от водите също са радиоактивни.
Снимка: Wikimedia Commons
5. Сибирският химически комбинат в Северск, Русия
Това е един от доста радиоактивни комбинати в Русия, където са създавани нуклеарни оръжия по време на Студената война.
След рухването на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, комбинатът стопира да създава плутоний и обогатен уран, като сега се употребява за предпазване на радиоактивни материали.
Комбинатът сега обезпечава обогатен уран за горивните потребности на Русия, продава и на задгранични клиенти.
Авантюристи карат кану и каяк в неразрешената зона на Чернобил Това е новата фикс идея измежду туристите
6. Мината за рандеман на уран в Маилу-Су в Киргизстан
За разлика от предходните места в класацията, Маилу-Су в никакъв случай не е бил обект на нуклеарна електроцентрала или на химически цех. Мястото е богат източник на уран.
По време на Студената война Съветският съюз провел огромни минни интервенции в Маилу-Су за рандеман на уранова руда.
Радиоактивните остатъци били заравяни към мината, само че големи елементи от тях просто били захвърлени в природата.
Мястото е предразположено и към сеизмична интензивност и всеки по-силен трус заплашва да изхвърли още радиоактивен боклук на повърхността и той да попадне във водите.
Снимка: Wikimedia Commons
7. Брегът на Сомалия
Сомалийският бряг продължава да е мощно нечист от радиоактивни боклуци. Причината – незаконно изхвърляне на токсични материали в продължение на години, евентуално свързани с италианската престъпна организация „ Ндрангета “.
Смята се, че не по-малко от 600 варела с токсични и радиоактивни боклуци се чака да провокират една от най-сериозните екологични произшествия в близкото ни бъдеще.
Според Организация на обединените нации ръждясалите варели с боклуци са излезли на сомалийския бряг след цунамито през 2004 година Според разнообразни калкулации, те са изхвърлени в океана още през 90-те години.
Кошмарът Чернобил: 34 години след повредата Реактор №4 на руската централа избухва на 26 април в 01:23 ч. през 1986 година
8. Институтът за радиотерапия „ Гоиано “, Бразилия
Опит за обир на изоставената болница за радиотерапия в Бразилия води до разлив на големи количества радиоактивни боклуци, които били оставени на място.
Инцидентът се случва през септември 1987 година
Регистрирани са четири смъртни случая и стотици хора, които са били изложени на рискови дози радиация.
Според списание „ Тайм “ случаят в Бразилия е един от най-тежките радиоактивни произшествия в историята ни.
Снимка: Wikimedia Commons
9. „ Селафийлд “, Англия
„ Селафийлд “ е мястото, където Англия е произвеждала огромни количества радиоактивни материали по време на Студената война. Днес се употребява за преправка на нуклеарно гориво.
Комплексът се намира на брега на Ирландско море и е първият в света, който е употребен за комерсиално произвеждане на нуклеарна електрическа енергия. Сега към този момент не действа.
По време на работата си „ Селафийлд “ изпуска към 8 милиона литра радиоактивна вода назад в морето, трансформирайки Ирландско море в най-радиоактивните води в света.
10. Индустриален комплекс „ Маяк “, Русия
Индустриалният комплекс „ Маяк “ в Челябинск, Русия, е бил основен доставчик с плутоний за локалните нуклеарни централи. На място се е случил и един от най-опасните произшествия в света.
Според интернационалната ранглиста за радиоактивни събития случаят в „ Маяк “ е равнище 6, подреждайки го на трето място за най-опасно нуклеарно събитие.
При детонация през 1975 година над 100 тона радиоактивен боклук е разпилян в атмосферата. Инцидентът е бил потулен до 80-те години.
Още преди този момент индустриалният комплекс е изхвърлял нуклеарни боклуци в покрайнините, както и в езерото Карачей, което води до замърсяване на питейната вода на хиляди хора.
Снимка: Wikimedia Commons
11. BOMARC RW-1, база „ МакГуайър “, Ню Джърси
Във въздушна база „ МакГуайър “ се намира ограден сектор, който през 2007 година е систематизиран като един от най-радиоактивните в света.
През юни 1960 година там се е случила случая детонация на нуклеарна бойна глава W40, която замърсява покрайнините с радиоактивен материал.
Макар незабавно да е проведена почистваща и ограничаваща радиацията задача, до ден сегашен базата продължава да е с доста високо замърсяване.
Снимка: Wikimedia Commons
12. Урановата мина в Чърч Рок, Ню Мексико
Мината за рандеман на уран край Чърч Рок, Ню Мексико, е мястото на един от най-тежките радиоактивни произшествия в човешката история.
През 1979 година голям разлив на радиоактивни боклуци замърсява река Пуерко.
Замърсяването стига до 130 километра надолу по течението, достигайки земите на племената Навахо в Аризона.
