Реч Посполита
Вероятно всеки, който е чел фамозната трилогия на Хенрик Сенкевич „ С огън и меч “, „ Потоп “ и „ Пан Володиовски “, е останал с усещане, че словосъчетанието „ Реч Посполита “ е просто другото име на самата Полша. Но това не е напълно по този начин.
„ Ние, от двата народа прелати, принцове, панове, барони и всички чинове, би трябвало да си оказваме помощ взаимно във всички неволи с всички сили и средства, които на общият съвет се костват потребни и необходими, като считаме щастливите и злощастни каузи общи и се подкрепяме откровено “.
Така през 1569 година в град Люблин представители на Полша и Литва закрепили с контракт основаването на нова страна на европейската карта – Република Полша (Rzeczpospolita, от латински: Res Publica).
Общите външнополитически ползи сближили Полша и могъщото Литовско княжество, което се формирало през ХІІІ век след обединяването на разнообразни балтийски племена. Силни династични и политически връзки се установяват между Полша и Литва през XIV век. Кулминацията на съюзническите връзки бил бракът на литовския княз Ягело с полската кралица Ядвига. Ягело приел католицизма и ново име – Владислав, а между страните се сключил Кревският съюз. Въпреки това, литовските елити не били към момента подготвени да загубят своята самостоятелност. През целия ХV век съюзът действал с къси спирания. В 1410 година обединената полско-литовска войска нанесла съкрушително проваляне на Тевтонския медал при Грюнвалд – „ последното огромно стълкновение на Средновековието “.
Това състояние траяло до средата на 16 век. На фона на тежката Ливонска война и исканията на шляхтата (дребното благородничество) за обединението на правната и фискална системи на Полша и Литва, Полско-литовският сейм в град Люблин през 1569 година обявил сключването на съюза, който породил новата страна.
Държавната конструкция на Реч Посполита нямала аналози в историята на Европа. Кралската власт се ограничавала от самобитен парламент – Сейм, който се състоял от полски и литовски благородници. И двете елементи на страната запазили административната самостоятелност, данъчните си разпореждания и своите армии. Сеймът и кралят управлявали външната политика, а на територията на цялата страна се популяризирала полската парична система. Владетелят се избирал на заседание на Сейма. Въпреки привидното пълноправие почнала бързата „ полонизация “ на Литва. Обединената страна съумяла да докара Ливонската война (1558-1583) до победа, след която почнал „ златният век “ на Реч Посполита. Държавата провеждала дейна външна политика във всички области, културният живот се развивал бързо – това се улеснявало от бързото развиване на книгопечатането. Историческите творби и научните трактати били доста известни измежду интелектуалните елити от това време.
Но възходът на кралството не траял дълго. Скоро след несполучлив опит да постави шведа Владислав Ваза на руския трон, Реч Посполита навлязла в серия от провали. Шведите интензивно разпространявали своето въздействие в балтийските погранични области, а нарастващият напън на полските магнати върху украинските селяни постоянно водел до големи въстания: такива били протестите на хетман Косински и Северин Наливайко.
Основният външно-политически съперник на Реч Посполита била Русия, която се възстановявала след събитията от Смутното време (1598-1613). През ХVІІ се водили две огромни войни сред тях. Първата била за контрол над Смоленск, който при започване на века станал част от полско-литовската страна. През 1634 година поляците съумели да защитят града, но само за малко повече от 20 години. Истински потоп от бурни събития, който обхванал страната, станал начало на упадъка. Започнала като следващо въстание на казаците, войната бързо се трансформирала в мащабна борба сред Реч Посполита, Русия и Швеция. В резултат на поредност от спорове сред тези страни полско-литовското кралство изгубило Левобрежна Украйна (по левия бряг на Днепър), Смоленск и Киев. Оттогава Реч Посполита в действителност се трансформирала в обект на интернационалните връзки, макар че на моменти тя към момента била способна на големи военни акции. Такива били фамозните борби на крал Ян Собески срещу турците: през 1673 година той ги разгромил при Хотин, а 10 години по-късно с 50-хилядна армия дефинитивно изритал 200-хилядната им войска от Централна Европа след великата победа под стените на Виена.
Но скоро Реч Посполита още веднъж се трансформирала в сцена на огромни военни интервенции. Руснаците и шведите навлезли на нейна територия, но вече в рамките на Великата Северна война. Цялата 1708 година минала в сблъсъци сред дребни отряди, настоящи в кралството. Безкрайните войни разорявали страната, а политическата система, при която за всяко решение се изисквало болшинство в Сейма, не разрешавала провеждането на жизненоважни промени. Реч Посполита се трансформирала в „ крайпътен хан “ на Източна Европа без никаква автономия.
Последният опит за избавяне на държавата е обвързван с името на крал Станислав Понятовски. Член на изтъкнат магнатски жанр, той се възкачил на престола с поддръжката на съветската императрица Екатерина Велика II, като се опитал да реформира инертната властова конструкция на своята страна във финансовата сфера, въоръжените сили и законодателната система. Но консервативните благородници, обединени в Барската конфедерация, предизвикали гражданска война, която довела до първото делене на Реч Посполита през 1772 година сред Прусия, Русия и Австрия. Въпреки това, кралят не изоставил опитите си да възроди тогавашното великолепие на страната. На 3 май 1791 година Сеймът утвърдил Конституцията, която се смята за втора в света след американската. Но опозиционната Тарговицка конфедерация поканила Русия да реши проблемите на Полша. Така в 1793 година се провела втората делба на Полско-литовската страна сред Прусия и Русия, а третата – през 1795 година още веднъж сред Прусия, Русия и Австрия. Полско-литовската страна дефинитивно престанала да съществува.
–
