Вероятно все някога сте попадали на снимки показващи как е

Вероятно все в миналото сте попадали на фотоси показващи по какъв начин е изглеждал даден човек, живял преди стотици години. Хората се пробват да реанимират лицата на античните от хиляди години, само че актуалната технология е помогнала за същинския прогрес на лицевата реорганизация. С помощта на съвременни технологии и антична ДНК, в този момент това е по едно и също време изкуство и просвета.

Това е и работата на Оскар Нилсон, подготвен археолог и ваятел, който се специализира в 3D лицеви реконструкции на антични хора. След доста месеци, прекарани в възобновяване на структурата на лицето на от дълго време умрял човек в студиото си в Стокхолм, Нилсон стартира да нанася пласт " кожа " върху последния си силиконов бюст. Той употребява все по-тънки игли, с цел да сътвори бръчки и пори, нанася бои, които улавят същността на човешкия епидермис, и набожда безпределно дребни косъмчета върху своето създание. След това отваря клепачите му, съобщи National Geographic.

Нилсон не е самичък: лицевите реконструкции са все по-популярен метод за съживаване на предишното. Но основаването на реорганизация не е единствено въпрос на глина и добра техника. Това е развой, който води изкуството до ръба на науката и науката до ръба на изкуството. Ето по какъв начин археолозите връщат към живот лицата на човешката история.

Първите стъпки в реконструкцията на лицето

Преди да може да стартира 3D лицева реорганизация, откривателите би трябвало да съберат допустимо най-вече информация за живота на своя обект. Кои бяха те? Къде са живели и умрели? Какво се знае за тяхната диета, метод на живот и здраве? Днес напредъкът в археологическия анализ дава опция да се дефинира всевъзможен тип информация за индивидите - от обичаните им храни до вида климат, който са обитавали - посредством проучване на изотопите на даден образец.

Все по-голям брой лицеви реконструкции в този момент включват и доказателства от ДНК разбор, който може да дефинира освен произхода на даден човек, само че и неговия евентуален цвят на кожата, косата и очите. Древните ДНК разбори " трансформираха играта за мен ", споделя Нилсон, защото отстраняват догадките от доста аспекти на реконструкцията, оставени в миналото на художника.

Полът, етническата принадлежност, тежестта и възрастта при гибелта на индивида дефинират дълбочината на лицето и други черти, до момента в който черепът му също има фини маркировки, които демонстрират местата, където тъканта в миналото е била обвързвана с костта. " Понякога е доста елементарно да се види тъкмо къде е бил подложен мускулът, тъй като той оставя следи от напрежение или ръбове по черепа ", споделя Нилсон. Цялата тази информация оказва помощ на реконструкциониста да реши кое къде отива, което води до злокобен анатомичен модел.

От археология до изкуство

За идната стъпка задълбоченото схващане на анатомията на лицето е от основно значение: скулптурни реконструкционисти като Нилсон педантично формоват обособени части хрущял и мускул от глина, наслагвайки всяко непосредствено върху 3D отпечатана имитация на черепа на обекта.

Въпреки че 3D лицева реорганизация може да се опита благодарение на компютър, Нилсон избира на практика метод. " Откакто се помня, се интересувам от лица " споделя той.

Докато мозайката от обосновани догатки постепенно придобива човешка маска, реконструкционистът минава от забавление към интерпретация - употребявайки това, което е известно за индивида, с цел да оформи очите, устата и кожата му. Например, той може да добави бръчки или слънчеви петна по лицето на някой, който е умрял в преклонна възраст, или да включи доказателства за заболявания, открити по време на проучването на ДНК.

" Често усещам, че работата ми е развой в две стъпки “, споделя Нилсон. Първо, работата му е да работи като неутрален наблюдаващ, като се подчинява на разпоредбите на правосъдната археология и се придържа към твърди данни.  " И по-късно го предавам на художника ", споделя той.

В последна сметка покритият с глина череп се употребява като основа за формован силиконов бюст на индивида. Деликатната, фина багра и подробно нанесената коса вдъхват живот на реконструкцията.

Етиката на сходни реконструкции продължава да предизвиква дебат в научната общественост. В края на краищата няма метод да разберем дали тези изображения са точни и лицето, което се копира, няма думата по въпроса. След това поражда въпросът по какъв начин да се попречи на обществото да прави прекомерно необятни изводи за размаха на човешката история от едно лице.

Но има и различен метод да погледнете от време на време странните лица, които се появяват от процеса. Всяка лицева реорганизация е опция да разсъждавате върху – даже да отдадете респект – на субект, чието време е надалеч в предишното. Реконструкциите прибавят пласт човещина към това, което другояче би изглеждало просто купчина човешки кости.