При премерване радиацията била хиляди пъти над нормата.
За последно реката е измерена през 2003 година – към момента е радиоактивна.
Снимка: Wikimedia Commons
13. База „ Обервийер “, Париж
На последно място е една необикновена база във Франция, където замърсяването с радиация се дължи на химически опити.
През 20-те и 30-те години там са провеждани опити със соли на Радий-226, водени от Федерик и Ирен Жолио-Кюри. Ирен е щерка на известните физици и химици Мария и Пиер Кюри и брачна половинка на Федерик Жолио-Кюри. Двамата откриват изкуствената и позитронната радиоактивност, за което получават Нобелова премия за химия през 1935 година
По-късно на същото място френската войска е правила радиоактивни опити.
Сериозни опити за разчистване на мястото стартират през 90-те години, откакто са открити 61 варела с Цезий-137 и Радий-226, както и към 60 кубични метра нечиста почва.
През 2006 година са открити още нечисти места наоколо до базата, където е открито, че локалните заболяват от рак доста по-често от на всички места другаде.
Снимка: Wikimedia Commons
1. АЕЦ „ Фукушима “
През 2011 година опустошително земетресение с магнитуд 9,91 по скалата на Рихтер провокира цунами, което преодолява защитните загради на японската нуклеарна електроцентрала. Това предизвиква най-тежката нуклеарна повреда след „ Чернобил “.
АЕЦ „ Фукушима “ устоява на труса, само че цунамито е повече от два пъти по-силно от това, което централата може да поеме. Ударът на водата предизвиква помпите за изстудяване на нуклеарните реактори за спрат работа, което води до приключване на нуклеарно деен материал от трите реактора.
Снимка: Wikimedia Commons
Радиоактивната вода изтича назад в Тихия океан.
АЕЦ „ Фукушима “ остава изцяло затворена, само че все пак нуклеарното замърсяване остава извънредно съществено. Учени пресмятат, че ще са потребности четири десетилетия, с цел да може електроцентралата да бъде изцяло изведена от употреба.
Снимка: Wikimedia Commons
2. Чернобил
През април 1986 година се случва нуклеарната повреда в АЕЦ „ Ленин “ в Чернобил – може би най-известното злополучие в света.
По време на рутинна симулация за сигурността на системата, тя бива деактивирана, което води до голяма парна детонация и радиоактивен пожар.
Снимка: Wikimedia Commons
Огънят изпраща големи количества радиоактивен материал в атмосферата, който след това се разнася над Съюз на съветските социалистически републики и елементи от Европа.
Съвременни калкулации сочат, че милиони хора са били изложени на радиацията от „ Чернобил “, като сред 4 и 93 хиляди души са умряли.
3. „ Полигонът “, Семиплатанинск, Казахстан
На трета позиция се подрежда едно от малко познатите по света радиоактивни места. Това е така наречен „ Полигон “, където Съветският съюз е тествал радиоактивни оръжия по време на Студената война.
От 1949 до 1989 година там са извършени към 450 нуклеарни опита.
Влиянието на рисковата радиация на близките поданици било крито години наред от руските управляващи и за него излиза наяве едвам през 1991 година, когато „ Полигонът “ публично е затворен.
Снимка: Wikimedia Commons
4. Полигонът „ Ханфорд “, Вашингтон
По време на студената война в полигонът „ Ханфорд “ в Съединените щати е добиван плутоний. Това е основният доставчик с радиоактивния материал по време на Студената война.
В „ Ханфорд “ е придобит плутоний за към 60 хиляди нуклеарни оръжия, както и този, употребен за бомбата, пусната над Нагасаки през 1945 година
Макар към този момент да не е в употреба, „ Ханфорд “ там не престават да се съхраняват две трети от радиоактивните боклуци на Съединените щати. По-голямата част е заровена в земята, само че големи елементи от водите също са радиоактивни.
Снимка: Wikimedia Commons
5. Сибирският химически комбинат в Северск, Русия
Това е един от доста радиоактивни комбинати в Русия, където са създавани нуклеарни оръжия по време на Студената война.
След рухването на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година, комбинатът стопира да създава плутоний и обогатен уран, като сега се употребява за предпазване на радиоактивни материали.
Комбинатът сега обезпечава обогатен уран за горивните потребности на Русия, продава и на задгранични клиенти.
Авантюристи карат кану и каяк в неразрешената зона на Чернобил Това е новата фикс идея измежду туристите
6. Мината за рандеман на уран в Маилу-Су в Киргизстан
За разлика от предходните места в класацията, Маилу-Су в никакъв случай не е бил обект на нуклеарна електроцентрала или на химически цех. Мястото е богат източник на уран.
По време на Студената война Съветският съюз провел огромни минни интервенции в Маилу-Су за рандеман на уранова руда.
Радиоактивните остатъци били заравяни към мината, само че големи елементи от тях просто били захвърлени в природата.
Мястото е предразположено и към сеизмична интензивност и всеки по-силен трус заплашва да изхвърли още радиоактивен боклук на повърхността и той да попадне във водите.
Снимка: Wikimedia Commons
7. Брегът на Сомалия
Сомалийският бряг продължава да е мощно нечист от радиоактивни боклуци. Причината – незаконно изхвърляне на токсични материали в продължение на години, евентуално свързани с италианската престъпна организация „ Ндрангета “.
Смята се, че не по-малко от 600 варела с токсични и радиоактивни боклуци се чака да провокират една от най-сериозните екологични произшествия в близкото ни бъдеще.
Според Организация на обединените нации ръждясалите варели с боклуци са излезли на сомалийския бряг след цунамито през 2004 година Според разнообразни калкулации, те са изхвърлени в океана още през 90-те години.
Кошмарът Чернобил: 34 години след повредата Реактор №4 на руската централа избухва на 26 април в 01:23 ч. през 1986 година
8. Институтът за радиотерапия „ Гоиано “, Бразилия
Опит за обир на изоставената болница за радиотерапия в Бразилия води до разлив на големи количества радиоактивни боклуци, които били оставени на място.
Инцидентът се случва през септември 1987 година
Регистрирани са четири смъртни случая и стотици хора, които са били изложени на рискови дози радиация.
Според списание „ Тайм “ случаят в Бразилия е един от най-тежките радиоактивни произшествия в историята ни.
Снимка: Wikimedia Commons
9. „ Селафийлд “, Англия
„ Селафийлд “ е мястото, където Англия е произвеждала огромни количества радиоактивни материали по време на Студената война. Днес се употребява за преправка на нуклеарно гориво.
Комплексът се намира на брега на Ирландско море и е първият в света, който е употребен за комерсиално произвеждане на нуклеарна електрическа енергия. Сега към този момент не действа.
По време на работата си „ Селафийлд “ изпуска към 8 милиона литра радиоактивна вода назад в морето, трансформирайки Ирландско море в най-радиоактивните води в света.
10. Индустриален комплекс „ Маяк “, Русия
Индустриалният комплекс „ Маяк “ в Челябинск, Русия, е бил основен доставчик с плутоний за локалните нуклеарни централи. На място се е случил и един от най-опасните произшествия в света.
Според интернационалната ранглиста за радиоактивни събития случаят в „ Маяк “ е равнище 6, подреждайки го на трето място за най-опасно нуклеарно събитие.
При детонация през 1975 година над 100 тона радиоактивен боклук е разпилян в атмосферата. Инцидентът е бил потулен до 80-те години.
Още преди този момент индустриалният комплекс е изхвърлял нуклеарни боклуци в покрайнините, както и в езерото Карачей, което води до замърсяване на питейната вода на хиляди хора.
Снимка: Wikimedia Commons
11. BOMARC RW-1, база „ МакГуайър “, Ню Джърси
Във въздушна база „ МакГуайър “ се намира ограден сектор, който през 2007 година е систематизиран като един от най-радиоактивните в света.
През юни 1960 година там се е случила случая детонация на нуклеарна бойна глава W40, която замърсява покрайнините с радиоактивен материал.
Макар незабавно да е проведена почистваща и ограничаваща радиацията задача, до ден сегашен базата продължава да е с доста високо замърсяване.
Снимка: Wikimedia Commons
12. Урановата мина в Чърч Рок, Ню Мексико
Мината за рандеман на уран край Чърч Рок, Ню Мексико, е мястото на един от най-тежките радиоактивни произшествия в човешката история.
През 1979 година голям разлив на радиоактивни боклуци замърсява река Пуерко.
Замърсяването стига до 130 километра надолу по течението, достигайки земите на племената Навахо в Аризона.
При премерване радиацията била хиляди пъти над нормата.
За последно реката е измерена през 2003 година – към момента е радиоактивна.
Снимка: Wikimedia Commons
13. База „ Обервийер “, Париж
На последно място е една необикновена база във Франция, където замърсяването с радиация се дължи на химически опити.
През 20-те и 30-те години там са провеждани опити със соли на Радий-226, водени от Федерик и Ирен Жолио-Кюри. Ирен е щерка на известните физици и химици Мария и Пиер Кюри и брачна половинка на Федерик Жолио-Кюри. Двамата откриват изкуствената и позитронната радиоактивност, за което получават Нобелова премия за химия през 1935 година
По-късно на същото място френската войска е правила радиоактивни опити.
Сериозни опити за разчистване на мястото стартират през 90-те години, откакто са открити 61 варела с Цезий-137 и Радий-226, както и към 60 кубични метра нечиста почва.
През 2006 година са открити още нечисти места наоколо до базата, където е открито, че локалните заболяват от рак доста по-често от на всички места другаде.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